Раздел Право

• Конституционна практика
• Медийно законодателство
• История
• Регулация

Закон за Българското национално радио и Българската национална телевизия

Проект!

Глава първа

Общи положения

Предмет на закона

Чл. 1. (1) Този закон урежда статута, организацията и дейността на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ).

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия са национални обществени доставчици на радиоуслуги, съответно на аудио-визуални медийни услуги под юрисдикцията на Република България, чиято програмна дейност, организация, управление, финансиране и надзор се уреждат от този закон.

(3) Българското национално радио и Българската национална телевизия са публичноправни организации, юридически лица със седалище в град София и първостепенни разпоредители с бюджет.

Цел на закона

Чл. 2. Цел на настоящия закон е да създаде такива организационни и финансови предпоставки, които да гарантират на Българското национално радио и Българската национална телевизия възможността да:

1. удовлетворяват демократичните, социални и културни потребности на българското общество, на основата на възложената им с този закон обществена мисия;

2. предоставят обществените услуги, предвидени в този закон, което включва предлагането на висококачествени и отличаващи се съдържания в областта на информацията, образованието, културата и развлечението;

3. съдействат в цялостната си дейност за реализиране на конституционните права на българските граждани на свобода на изразяване на мнението и на информацията;

4. имат във вътрешната си организация органи, които отговарят за формулирането, изпълнението и контрола за спазване на обществената мисия, сформирани по реда на този закон;

5. финансират дейността си с публични средства, като компенсация за предоставяне на обществената услуга, както и с търговски приходи в границите, определени в този закон и при спазване на правилата за държавните помощи.

Независимост на БНР и БНТ

Чл. 3. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия се ползват с организационна, редакционна и финансова независимост спрямо органите на държавна власт и осъществяват дейността си при спазване на изискванията за гарантиране на обществения интерес, публичност и прозрачност.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия подлежат на надзор от страна на Съвета за електронни медии (СЕМ) само относно:

а) спазване на разпоредбите на глава първа и глава четвърта на Закона за радиото и телевизията;

б) функциите му на администратор на държавна помощ, съобразно условията на този закон, при зачитане на тяхната независимост.

(3) Българското национално радио и Българската национална телевизия подлежат на надзор от страна на Комисията за регулиране на съобщенията по реда на Закона за електронните съобщения само по отношение на предоставяни от тях електронни съобщителни мрежи или услуги.

Имущество

Чл. 4. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват оперативно управление върху имуществото – държавна собственост, което им е предоставено по този закон.

(2) Недвижимите имоти, предоставени на или придобити от Българското национално радио и Българската национална телевизия, са публична държавна собственост.

(3) Частна държавна собственост са следните обекти:

1. движими вещи, включително радио- или телевизионна техника;

2. права върху обекти на интелектуалната собственост;

3 права върху обекти на индустриалната собственост;

4. архивни фондове.

(4) Разпореждане с обектите по ал. 3 може да се извършва с решение на надзорния съвет на БНР, съответно на БНТ въз основа на правилник.

(5) При разходването на публични средства за придобиване на материални активи и ползване на услуги БНР и БНТ са възложители на обществени поръчки, с изключение на случаите, посочени в този закон.

Предмет на дейност на БНР и БНТ

Чл. 5. Българското национално радио и Българската национална телевизия предоставят медийни услуги и осъществяват съпътстващи дейности.

Медийни услуги

Чл. 6. (1) Медийните услуги са основни и допълнителни.

(2) Основни медийни услуги са линейни медийни услуги (радио и телевизионни програми), които по своето съдържание могат да бъдат политематични или специализирани, а по своя обхват - национални или регионални, включително програми за българите зад граница или предназначени за аудитория в чужбина; нелинейни услуги (медийни услуги по заявка); включените в линейните и нелинейни услуги търговски съобщения.

(3) Допълнителни медийни услуги са тези, свързани с разпространението и доставянето до потребителите на основните медийни услуги, с възможност за включване на допълнително съдържание, включително чрез използването на нови технологии.

(4) Българското национално радио и Българската национална телевизия предоставят медийните услуги на потребителите си безплатно.

Съпътстващи дейности

Чл. 7. (1) Съпътстващи дейности са тези, които не е задължително да са свързани с медийните услуги и да произтичат от тях, но имат за цел максималното и ефективно оползотворяване на ресурсите на съответния национален обществен доставчик, разнообразното използване на създаваното от него съдържание и производството на нови и допълнителни културни продукти.

(2) Съпътстващите дейности могат да се осъществяват срещу заплащане по ред, определен в този закон.

Териториални структури на БНР и БНТ

Чл. 8. (1) Радио- и телевизионните програми като основни медийни услуги се създават от централното управление на БНР, съответно на БНТ в град София, от регионални центрове и със съдействието на кореспондентски пунктове.

(2) Националните радио и телевизионни програми включват предавания от интерес и значение за цялото общество и трябва да отговарят на изискванията, предвидени за тях в този закон.

(3) Регионалните програми отразяват събития от местно значение. Те се създават в регионални радио- и телевизионни центрове и са предназначени както за населението от съответния регион, така и за участие в националните радио- и телевизионни програми.

(4) Територията на регионите, регионалните програмни схеми и участието на радио- и телевизионните центрове със собствени предавания при създаването на националните радио- и телевизионни програми се утвърждават от органите и по реда, предвиден в този закон.

(5) Българското национално радио и Българската национална телевизия изграждат собствена кореспондентска мрежа в страната, която следва да включва поне един кореспондентски пункт във всеки областен център. Те могат да откриват собствени кореспондентски пунктове в чужбина по реда на този закон.

Участие в работата на национални и международни организации

Чл. 9. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да членуват в национални и международни организации от областта на радиоуслугите и аудио-визуалните услуги по реда, посочен в този закон.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия задължително излъчват изявени журналисти сред своите служители като представители в състава на Комисията за журналистическа етика към фондация „Национален съвет за журналистическа етика“.

(3) Служители на БНР и БНТ могат да участват в работата на органите на Националния съвет за саморегулация.

Разпространение на радио- и телевизионни програми

Чл. 10. (1) Разпространението на радио- и телевизионните програми на БНР и БНТ се извършва чрез собствени електронни съобщителни мрежи или въз основа на договор с предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги, по Закона за електронните съобщения.

(2) Държавата взема необходимите мерки за гарантиране разпространението на програмите на БНР и БНТ на цялата територия на страната и на територията на съответните региони при осъществяване на политиката в областта на електронните съобщения, като за целта резервира необходимия честотен ресурс от радиочестотния спектър, върху който упражнява суверенни права, и издава всички разрешения, необходими за безпрепятственото осъществяване на електронни съобщения.

(3) Българската национална телевизия и Българското национално радио осигуряват излъчването на националните си програми посредством спътник/спътници, покриващи на териториите на Европа и други континенти, на които има граждани с български произход по данни на Агенцията за българите в чужбина и чрез собствени изследвания.

(4) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят безвъзмездно националните и регионалните си програми на предприятия, осъществяващи електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване/кабелни и/или спътникови електронни съобщителни мрежи, които са длъжни да ги разпространяват.

(5) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават условия за разпространение на медийните си услути чрез прилагане на нови технологии, по всички съществуващи и предстоящи да бъдат открити способи, а държавата взема мерки за гарантиране на това разпространение, чрез политиката си в областта на комуникациите.

(6) В случай, че за нуждите на създаването и/или разпространението на медийните услуги и за осъществяването на съпътстващи дейности БНР и БНТ имат нужда от лицензи и/или разрешения по силата на нормативни акове, включително за ползване на ограничен ресурс – радиочестоте спектър, то такива лицензи и/или разрешения им се издават служебно по силата на този закон.

(7) Средствата за изпълнение на дейностите по настоящия член се осигуряват целево от държавния бюджет.

