На 10.03.2022 г. Комисията по културата и медиите на Народното събрание на Република България проведе заседание със смущаваща точка в дневния ред. Защо Комисията по културата и медиите на Народното събрание на Република България не би следвало да разглежда подобна точка: "Политиката на БНТ, като обществена медия, в лицето на нейния генерален директор Емил Кошлуков, относно участието на България в конкурса "Евровизия"?

Защото конституционната практика го забранява: "Съгласно чл. 80 от Конституцията длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да представят исканите от тях сведения и документи, когато се извършват примерно проучвания или анкети по въпроси, представляващи държавен и обществен интерес. Конституцията обаче не предвижда възможност комисиите на НС да "абонират" за "периодично изслушване" когото и да било. Още по-малко това може да стане с генералните директори на БНТ и БНР предвид свободата на словото и независимостта на двата института, гарантирана с чл. 40, ал. 1 от Конституцията." (Решение № 16 от 19.09.1995 г. на Конституционния съд на Република България по к. д. № 19/1995 г., обн., ДВ, бр. 86 от 26.09.1995 г.).

Няма значение как се казва генералният директор на БНТ или дали става въпрос за генералния директор на БНР. Не може парламентът да упражнява натиск върху редакционната независимост на тези две медии.

Насочвам вниманието към датата на постановяване на конституционното решение, когато активно с БНР и БНТ се "занимава" постоянната Комисия за радиото, телевизията и БТА на 37-то Народно събрание. Тогава в парламента Демократичната левица разполага с мнозинство от 125 депутата, СДС - 69, Народен съюз - 18, ДПС - 15, БББ - 13, няма медиен закон. Днес , повече от 25 години по-късно, при действащ Закон за радиото и телевизията се случва същият "абонамент", забранен от Конституционния съд.

Няма ли юрист, който да посъветва депутатите да не нарушават редакционната независимост на БНТ?