Резюме

Излиза се от допускането, че от гледище на това, което на английски се нарича „common sense“ (българският съответстващ израз „здрав разум“ не изразява същата идея), домът е частна проекция на Храма, чийто първообраз, както е известно, е Соломоновият храм. Разбира се, от научна гледна точка нещата стоят тъкмо по обратния начин: Храмът е конструиран по образ и подобие на човешкия дом. В този смисъл антрето или вестибюлът могат да бъдат отъждествени с притвора в храма. По тази логика би трябвало да предположим, че спалнята е аналогът на олтара, тъй като тя във всеки дом е най-труднодостъпното помещение и в него влизат само най-близките хора. Антрето и вестибюлът са буферната зона между външния свят и домашния микрокосмос, в който биват допускани и чужди хора. В селските къщи функцията на притвор се изпълнява от двора, а в градските многоетажни домове – от антрето (от вестибюла).

Същевременно това помещение създава и първото впечатление у непознатия за дома, в който попада; то му помага да си състави мнение какво представляват домакините му.

Обсъжда се и културният шок от разрушаването на традиционната структура на дома – домове без ясно обособени антрета, коридори и кухни.

*  *  *

1. Поставяне на проблема

Този текст би могъл да бъде озаглавен и другояче: например „сакрално и профанно в дома“ или „интимно и публично в дома“. Идеята да разсъждавам върху този проблем дойде от всекидневието: преди около десетина година аз и семейството ми напуснахме апартамента на родителите ми, с които дотогава живеехме заедно – един твърде патриархален модел за съжителстване на две семейства (старо и младо) в дома на родителите на съпруга (домът се намира в кооперация, строена малко преди Втората световна война), и се преместихме да живеем в жилище, което по думите на архитекта, проектирал блока, е с „американска вътрешна архитектура“. На въпроса ми какво означава това той отговори следното: мезонетът е без антре, от входната врата се влиза направо в хола (сн. 1): вляво на снимката се вижда началото на „кухнята“ (кухненския бокс); вдясно – стълбата към горния етаж; домашният любимец, незапознат с особеностите на „американската вътрешна архитектура“, стои пред пътя към горния етаж, където са разположени две спални помещения.

Снимка 1

Доста често обаче се случва и да лежи пред входната врата като истински стопанин и пазач на домашното пространство.

Първата зима обаче на бърза ръка усетихме прелестите на „американския тип вътрешна архитектура“, както и на факта, че архитектът не беше отчел контекста, в който е разположен жилищният блок: на съвсем малка уличка с доста дупки по пътното платно, която никой не чисти, когато вали сняг. Когато пък завали дъжд, огромните дупки в „асфалта“ се пълнят с вода и човек се прибира у дома мокър и изкалян. Ето защо се наложи след всяко влизане отвън подът непрекъснато да се забърсва, за да не се разнесе калта „из цялата къща“. Веднъж срещнах архитекта, който ни е съсед, и му казах: хубав блок си проектирал само че не си отчел факта, че уличката, на която се намира, не се поддържа чиста. Твоят проект може би е идеален за Щатите или за друго място по света, където улиците се поддържат в идеална чистота, но не и за малка уличка в квартал „Редута“. Тогава той сподели с мен, че никой не го е учил да отчита и тези работи и че той е проектирал блока „сам по себе си“, извън какъвто и да било контекст, и че всеки архитект въобще не се замисля върху това поддържа ли се изобщо улицата чиста…

Апартаментът на родителите ми е строен по модата от 30-те години на миналия век: с две входни врати, като по-малката отвежда пряко към кухнята, с два коридора, хол с преходна стая, една напълно изолирана друга стая, разделени баня и тоалетна, самостоятелна кухня. Когато прекрачиш домашния праг, в антрето си събличаш връхните дрехи, събуваш си обувките, слагаш си пантофите или джапанките и влизаш в някое от помещенията.

Кухнята е максимално отдалечена от преходния хол и самостоятелната стая, изолирана е с две врати, така че да е невъзможно да проникне каквото и да е миризма от нея към останалите помещения в жилището. В сегашния ни дом кухнята е част от голямото долно помещение и когато в нея се готви нещо типично българско (например зеле на фурна) миризмата му е навсякъде въпреки инсталирания върху готварската печка и работещ аспиратор. Дори и съпругата ми веднъж възкликна: това жилище предполага само наличието на микровълнова печка, в която да стоплиш замразена пица!