Глава втора

Организация на дейността на БНР и БНТ

Раздел І

Органи, мандат, несъвместимост с дейности и длъжности

Органи на БНР и БНТ

Чл. 11. (1) Органи на Българското национално радио са:

1. програмен съвет на БНР;

2. изпълнителен директор на БНР;

3. надзорен съвет на БНР.

(2) Органи на Българската национална телевизия са:

1. програмен съвет на БНТ;

2. изпълнителен директор на БНТ;

3. надзорен съвет на БНТ.

Изисквания към членовете на програмните и надзорните съвети и на изпълнителните директори на БНР и БНТ

Чл. 12. (1) За член на програмните съвети, изпълнителен директор или член на надзорните съвети на БНР и БНТ не може да бъде избирано лице:

1. осъждано за извършено от него престъпление, включително амнистирано, реабилитирано или освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание;

2. заемащо изборни длъжности в държавни и общински органи, в ръководни органи на политически партии или коалиции;

3. което през последните 18 месеца преди встъпването си в длъжност е било: член на управителни и контролни органи на търговски доставчици на радио- или аудио-визуални медийни услуги или собственик, съдружник или притежател на дялове и акции в тези лица; независим продуцент; служител или нещатен сътрудник на доставчици на радио- или аудио-визуални медийни услуги или на независими продуценти;

4. което вече е било освободено предсрочно като член на програмния съвет или надзорния съвет или от длъжността изпълнителен директор на БНР, съответно на БНТ:

а) при установяване по надлежен ред на някое от условията за неизбираемост по този закон;

б) при установяване по надлежен ред на несъвместимост с изискванията на този закон или поради подаване на декларация с невярно съдържание;

в) с влизане в сила на присъда за умишлено престъпление от общ характер или при освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание;

г) при нарушаване на някоя от предвидените в този закон забрани;

д) когато със своите действия или поведение е нарушило репутацията на БНР, съответно на БНТ.

(2) Кандидатите за членове на програмните съвети, на надзорните съвети и кандидатите за изпълнителни директори на БНР и БНТ попълват декларация с нотариално удостоверяване на обстоятелствата по ал. 1 от настоящия член, която депозират, както следва:

1. кандидатите за членове на програмните съвети, избрани от общото събрание на всички назначени на трудов договор журналисти и творчески работници в БНР, съответно в БНТ - пред изпълнителния директор на БНР, съответно на БНТ;

2. кандидатите за членове на програмните съвети, избирани от Народното събрание на Република България - пред ресорната постоянна комисия на Народното събрание на Република България, отговаряща за медиите;

3. кандидатите за членове на надзорните съвети на БНР и БНТ - пред Съвета за електронни медии;

4. кандидатите за изпълнителни директори на БНР и БНТ - пред надзорните съвети на БНР и БНТ.

(3) Копия от декларациите на избраните членове на органите по настоящия член се предават за съхраненене в БНР, съответно в БНТ.

Мандат

Чл. 13. Мандатът на членовете на програмните съвети, на изпълнителните директор на членовете на надзорните съвети на БНР и БНТ е 5 години. Едно лице не може да бъде избирано за повече от два последователни мандата в съответния орган, включително и в различни органи.

Несъвместимост с дейности и длъжности

Чл. 14. (1) По време на своя мандат член на програмния съвет, член на надзорния съвет и изпълнителен директор на БНР, съответно на БНТ не може да:

1. е член на Съвета за електронни медии;

2. е член на някой от другите колективни органи на БНР, съответно на БНТ или да е изпълнителен директор на БНР, съответно на БНТ;

3. заема изборна длъжност в държавни и общински органи, в ръководни органи на политически партии или коалиции и синдикати, както и да е държавен служител;

4. работи или извършва други дейности в конкурентни еднолични търговци или юридически лица с предмет на дейност производство и/или предоставяне на радио- и аудио-визуални медийни услуги, да е член на управителни и контролни органи, да е собственик, съдружник или притежател на дялове и акции в тези лица, да е независим продуцент и работещо под каквато и да е форма за независимия продуцент лице;

5. встъпва с други лица в правоотношения, чието съдържание би застрашило под каквато и да е форма независимостта на БНР, съответно на БНТ, включително да посредничи при сключване на правни сделки от страна на БНР и БНТ с трети лица.

(2) По време на своя мандат член на програмния съвет, член на надзорния съвет и изпълнителен директор на БНР, съответно на БНТ декларира в началото на всяка календарна година липсата на обстоятелствата, посочени в ал. 1 от настоящия член. Декларациите с нотариално удостоверяване на съдържанието се съхраняват в БНР и БНТ.

(3) При разкриване на обстоятелства, водещи до несъвместимост с дейностите и длъжностите по този закон, съответният орган по избора приема решение за предсрочно прекратяване на мандата на член на програмния съвет, на член на надзорния съвет или на изпълнителен директор на БНР, съответно на БНТ в едномесечен срок от откриване на обстоятелството.

Предсрочно прекратяване на мандати на членовете на програмните и надзорните съвети и на изпълнителните директори на БНР и БНТ

Чл. 15. (1) Мандатът на член на програмния съвет, на изпълнителен директор или член на надзорния съвет на БНР, съответно на БНТ може да бъде прекратен предсрочно:

1. при установяване по надлежен ред на някое от условията за неизбираемост по този закон;

2. при установяване по надлежен ред на несъвместимост с изискванията на този закон или поради подаване на декларация с невярно съдържание;

3. с влизане в сила на присъда за умишлено престъпление от общ характер или при освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание;

4. при нарушаване на някоя от предвидените в този закон забрани;

5. когато със своите действия или поведение нарушава репутацията на БНР, съответно на БНТ;

6. с постъпване на писмено уведомление до органа по избора, с което подава оставка;

7. с настъпване на недееспособност, ограничена дееспособност или на друга невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от шест месеца;

8. при смърт.

(2) При предсрочно прекратяване на мандат по ал. 1 органът по избора попълва освободеното място в едномесечен срок.

Раздел ІІ

Програмни съвети на БНР и БНТ

Програмни съвети

Чл. 16. (1) В структурата на Българското национално радио и Българската национална телевизия се създават програмни съвети.

(2) Програмните съвети на БНР и БНТ представляват интересите на българските граждани в предоставяните от БНР и БНТ медийни услуги и чрез дейността си гарантират удовлетворяването на информационните, образователните, културните, социалните и демократичните потребности на българското общество и многообразието на медийното съдържание.

(3) Членовете на програмните съвети с дейността си гарантират редакционната независимост на БНР и БНТ. Те не могат да получават и изпълняват поръчки или да прокарват интереси от каквото и да е естество, накърняващи надпартийността, обективността и икономическата независимост на БНР и БНТ.

(4) Програмният съвет на БНР, съответно на БНТ не е ръководен орган и неговите членове, както и съветът в своята цялост, не могат да се намесват в управлението на съответния обществен доставчик на медийни услуги, осъществявано от изпълнителния директор.

Състав и избор

Чл. 17. (1) Програмният съвет на БНР, съответно на БНТ се състои от 15 членове и се конституира, както следва:

1. пет, избрани чрез тайно гласуване от общото събрание на всички назначени на трудов договор журналисти и творчески работници в БНР, съответно в БНТ;

2. десет, избрани от Народното събрание на Република България, при спазване на пропорционалното представителство на политическите сили в неговия състав.

(2) Изборът на членовете на програмния съвет на БНР, съответно на БНТ по ал. 1, т. 1 се осъществява по регламент, изготвен от изпълнителния директор на БНР, съответно на БНТ. Протоколът за проведения избор се съставя в два екземпляра, като единият се предоставя за сведение на ресорната постоянна комисия на Народното събрание на Република България, отговаряща за медиите, а другият се съхранява в архива на БНР, съответно на БНТ.

