Проф. д-р Събина Ракарова

Нов български университет

Резюме: в търсенето на отговор за утвърждаването на градовете и градската цивилизация са разгледани предпоставките и ползите от урбанизацията на Месопотамия през призмата на известните факти от сферата на стопанската дейност на древните хора.  Разяснени са икономическите ползи от градския живот: обществени блага – отбрана, религия, иригация; създаване на пазар;икономии от мащаба на производството, подпомагане на иновации и разпространение на знания.

Ключови думи: икономика на града, обществени блага, икономии от мащаба на производството.

THE ECONOMY OF CITIS – FIRST URBAN SIVILIZATION

Professor Sabina Rakarova

New Bulgarian university

Resume: Scrutinizing questions regarding the reasons that led to establishment of cities and urban civilizations, this review focuses on the preconditions and advantages of urbanization in Mesopotamia, through the scope of the available information regarding the economic activity of ancient men. The economic advantages of city life are being reviewed: public goods - defense, religion, irrigation; market creation; economies of the scale, support of innovation, and spread of knowledge.

Keywords: urban economy, public goods, economies of the scale

Тази статия е опит за търсене отговор на въпроса  за възникването и утвърждаването на първите градове, както и на първата градска цивилизация в историята на човечеството. Счита се, че Йерихон е един от най-старите градове, който около осмото хилядолетие пр.н.е. се е формирал около поречието на река Йордан. Едва през четвъртото хилядолетие пр.н.е. постепенно се утвърждава и развива първата градска цивилизация - Месопотамската.  По това време древният Шумер е разделен на голям брой ( повече от петдесет) независими градове (Ур, Нипур, Урук, Ларса, Ериду, Лагаш, Киш, Вавилон и т.н.).

Знанията за древните градове се извличат от материалите, запазени от живота на гражданите. Археолозите разкриват остатъци от крепостни стени, обществени сгради, улици, домове и покъщнина, инструменти за занаятчийска дейност, религиозни обекти. Древната Месопотамската социално-икономическа и културна система към момента е една от най-добре документираните. Това е следствие от разчитането на клиновидното писмо върху хилядите намерени в района глинени (керамични) плочки. Най-широко представени сред клиновидните документи са финансовите. Тези източници показват, че в стопанската дейност на градовете на Шумерия доминират Храмовият и Дворцовият комплекси. В тях са заети хиляди: свещеници и служители (чиновници, слуги), занаятчии, които работят в отраслови гилдии, земеделци и животновъди, ангажирани на работа в многобройните имоти на храмовете и дворците. Наред с това  индивидуални стопанства произвеждат и съвкупност от частни блага – зърнени храни, дрехи, керамика. Основна част от произвежданите продукти са предназначени за над 2 400-те божества. Във връзка с ефективното мобилизиране на ресурси, организиране на производство и разпределение на продукцията управниците на храма изобретяват и налагат единна система за разплащане. Това е написана история, която показва, че кредитната система е тази, която стои в основата на стопанския живот по това време. Тази система на „дълга“ (обществен и частен) предхожда най-малко с хиляда години изобретяването на монетите.

Като цяло към историческото наследство разкрито до момента, трябва да се подхожда много внимателно и да се избягват спекулативни изводи. Много често ние ставаме заложници на собствените си знания и въображение и тълкуваме фактите в съответствие с нашите възгледи и убеждения. Предвид ограничените знания, които имаме за тези времена, много от намереното остава загадка. В това есе ще се постарая да се опазя от подобни изкушения.

I. Предпоставки за урбанизацията

 В научните кръгове към момента няма консенсус по въпроса кое (кои) е необходимото условие за възникването на градовете. Една от хипотезите се базира на предположението, че излишъкът на продукти при селскостопанското производство е основна предпоставка за уседналия градски живот на хората (т.нар. неолитна аграрна революция). Градовете отклоняват работна ръка от производството на храни и тяхното възникване изисква оставащите селскостопански работници да произвеждат достатъчно както за себе си, така и за градските жители. Данните сочат, че около 10 000 пр. н.е. се открива възможността за култивиране на ечемика и пшеницата, а две хиляди години по-късно започва одомашняването на диви животни.