Разбира се, като типични българи, ние набързо побългарихме както на концептуално, така и на практическо равнище долното общо помещение: то чрез назовавания е разчленено съответно на „антре“, „кухня“, „трапезария“, „кабинет“ и „гостна“, като физически не съществуват никакви прегради между различните „помещения“. В „антрето“ – както се вижда и на сн. 1, има закачалка за съответстващите на сезона връхни дрехи, а в дясно от врата – шкаф за обувки.

Размишлявайки върху „американския“ тип вътрешна архитектура и „не-американския“, се сетих и за други факти, които най-малкото са ме карали да си задавам въпроси. Например: особено в провинциалните домове винаги има едно помещение, което аз условно назовавам „музей“: то почти не се използва, то е за пред хората и е със задължителните витрин(к)и, съдържащи кристала на семейството: ако например за едно заможно семейство във Великобритания белег за заможност е домашното сребро, то за българското еснафство такъв белег са кристалните съдове.

Снимка 2  Снимка 3

През 1981 г. имах следното изживяване: бидейки на диалектоложка експедиция в Източните Родопи, проучвахме село, на което предстоеше скоро да бъде закрито: жителите му си бяха построили огромни къщи в друго село, по-ниско в планината и по-близо до Крумовград, така че се отзовахме в типичен 19. век: ниски схлупени къщи, низи тютюн. На мене ми се падна да анкетирам майката на кмета, който се оказа човек, с когото сме родени в една и съща година. Първоначално него го нямаше, но в момента, в който се появи, се възмути, че не са ме поканили в „стаята за гости“, в която – както се оказа, се намираше неразопакована все още модната за онова време финландска мека мебел, цветен телевизор Sony, стерео уредба, също Sony. Кметът отвори един шкаф, в който имаше всякакви видове уиски, попита ме какво уиски предпочитам… Просто не вярвах на това, което виждам. Стаята, в която се намирах, изпълняваше двояка функция: стая музей и стая склад, където се складираха мебелите и другата покъщнина за новата къща в по-долното и по-голямото село. На въпроса ми като се нанесат в новата къща, дали ще разопакова новата финландска мебел, кметът ви отвърна: „А, не – ще си стои покрита с полиетилена, който ще се маха само в особени случаи и на семейни празници“. Склонни сме на prima vista да обявим подобно поведение за „провинциално“ и „селско“, докато не се сетим, че в замъците и в аристократичните домове по света мебелите и полилеите в парадните зали стоят също така покрити и покривалата им се свалят само когато предстои да бъдат използвани.

Сетих се и за още „странности“ в българските домове особено по селата и в по-малките градчета: все още на такива места тоалетната е „нужник“ и се намира извън стените на жилището. Стандартното обяснение за това явление, както и съпротивата на някои от най-възрастните жители по селата и в по-малките градчета да се построи тоалетна и баня вътре в жилището, се свежда до това „да не мирише“: те не могат да си представят да съжителстват редом с фекалиите си.

Когато съм минавал през гръцки села в Северна Македония, ми е правило впечатление, че гробищата им са около храма, който е в центъра на селището. У нас гробищата са извън очертанията на населеното място, за да не съжителстват живи и починали, както гласи казионният отговор.

Въпросът ми ще прозвучи парадоксално, но има ли нещо общо между концептуализираната идея за външния нужник и за гробищата извън очертанията на населеното място?

И, разбира се, всички тези наблюдения и въпроси се свързват с идеята за това кое е сакрално и кое е профанно в домашното пространство, включващо както жилището, така и всичко, което се намира в очертанията на имота. Особено внимание ще обърна и на буферната зона между външния свят (макрокосмоса) и личното пространство в жилището на човека (микрокосмоса), носеща различни наименования: „антре“, „вестибюл“, „пруст“, „коридор“.

2. Как речниците [1] дефинират горните понятия?

Коридор

От днешна гледна точка понятието „коридор“ ми се струва най-общо. Дефиницията за него е следната: „продълговато помещение в къща, сграда, откъдето се влиза в стаите на етажа“. Дефиницията в моето виждане е непълна, защото има коридор в публична сграда (сн. 4) и коридор в жилищно помещение (сн. 5):

Снимка 4

Снимка 5

Обикновено коридорите са тъмни, неуютни (особено коридорите в публичните сгради, чиято цел е да те откажат да чакаш да влезеш там, където ти е необходимо). Изразът „мрачен коридор“ изглежда по-скоро тавтологичен, защото „светлите коридори“ се наричат „галерии“, както прословутата Огледална галерия във Версай, която не е нищо друго освен огромен коридор със стъклени врати, гледащи към Версайския парк – „светъл коридор“:

Снимка 6

В дефиницията на БТР 94 все пак е описано основното предназначение на коридора: той служи само за да се влиза в други помещения. Възможно е домашният коридор да не бъде толкова неуютен, но това е по-скоро изключение, а не правило.