(3) Изборът на членовете на програмния съвет на БНР, съответно на БНТ по ал. 1, т. 2 се организира от ресорната постоянна комисия на Народното събрание на Република България, отговаряща за медиите, по определени от комисията правила.

(4) Изборът на членовете на програмния съвет на БНР, съответно на БНТ се осъществява най-късно месец преди изтичането на мандата на действащия програмен съвет. Когато мандатът изтича по време на предизборна кампания за избирането на Народно събрание на Република България, изборът се произвежда преди издаването на указ от президента на републиката, с който се разпуска Народното събрание, и в този случай членовете на новоизбрания програмен съвет на БНР, съответно БНТ встъпват в длъжност след изтичането на мандата на действащия състав на съвета.

Членове на програмните съвети – служители на БНР и БНТ

Чл. 18. (1) За членове на програмния съвет на БНР, съответно на БНТ по чл. 17, ал. 1, т. 1 могат да гласуват и да бъдат избирани журналистите и другите творчески работници, назначени на трудов договор в БНР, съответно в БНТ.

(2) Освен на основание чл. 12, ал. 1 от този закон за член на програмния съвет на БНР, съответно на БНТ по чл. 17, ал. 1, т. 1 не може да бъде избиран:

1. служител, заемащ длъжности, свързани с обезпечаване административната, техническата и финансовата дейност на БНР и БНТ;

2. служител, назначен на ръководна длъжност в БНР и БНТ, на която е възложена подготовката, създаването и разпространението на програмите, предаванията и други елементи от медийните услуги на БНР и БНТ.

(2) Членовете на програмния съвет, избрани от общото събрание на всички назначени на трудов договор журналисти и творчески работници в БНР, съответно в БНТ, запазват своето трудово правоотношение с БНР, съответно БНТ с всички права и задължения по трудовото законодателство на Република България. Те не получават под никаква форма възнаграждение за дейността си в програмния съвет.

Членове на програмните съвети, избрани от Народното събрание

Чл. 19. (1) За членове на програмния съвет на БНР, съответно на БНТ по чл. 17, ал. 1, т. 2. се избират изявени творци и утвърдени обществени авторитети от средите на: писатели; художници; музикални и филмови дейци; представители на журналистическата, академичната, научната общност и културните индустрии; спортисти; представители на организации, ангажирани със защитата на правата на детето, на младежите и на възрастните хора; представители на Българската православна църква; личности, допринесли за утвърждаването на демократичните духовни ценности в българското общество и съдействали за насърчаването на медийната свобода, образованието, науката и културата; които са български граждани с постоянно местожителство на територията на Република България; притежават образователно-квалификационна степен „магистър“ и поне десет години професионален опит в съответната сфера.

(2) Не се допуска член на програмния съвет на БНР, съответно на БНТ, избран от Народното събрание на Република България, да участва в творческия процес и техническото производство или да се намесва пряко или косвено по всякакъв друг начин в тези дейности, да преглежда или прослушва програми, отделни предавания или други редакционни елементи от предоставяната медийна услуга преди тяхното разпространение.

(3) Членовете на програмния съвет на БНР, съответно на БНТ, избрани от Народното събрание на Република България, не могат да бъдат в каквито и да било икономически отношения с БНР и БНТ по време на мандата си, както и да получават приходи от тези организации или да посредничат при сключване на правни сделки от страна на БНР и БНТ с трети лица. Същото изискване се поставя пред техните съпруг или съпруга, с лице, с което се намират във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително.

Други условия при предсрочно прекратяване на мандат

Чл. 20. (1) Освен на посочените в чл. 15, ал. 1 от този закон основания мандатът на член на програмния съвет може да бъде прекратен предсрочно при прекратяване на трудовото правоотношение с БНР, съответно с БНТ, когато се отнася до член, избран от общото събрание на всички назначени на трудов договор журналисти и творчески работници в БНР, съответно в БНТ.

(2) Когато основанието за предсрочно прекратяване на мандата се отнася до член на програмния съвет, избран от общото събрание на всички назначени на трудов договор журналисти и творчески работници в БНР, съответно в БНТ, изпълнителният директор свиква общото събрание на всички назначени на трудов договор журналисти и творчески работници в БНР, съответно в БНТ, съобщава за настъпилото основание за предсрочното прекратяване на мандата и организира произвеждането на избор на нов член на съвета.

(3) Когато основанието за предсрочно прекратяване на мандата се отнася до член на програмния съвет, избран от Народното събрание, изпълнителният директор уведомява председателя на ресорната постоянна комисия на Народното събрание на Република България, отговаряща за медиите, за настъпилите обстоятелства и за необходимостта от предсрочно прекратяване на мандата и произвеждането на избор на нов член. За тази цел той прилага и доказателства, потвърждаващи настъпването на основание за предсрочното прекратяване на мандата.

(4) При предсрочно прекратяване на мандата на член на програмния съвет, излъчен от парламента, Народното събрание на Република България попълва освободеното място с представител от същата парламентарна група, от която е бил номиниран напусналият член на програмния съвет. В случай, че тази политическа сила вече не е представена чрез парламентарна група или в Народното събрание на Република България, то за член на програмния съвет на БНР, съответно на БНТ се избира кандидат, номиниран от парламентарна група, която не е гласувала за състава на действащото в момента правителство.

Правомощия

Чл. 21. (1) Програмният съвет на БНР, съответно на БНТ:

1. определя приоритетите на програмната политика и програмните задължения по предоставянето на обществената услуга на БНР, съответно на БНТ, като включително може да определя процентния дял на отделните съдържателни компоненти по жанрове, в рамките на съответната основна медийна услуга;

2. след проведено обществено обсъждане и съгласуване с надзорния съвет приема финансово обосновано предложение за ежегодните програмни задължения на БНР и БНТ в изпълнение на дейността им по предоставяне на обществената услуга;

3. утвърждава годишните програмни схеми на програмите на БНР и БНТ и утвърждава измененията в тях;

4. утвърждава правилниците, отнасящи се до дейността на журналистите и другите творчески работници, за създаване и изпълнение на български музикални и радиодраматични произведения на БНР и за филмовото телевизионно творчество на БНТ, за съхраняването и ползването на фондовете, за работа с независими продуценти и за реализирането на съвместни продукции, както и правилата за работата на БНР и БНТ по време на предизборни кампании, доколкото същите не са установени в закон;

5. утвърждава квоти за използване на произведения на български и европейски автори в програмите на БНР и БНТ;

6. изразява становище относно проекта и измененията в Методиката за оценка на разходите за създаване и/или предоставяне на медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената мисия на БНР и БНТ на Министерски съвет на Република България;

7. приема мотивирано предложение на изпълнителния директор за пилотно стартиране на нова медийна услуга или дейност след становище от надзорния съвет относно финансовата му обезпеченост;

8. определя критериите относно съдържанието и художествените качества на предаванията на независими продуценти и съвместните продукции;

9. дава мнение по стартирането, характеристиките и измененията в съпътстващите дейности, доколкото те имат отношение към по-доброто реализиране на основните и допълнителни медийни услуги и изпълнението на обществената мисия като цяло;

10. утвърждава предложението на изпълнителния директор за откриването и закриването на регионални центрове и допълнителни кореспондентски пунктове, извън определените в този закон, след становище от надзорния съвет;

11. отчита и обобщава препоръките на слушателите и зрителите и предлага мерки за тяхното възприемане в предоставяните основни и допълнителни медийни услуги, както и по отношение на качеството на медийните дейности;

12. сезира изпълнителния директор по сигнали на граждани, организации, държавни и общински органи, отнасящи се до програмните въпроси на предоставяната обществена услуга;

13. произнася се и по други въпроси, когато това му е възложено по силата на този закон или когато бъде помолен за такова произнасяне от изпълнителния директор или от надзорния съвет на БНР, съответно на БНТ.