Противоположната хипотеза предполага, че градовете са тези, които създават предпоставки за развитие на земеделската култура на хората [3]. Привеждат се доводи, че преходът към уседнал живот на ловците-събирачи, дава възможност за „експериментиране“ и получаване на продуктивни зърнени култури, както и за постепенно одомашняване на някои от дивите животни. Твърди се, че развитието на селищата (градовете) води до иновации в сферата на селското стопанство.

Учените антрополози [6] изказват предположения, че ловците-събирачи през неолита разполагат с достатъчно ресурси, за да си осигуряват съществуването в малки общности при техните ограничени нужди. Постепенно, вероятно от съображения за сигурност, започват да се обединяват под контрола на групи, завоювали имуществена и/или религиозна власт. Първите градове са своеобразни „центрове за контрол“ на възникналата йерархичната социална система. Те не са продукт на селскостопанския излишък сам по себе си. Този излишък по-скоро се произвежда посредством социалните взаимоотношения и под влиянието на управляващия елит, който контролира и разпределя излишъците от храна.

От гледна точка на политикономическата наука градът представлява значим полюс в следните аспекти: локализация на специфични „висши“ видове дейности; „площадка“ за контрол над разделението на труда в общностите и за разпределение на дохода. Градът е не само място, където функционират обществени механизми, ориентирани към създаване на контакти и обмен между хората, но също и място, от което се налага териториален контрол. Градовете са своеобразни магнитни полюси, които концентрират териториална власт и се отъждествяват с нея.

За да потърсим отговор на въпроса защо възникват градовете, нека се насочим към изясняване на икономическите ползи (изгоди), които те в началото на своето зараждане генерират за жителите си. Като най-важни могат да бъдат посочени следните.

1. Осигуряване на гражданите потребление на обществени блага, които изискват компактно съжителство за колективното им потребление. Не по значимост ще изброя по-важните по това време. На първо място като обществено благо е защитата (отбраната) или сигурността на гражданите за живота и имуществото им. На второ място е религията (комплекс от религиозни услуги). Изказват се предположения [5], че първите градове възникват, когато земните божества на малките селища, са заменени с небесните богове, живеещи в големите храмове, управлявани от класата на свещенослужителите. На трето място е осигуряване на водоснабдителни, отводнителни и иригационни съоръжения за нуждите на жителите и за развитието на земеделието и транспорта.

2. Създаване на пазар и условия за търговия. За осигуряване на частни и обществени блага за гражданите, от елита е изобретена и наложена система от социални отношения, която изисква градски пазар и търговия с близки и далечни региони (извънградски общности). При урбанизацията възникват, от една страна, икономии на транзакционни разходи, а, от друга, икономии от мащаба, свързани с осъществяването на търговските услуги (регистрация на транзакции, транспорт, договори). Специализацията и икономиите, от своя страна, генерират концентрация на работна сила. Връзката е не само права, но и обратна – осигуряването на пазар (търговия) способства за утвърждаване и развитие на първите градове, които се налагат като търговски центрове.

3. Създаването на градска общност, която концентрира работна ръка,  е предпоставка за дългосрочно организиране на ресурси в предприятия. Това, от своя страна, създава вътрешни и външни икономии от мащаба на производството.

4. Физическата близост на производителите в градските условия подпомага иновациите, както и натрупването и разпространение на знанията. От своя страна, свързаността на производителите в градовете, е предпоставка за тяхното утвърждаване като социално-икономическа форма на организация на живота на хората. Градът по своята същност е общност, базирана на знанието, в рамките на която се постига систематично събиране и анализиране на информация като част от непрекъснатия контрол на управляващите елити.