Вестибюл

Вестибюлът твърде напомня коридора, но има и още една функция: „малък хол, междинна стая, от която се влиза в другите“.

Снимка 7

Думата е с латински произход и този тип домашно помещение е познато още от римския дом (сн. 9), съответстващо на пропилеума (сн. 8) в древногръцкия храм:

Снимка 8

Снимка 9

Вестибюл има и в публичните сгради и помещения, най-често пред кабинета на някого (а в миналото – и пред будоара на някоя знатна дама), като в този случай французите употребяват думата anti-chambre, което на български би трябвало да даде превода „чакалня“ (звучащ твърде бюрократично) и по-остарялото „преддверие“. Oxford Encyclopedic Dictionary посочва думата lobby като съвременен синоним на „вестибюл“.

Антре

Думата е от френски произход и означава „вход“. Българската дефиниция за „антре“ много напомня на дефиницията за „коридор“, което обяснява защо в някои контексти двете думи се възприемат като пълни синоними: „Част от жилище, от която се влиза в останалите помещения; преддверие, пруст“.

Снимка 10

При съпоставката на дефинициите за думите „коридор“ и „антре“ става ясно, че с антре характеризират само жилищата, но не и обществените сгради. Като синоним на антре се появява и думата „пруст“.

Пруст

Дефиницията за думата „пруст“ гласи следното: „Открита отпред или отстрани част от къща, през която се минава, за да се влезе в стая, междинна стая или коридор“. Снимки от 11 до 14 показват различни видове прустове в български традиционни къщи:

Снимка 11

Снимка 12

Снимка 13

Снимка 14

В различните диалектни области думата „пруст“ може да обозначава различни части от дома:

Преддверие (Н. Геров).

Покрита тераса (Поморийско, Варненско, Шуменско, Севлиевско, Горнооряховско, Габровско).

Стая с огнище (Провадийско, Силистренско, Тутраканско, Беленско, Свищовско, Павликенско, Никополско).

Сайвант (Кулско, Пазарджишко).

Помещение, в което има огнище, кухня (Банат).

Чардак, тераса.

Интересна е и етимологията на думата „пруст“: диал. вариант пръс (Маданско), рус.-цслав. прустъ „преддверие на църква“. Поради разпространението си думата е вероятно гръцка заемка: старогр. πρόσθιος „намиращ се отпред“ (Херодот, Аристотел).

Това, което прави впечатление, е, че, подобно на „вестибюл“, и думата „пруст“ препраща към устройството на храма и по-точно – към преддверието му.

3. Теза

Формулирам следните две тези:

1.    Ако човекът е създаден по Божие подобие, то и неговият дом, неговата крепост трябва да е създадена по подобие на Божия дом.

2.    Прототип (и дори – архетип) на дома в парадигмата на монотеистичните религии е Храмът в Иерусалим, така както апостолическият християнски храм възпроизвежда плана и символиката на Храма в Иерусалим.

Двете тези се нуждаят от някои уточнения: неустановимо е дали хората живеят с идеята си, че строят дома си по подобие на Храма, или че строят храмовете си по подобие на своите домове. Важна в случая е връзката „дом – храм“. Българинът има навика да одомашнява храмовото пространство, като привнася типични артефакти от всекидневието си в храмовата уредба. От друга страна, готическите катедрали и готическите замъци в Централна и Западна Европа твърде много си приличат, но пак не може със сигурност да се твърди дали катедралата влияе върху облика на замъка или замъкът влияе върху облика на катедралата.

