Нов Български Университет

Резюме:Социалноикономическите проблеми, пред които са изправени светът и Европейският съюз в контекста на глобална криза, несигурност и рискове, подновиха интереса на политици и изследователи към социалната икономика. Основна цел на настоящата статия е да представи ключови тенденции в сектора на социалната икономика в България в кризата и да очертае възможности за бъдещо развитие.

Ключови думи:социална икономика, неравенство, бедност, социално изключване.

SOCIALECONOMYDEVELOPENTINBULGARIADURINGTHECRISIS

Ass. Prof. Tsvetelina MarinovaPhD

New Bulgarian University

Resume:Socioeconomic problems faced by the world and the European Union during the global crisis, uncertainty and risks, have renewed the interest of policymakers and researchers in the social economy.Themainaimofthepaperistopresentkeytrendsinsocialeconomy inBulgariaduringthecrisisandtooutline some perspectives to its future development.

Keywords:socialeconomy,inequality,poverty,social exclusion.

Въведение

Социалноикономическите проблеми, пред които са изправени светът и Европейският съюз в частност в контекста на глобална криза, несигурност и рискове, подновиха интереса на политици и изследователи към социалната икономика. Кризата със заетостта, растящата бедност и риск от бедност, засилващото се неравенство на фона на различните форми на държавна интервенция доведоха до влошаване на бюджетните позиции на държавите, мерки за икономии и слаб растеж.

В този контекст развитието на сектора на социалната икономика се превръна в един от водещите политически приоритети на Европейския съюз (ЕС), както и в център на политическия и социален дневен ред на редица европейски държави (Франция, Италия, Белгия, Испания, Полша, др.). Подкрепата за развитие на инициативите на субектите на социалната икономика на международно ниво, извън Европа, също е внушителна (Канада, Бразилия, Аржентина, др.).

Основна цел на настоящата статия е да представи ключови тенденции в сектора на социалната икономика в България през последните години (най-вече в кризата) и да очертае възможности за бъдещо развитие.

В първата част на статиятата се анализират основни тенденции в развитието на социалната икономика на ниво Европейски съюз.

Втората част на статията е фокусирана върху ключови тенденции в сектора на социалната икономика в България в контекста на икономическа криза. Очертават се и възможности за понататъшно развитие.

Теоретична рамка на изследването

Инклузивните политически институции в голяма степен са исторически предопределени и се променят бавно във времето (зависимост от пътя). Те са свързани с наличието на различни фактори като: широки коалиции, институции на гражданското общество и др. Те налагат ограничения върху упражняването на властта и се основават върху плуралистичното разпределение на политическата власт в обществото, спазващо върховенството на закона. Те поддържат инклузивни икономически институции, налагат закон и ред, основите на сигурните права на собственост и инклузивна пазарна икономика. Това води до по-равно разпределение на дохода, овластява широк сегмент от обществото и създава условия за политическа и икономическа конкуренция[1]. Развитието на сектора на социалната икономика допринася за създаването на инклузивни икономически системи. Най-важната характеристика на социалната икономика е, че тя обхваща както социалния, така и икономическия елемент, присъщ на организациите, намиращи се между пазара и държавата.

Типичен пример за инклузивни икономически институции са субектите на социалната икономика - социалните предприятия и организации. Инклузивният характер на социалните организации и предприятия произтича от общите принципи, върху които те функционират: осигуряване на услуги на членовете си или общността; демократично управление и превъзходство на хората и социалната цел над капитала при разпределение на ресурсите[16; 11]. В Европа, социалната икономика включва икономическите дейности, извършвани от кооперативи, асоциации (или неправителствени организации), взаимоспомагателни общества и фондации[9]. Те споделят обща историческа основа и принципи, но се различават в институционалните си форми в световен мащаб. Те преследват икономически и социални цели и насърчават солидарността.

