Изследвам отношенията между значенията на думите дом и къща и разглеждам етимологията на думите със специално внимание към връзката между мъртвите и живите езици. Ще покажа, че българксатa дума ‘къща’ има същия индоевропейски корен като немската дума ‘Heim’ (която е същата дума като староанглийската дума ‘ham’ и като съвременната английска дума ‘home’ според закона на e-а-o редуването). Смятам, че едно етимологично изследване би могло да разясни и източниците на понятията за дома и да отговори на добре известния въпрос как домът става къща?

1)  Въведение

Тезата ми е, че думите ‘дом’ и ‘къща’ имат общ семантичен корен, който съдържа смислови разлики. Ще докажа тази теза с метода на фонетично изчисляване на корени, използван от неограматиците етимолози (F. Diez 1836, M. Lexer 1878, H. Paul 1880, K. Brugmann 1897, W. Meyer-Lübke 1911) и техните наследници (A. Walde 1927, J. Pokorny 1959, C. Watkins 2000) [1]. Неограматиците са направили диахронични изследвания на езиците, основавайки се на тезата, че съществува родство между индоевропейските езици (Sprachverwandschaft). Целта им е била да установят това родство с помощта на доказване на правоподобност на езиковите промени, на т.нар. „фонетични измествания“ (Lautverschiebungen).

В съвременните филологическите науки този метод се оспорва, понеже бил спекулативен – затова още в началото на курса по общо езикознание студентите биват обучавани да не се занимават с етимологични методи в научните си изследвания. Използвам този спорен метод, който се преподава в курсовете по германистика (покрай историческата граматика и обучението по старо- и средновисоконемски), защото смятам, че проблемът не е толкова в метода, а в способността на изследователя да го използва умерено и правоподобно, за да стигне до желаните резултати и доказателства. Главното правило във науката е, че твърденията трябва да бъдат доказани.

Ще докажа твърденията си относно етимологията на думите ‘дом’ и ‘къща’ с примери от различни мъртви и живи езици – примери, които показват семантичната им обвързаност, изведена етимологично. Фонетичните правила, които прилагам в това изследване на двете съществителни ‘дом’ и ‘къща’, са a-e-o редуване на гласни фонеми (законът на Бругман) и k-g-h палатизация на съгласни фонеми (това е промяна на звуковете, при която една непалатална съгласна като k става палатална като sh, като тук ще се спра на първата палатизация или омекчаването от първата артикулация на твърдата съгласна k към g до меката съгласна h). Макар законът на Бругман да има доказани недостатъци относно изследването на изменения в наречията (Lubotsky 1990) [2], в настоящото изледване на двете съществителни уместното му прилагане се оказа полезно за разясняване на семантичните им гнезда.

Интересно е, че (за разлика от други живи европейски езици) в съвременния български език са запазени двата индоевропейски корена в думите ‘дом’ и ‘къща’, които са ‘dem’ и ‘(t’)kei’ или ‘kei’. Неслучайно общоприетото популярно мнение на говорещите български днес е, че ‘дом’ и ‘къща’ са различни думи с общо значение и с различни смисли – едното означавало място с уют, докато другото било просто сграда. Употребата на тези думи обаче показва почти синонимност. Така според българския тълковен речник дом означава „жилище, където постоянно живее отделно семейство, както и самото семейство“ [3]. Според същия речник къща означава „сграда, постройка, в която живеят хора, обикнов. едно семейство“. Говори се за детски, старчески или публичен дом, а не къща, както и за бездомни хора или животни, вместо за *безкъщни; един телевизионен сериал се нарича „Стъклен дом“, макар че не става дума за дом, обитаван от едно семейство в буквалния смисъл, а за mall. Говори се за разкъщено дете [4], за възрожденска къща, за строеж на къща, за части и продажба на къща, а се намират и паралелно съществуващи словосъчетания като къща за гости и дом за гости; частен дом и частна къща. Така, ако тръгнем да изследваме употребите на тези думи, ще открием общото им значение на жилище, а няма да стигнем до същинската им смислова разлика. Смятам, че тази семантична разлика, както и обяснението за общото им значение, може да се установи чрез едно етимологично „изчисляване“.