(2) Правомощията на програмните съвети по предходната алинея се отнасят и до медийните услуги и съпътстващите дейности, предоставяни и осъществявани от регионалните радио- и телевизионни центрове на БНР и БНТ.

Заседания

Чл. 22. (1) На първото си заседание Програмният съвет избира с обикновено мнозинство от всички членове на съвета председател от квотата по чл. 17, ал. 1, т. 2 и заместник - председател от квотата по 17, ал. 1, т. 1.

(2) Програмните съвети провеждат редовни заседания веднъж на тримесечие. На заседанията на съветите задължително присъстват изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ и директорите на регионалните радио- и телевизионни центрове.

(3) Програмните съвети могат да поканят за участие в заседанията си:

1. членовете на надзорния съвет на БНР, съответно на БНТ;

2. сътрудници на БНР и БНТ или на регионалните центрове, които да бъдат изслушвани по въпроси от тяхната компетентност.

(4) Заседанията за обсъждане и приемане на програмните планове и на програмните задължения на БНР и БНТ в изпълнение на дейността им по предоставяне на обществената услуга за следващата година се провеждат до края на месец август всяка година. На същото заседание се утвърждават и годишните програмни планове и програмни схеми.

(5) Програмните съвети се свикват на извънредни заседания от председателите си, надзорните съвети или изпълнителните директори, като предварително се съобщават въпросите, които ще бъдат поставени на обсъждане.

(6) Редовните заседания се разпространяват в реално време чрез интернет страницата на БНР и БНТ, както и в официалните профили на БНР и БНТ в социалните мрежи. На всички заседания се води протокол, който е публичен.

(7) Програмните съвети на БНР и БНТ могат да провеждат съвместни заседания за обсъждане на общи програмни инициативи, съвместни програми и други съвместни програмни въпроси от обществен интерес.

Кворум и гласуване

Чл. 23. (1) Програмните съвети провеждат заседания, ако на тях присъстват най-малко две трети от членовете. Поканата за редовно заседание се изпраща от председателя на съвета, а за извънредно - от органа, който свиква съвета.

(2) Програмните съвети се стремят да взимат решения с консенсус. Когато консенсус не може да бъде постигнат, за валидно взети се считат решенията, взети с мнозинство от повече от половината от всички членове на съвета, ако за съответното решение са гласували поне половината от членовете на всяка от двете квоти.

Решения

Чл. 24. (1) Решенията на програмните съвети не подлежат на обжалване по съдебен ред.

(2) Решенията на програмните съвети на БНР и БНТ се публикуват на интернет страницата на съответния обществен доставчик на медийни услуги по достъпен за обществеността начин.

Раздел ІІІ

Изпълнителни директори на БНР и БНТ

Правно положение, допълнителни условия за избираемост и несъвместимост

Чл. 25. (1) Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ ръководи и организира дейността на съответния национален обществен доставчик на медийни услуги съобразно този закон и другите нормативни актове, вътрешните правила, решенията на програмния и надзорния съвет на БНР, съответно на БНТ и носи отговорност за съдържанието и качеството на предоставяните обществени медийни услуги и съпътстващи дейности.

(2) Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ се избира от надзорния съвет на БНР, съответно на БНТ за срок от пет години след конкурс.

(3) Надзорният съвет обявява конкурса и посочва начина за провеждането му; необходимите документи, мястото и срока за подаването им. Надзорният съвет провежда конкурса публично, като оценява професионалната подготовка и другите качества на кандидатите съобразно изискванията на този закон, и класира успешно издържалите конкурса. Преди избора надзорният съвет взима мнението на съответния програмен съвет по кандидатурите, което мнение е консултативно и не обвързва надзорния съвет относно решението му. Трудовото правоотношение възниква с кандидата, класиран на първо място, който е длъжен да постъпи на работа в 2-седмичен срок от получаването на съобщението. Когато лицето не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. В този случай трудовото правоотношение възниква със следващия в класирането участник в конкурса, за което кандидатът се уведомява писмено. Председателят на надзорния съвет сключва с изпълнителния директор на БНР, съответно на БНТ трудов договор за срока на мандата.

(4) За изпълнителен директор на БНР, съответно на БНТ може да бъде избирано пълнолетно дееспособно лице, което притежава:

1. българско гражданство;

2. постоянен адрес на територията на страната;

3. образователно-квалификационна степен „магистър“в областта на: обществените комуникации, продуцентството, правото, икономиката и електронните съобщения;

4. минимум десет години трудов стаж, от които поне пет години трябва да са придобити в доставчик на радиоуслуги за изпълнителния директор на БНР и в доставчик на аудио-визуални медийни услуги за изпълнителния директор на БНТ;

5. три години управленски опит;

6. високи професионални и нравствени качества.

(5) Освен на посочените в чл. 12, ал. 1 от този закон основания за изпълнителен директор на БНР, съответно на БНТ не може да бъде избирано лице:

1. едноличен търговец, собственик на капитала на търговски дружества, съдружник, управител, прокурист или член на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации, както и на организации с нестопанска цел, които са доставчици на медийни услуги или са независими продуценти;

2. което е било член на управителен или контролен орган, едноличен търговец, съдружник или акционер в дружество, прекратено поради несъстоятелност, в случай, че са останали неудовлетворени кредитори.

(6) Когато са налице правоотношенията по т. 1 на предходната алинея, избраният изпълнителен директор в срок от три дни след датата на сключване на трудовия договор с него трябва да предприеме действия за тяхното прекратяване и да представи на надзорния съвет писмени доказателства за това.

(7) Освен на условията на несъвместимост, предвидени в чл. 14, ал. 1 от този закон, по време на своя мандат изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ не може да:

1. заема друга платена длъжност по трудов договор;

2. е консултант, собственик, съдружник, акционер и член на органи на управление и контрол на търговски дружества и кооперации;

3. е член на управителни и контролни органи на юридически лица с нестопанска цел;

4. получава под каквато и да е форма възнаграждения от друг доставчик на медийни услуги и от независими продуценти;

5. да участва като автор или изпълнител в създавани от БНР и БНТ предавания и програми.

(8) Изпълнителните директори на БНР и БНТ декларират на всеки шест месеца липсата на обстоятелствата, посочени в ал. 7 от настоящия член. Декларациите с нотариално удостоверяване на съдържанието се съхраняват в БНР и БНТ.

(9) Изпълнителните директори на БНР и БНТ получават месечно възнаграждение в размер, равен на възнаграждението на председател на постоянна комисия на Народното събрание на Република България.

(10) Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ при отсъствие упълномощава за свой заместник ръководен служител от структурата на организацията, отговорящ за редакционната дейност на съответния обществен доставчик на медийни услуги.

Допълнителни основания за предсрочно прекратяване на мандат

Чл. 26. (1) Освен на основанията, предвидени в чл. 15, ал. 1 от този закон, мандатът на изпълнителния директор на БНР, съответно на БНТ се прекратява предсрочно от надзорния съвет на БНР, съответно на БНТ, когато:

1. провежданата от него програмна политика не съответства на утвърдените от програмния съвет програмни схеми;

2. без основателна причина не изпълни задължението си да:

а) организира общественото обсъждане на ежегодното предложение за поемане на програмни ангажименти по изпълнение на обществената мисия в предвидения от този закон срок и ред;

б) спазва решенията на програмния и/или надзорния съвет на БНР, съответно на БНТ три или повече пъти в рамките на една календарна година;

в) отчете пред програмния съвет реализацията на програмните задължения в изпълнение на дейността по предоставяне на обществената услуга;

г) проведе преговори за сключването на колективен трудов договор в предвидения от този закон срок;

3. наруши някоя от забраните, предвидени в този закон.

(2) Преди освобождаването на изпълнителния директор надзорният съвет взима мнението на съответния програмен съвет по този въпрос, което е консултативно и не обвързва надзорния съвет.