Кооперативите представляват модел на демократично управлявано предприятие, създадено върху ценности като отговорност, солидарност и прозрачност. Това са сдружения (общности) от хора, чиято цел да осигурят индивидуални и колективни услуги на своите членове. Установяват се реципрочни и трайни ангажименти между кооператива и неговите членове, които едновремнно свързват клиентите, производителите и служителите. Коопертивите функционират върху следните седем принцип: доброволно участие и отворени за всеки; демократична власт, упражнявана от членовете; икономическо участие на членовете; автономност и независимост; предоставяне на образование, обучение и информация; коопериране между кооперативите; ангажименти спрямо общността[14].

Неправителствена организация е група, организирана за цели различни от генерирането на печалба като организационният доход не се разпределя сред членовете й, директорите или служителите.

Нестопанските организации (фондации сдружения) е позволено да генерират печалба, но тя трябва да бъде запазена за самосъхранение, разширяване или планове за развитие.

Социалното предприятие най-общо се определя като нов иновативен бизнес модел, който изпълнява социални и икономически цели като по този начин допринася за интеграцията на трудовия пазар, социалното включване и икономическото развитие. Социалното предприемачество е всяка дейност, която се извършва в интерес на общността чрез предприемаческа стратегия, в която основна цел е постигането на социални и икономически цели. Социалните предприятия в най-голяма степен създават социални иновации.Социалната иновация се дефинира като решение на социални проблеми. Социалните иновации се свързват с нови подходи, практики и интервенции, или нови продукти, които се внедряват за подобряване на ситуацията или решаване на социален проблем, чиито потребители са институции, организации и общности[10].

Социалната икономика включва също дейности, насочени към експериментиране с нови работещи модели за икономиката като местни търговски системи и общностни валути (комплементрани, местни пари), справедлива търговия, икономическо развитие на общността, социална интеграция чрез икономическа активност, микрофинанси и солидарни финанси[ 9].

Социалната и солидарна икономика има колективен характер. Това е така, защото тя показва конкретно, онова което може да се реализира, когато се действа заедно с някого и заедно се проверяват приходите от дейността. Социалната и солидарна икономика не замества публичната интервенция, а я допълва. Това е благодарение на капацитета й да реагира по-бързо и по-гъвкаво на по-ниска цена. Тя притежава капацитет да мобилизира в гражданското общество средства, до които държавата няма достъп. Социалната и солидарна икономика допринася също към основните функции на държавата: преразпределението, производството на услуги и регулацията[15].

Тенденциите в развитието на социалната икономика в България, както и изпитанията пред сектора в най-голяма степен могат да бъдат обяснени като резултат от зависимостта от пътя. България има дългогодишни традиции в развитието на социалната икономика и финанси. Първите кооперативни форми у нас възникват още в периода на Османско владичество като водеща роля имат традициите, ценностите и обичаите на взаимопомощ и солидарност сред населението, както и тежките икономически и политически условия, в които българите живеят [1].

Силен тласък непосредствено след Освобождението получават селските кредитни кооперации [2]и развитието на социалните финанси в страната. За това голяма роля има държавата (посредством създадените земеделски каси непосредствено след Освобождението, както и по-късно чрез Българска земеделска банка, 1903 г.), която във времето променя техния наистина социален характер и използва за постигане на политически цели.

В градовете първата занаятчийска кооперация в България е създадена през 1895 г. Това е работническо шивашко дружество "Напредък" в Габрово. Нейни цели са да съдейства за повишаване на майсторството в занаята на своите членове, постигане на евтино производство и подпомагане на членовете, които имат нужда и желаят да усъвършенстват занаята. До появата на първата популярна банка през 1903 г., занаятчийскит кредит е концентриран преди всичко в Българска народна банка

Понастоящем много често кооперативите остават свързани с периода на социализма, който се характеризира с централизирана икономика, политически контрол и насилствен колективизъм. Преходът от планова към пазарна икономика е съпътстван от усилията за създаване на инклузивни пазарни институции, но в същото време България изостава от европейските и световни тенденции в развитието на сектора на социалната икономика.