II. Месопотамия – родина на най-ранната градска цивилизация

Около началото на четвъртото хилядолетие пр. н.е. в района на междуречието на реките Тигър и Ефрат – Месопотамия, се развива система от самостоятелни градове (около петдесет). Независимо от голямото разнообразие във времето и пространството на тяхното възникване, могат да бъдат посочени някои общи характеристики. Градът е бил:

-   център за защита на населението от външни набези;

-   церемониален комплекс на силно йерархично общество;

-   сграден фонд - жилища главно за социалния елит, складове, дворци, храмове;

-   център за управление и поддръжка на вътрешния ред;

-   център за контрол върху развитието на селското стопанство и на „периферията“;

-   производство, подсигурено чрез изграждане на иригационни системи, одомашняване на животни;

-   център за обогатяване на технологичните знания, развитие на астрономия, форми на писменост, история, география, математика.

В изложението по-долу ще разгледам особеностите на тези градове и в частност на Вавилон в периода от четвъртото до първото хилядолетие пр. н.е., в контекста на икономиката на градовете.

Особености на екосистемата

Екосистемата на Месопотамия по това време включвала голямо разнообразие от подсистеми – алувиални плата, реки, тревисти местности, полупустини и пустини области. В земите около междуречието е имало благоприятни условия за дейности, свързани с осигуряване на прехрана на хората. Разпространено било земеделието (ечемик, лимец, плодове), риболовът, ловът (диви свине, газели, диви магарета), пасбищното животновъдство (овце и кози за вълна и мляко). И нищо друго! По тези земи имало недостиг или отсъствие на важни суровини – дървен материал, метали (мед, калай, олово, сребро), скъпоценни камъни, които трябвало да се внасят.

Климатът тогава бил сух и горещ, но при наличието на двете големи реки Тигър и Ефрат, подходящ за поливно земеделие. Водите на реките били включени в система от канали, които позволявали обработката на прилежащите земи. Откритите до момента артефакти показват, че първите канали са били построени около 5 500 пр.н.е. В полупустинните райони били  изграждани водоснабдителни системи (qanat), които използвали подпочвените и дъждовните води и естествените наклони на терена, за да осигурят вода за пиене, миене и напояване на оазисите.

Особеностите на екосистемата като природни дадености били предпоставка за възникване на размяна и търговски отношения между градовете в региона. От друга страна, отсъствието на местни суровини и изобилното производство на храни, наложили като необходимост търговията с отдалечени земи, богати на метали, дървесина, скъпоценни камъни и др.

Общественото благо „отбрана и сигурност“

Откритите археологически и писмени документи в района на Месопотамия показват, че една от причините за възникването на първите градове била осигуряване на общественото благо „защита“ – отбрана и сигурност на гражданите. Непрекъснатите набези на чужди племена създали нуждата от защита на живота и имуществото на свързаните племенни общности. Безспорен факт е, че колективната защита е многократно по ефективна от индивидуалната. Относително малки групи от завоеватели, въоръжени съобразно историческия период, са били в състояние лесно да заграбят имуществото и като роби членовете на индивидуалния род или племе. Обединявайки в градска общност няколко племена, властимащите са били в състояние да отделят хора и материални ресурси за осигуряване защитата на града. Градът позволил да се централизират ресурси за изграждане на отбранителни съоръжения, да се поддържа армия и ефективно да се отблъскват завоевателите.

Обща характеристика на градовете в древността е наличието на впечатляваща система за защита, изградена от стени, канали, кули. Херодот в своята „История“ пише, че стените на Вавилон са имали ширина повече от 20 м (50 царски лакътя) и височина повече от 80 м (двеста царски лакътя [1, 1.178 – 181)]. Около града с формата на квадрат е бил изкопан дълбок и широк ров, пълен с вода, а върху крепостната стена са били изградени отбранителни кули. Според Херодот крепостната стена  „е „като ризница“; отвътре друга стена я обточва, не по-малко яка от първата, но по-тясна“[1.181]. По крепостната стена били изградени сто врати, направени от мед заедно с рамките и трегерите.