(3) Решението за предсрочно прекратяване на мандата на изпълнителния директор подлежи на оспорване пред съд по реда на Гражданския процесуален кодекс не по-късно от 30 дни от датата на прекратяване на правоотношението.

(4) В срок до един месец от предсрочното прекратяване на мандата на изпълнителния директор на БНР, съответно на БНТ, надзорният съвет избира нов изпълнителен директор при спазване на процедурата по чл. 25 от този закон. До провеждането на новия избор надзорният съвет избира за временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор ръководен служител на БНР, съответно на БНТ, отговарящ за редакционната дейност на обществения доставчик на медийни услуги и на изискванията за заемане на длъжността. Мандатът на новоизбрания изпълнителен директор е петгодишен.

Правомощия

Чл. 27. Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ:

1. определя структурата и организацията на работа на БНР, съответно на БНТ;

2. провежда програмната политика в съответствие с утвърдените от програмния съвет програмни схеми и определя творческите и реализационни екипи при реализацията на програмните задължения в изпълнение на дейността по предоставяне на обществена услуга;

3. ежегодно организира обществено обсъждане на програмните задължения в изпълнение на дейността по предоставяне на обществена услуга;

4. отчита пред програмния съвет реализацията на програмните задължения в изпълнение на дейността по предоставяне на обществена услуга;

5. организира изпълнението, приключването и отчитането на държавния трансфер и представя на надзорния съвет подробен отчет за предходната година относно:

а) източниците и размера на всички приходи, свързани с основните и допълнителните медийни услуги по чл. 40 в изпълнение на обществената мисия по чл. 39, както и приходите от медийни дейности и търговски съобщения, до 28 февруари на текущата година;

б) нетните разходи за извършване на основните и допълнителни медийни услуги и медийни дейности за предходната година заедно с необходимите доказателства до 28 февруари на текущата година;

6. осъществява управлението на БНР, съответно на БНТ и на тяхното имущество;

7. осъществява правата на работодател по смисъла на Кодекса на труда, сключва и прекратява трудовите договори на служителите, като в изпълнение на тези си правомощия изпълнителният директор не може да получава указания от лица, външни по отношение на структурата на БНР и на БНТ, включително и от членове на програмния или надзорния съвети;

8. сключва и изменя колективния трудов договор, съгласувано с надзорния съвет;

9. подготвя предвидените в този закон правилници и други вътрешни актове и ги представя за утвърждаване от посочените в закона органи;

10. осигурява изпълнението на решенията на програмния и надзорния съвет;

11. свиква извънредно заседание на програмния и надзорния съвет по въпроси от тяхната компетентност;

12. представлява БНР, съответно БНТ пред всички физически и юридически лица в страната и чужбина.

(2) Когато бюджетът за следващата година не е приет до края на финансовата година, изпълнителният директор има право до приемането му да извършва всички необходими разходи:

а) за непрекъснатото изпълнение на обществената услуга по досегашния начин;

б) с цел изпълнение на решенията, приети от органите на БНР, съответно на БНТ;

в) като продължи строителството, обществените поръчки и други услуги, ако сумите вече са били разрешени от бюджета за предходната година;

г) за изпълняване на законово установени задължения на БНР, съответно на БНТ.

Раздел ІV

Надзорни съвети на БНР и БНТ

Правно положение, състав, допълнителни условия за избираемост и на несъвместимост, избиране

Чл. 28. (1) Надзорният съвет на БНР, съответно на БНТ е контролен орган на обществения доставчик на медийни услуги, който следи за изпълнението на финансовите параметри на предоставяната обществената услуга по този закон. Той не може да се намесва в оперативното управление на обществения доставчик на медийни услуги и да иззема функции на изпълнителния директор или на програмния съвет. За намеса в управлението се счита всяка форма на даване на указания на служители на БНР или БНТ по отношение на изпълнението на техните задължения и особено на указания, свързани с редакционното съдържание на подготвяните от тях програми или предавания.

(2) Надзорният съвет на БНР, съответно на БНТ се състои от 5 членове, избрани от Съвета за електронни медии, които отговарят на изискванията на чл. 12 от този закон.

(3) За член на надзорния съвет на БНР, съответно на БНТ може да бъде избирано лице, което притежава:

1. българско гражданство;

2. постоянен адрес на територията на страната;

3. образователно-квалификационна степен „магистър“ в областта на: финансите, счетоводството, правото,продуцентството,техническите специалности, свързани с телекомуникационна техника и технологии, аудио и видеотехника, цифрова обработка на сигнали;

4. най-малко десет години трудов стаж;

5. управленски или одиторски опит.

(4) Изборът на членове на надзорните съвети се осъществява по правила, приети от Съвета за електронни медии, след провеждане на обществени консултации по реда, предвиден за нормативните актове.

Попълване на състава на съвета при предсрочно прекратяване на мандат

Чл. 29. В срок до един месец от предсрочното прекратяване на мандата на член на надзорния съвет на БНР, съответно на БНТ на основанията, посочени в чл. 15, ал. 1 от този закон, Съветът за електронни медии избира на негово място нов член до края на съответния мандат.

Правомощия

Чл. 30. (1) Надзорният съвет на БНР, съответно на БНТ:

1. избира и освобождава от длъжност изпълнителния директор на БНР, съответно на БНТ;

2. съгласува с програмния съвет проекта на трансфер от държавния бюджет, необходим за изпълнение на общетвената услуга за предстоящата година;

3. съгласува отчета по изпълнението на трансфера от държавния бюджет и го предоставя на програмния съвет за утвърждаване;

4. съгласува с програмния съвет пилотното стартиране на нова медийна услуга или дейност;

5. утвърждава договорите на стойност над 100 000 лева, с изключение на договорите за създаването и разпространението на редакционно съдържание;

6. съгласува с изпълнителния директор колективния трудов договор;

7. утвърждава правила за наемане на нещатни сътрудници на БНР, съответно на БНТ;

8. утвърждава правила за разпореждане с движими вещи - частна държавна собственост, с права върху обекти на интелектуалната и индустриална собственост и права върху архиви;

9. утвърждава правилници и дава становища по други вътрешни актове, в случаите, предвидени в този закон;

10. съгласува с програмния съвет откриването и закриването на регионални центрове;

11. изисква финансови документи, свързани с отчитането на дейността на изпълнителния директор;

12. изразява становище относно проекта и измененията в Методиката за оценка на разходите за създаване и/или предоставяне на медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената мисия на БНР и БНТ на Министерски съвет на Република България;

13. обсъжда с програмния съвет и изпълнителния директор одитния доклад на Сметната палата;

14. ежегодно представя отчет за дейността си пред Съвета за електронни медии.

(2) Надзорният съвет може да се произнася по основните и допълнителните медийни дейности само с оглед на тяхната финансова изпълнимост, без да взима отношение по съдържанието и качеството на програмите и предаванията.

Заседания, кворум и гласуване

Чл. 31. (1) На първото си заседание надзорният съвет на БНР, съответно на БНТ избира от състава си председател за срок от две и половина години. Председателят се избира с обикновено мнозинство от всички членове на съвета.

(2) Надзорният съвети на БНР, съответно на БНТ се свиква на редовно заседание веднъж месечно. При необходимост надзорният съвет може да се свика на извънредно заседание от председателя по негова инициатива, по искане на най-малко двама от членовете на съвета или по искане на изпълнителния директор. Поканата за заседанието съдържа дата, час и проект за дневен ред.

(3) Заседанията на надзорния съвет на БНР, съответно на БНТ са редовни, ако на тях присъстват повече от половината негови членове.

(4) На заседанията на надзорния съвет на БНР, съответно на БНТ задължително присъства изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ, както и ръководителите на регионалните радио- и телевизионни центрове при разглеждане на въпроси, отнасящи се до тяхната дейност.

(5) Надзорният съвет на БНР, съответно на БНТ могат да поканят за участие в заседанията си председателя, заместник-председателя и членове на програмния съвет на БНР, съответно на БНТ.