Втората теза е формулирана с цел да се покаже, че „топлата връзка“ е между дома и храма, което действа в момента. Вероятно са малцина онези, които стигат до извода, че всеки християнски храм е някакъв тип копие на Соломоновия храм. Но е очевидно също така , че връзката „дом – храм“ е още по-дълбока, като има предвид влиянието на страрогръцкия храм върху римския дом, а оттук – и върху съвременния дом („вестибюл“ и „пропилеум“)

4. Соломоновите храмове и християнските храмове

Първи Соломонов храм

Соломоновият храм (на иврит: Бейт хаМикдаш), известен също като „Първият храм“, е първият еврейски храм в Иерусалим. Храмът е завършен през Х век пр.Хр. и е разрушен от вавилонците през 586 г. пр.Хр. Строежът се извършва по финикийски модел. Предполага се че сградата била с дължина 60 лакътя (27 метра), широчина 20 лакътя (9 метра) и височина 25 лакътя (според гръцкия текст) и 30 лакътя (според текста на иврит) (приблизително 14 метра).

Поради основната реконструкция, на която Втория храм бил подложен през вековете, до нас не са достигнали останки от Първия храм. Останки, датиращи от предходен исторически период, са намерени от Ислямския вакъф сред отпадъците на голям строителен обект на Храмовия хълм през ноември 1999 г. През лятото на 2007 г. археолози, наблюдаващи строителните работи на хълма, откриват предмети, датиращи най-вероятно от времето на Първия храм. Все още като източник на информация относно външния вид на храма могат да служат единствено съдържащите се в Танаха описания и хипотезите, изградени въз основа на останките на други храмове, намиращи се в същия район. Отразените технически детайли относно сградата на Храма са оскъдни, тъй като авторите на хрониките не са били архитекти.

Снимка 15

Снимка 16

Съществуват и твърдения, които сочат скинията като първообраз на Първия храм:

Снимка 17

Предполага се, че Храмът е бил разположен на хълма, който съответства на днешния Храмов хълм – на равната част на хълма, в чийто център се намира Куполът на Скалата. По времето на иевусеите мястото било използвано като терен за вършеене; в 2 Царе 24 се разказва за това как мястото било осветено по времето на цар Давид.

Като вероятно местонахождение на Соломоновия храм се споменават още две места. Според първата хипотеза бронзовият олтар вероятно се е намирал на скалата, която в днешно време е покрита от купола; предполага се, че Храмът е бил разположен на западната страна на скалата. Според тази хипотеза кладенецът на душите (залата, разположена под скалата) е мястото, където се събирали остатъците от жертвоприношенията (корбанот). Подобно разположение – на едно значително стръмно място, предполага наличието на подпорни стени, които в библейския речник Истън се определят като „висока каменна стена от южната страна, достигаща на места височина от 60 метра, и друга подобна стена от източната страна, а между тях ... многобройни арки и колони...“.

Според втората хипотеза, Светая Светих се е намирала на върха на скалата, като по този начин се обяснява и височината на постройката. Тази скала е свързана с много свещени традиции: някои предполагат, че това е мястото, където Адриан построил храм в чест на Юпитер; казва се, че на същото това място се намирал и храмът на Ирод (Вторият храм), който според легендата бил построен на мястото на Соломоновия храм.

Иродов (Втори) храм в Иерусалим

Втори Иерусалимски храм (сн. 18) се нарича възстановяването на Соломоновия храм, разрушен от войската на вавилонския цар Навуходоносор II през 586 г. пр.Хр. Вторият храм бил построен през 515 г. пр.Хр. – след завръщането на евреите от вавилонския плен, и бил разрушен през 70 г. сл.Хр. От римския император Тит. През 19 г. пр.Хр. Ирод Велики дава началото на работите по разширяване и преустройство на Втория храм; поради тази причина оттогава Иерусалимският храм бива наричан също така и Храмът на Ирод. Вторият храм бива издигнат точно на мястото на предишния храм. През 535 г. пр.Хр. Основите на Храма са завършени. Храмът е завършен изцяло и готов да бъде осветен през пролетта на 515 г. пр.Хр., повече от двадесет години след завръщането от Вавилония.

Във Втория храм, за разлика от Първия храм, имало малък външен двор, който можел да бъде използван от прозелитите (хората, почитащи Бога, но неподчинени на юдейските закони) за молитва.

Снимка 18

Устройство на Храма

Следващото описание е базирано основно на Easton’s Bible Dicrionary и Jewish Encyclopedia (сн. 19):

1. Светая Светих – най-святото място в Храма (3 Царе 6:19; 8:6), наречено също „вътрешен дом“ (3 Царе 6:27) и „пресвятото място“ (Евреи 9:3). В Светая Светих били разположени два херувима, изработени от маслиново дърво, високи 10 лакътя (3 Царе 6:23-28), а разтворените им криле били с широчина 10 лакътя. Светая Светих била отделена от светилището с двукрила, обкована със злато врата (2 Летописи 4:22); спускали се ленени завеси в синьо, мораво и червено (2 Летописи 3:14; виж също Изход 26:33). Нямало прозорци (3 Царе 8:12). Смятало се, че това е мястото, където живее Бог.