Строителството на отбранителните съоръжения включвало колосално количество както материални, така и човешки ресурси. Херодот споделя за Вавилон, че според разказите огромното количество пръст от изкопания ров била употребена за изработването на кирпичи, които изпичали в пещи. После, използвайки като спойка топъл асфалт (доставен от разположения на осем дни път град Ис, където в едноименната река плували много мехурчета с асфалт), през трийсет реда тухли слагали рогозка от тръстикова слама. Изграждането на такива мащабни фортификационни обекти не би било възможно без наличието на развито производство на храни в региона. Именно благодарение на високата продуктивност на селскостопанското производство по това време в междуречието се създали предпоставки в строителството, при наличната технология, да бъде привлечено многобройно население.

  За осигуряването на отбраната като обществено благо властимащите са поддържали армия, която са издържали чрез добре изградена „система от дългове“. Богатите и бедните родови общности са били задължени както да осигуряват „материално“ войската (храна, дрехи, снаряжение, коне, камили), така и попълването на нейния физически състав чрез роби или свободни граждани.

В рамките на градовете били разположени жилищни сгради за елита, складове, дворци, храмове. Вавилон имал два квартала, обособени от протичащата между тях река Ефрат [1, 1.180], а къщите били три - и четириетажни. Надлъж го пресичали прави улици, каквито били и напречните, които водели към реката.

За град  Вавилон Херодот пише, че на един по-късен етап, поради нарастващата външна заплаха, били направени сериозни подобрения за осигуряване на отбраната. По времето на царицата Нитокрида (става дума за цар Новуходоносор) далеч преди града бил изкопан басейн за огромно езеро. Изкопаната пръст послужила за изграждане на „достойни за възхищение“ насипи по двата бряга на реката. Докарани били камъни и изградени стените на езерото. Наред с това горното течение на реката било променено с цел забавяне на нейната скорост. По този начин водният път към града се удължавал и това позволявало сериозен контрол върху речния трафик.

За засилване на отбранителната мощ на Вавилон освен строителството на езерото било разпоредено в средата на града да се построи мост от каменни блокове. През деня върху моста простирали дървени плоскости за преминаване, а през нощта за сигурност ги отстранявали.

Религията като обществено благо

Вярванията на шумерите, населяващи първоначално Месопотамия, които по-късно се примесели с вярванията на акадците и асирийците, са били свързани с богове, които определяли плодородието на флората и фауната. Известните около 2 400 божества са били отговорни всеки за някаква част от природния ред: за зреенето на фурмите, за плодородието на зърнените ниви, за раждането на добитъка, за плодовитостта на овцете и т.н. Като цяло боговете отговаряли за поддържането и продължаването на живота в природата или по-скоро за продължаване на „чудото“ на живата и неживата природа. От своя страна хората били длъжни да подсигуряват на боговете достатъчно земни блага, така че те де се съсредоточат върху управлението на природата. Описано в термините на икономиката, боговете не били митични създания с мистериозни интереси, а просто гладни управляващи (мениджъри).

За боговете се изграждали домове – Храмове, които се обслужвали от многоброен персонал. В Месопотамия в края на 3 000 г. пр. н.е. като култово съоръжение се утвърдил Зикуратът, приличащ на кула, изградена от поставяни един върху друг паралелепипеди (пресечени пирамиди). Броят им достигал до седем, били без интериор с изключение на последния, където било разположено светилището. Терасите били украсявани в различен цвят и свързани със стълби. Стените отвън се разделяли на правоъгълни нисши, а във вътрешността им имало множество стаи, където живеели свещениците (мъже и жени) и обслужващият персонал. На върха било жилището на бога.