(6) Надзорните съвети на БНР, съответно на БНТ взимат решения с мнозинство от всички членове.

(7) Решенията на надзорните съвети на БНР и БНТ се публикуват на интернет страниците на медиите.

(8) Решенията на надзорните съвети не подлежат на обжалване пред съд, с изключение на посочените в този закон случаи.

Възнаграждения

Чл. 32. (1) Членовете на надзорните съвети на БНР, съответно на БНТ сключват с председателя на Съвета за електронни медии граждански договори.

(2) За времето, през което изпълняват своите функции, членовете на надзорния съвет на БНР, съответно на БНТ получават възнаграждение в размер на една минимална месечна работна заплата за сметка на бюджета на Съвета за електронни медии.

Раздел V

Служители

Структура и вътрешна организация на работа

Чл. 33. (1) Изпълнителните директори определят свободно и самостоятелно структурата и вътрешната организация на работа в БНР и БНТ.

(2) Изпълнителните директори на БНР и БНТ самостоятелно решават всички въпроси, свързани с трудовата заетост в обществените доставчици на медийни услуги.

Индивидуални трудови правоотношения и колективно трудово договаряне

Чл. 34.(1) Журналистите и творческите служители, ангажирани с редакционната дейност на Българското национално радио и Българската национална телевизия, сключват задължително трудови договори по реда на Кодекса на труда.

(2) За да се осигурят висококачествена работа и независимост от страна на служителите на БНР и БНТ, на тях се дължат адекватно заплащане и подходящи работни условия и средства.

(3) Журналист или творчески служител от БНР, съответно от БНТ, член на програмния съвет по смисъла на чл. 18 от този закон, не носи отговорност за изказаните от него мнения или гласувания и това не може да е основание за търсенето на дисциплинарна отговорност или за прекратяване на неговото индивидуално трудово правоотношение по Кодекса на труда.

(4)Българското национално радио и Българската национална телевизиязастраховат всички свои служители срещу риск от трайна загуба на работоспособност, причинена от трудова злополука при и по повод изпълнение на служебните им задължения. Разследващите журналисти, както и репортерите и кореспондентите, които отразяват военни действия, безредици, природни бедствия и други опасни събития, биват застраховани със застраховка „Живот“ за настъпили нараняване, увреждане на телесната цялост, загуба на работоспособността или смърт в изпълнение на професионалния дълг.

(5) Преговорите за подписването на колективен трудов договор в БНР, съответно в БНТ се водят от изпълнителния директор с действащите синдикални организации и те не могат да продължават за срок по-дълъг от шест месеца. При постигане на съгласие за увеличаване на размера на трудовите възнаграждения на служителите от следващата календарна година изпълнителният директор информира надзорния съвет с оглед обезпечаване на необходимите суми в държавния трансфер по изпълнение на обществената услуга.

Етични правила

Чл. 35. (1) Журналистите в Българското национално радио и Българската национална телевизия имат за свое специално служебно задължение да спазват Етичния кодекс на българските медии, разработен от Фондация „Национален съвет за журналистическа етика“.

(2) Служителите на БНР и БНТ, ангажирани с включването в медийните услуги на търговски съобщения, спазват Националните етични правила за реклама и търговска комуникация в Република България, разработени от Сдружение„Национален съвет за саморегулация“.

Недопускане на цензура

Чл. 36. Всяка форма на даване на указания от трети лица на служители на БНР или БНТ по отношение на изпълнението на техните задължения и особено на указания, свързани с редакционното съдържание на предоставяните от тях услуги, включително от страна на членове на програмния и надзорния съвети, е забранена.

Принцип на отделяне на административното управление от редакционната дейност

(1) Изпълнителният директор на БНР, съответно на БНТ и представители на редакционната колегия в БНР и БНТ изготвят съвместно правилник за редакционната дейност, който подлежи на утвърждаване от програмния съвет. Правилникът предвижда правила за осъществяване на редакционната дейност и процедури за решаването на конфликти, възникнали по програмни въпроси, между журналистите и другите творчески служители с техните административни ръководители или с изпълнителния директор.

(2) Журналистите и другите творчески служители, които заемат ръководни административни длъжности, не могат да бъдат репортери, редактори и водещи на предавания, докато изпълняват ръководната дейност.

Организационна автономност на дейността

Чл. 38. Не се допуска възлагането на трети лица на дейности от административно-правен, финансово-счетоводен и технически характер, засягащи организацията на дейността на БНР и БНТ. Тези функции се изпълняват единствено от служители на БНР и БНТ, сключили трудови договори с обществените доставчици на медийни услуги. Изключения се допускат по решение на надзорния съвет за единични и еднократни услуги, за които се изискват специализирани знания и умения.

Глава трета

Изисквания към медийните услуги и към съпътстващите дейности

Раздел І

Обществена мисия

Съдържание на обществената мисия

Чл. 39. Българското национално радио и Българската национална телевизия изпълняват обществена мисия, която освен общите изисквания към обществен доставчик на медийни услуги по смисъла на Закона за радиото и телевизията, включва и допълнителни задължения към тях, а именно да:

1. осигуряват медийни услуги за всички граждани на Република България;

2. допринасят за утвърждаването на социалните, демократичните и културните ценности;

3. създават програми и предавания с информационна, културна, образователна и развлекателна насоченост и с най-високо качество по отношение на съдържанието;

4. съдействат за взаимното разбирателство и толерантността в отношенията между хората;

5. стимулират висококачествената журналистика, като създават и включват в програмите си предавания, които отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки, особено в информационните и актуално-публицистичните предавания и в предаванията с икономическа тематика;

6. насърчават разследващата журналистика;

7. съдействат за развитието и популяризирането на българската култура и българския език, както и на културата и езика на гражданите в съответствие с етническата им принадлежност;

8. включват в програмите си предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.

9. осигуряват чрез своите медийни услуги достъп до националното и европейското културно наследство и да укрепват културните връзки с европейските страни;

10. отделят специално внимание на децата, както и на уязвимите групи с оглед на техните интереси и развитие;

11. предоставят на гражданите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот;

12. реализират самостоятелни общонационални инициативи, свързани с подкрепа на българската култура и изкуство, социалнозначими каузи, както и за популяризиране на исторически личности и събития, включително и да отразяват такива прояви, организирани от държавата, общините или от юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществен интерес;

13. предоставят медийни услуги и дейности, свързани само с такива международни спортни прояви, в които участват български спортни отбори и спортисти, представляващи Република България, които не са изчерпателно разпространени или отразени по програмите на търговски доставчици на медийни услуги и са от значим обществен интерес;

14. създават предавания, предназначени за информиране на българската диаспора извън територията на Република България, както и предавания, предназначени за обществеността в Република България, свързани с живота на българите, живеещи извън Република България;

15. осигуряват съдържание, което стимулира предприемачеството и икономиката;

16. насърчават развитието на гражданското общество и културата на обществен диалог;

17. създават съдържание, посветено на опазването на природното наследство, околната среда и човешкото здраве и да насърчават упражняване на правото на гражданите на здравословна и безопасна околна среда;

18. създават и разпространяват предавания, които насърчават здравословния начин на живот, както и дейности за превенция, опазване и подобряване на здравето като общи социални ценности;

19. подкрепят провеждането на спортни дейности от обществено значение чрез предаванията си;

20. възпитават в дух на висока нравственост, милосърдие и благотворителност;

21. създават и разпространяват развлекателни предавания и медийно съдържание, които налагат стандарт за високо качество, отличават се с добър вкус, допринасят за повишаване на общата култура на слушателите и зрителите и не се конкурират пряко с развлекателни предавания на търговските доставчици на медийни услуги;

22. насърчават медийната грамотност;

23. създават и поддържат архиви с материали, излъчвани в техните програми или други медийни услуги, или създавани по тяхна поръчка;

24. гарантират съхранението на аудио- и аудио-визуалните исторически архиви чрез поддържане и цифровизиране;

25. създават програми и предавания с високо качество от гледна точка на технически и производствени стандарти, при използване на новите технологии;

26. изпълняват други задачи, поставени им от органите, натоварени с формулирането и провеждането на обществения характер на медийните услуги и дейности, предвидени в този закон.