2. Светилището (3 Царе 8-10), наречено още „Великият дом“ (2 Летописи 3:5) и „Домът“ (3 Царе 6:17). Широчината и височината му били като на Светая Светих, но било дълго 40 лакътя (3 Царе 6:17). Стените били обковани в кедрово дърво с декорации от покрити със злато херувими, палми и цветя. Завеса на златни верижки (3 Царе 6:21) отделяла помещението от Светая Светих. Подът бил от елхово дърво (3 Царе 6:15).

3. Преддверие (3 Царе 6:3; 2 Летописи 3:4) – източния вход към Храма. Дъжината му била 20 лакътя (като широчината на Храма), а широчината му – 10 лакътя (3 Царе 6:3). В 2 Летописи 3:4 се казва, че Преддверието било високо 120 лакътя, което би го превърнало по-скоро в нещо като кула. Не е известно дали е било отделено от следващата стая със стена.

4. Стаите, разположени около южната, западната и северната страна на храма (3 Царе 6:5-10) били част от храма и се използвали като складове. Предполага се, че са били едноетажни; вероятно впоследствие били добавени допълнителни равнища.

Около Храма имало:

1. Двор за свещениците (2 Летописи 4:9), наречен още „вътрешен двор“ (3 Царе 6:36), отделен от останалото пространство чрез каменен зид и кедрови греди (3 Царе 6:36).

В описанието на Храма се откриват доста прилики с други храмове от това време и място. Забелязва се сиро-финикийско, египетско и месопотамско влияние; дворът, обграждащ свещеното място, е характерен за семитските религии. De Vaux открива в тази строителна практика съответствие с дванадесетте камъка, които Исус поставил в Галгал (Исус Навиев 4:20), и с преградите, които Моисей поставил на планината Синай (Изход 19:12), и със забранената територия, която обграждала завесите, предшественик на Храма. Мюсюлманите все още заграждат някои места с камъни, особено местата в близост до Мека, с цел да им придадат статут на неприкосновен харам (свещено место).

Разделението на храма на три части напомня за храмовете от 13. век пр.Хр. в Алалах (Сирия) и Хазор в Галилея; храм от 9. век пр.Хр. в Тел Таианат е постоен по същата тази схема. Финикийските храмове се различават по форма, но при тях също е налице схемата на сграда, обградена изцяло от двор.

Снимка 19

Християнските (православни) храмове се строят като копие на Соломоновия храм:

Снимка 20

В древния литургичен канон по време на литургия некръстените или наказаните християни са стоели в преддверието, и то само по време на Литургията на оглашените.

Снимка 21: план на храма „Свв. Константин и Елена“ в Пловдив

Снимка 22: външно преддверие на храма „Свв. Константин и Елена“ в Пловдив

Снимка 23: преддверие на храма „Свв. Константин и Елена“ в Пловдив

5. Съответствия между Божия и човешкия дом

Тези съответствия могат да бъдат илюстрирани чрез следната съпоставителна таблица:

В епизода „Великден“ от сериала „На всеки километър“ (сценарист на епизода Свобода Бъчварова) с точността на етнографско описание се възпроизвеждат както немалка част от Великденската литургия, така и как г-жа Елена полковник Каназирева (съпруга на началника на жандармерията полк. Каназирев, който предстои да бъде застрелян в дома си малко по-късно от комунистическа наказателна група) се прибира сама от великденската служба в дома си, като на снимките по-долу добре си личат функциите на антрето, хола и спалнята, в която се намира домашният олтар; а така също и елементите на тогавашния life style на българската заможна класа, скрупульозно възпроизведен от сценариста и режисьора на епизода:

Г-жа Каназирева е влязла в дома си  и се насочва към огледалото в антрето

Г-жа Каназирева си вдига воалетката пред огледалото и оправя косите си

През преходния хол на жилището влиза в спалнята на дома

Запалва със свещ, донесена от храма, кадилото при домашния олтар в спалнята

…и минава покрай брачното си ложе, за да с преоблече в домашните си дрехи

6. Топосите в домашното пространство