Предназначената за боговете храна не се е принасяла в жертва според традиционните разбирания (изгаряне или друга форма на унищожаване), а се потребявала от храмовите служители. Храната за боговете се е изнасяла четири пъти дневно и, след като е престоявала известно време пред съответната статуя, е била разпределяна между многобройния (стотици) религиозен елит и персонал.

Според наложените вярвания се оказва, че хората имали постоянен „дълг“ към боговете (обществен дълг) за тяхното благоволение към природата. Храмовете като институции, които осигурявали добрия живот на боговете, за да са благодетелни, събирали „дълговете“ на хората и така непрекъснато обезпечавали своеобразни „религиозни услуги“ на населението. От една страна, хората „изплащали“ дълговете си към боговете, а събраните средства частично се използвали за изработване на идоли и организиране на церемонии.

 За Вавилон Херодот разказва [1, 1.181], че „храмът с медни врати, посветен на Зевс Белос, има квадратна форма. В средата се издига кула от здрави камъни. Върху тази кула се издига друга кула и върху нея пак кула и така до осем кули…В последната кула има голям храм. А в него се намира голямо легло, богато застлано, а до него масичка от злато“. И по нататък: [1.183] „извън храма има златен олтар. Има и друг, голям олтар, в който се принася в жертва отраснал добитък, защото върху златния олтар е позволено да се принасят в жертва само сукалчета. Върху по-големия олтар халдейците принасят в жертва всяка година хиляда таланта (около 21 000 кг) тамян по време на празника в чест на бога“.

При осигуряването на обществени блага се наблюдава явление, което в икономическата теория се определя като „ефект на гратисчията“:  някои потребители намират начини за отклоняване на заплащането на „социалния си дълг“. За избягване на гратисчийството в древна Месопотамия управляващите Храмовото стопанство разработили и внедрили в градските общности единна унифицирана счетоводна/разчетна система, която по определен начин съществува и в наши дни. На Шумерия ние дължим 24-часовия ден, 60 минутния час, 360 градусовия кръг (шейсет десетична система за изчисление). Основна разплащателна единица бил сребърният талант, еквивалентен на един гур, който приблизително  представлява 21.7 килограма ечемик. Талантът се е разделял на 60 мини, съответстващи на една порция ечемик (1 мини е равана на около 0.57 кг.) – на принципа, че 1 месец има 30 дни и всеки зает в храма получава 2 мини дневно. Тези своеобразни „кредитни пари“ създадени от храмовата бюрокрация са имали за цел да осигурят движение на ресурсите и кръгооборота между службите, както и да контролират гратисчийството.

Икономическа роля на Храмовия комплекс

В икономиката на Шумерия доминирали Храмовият и Дворцовият комплекси. Сведенията, с които разполагаме към момента сочат, че около 2 700 г. пр.н.е. Дворцовите комплекси започнали да се организират по същите правила като Храмовете. Ако Храмовите комплекси били ориентирани към поддръжката на покоите на свещените богове и богини като че ли са живи същества, то Дворците били ориентирани към поддръжката на действително живи царе. Това налага в търсенето на отговора за предпоставките от областта на икономиката за възникването на първата градската цивилизация да изясним икономическата роля на Храмовия комплекс (аналогична е ролята и на по-късно възникналия дворцов комплекс).