Раздел ІІ

Медийни услуги и съпътстващи дейности на БНР и БНТ

Изпълнение на обществената мисия

Чл. 40. (1) В изпълнение на своята обществена мисия Българското национално радио създава и предоставя не по-малко от следните медийни услуги и съпътстващи дейности:

1. основни линейни радиоуслуги (радиопрограми), предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване/кабелни и/или спътникови електронни съобщителни мрежи, както следва:

а) една национална радиопрограма с политематичен профил, разпространявана чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово и цифрово радиоразпръскване;

б) една национална радиопрограма със специализиран културно-образователен профил, разпространявана чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово и цифрово радиоразпръскване, включваща преимуществено предавания, изпълняващи обществената мисия по смисъла на чл. 39, т. 7-9, т. 16-18;

в) една национална радиопрограма със специализиран профил и информационна, образователна и културна и развлекателна тематична насоченост, разпространявана чрез електронни съобщителни мрежи за спътниково и наземно аналогово и цифрово радиоразпръскване, включваща предавания, изпълняващи обществената мисия по смисъла на чл. 39, т. 14, както и предавания на чужди езици;

г) девет регионални радиопрограми с политематичен профил, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване;

2. допълнителни услуги, включително предоставяни чрез интернет портал и мобилни приложения:

а) достъп в реално време до всички линейни радиоуслуги (радиопрограми) по т. 1;

б) достъп до звукозаписи и видеозаписи на отделни предавания или части от тях или друго оригинално съдържание по заявка;

в) новини и анализи по актуални теми от значение за обществото и друга общественозначима информация;

г) актуална и общественозначима информация за страната на чужди езици;

д) платформи за споделяне на аудио- и видеоклипове;

3. съпътстващи дейности, както следва:

а) дейности по разработване на страници и профили в социални мрежи;

б) дейности по поддържане и предоставяне за ползване на архив от звукозаписи на произведения, създадени от БНР;

в) дейности по поддържане на собствени музикални състави и осъществяване на звукозаписна и концертна дейност с тях;

г) други дейности, произтичащи от и свързани с основните услуги, включително, но не само, като производство, тиражиране и разпространение на аудионосители; издаване на печатни произведения, свързани с основните и допълнителните услуги; мърчъндайзинг и др.

(2) В изпълнение на своята обществена мисия БНТ създава и предоставя не по-малко от следните медийни услуги и дейности:

1. основни линейни аудио-визуални медийни услуги (телевизионни програми), предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване, кабелни и/или спътникови електронни съобщителни мрежи, както следва:

а) една телевизионна програма с национален обхват и политематичен профил, разпространявана чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване;

б) една телевизионна програма с национален обхват и специализиран културно-образователен профил, разпространявана чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, включваща преимуществено предавания, изпълняващи обществената мисия по смисъла нат. 7-9, т. 16-18, в която не по-малко от 50% от програмното съдържание трябва да бъде създавано от регионалните телевизионни центрове;

в) една телевизионна програма с национален обхват и специализиран информационен (обществено-политически) профил, изпълняваща функциите и на парламентарен канал, разпространявана чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване;

г) една телевизионна програма с национален и международен обхват и с политематичен профил, разпространявана чрез електронни съобщителни мрежи за радиоразпръскване и задължително чрез кабелни и сателитни електронни съобщителни мрежи, изпълняваща обществената мисия по смисъла на чл. 39, т. 14;

2. допълнителни услуги, включително предоставяни чрез интернет портал и мобилни приложения:

а) регионални телевизионни програми, създавани и разпространявани от регионалните телевизионни центрове по решение на органите по този закон;

б) достъп в реално време до всички линейни аудио-визуални услуги (телевизионни програми) по т. 1;

в) достъп до видеозаписи на отделни предавания или части от тях по заявка;

г) новини и анализи по актуални теми от значение за обществото и друга общественозначима информация;

д) платформи за споделяне на видеоклипове;

е) създаване на произведения на българското филмово телевизионно творчество;

ж) други допълнителни услуги, създавани и предлагани по инициатива на органите по този закон;

3. съпътстващи дейности, както следва:

а) дейности по разработване на страници и профили в социални мрежи;

б) дейности по поддържане и предоставяне за ползване на архив от аудио-визуални произведения, звукозаписи на произведения или други материали, продуцирани от БНТ;

в) други дейности, произтичащи от и свързани с основните услуги, включително, но не само, производство, тиражиране и разпространение на видеоносители; издаване на печатни произведения, свързани с основните и допълнителните услуги; мърчъндайзинг и др.

Раздел ІII

Специални изисквания към медийните услуги исъпътстващите дейности на БНР и БНТ

Законност и отговорност

Чл. 41. (1) При предоставянето на медийни услуги и дейности Българското национално радио и Българската национална телевизия спазват Конституцията на Република България и законите на страната.

(2)Българското национално радио и Българската национална телевизиясе подчиняват по-специално на разпоредбите на глава първа и глава четвърта от Закона за радиото и телевизията, отнасящи се до всички доставчици на медийни услуги, както и на разпоредбите на този закон.

(3)Българското национално радио и Българската национална телевизияносят редакционна отговорност за съдържанието на предоставяните от тях медийни услуги.

Информационни предавания

Чл. 42. (1) Продуценти на новини и актуално-публицистични предавания с политическа и икономическа тематика, разпространявани в програмите на БНР и БНТ, могат да бъдат само Българското национално радио и Българската национална телевизия.

(2)Българското национално радио и Българската национална телевизиягарантират безпристрастност в представянето и описанието на фактите и данните във всички редакционни материали, които третират въпроси от обществено значение.

(3) Всички новини и информационни материали трябва да са проверени за достоверност от поне два независими един от друг източника, освен ако източник е Българската телеграфна агенция. Евентуално разпространени неверни информации трябва да бъдат опровергавани незабавно след установяване на действителните факти.

(4) Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да включват безплатно в новините си репортажи и информации за събития, за които друг доставчик на медийни услуги има изключителни права за отразяване, в съответствие със Закона за авторското право и сродните му права, като задължително обявяват източника на информация.

(5)Българското национално радио и Българската национална телевизиясъздават предавания за разследваща журналистика, чието съдържание се отличава с обществена значимост, точност и коректност на информацията и мненията, и което е несъвместимо с журналистически кампании, провеждани на основата на предварително приети позиции и особени индивидуални интереси. Предаванията за разследваща журналистика са тези, посветени на злоупотреба с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или на други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица.

Служебни съобщения и право на обръщение

Чл. 43. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия предоставят при поискване програмно време за служебни съобщения на представители на държавни органи в случаи на бедствие или на непосредствена заплаха за живота, сигурността и здравето на населението или на отделни лица, както и при въвеждането или отмяната на военно или извънредно положение в Република България.

(2) Право на обръщение по БНР и БНТ имат президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, председателите на Конституционния съд, на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, както и главният прокурор.

(3) Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да предоставят програмно време за обръщение към вярващите и за отразяване на значими религиозни церемонии по искане от:

1. Българската православна църква;

2. други официално регистрирани вероизповедания.

(4) Предоставянето на програмно време по този член е безвъзмездно, като редът за предоставяне се определя от програмните съвети на БНР и БНТ.

Отразяване на дейността на Народното събрание на Република България

Чл. 44. (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна, както и от специализирания телевизионен канал на Българската национална телевизия, по смисъла на чл. 40, ал. 2, т. 1, буква „в“ от този закон.