След падането на комунизма в държавите от Централна и Източна Европа се създават различни модели на пазарни общества и режими[8]. Доминиращ става неолибералният режим в голяма част от държавите, включително и в България. През периода на преход нарастват социалната дезинтеграция, неравенството и бедността сред населението. От края на 90-те години България се ориентира към създаването на институции за икономическа координация, ориентирани към стабилност, ниски данъци и слаба държава на благосъстоянието. В този контекст създаването на инклузивна икономика е от ключово значение за социалното и икономическо развитие и сближаване с държавите от Европейския съюз. [3]

1.Социалната икономика като приоритет за ЕС в периода на криза

В контекста на социалноикономическите проблеми и изпитания, пред които е изправен ЕС в периода на глобална криза, развитието на сектора на социалната икономика се превърна в ключов политически приоритет. Трите цели за постигане на интелигентен (икономика, базирана на знанието и иновациите), устойчив (по-ефикасна икономика при използване на ресурсите, по-зелена и по-конкурентоспособна) и инклузивен (висока степен на заетост в подкрепа на социалната и териториална кохезия) растеж в Европа, изведени в Стратегия Европа 2020[2 ], са тясно свързани със социалната икономика.

Социалната и солидарна икономика присъства основно в две от инициативите на Стратегия Европа 2020.

·Съюз на иновации - тук се включват социалните иновации. В тази насока ЕК лансира през 2011 г. платформата за социални иновации в Европа, която има за цел да свърже всички способни актьори да споделят своите идеи в областта и да разпространят знание и добри практики помежду си.

·Европейска платформа за борба с бедността и социалното изключване - тя подпомага икономическата, социалната, териториалната кохезия като целта е активно участие на всички членове на обществото. Нейни цели са борбата с бедността и осигуряване на достъп до работни места за борба срещу социалното изключване и стимулиране на социалните иновации.

През 2011 г. ЕК прие Инициатива за социален бизнес[13], която има следните цели: подобряване на достъпа на социални предприятия до финансиране; повишаване на "разпознаваемостта" на социалните предприятия; оптимизиране на законодателната база.

Европейските институции определят социалното предприятие като: оператор в социалната икономика, чиято цел е да доведе до социално въздействие, а не да генерира печалба за своите членове и акционери. То осигурява стоки и услуги за пазара по предприемачески и иновативен начин и използва своите печалби преди всичко за постигане на социални цели. То се управлява по отворен и отговорен начин и включвва служители, потребители и акционери, които се ползват от търговските дейности.

Социалните предприятия допринасят за интелигентния растеж чрез социални иновации за задоволяване на нужди, които не са удовлетворени. Те създават устойчив растеж чрез включване на екологичното въздействие в своята дългосрочна визия. Те са в центъра на инклузивния растеж, тъй като се фокусират върху хората и социалната кохезия: създават устойчиви работни места за жените, младите и възрастните хора.

В отговор на действията, предвидени в Инициативата за социален бизнес бе съдадена Програмата за заетост и социални иновации за подкрепа на социалните предпирятия за развитие на пазара на социални инвестиции с бюджет 85 млн. евро. Тя улеснява достъпа на тези предприятия до финансиране чрез квази кредитни инструменти в периода 2014-2020.

На европейско ниво един от водещите приоритети на структурните и инвестиционните фондове за периода 2014-2020 г. е финансиране на проекти в областта на политиката на пазара на труда и социалната кохезия. Това важи особено за Европейския социален фонд като една четвърт от средствата отиват за подкрепа на заетостта, обучението, социалното включване. Европейският фонд за регионално развитие също насочва част от средствата към сектора на социалната икономика - чрез подкрепа за социалното предприемачество и инвестициите в инфраструктура, свързана със заетостта.