Храмът като производствена институция

Храмовете в районна на междуречието на Тигър и Ефрат са владеели и ползвали голяма част от селскостопанските земи, разположени в околностите на градовете. До голяма степен продуктивността на земята се е поддържала от изгражданите и стопанисваните от Храмовете, а по-късно от Дворците, иригационни съоръжения. За осигуряване на целогодишно напояване и получаване на повече от една реколта, в близост до големите реки е била изградена система от канали, водещи до различните земеделски участъци. Според разказа на Херодот [1, 1.193] „всичко се полива на ръка или с долапи, защото цяла Вавилония както и Египет е насечена от канали“. И продължава: „тази страна измежду нам известните е наистина най-добрата за добиване плода на Деметра (житни растения). Други дървета никой не се опитва да отглежда, нито смокиня, нито лоза, нито маслина. До такава степен земята е годна да даде плода на Деметра, че за едно посято до двеста най-малко връща, а когато е най-добре – и до триста…Имат насаждения от финикови палми по цялата равнина и по-голяма част от палмите са плодоносни. От плодовете им добиват и храни, и вино, е мед.“ В районите, където местните реки не осигурявали целогодишен дебит, се изграждали водоснабдителни съоръжения, наричани „канат“ (практика запазена и до днес), които представлявали система от вертикални кладенци и леко наклонени тунели, издълбани в скалите и стръмнините на хълмовете с цел събиране и отвеждане на повърхностните  и дъждовните води. За ползването на напоителните системи била наложена система за получаване на „водни права“, която също се базира на системата на дълга.

Земите, които били частна собственост на селата и на определени граждани, били получавани или в наследство или като дарение в замяна на предоставяне  услуги за Храма и Двореца. Храмът отпускал земя на определени индивиди за услуги като изораване, засяване, риболов, отглеждане на стада и занаятчийско производство.

От гледна точка на съвременните разбирания може да се твърди, че Храмът функционирал като вертикално интегрирано аграрно предприятие. Той по същество организирал производството на зърно на всички етапи от технологичния цикъл. Притежавал земи и наемал работници за създаване и поддържане на напоителни системи, за осигуряване изораването и засяването на нивите, за прибирането и складирането на реколтата. Чрез наложената унифицирана разчетна/счетоводна система и използването на своеобразни разплащателни сметки („кредитни пари“) се осигурявало движението на продукта и ресурсите.

Храмът изпълнявал функциите и на вертикално интегрирано текстилно предприятие за производство предимно на вълнени тъкани и дрехи. Организирал използването на пасищата за отглеждане на овце и кози, събирането и първичната обработка на вълната, доставката й в града, както и тъкането на платове в специални работилници. За облеклото на населението Херодот пише [1, 1.195]: „употребяват ленен хитон до земята, върху него друг, вълнен, и се намятат с бяла наметка“.

Храмът и търговията

  Съвкупният продукт, създаван за и в Храмовото стопанство, се разпределял по няколко начина. Една част се предлагала на боговете и след това се потребявала от храмовите служители, в т.ч. свещениците и свещеничиките, които организирали религиозните ритуали, и управляващите стопанската дейност. Друга част се раздавала като рацион (хранителни норми) за неработоспособни - инвалиди, деца и старци. Трета част се разпределяла като норми (възнаграждения) за работниците, които изграждали и експлоатирали иригационните системи, работели на полето, в работилниците и участвали в организиране на търговията в града и между градовете в региона. Четвърта част от продукта се използвала за организиране на търговия с близки и далечни земи извън региона на Месопотамия.

Съобразно особеностите на екосистемата в междуречието наличието на пазар или търговията имали жизненоважно значение. От една страна, земите на древна Месопотамия били изключително плодородни и създавали огромен излишък от зърно и други хранителни продукти, поддържали огромно количество добитък, който, от своя страна, поддържал огромно производство на вълна и кожа. От друга страна, отсъствието на метали (мед, калай, олово, сребро), дървен материал, скъпоценни камъни и други суровини правели невъзможно пълноценното функциониране на социално-икономическата система без техния внос. За осъществяването на религиозните ритуали били необходими стотици тонове тамян, който можел да бъде доставен единствено от някои земи около Червено море (днешен Йемен и южен Оман).

Вероятно скоро след възникването на Храма служителите осъзнали необходимостта от търговия и още преди изобретяването на писмеността Храмовата управа създала и внедрила системата на лихвоносните заеми, за да финансира керванната търговия. Въведена била практиката за предплащане (даване на заем) продуктите на местните търговци както частни, така и работещи за храма. Така лихвата се превърнала в начин храмовете да имат дял в получаваната от търговията печалба. Този принцип получил бързо разпространение.