2)  Корените ‘dem’ и ‘(t’)-kei’

Индоевропейският корен ‘dem’ означава ‘строя, построявам’ и ‘съединявам’. В старогръцкия език намираме глагола δέμω – ‘строя, построявам’ и ‘градя’. Освен това намираме и атическата дума ‘δη^μως’ (demos), която означава ‘общност’. Коренът ‘dem’ е останал и във френската дума demeure, която буквално означава ‘местожителство’. По е-о редуването се извеждат думите ‘δομος’ (старогр.), ‘domus’ (лат.), а също и българската дума ‘дом’, английската дума ‘domain’ (от френски ‘domaine’) и френската дума ‘domicile’. ‘Δομος’ и ‘domus’ означават ‘къща’, ‘сграда’, или ‘част от къща’, докато ‘domain’ означава ‘област’, ‘поле’, ‘владение’ – т.е. оградено място, а пък ‘domicile’ означава ‘местожителство’. Забелязва се преплитане на значения на ‘дом’ и ‘къща’ още при старогръцката дума ‘δομος’, oт която идва българската дума ‘дом’.

Коренът ‘(t’)-kei’ означава ‘ограждам’ и ‘лягам’. Вероятно през хититският глагол в медиопасивен залог ‘kitta’ и ‘kittari’, който означава ‘легнал’, този корен е запазен в старогръцкия и в българския. На старогръцки съществува думата ‘κει~ται’ (и глагола κειμαι) ‘лягам’, ‘легнал’, ‘намира се’, ‘разположен’. Глаголът κειμαι (сегашно време в индикатив) е неправилен. В трето лице, ед. число е ‘κει~ται’. По е-о редуването извличаме глагола ‘кοιμάω’, който означава приспивам, ‘κοίτη’, ‘κοίτος’, който означават легло и брачно ложе, а също и брачни отношения – оттам идва и думата ‘коитус’. Думата ‘къща’ следователно е свързана не само с ограждане, а с лягане и със съвкупление. По този начин етимологичното изчисление показва как домът става къща.

Освен това от коренa ‘kei’ излизат и значения, свързани с думата ‘дом’: ‘κοινος’ означава ‘общ’, ‘споделен’ (‘common’ на английски) – ‘το κοινόν’ означава ‘държава’. Дорийската дума ‘κώμη’ със същия корен означава ‘село, общност’. Може би има етимологична връзка и с глагола ‘κομιω~’ (κομίζω – ‘грижa се, съхранявам’, също и грижа в смисъла на гостоприемство) [5]. Бих могла да се аргументирам, че по k-g-h палатизацията и по а-е-о редуването се изчисляват и старогръцките думи ‘γαμε’ω’, ‘γαμος’ (‘брак’). Тази етимологична връзка се потвърждава в германските езици. ‘Gemot’, ‘gemae’ означават брак и женя. Оттам идват и днешните остарели немски дума за съпруг и съпруга: ‘Gemahl’, ‘Gemahlin’.

През корена ‘kei’ и хититската дума kitta, българската дума ‘къща’ е свързана с немските дума ‘Hütte’ (‘хижа’) и ‘Heim’ по k-g-h палатизацията. Етимологичната връзка между ‘къща’ и ‘хижа’ също се извежда по първа палатизация. В готския език има дума ‘heiwa’ (‘домакин’); в англосаксонския съществуват думите ‘hiw-roeden’ (‘домакинство’), ‘hiw-cund’ (‘домашен’), ‘hiwa’ и ‘hiwan’ (семейство, буквално ‘домашни другари’), ‘домакинство’, (Haushalt); в старонемския – ‘hi-rat’ (‘брак’, на немски Heirat) и ‘hiwun’ (съпружеска двойка). Старогерманският корен ‘hiwa-’ означава и ‘близък, мил, лековит’. В средновисоконемски съществуват и съществителните ‘hûs’, ‘hius’, (къща, на немски Haus, на английски house). Англосаксонските прилагателни ‘heore’, ‘hiere’ означават ‘мил, дружелюбен, благ’. Немското съществително ‘Heim’ има готически предшественик ‘Haims’ (‘къща’), останал като остаряла немска дума: ‘Hain’ (‘горичка’), по а-е редуване. Може би Haims и Heim идват от санскритската дума ‘xêma’ (‘къща’). В литовския съществуват думите ‘kiemas’ (селскостопански двор), ‘kaimas’ (село) и ‘kayminas’ (съсед).

В средновисоконемски се намира интересната антонимна двойка прилагателни ‘gihiure’ – ‘unhiuri’ (уютен – неуютен, на немски heimlich, behaglich – unheimlich, geheimnisvoll). По този начин домашният уют е свързан с тайна (Geheimnis), а антонимът unheimlich означава страшен.