Важно място сред европейските приоритети има насърчаването на частни инвестиции в сектора. Частните инвестиции се стимулират чрез създадения Европейски фонд за социално предприемачество, чиято цел е подобряване на достъпа до финансиране и оказване на помощ на инвеститорите да идентифицират инвестиции в социален бизнес. Създаден бе и Европейски фонд за рисков капитал, който също да подкрепя достъпа до финансиране на тези предприятия..

На европейско ниво популярност придобиват т.нар социални стокови борси с цел обединяването им в Европейска платформа, на която да се търгува с дялове в социални предприятия. Търговията се регулира от органа за финансови услуги стокова борса. През 2013 г. бе приет Кодекс за добро управление на микрокредитирането.

С оглед повишаване на разпознаваемостта на социалните предпирятия, бе създадена онлайн платформа за социални иновации. Тя улеснява комуникацията и информацията между социалните предприемачи в Съюза. Прието бе и Ръководоство за социални иновации.

Оптимизирането на законовата база е свързано както с приемането на пакет за реформи в обществените поръчки, така и осигуряване на държавна помощ на социални предприятия.

На фона на институционалните мерки на европейските институции за подкрепа на социалната икономика се открояват следните по-важни тенденции в сектора на социалната икономика в ЕС[11]:

·В Европа в сектора са заети повече от 14.5 млн. души, което представлява около 6.5% от работещото население в ЕС 27 и около 7.4% в ЕС15. В Скандинавските страни повече от 11% от населението е заето в сектора, следвано от Франция, Италия, Белгия, където този процент варира между 9 и 11%.

·В Европа земеделските кооперативи имат около 60% пазарен дял в преработване и предлагане на земеделски стоки и 50% дял в предлагането на суровини. В Европа има около 4 200 кредитни кооперативни банки с повече от 63 000 клона. Те имат около 50 млн. членове (около 10% от населението на ЕС), 181 млн. клиенти, 780 000 заети и повече от 5.65 трлн. евро активи като техният пазарен дял е около 20%. Потребителските кооперативи са около 3 200, а заетите в тях около 400 000 души и 29 млн. членове, с оборот от 73 млрд. евро.

·Най-много организации на социалната икономика има в: Германия (513 727), Испания (200 768), Франция (192 247), Финландия (134 490), Австрия (118 475), Италия (97 699), а от държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) - водеща е Полша (94 945).

2. Основни тенденции в развитието на социалната икономика в България в периода на криза

Предизвикателствата на социалноикономическото развитие на държавите в периода на глобална икономическа криза не могат да бъдат преодолени единствено с намесата на държавата, а пазарните принципи и механизми, особено в кризата, поставят различни групи в неравностойно положение, неравенството и социалната изолация нарастват.

В България доходите остават най-ниски в ЕС28 като в периода след 2007 г. нарастват от 40% до 47%, а в кризата темпът на нарастване се забавя. Средният доход на глава от населението у нас през 2015 г. е бил малко над 5000 евро, а в ЕС28 повече от 25 000 евро на година. Кризата забави наваксването в доходите на населението и съответно реалната конвергенция със Съюза.

Графика 1. БВП на глава от населението, евро

Източник: Евростат

Графика 2. Дългосрочно безработни лица, % от населението

Източник: Евростат

Данните на Евростат показват възходяща тенденция в равнището на безработица в България, която се наблюдава и в ЕС28. В България безработицата в периода на криза рязко нарасна след 2009 г. като през 2013 г.достигна 13% от населението в трудоспособна възраст. Силен ръст се отбелязва при дългосрочната безработица. В България, обаче, процентът на дългосрочно безработните е нараснал повече от 2 пъти в кризата, в сравнение с този в ЕС28.