След дълъг период от време наред с търговските заеми се появили  потребителски заеми, което представлява лихварство в класическия смисъл на думата. Данните свидетелстват, че от 2 400 пр.н.е. сред местните богаташи широко се разпространила практиката за даване на заеми на селяни, които имали нужда от допълнителни финансови гаранции, за да не им бъде отнето имуществото поради невъзможността да си изплатят първоначалните заеми. За разчистване на дълговете първоначално се започвало със зърно, овце, кози, покъщнина, продължавало се със земи и жилища и накрая с членовете на фамилията. Появяват се т.нар. „заробени длъжници“- слуги, следвани от деца, съпруги и в най-лошия случай от самите длъжници. Те изплащали дълговете чрез работа, понякога и в Храмовете и Дворците.

Особено при неплодородна година голяма част от селяните се оказвали социално изключени. Те попълвали  номадските банди, живеещи в полупостинните територии около градовете. Назряването на социален взрив принуждавало Шумерските, а по-късно и Вавилонските царе периодично да обявяват всеобща амнистия: да „изчистват досието“ . Тези декрети повелявали нулиране на потребителските заеми (търговските не се засягали), връщане на земите на първоначалните собственици, връщане на заробените длъжници при фамилията. Това се превърнало в редовна практика през периода на тяхното царуване, която се провеждала след изтичане на определено количество години.

Иновации и разпространение на знания

Неоценима роля за възникването и утвърждаването на Месопотамската цивилизация имало изобретяването и усъвършенстването на писмеността. В икономическите си отношения без писмеността хората разчитали на своята памет и честност. Разчитало се на морала и етиката, на честта и достойнството на търговците, занаятчиите и производителите на храни.

Писмеността била изобретена и наложена от управниците на Храма. Заедно с внедрената унифицирана разплащателна/счетоводна система това още повече засилило икономическата роля на храмовата организация. Наред с това разпространението на писмеността послужило като генератор за развитието и на частните предприятия, защото позволявала точно и ясно да се регистрират задълженията между икономическите агенти и още по-ефективно да заработи наложената кредитна система.

Учените датират първите опити за записи на икономически транзакции в Шумерия около осмото хилядолетие пр.н.е.. До към 4 000 пр.н.е. управниците на Храма наложили използването на т.нар. „булае“ – система за регистриране/отчитане чрез знаци под формата на глинени фигури с различна форма, върху които се правели белези. Всеки знак обозначавал определен обект: овца, зърно, съд и т.н. Знакът (була) изразявал природата на обекта и едновременно давал информация за количеството на обекта. Водела се сметка за животните и хранителните продукти, които трябвало да бъдат разпределяни, складирани или продавани. Така се съхранявала информация за влизащото и излизащото от Храмовото стопанство.

Постепенно развитието на търговията довело до усъвършенствания, свързани с повишаване на ефективността и сигурността на тази своеобразна информационна система. Глинените знаци, които фиксирали някакво задължение, например предаването на имущество, били поставяни в своеобразно малко глинено контейнерче (топчица или була с диаметър около 10 см). Този своеобразен „плик“ бил запечатван с цилиндричен печат, идентифициращ собственика. При описанието си на вавилонските жители Херодот отбелязва [1, 1.195]: „всеки има печат и носи тояга, дълбана на ръка“. Но и тези подобрения създавали затруднения, защото достъп до записаната информация при необходимост за преизчисления имало само при счупване на контейнера.

През третото хилядолетие пр.н.е. върху повърхността на контейнера освен печата на собственика започнали да се правят и отпечатъци за знаковите фигури, съдържащи се в плика. Така информацията можела да бъде ползвана, без да се разрушава глиненото контейнерче. Постепенно физически глинените знакови фигури започнали да изчезват, останали техните отпечатъци, а контейнерът от сферичен станал плосък. Така се появили първите глинени плочки с първите записи за количествата от някакви обекти – кръгчета и ъгълчета, написани чрез натиск върху глината. Утвърдила се система, която позволявала както записване на информация, така и предаването й на други хора.