Тук антрополозите ще се изкажат. Целта на тази част на изследването беше да обоснова тезата, че многозначността и преплетеността на днешните значения и смисли на думите ‘дом’ и ‘къща’ не е просто прагматична, не е само резултат от употребата им, а се основава върху езиковата история на въпросните думи, която може да се реконструира през етимологията. Тази история показва една богата езикова картина, особено на думата ‘къща’, която е свързана не само със сграда, а и с брак, легло, сексуални отношения и семейство. Тази история се изразява и се повтаря в днешната употреба на думите ‘дом’ и ‘къща’. Допирни точки между ‘дом’ и ‘къща’ се намират в общото им значение на местожителство през френската дума ‘domicile’, която обединява корените ‘dem’, dom’ и ‘(t)-kei’, покрай латинската дума ‘civis’ (‘гражданин’, оттам и ‘сграда’), може би от староиндийската ‘çeva’, откъдето се извлича и старогерманският корен ‘hiwa’, който обединява значенията на сграда, легло, брак, семейство и уют. Би могло да се аргументира, че ‘уют’ се извлича от ‘hiwa’, понеже ‘hiw’ с глайда ‘w’ (който граматиците наричат „полугласна“ [6]) се транскрибира като (h-)‘ую-‘.

В третата част на този текст се разглеждат възможни тълкувания на думите къща, Heim(-at) и село – разглеждат се етимологично и семантично, но също и хипотетично, тъй като тълкуванията са главно хипотези.

3)  Думите къща, Heim(-at) и село

Староанглийската дума ‘ham’, в среднолатинския ‘hama’ и във френски ‘hameau’, както и литовската дума ‘kaimas’ и дорийската дума ‘κώμη’ означават съвкупността на няколко къщи или село – същата дума като средновисоко немската дума Gezelt (палатка). Предположението ми е, че има връзка между ‘село’, ‘Gezelt’ и латинската дума ‘caelum’ (небе) ‘caesius’ (сиво-синьо, като цвят на очите), и caecus (сляп) – връзка, която би могла да се извлече от индоевропейския корен ‘kae-id’ или ‘qaid’, ‘qaid-lo’ и ‘kai-ko’, като същото предположение е обсъждано и от самите етимолози (Walde 1927, Pokorny 1959, Watkins 2000). Тази хипотеза се аргументира в граматично-критическия речник на високонемския език от Adelung (1774–1786) въз основа на тълкуването на думи в немски диалекти и без да се споменават по-старите етимологии [7].

Реконструирам хипотезата на Аделунг, която е интересна във връзка с тълкуването на българските думи ‘дом’, ‘къща’ и ‘село’. Според по-тясното си значение понятието ‘къща’ – ‘Heim’, e мястото, където някой живее или е вкъщи (местожителство), мястото от което той произхожда или където е роден. Следователно по-широкото значение на това място е ‘Heimat’ (родина). В Lex Salica (507-511) на Меровингите думата ‘cham’ също има това разширено значение, което е запазено и в швабския диалект. Глаголът ‘heimen’ (‘вкъщен’) до днес е запазен в същия диалект и означава ‘ограждам’ (einzäunen). В датския език намираме ‘hiem’, в шведския – ‘hem’, в английския – ‘home’. В тази връзка се разяснява и родството между днешните наречия вкъщи, daheim, и at home.

Аделунг тълкува Heim като ограда (Zaun) или оградена област и отбелязва, че Heim се извлича от hemen, hemmen (‘спирам, задържам, покривам, прикривам’). Той предполага, че значението на глагола е свързано с думите ‘Hemd’ (риза) ‘Himmel’ (небе) [8]. Средновисоконемският глагол hamen има същото значение, а пък едно от значенията на съществително ham e ‘кожа’. От друга страна, средновисоконемската дума himel (небе) е метафорично свързана с палатка (‘Gezelt’, ‘paldikîn’) от поети като Wolfram Eschenbach (1170-1220). Метафората на балдахина като покриващо небе или най-общо като покривало е известна и в други езици, а сродството на думите Zelt (палатка) и село, на латинската дума ‘celo’ (скривам, прикривам), на литовски ciems (село), на италианската и френската ‘cielo’, ‘ciel’ са възможни деривати от индоевропейския корен ‘kel’ (скривам, прикривам). Вече бихме могли да обясним и произхода на значенията на днешните немски думи ‘Geheimnis’ (тайна), ‘heimlich’ (таен) и ‘geheimnisvoll’ (тайнствен).

Вместо заключение

За да не излезе, че благодарение на етимологичните изчисления всичко би могло да се свърже (както в популярната предпоставка, че everything is connected), тук ще спра с възможните тълкувания на корените на думите ‘дом’ и ‘къща’. Опитът ми беше по-скоро да покажа разнообразието в езиковите им картини, както и разнообразието на понятията, означавани от тези думи. За такава цел инструментът на етимологичния анализ е от полза, ако той се използва внимателно и без да се прокламират твърди изводи.

обратно нагоре