Една от най-засегнатите от кризата групи от населението са младежите. При тях безработицата в ЕС28 нарасна от 15.7% през 2007 г. до 23.5% през 2013 г. В България безработицата сред младите хора се удвои в периода 2007-2013 г., съответно от 14.1% на 28.4% и е значително над средната за ЕС28. В този контекст се очерта крайно негативната тенденция, свързана с изпадане на младите хора в риск от бедност или социално изключване. Данните показват, че почти 50% от младите хора у нас са изправени пред такъв риск, докато в ЕС27 техният дял е около 30%.

Графика 3. Млади хора в риск от бедност или социално изключване, % от младото население

Източник: Евростат

Нарастването на дела на дългосрочно безработните лица води до увеличаване на риска от бедност сред населението и социално изключване. Дългосрочно безработните по-трудно могат да се включат на трудовия пазар, тъй като времето извън него, често е свързано с понижаване на квалификацията и загуба на трудови навици, липса на желание за икономическа активност. Данните показват, че в България делът на хората в риск от бедност или социално изключване намалява в периода след 2007 г. до 2009 г., от 60.7% на 45.2%. В кризата този дял расте като през 2012 г. достига почти 50% от населението.

Графика 4. Хора в риск от бедност или социално изключване, % на 1000 човека

Източник: Евростат

Интерес представляват и данните относно дела на бедните след социални трансфери. След приемането на България в ЕС техният дял намалява до 2010 г., а след това расте като през 2014 г. достига почти 40%, т.е всеки втори българин е беден въпреки социалните трансфери от държавата.

Графика 5. Хора в риск от бедност след социални трансфери, % от общото население

Източник: Евростат

В същото време социалните трансфери в кризата растат, макар и доста по-слабо от ръста им в ЕС28. Ефектът върху благосъстоянието на хората е слаб. Ръстът на социалните разходи увеличи рисковете пред държавните бюджетни позиции и влоши състоянието им.

Графика 6. Социални разходи на глава от населението, евро

Източник: Евростат

В България социалните трансфери нараснаха незначително поради ограниченията пред провеждане на експанзионистична фискалната политика, породени от действащия режим на паричен съвет.

Данните показват голямата степен на уязвимост на гражданите и трудовия пазар от кризата и необходимостта от търсене на нови решения на проблемите с безработицата, бедността и социалното изключване. В този контекст организациите и инициативити на социалната икономика се превръщат в ефективно решение на ключови социалноикономически предизвикателства.

Социалните предприятия в България осъществяват дейността си в различни сектори, като най-сериозно участие имат в: доставката на социални услуги; предоставянето на работа на хора с увреждания; посредничеството при намиране на работа на незаети лица; предоставянето на здравни услуги; дейност в сферата на образованието и други.

Основен субект на социалната икономика в България са кооперативите [4]. Те имат 120 годишна традиция в страната [5]. В България функционират близо 2 000 кооператива, които имат 0.5 млн. членове и осигуряват 50 хил. работни места. В тях работят около 50 % от хората с увреждания.

Най-големите кооперативи:

·Централен кооперативен съюз(ЦКС), обединяващ потребителните кооперации в страната представлява 155 000 член-кооператора и 10 300 заети, членуващи и работещи в 808 кооперации и 34 регионални кооперативни съюза [6].

·Национален съюз на земеделските кооперации(НС на ЗК),представляващ земеделските кооперации за производство и услуги.Съществуващите сега 903 земеделски кооперации бяха изградени в периода 1992-1994 г. след ликвидация на съществуващите до тогава колективни производствениструктури. Те обединяват 240 000 членове, осигуряват 16 000 постоянни работниместа, обработват близо 7 млн. дка земя и произвеждат голяма част от необходимоколичество зърнена продукция за изхранване на населението.

·Националният съюз на трудово-производителните кооперации(НС на ТПК)обединява малки и средни кооперативни предприятия за производство на промишлени стоки и извършване на услуги с над 20 000 член-кооператори.. В тях са заети приблизително 15 000 човека, в т. ч. около 11 000 човека с увреждания.