Първите символи на писмеността имали формата на бройни обекти с икономическо значение („една коза“, „две овце“, „три мини зърно“), изпълнявали ролята на „символи-картинки“  или пиктограми. Като следващ етап от развитието на писмеността утвърждаването на определени устойчиви съчетания от пиктограми довело да превръщането им в идеограми или „символи-идеи“. (Например обединяването на знака „птица“ и знака „яйце“ породил съчетанието „плодовитост“, което се утвърдило като абстрактен термин). Развитие претърпял и стилът на писане. Символите, разложени на кратки отрязъци – клинове, можели да бъдат изписвани на глинените плочки с помощта на специална пръчица, която имала заострен край с триъгълна форма. Това клиновидно писмо от началото на второто хилядолетие пр.н.е. се разпространило по целия регион, който сега определяме като Близък Изток.

Системата за запазване и предаване на информацията първоначално с помощта на знаци, а по-късно чрез клиновидното писмо може да бъде оценена като „информационна революция“, която била извършена от храмовия елит във връзка с организацията и управлението на стопанската дейност. Писмеността била изобретена от свещениците и първоначално използвана за регистриране на кръгооборота в Храмовото стопанство, което било подчинено на обслужването  на боговете. Тя служела преди всичко на счетоводителите в градовете. Писмените документи в периода между третото и първата половина на второто хилядолетие пр.н.е. били използвани изключително в сферата на търговските отношения. Едва след 2 600 пр.н.е. писмеността започнала да се използва за записване на химни, молитви, митове и мъдрости.

Развитието и внедряването на писмеността в древна Месопотамия било мощен принос за развитието на градовете, защото по този начин се улеснявала специализацията в производството и търговските отношения. Писмеността съществено намалила транзакционните разходи и повишила чистата изгода от търговията. От своя страна задълбочаването на специализацията и развитието на търговските отношения довели до превръщането на някои от градовете в големи търговски центрове.

Заключителни бележки

Въпреки ограничените знания, с които разполагаме към момента за възникването и стопанския живот в първите градове на нашата планета, могат да бъдат направени някои хипотетични съждения за тяхното зараждане и утвърждаване. Градоустройството на първите градове, укрепени с ровове, стени и бойни кули, дава основание да се предполага, че необходимостта от осигуряване защита на хората от грабежи поражда тенденция към урбанизация. Ключова роля за развитие на първата градска цивилизация в Месопотамия има религиозната организация, която Храмовете налагат. За своята религиозна дейност Храмът се нуждае от контролен център, в който превръща града. Чрез изобретени управленски информационни системи се организира използването на стопанските ресурси на прилежащите територии,  включването им в работата на храмовото „стопанство“, както и контрол върху разпределението на продукта от стопанските дейности. Управляващият елит създава кредитната система, инициира развитие на пазара и търговията. Под контрол на Храма се извършва „информационна революция“ чрез изобретяване на писмеността.

Литература

1.     Херодот, История, превод от старогръцки, П. Димитров, НБУ, С., 2010

2.     Biroch, P. Cities and Economic Development, The University of Chicago Press, Chicago, 1988.

3.     Jacobs, J. The Economy of  Cities, Random House, New York, 1969.

4.     Mumford, L. The City in History, Harcourt, New York, 1961.

5.     Potts, D. Mesopotamian Civilization: The Material Foundations, Cornell University Press, Ithaca, NY, 1997.

6.     Sahlins, M. Stone Age Economics, Chicago,  Aldine-Atherton, 1972.

7.     Short, J. The Urban Order, Blackwell Publishers, UK, 1996.

8.     Van de Mieroop, M. The Ancient Mesopotamian City, Oxford University Press, New York, 1997.

обратно нагоре