·Национален съюз на кооперациите на инвалидите(НС на КИ),обединяващ кооперации на хора с увреждания.

Данните на ЕК показват, че в социални организации в страната за заети между 2% до 5% от населението. В Европа с най-висок дял на заетите в социални предприятия се отличават Швеция и Норвегия - над 11%.

Законът за кооперациите е един от основните нормативни документи, регламентиращи съдаването и функционирането на ключовите субекти на социалната икономика - кооперациите[3].

Социалните предприятия, регистрирани по Закона за интеграция на хора с увреждания[5]са предимно кооперации, чиито прозрачни и демократични принципи на управление ги правят особено подходяща форма на предприемачество в областта на социалната интеграция.

Съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел юридическите лица с нестопанска цел в страната са сдружения и фондации[4]. Тези организации представляват също субект на социалната икономика поради мисията и целите, които преследват.

В България все още няма законова дефиниция на социално предприятие, но има набор от характеристики, които са отправна точка за идентифициране на социално предприятие. Визията и приоритетните цели за насърчаване развитието на социалната икономика у нас са определени вНационална концепция за социална икономика,приета през 2012[6]. Тя следваприоритетите на Стратегия „Европа 2020“. Предприятията на социалната икономика се управляват като бизнес, произвеждат стоки и услуги за пазарната икономика и насочват част от своите ресурси в осъществяването на социални и екологични цели. Социалната икономика включва всички видове предприятия, независимо от правноорганизационната им форма, създадени и действащи предимно за постигане на социални цели. Такива могат да бъдат кооперации, местни, самоподпомагащи се предприятия или групи, асоциации, взаимоспомагателни дружества, фондации, сдружения и други.

България се придържа към индикаторите на Европейския парламент за определяне на стопанските и хуманитарни дейности като част от социалната икономика [7]. Според Концепцията социалната икономика е „едновременно част от реалната икономика и част от гражданското общество, в която физически и/или юридически лица, сдружения на доброволци или други организирани субекти осъществяват стопанска дейност в обществена полза и реинвестират печалба за постигане на социални цели”.

Основните мерки и направления, свързани с Концепцията, са дефинирани в Плана за действие по социална икономика 2016-2017 г.[7].Водещ приоритет понастоящем е законодателното осигуряване на социалната икономика. В процес на подготовка е проект на закон за социалната икономика в България. В повечето страни от ЕС, включително Гърция и Румъния има действащи вече закони в тази област.

Други стратегически документи, свързани с развитието на социалната икономика са: Национална стратегия за младежта 2010–2020 г.; Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване (2020), Дългосрочна стратегия за заетост на хората с увреждания 2011–2020 г.

През 2012 г. бесъздадена платформа за база данни за социалните предприятия в България от Министерство на труда и социалната политика заедно с Националния статистически институт (НСИ).Последните данни, за 2013 г. показват, че броят на нефинансовите предприятия, самоопределили се като социални е бил 2046, от които 1588 са имали до 9 души служители. Общият брой на заетите в тях е бил 32 561.

Предприятията с нестопанска цел (фондации и сдружения), самоопределили се като социални са били общо 1566, от които 1435 с до 9 души заети. Общият брой на заетите лица в тях е бил 5985.

Възможностите за понататъшно развитие на сектора на социалната икономика в България могат да се търсят както в създаване на целенасочена държавна политика за насърчаване на социалното предприемачество и социалните иновации чрез законодателни и институционални мерки, така и в нарастване на инициативите на самото гражданско общество. Много важен стимул за развитие на сектора е тясното сътрудничество и координация между държавните институции и гражданските организации в рамките на създадената към министъра на труда и социалната политика Работна група по въпросите на социалната икономика.

Един от основните проблеми, пред които са изправени този тип предприятия у нас и в Европа, е достъпа до финансиране. Развитието на социалните предприятия и организации в страната се подпомага от европейските структурни и инвестиционни фондове, както и от възможностите за участие в редица европейски програми, които бяха разгледани по-горе. В рамките на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”област на интервенция 5.1 „Подкрепа на социалнатаикономика” се предоставя подкрепа на съществуващиспециализирани предприятия, кооперации на хора с увреждания исоциални предприятия. Насърчава се създаването на нови форми насоциални предприятия, в това число и защитени работилници, иусловия за активизиране на общностни и доброволчески инициативи, допринасящи за повишаване на равнището на социалния капитал в страната.

Заключение

Постоянното нарастване на ролята и значението на сектора на социалната икономика в периода на глобална криза свидетелства за огромния потенциал, който тя притежава да решава ключови социални и икономически проблеми, превръщайки я във вектор на иновации и кохезия. До момента България изостава от процесите на интензивно развитие на сектора в редица европейски държави, включително и в Централна и Източна Европа (пр. Полша, Румъния). Въпреки това държавните институции започнаха да "припознават" социалната икономика като политически приоритет, особено в годините на криза.

Основни тенденции в развитието на социалната икономика в България:

·слабо развит сектор на социалната икономика, въпреки дългогодишните традиции в кооперативното движение;

·липса на адекватна законова рамка за социалните предприятия и организации;

·ограничен достъп до финансиране на социалните предприятия;

·липса на задълбочени анализи и данни за състоянието на сектора у нас.

Възможностите за развитие могат да бъдат обобщени по следния начин:

·необходимост от създаване на ясна и дългосрочна визия за социалната икономика и адекватна законова рамка за насърчаване нейното развитие.

·по-нататъшното развитие на гражданското общество и негови инициативи ще стимулира местните икономики и създаването на социален капитал в страната.

·активно участие на български граждани в реализирането на проекти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, както и други програми на Съюза с цел стартиране на нови социални инициативи.

·проучване и използване на опита на други европейски държави в институционализиране и финансиране на сектора на социалната икономика.

Литература

1. Аджемоглу, Д., Робинсън, Д. (2013), Защо нациите се провалят. Къде са корените на силата, просперитета и бедността., Изд. Изток-Запад, София.

2.Европейска комисия,Стратегия Европа 2020, 2009 г.

3. Закон за кооперациите, обн. в ДВ, 1999 г., посл. изм. и доп. от 29.04.2008 г.

4.Закона за интеграция на хора с увреждания,Обн. ДВ. бр.81от 17 Септември 2004г., посл. изм. февруари 2016 г.

5. Закон за юридическите лица с нестопанска цел, обн. в ДВ, 2000, посл. изм. и доп. юни 2009 г.

6. Национална концепция за социална икономика, 2012 г.

7. План за действие по социална икономика за периода 2016-2017 г.

8. Централен кооперативен съюз, История на кооперативното движение в България, том първи, Изд. на Отечествения фронт, София, 1986 г.

9. Bohle,D., B. Greskovits, (2012),Capitalist diversity on Europe's periphery, Cornell University Press.

10. Bouchard, M. (2012), Social economy, Encyclopedic dictionary of public administration,www.dictionnaire.enap.ca.

11. Bouchard, M., (2011),Social innovation, an analytical grid for understanding

the social economy: the example of the Quebec housing sector, Springer Verlag.

12. CIRIEC,The social economy in the European Union, 2012

13. EBRD, (2013), Transition report

14. European Commission, Social Business Initiatives, Creating a favourable climate for social enterprises, key stakeholders in the social economy and innovation, {SEC(2011) 1278 final}

15. Déclaration sur l’identité coopérative, CoopFR, 2010

16. Defourny, J. Le barometre de la finance solidaire, Finansol, 2014/15

17. DefournyandDelveterre,The social economy: the worldwide making of a third sector, Centre d'Economie sociale,1999.