(2) Предоставянето на програмно време по ал. 1 е безвъзмездно.

Отразяване на предизборни кампании

Чл. 45. Българското национално радио и Българската национална телевизия отразяват предизборните кампании. Условията и редът за предоставяне на програмно време по БНР и БНТ при участие в предизборни кампании се определят със закон.

Самостоятелно програмиране. Европейски произведения

Чл. 46. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават самостоятелно и на своя отговорност основните и допълнителни обществени медийни услуги по чл. 40 от този закон.

(2) Най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време на телевизионните програми на БНТ, като се изключат новините и спортните предавания и телевизионните игри, рекламите, телетекстът и телевизионният пазар, трябва да е предназначено за европейски произведения, когато това практически е възможно. Най-малко 10 на сто от програмното време трябва да бъде предназначено за европейски произведения, създадени от независими продуценти. Изпълнението на този праг не включва повторенията.

Собствени и съвместни продукции. Придобиване на произведения на независими продуценти

Чл. 47. (1)Българското национално радио и Българската национална телевизиямогат да придобиват права за излъчване на отделни произведения, включени в съдържанието на предоставяните от тях медийни услуги – програми, като за тази цел имат право да сключват договори за закупуване на готови аудио- и аудио-визуални произведения, да възлагат създаването на такива произведения на независими продуценти, както и да участват в съвместни продукции.

(2) Принципите за участие в съвместни продукции и за взаимоотношенията с независимите продуценти се уреждат в правилник, приет от програмния съвет. Правилникът трябва да въвежда конкурсното начало, като се дава предимство на млади автори и изпълнители, с цел създаването на висококачествени, некомерсиални, нови български произведения.

(3) По отношение на придобиването на права за излъчване на произведения или за създаване на произведения от независими продуценти и за участие в съвместни продукции не се прилага Законът за обществените поръчки.

Достъпност на съдържанието

Чл. 48. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават и предоставят за разпространение информационни и актуално-публицистични предавания по такъв начин, че те да бъдат достъпни за хората с увреден слух, съобразно със степента на технологичното си развитие и икономическите си възможности.

(2) В съответствие с ал. 1 Българската национална телевизия осигурява в информационните емисии в националната си програма с политематичен профил в диапазона 8,00 - 22,00 ч. задължително превод на български жестов език, както и субтитриране на телевизионни предавания с езиково съдържание като новини, актуално-публицистични предавания, филми, сериали и други.

(3) Българското национално радио осигурява публикуването на съдържанието на информационните си предавания, както и на съществени части от актуално-публицистичните си предавания в услугите, разпространявани в интернет.

(4) Конкретните задължения на БНР и БНТ по този член за достъпност на съдържанието на предоставяните от тях услуги, включително поетапно им изпълнение и това на медийните услуги по заявка, се определят ежегодно в предложението за изпълнение на програмните задължения в рамките на обществената услуга, одобрено с решение на програмния съвет на БНР, съответно на БНТ.

Българско музикално, радиодраматично и телевизионно творчество

Чл. 49. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия подпомагат създаването и изпълнението на национална аудио-, съответно аудио-визуална продукция, както следва:

1. Българското национално радио, като поддържа собствени музикални състави, чрез които създава и предоставя за разпространение български музикални и радиодраматични произведения, осъществява звукозаписна и концертна дейност;

2. Българската национална телевизия, като създава самостоятелно или съвместно с други лица български игрални, документални, анимационни късометражни и дългометражни филми и сериали.

(2) Правилата за създаване и изпълнение на български музикални и радиодраматични произведения от БНР и принципите на отношенията и редът за създаване на произведения на филмовото телевизионно творчество от БНТ съвместно с други лица се уреждат в правилници, приети от програмния съвет на БНР, съответно на БНТ.

Търговски и други съобщения

Чл. 50. Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да включват търговски съобщения в предоставяните от тях медийни услуги в съответствие с този член.

(2) В предоставяните от БНР и БНТ медийни услуги не се допускат реклама, радио- и телевизионен пазар.

(3) В медийните услуги на БНР и БНТ са разрешени съобщения относно спонсорство. Спонсорството се осъществява по ред и правила, утвърдени от надзорния съвет.

(4) В предоставяните от БНТ медийни услуги е разрешено позициониране на продукти в кинематографични произведения, във филми и сериали, създадени за аудио-визуални медийни услуги.

(5) Българското национално радио и Българската национална телевизия са единствените доставчици на медийни услуги в Република България, които имат право да включват в предоставяните от тях медийни услуги съобщения за популяризиране на национални и европейски фондове, оперативни програми, стратегии и други инициативи, на възложители - органи на централната държавна власт и техните поделения, на органите на местна власт и местно самоуправление, включително държавни и общински предприятия, държавни и общински търговски дружества, в които държавата и общините имат мажоритарно участие в капитала. За такива съобщения БНР и БНТ получават заплащане в предвидения от съответния възложител размер и по утвърдени от съответния надзорен съвет ред и правила.

(6)Българското национално радио и Българската национална телевизияразпространяват безвъзмездно:

1. самопромоция и съобщения, направени от оператора за неговите собствени програми, предавания и допълнителни продукти, свързани с тези предавания, както и за предавания и медийни услуги на свързани с него лица, предоставящи медийни услуги;

2. промоция на европейски филми;

3. призиви за благотворителност и общественополезни каузи;

(7) За неуредените в този член въпроси се прилагат относимите разпоредби на Закона за радиото и телевизията.

Раздел ІV

Годишни предложения за изпълнение на програмните задължения

Изисквания към предложението за поемане на програмни задължения

Чл. 51. (1) Българското национално радио, съответно Българската национална телевизия, осъществяват дейността си по предоставяне на медийни услуги по смисъла на разпоредбите на чл. 39 - 50 от този закон, на базата на ежегодно предложение за поемане на програмни задължения в изпълнение на обществената мисия, формулирана в този закон. Предложението се одобрява с решение на програмния съвет на БНР, съответно на БНТ.

(2) Критериите, на които трябва да съответства предложението за поемане на програмни задължения в изпълнение на обществената услуга, са следните:

1. да допринася за удовлетворяване на демократичните, социални и културни, в т. ч. информационни, образователни и развлекателни потребности на гражданите и за ефективното изпълнение на обществената мисия;

2. да съдържа разнообразие на услугите и дейностите, предоставяни от БНР и БНТ в изпълнение на обществената мисия;

3. не се очаква да има отрицателно въздействие върху конкуренцията и медийния плурализъм, което да е непропорционално в сравнение с приноса на услугата/дейността за реализиране на обществената мисия;

4. финансирането за исканата медийна услуга или дейност, определяно на базата на нетни разходи в съответствие с Методиката за оценка на разходите за създаване и/или предоставяне на медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената мисия на БНР и БНТ на Министерски съвет на Република България трябва да е обосновано и адекватно и да се осигурява в рамките на бюджетите на БНР и БНТ за съответната финансова година;

5. запазване на редакционната независимост на БНР и БНТ.

(3) По отношение на предоставяните медийни услуги и дейности предложението трябва да включва:

1. програмна структура на основните и допълнителни медийни услуги по чл. 40 от този закон за БНР, съответно - за БНТ, с цел изпълнение на обществената мисия;

2. обосновка на съдържанията, определящи приноса на всяка от услугите по т. 1, за изпълнение на обществената мисия;

3. гаранции за изпълнение на предвидените в закона квоти на европейски произведения и произведения на независими продуценти;

4. гаранции за достъпност на съдържанието в предоставяните услуги;

5. необходими технически средства за реализация на медийните услуги;

6. разходи за финансиране на медийните услуги в изпълнение на обществената мисия през предстоящата финансова година;

7. разходи за финансиране на медийните дейности по чл. 40 от този закон за БНР, съответно за БНТ, с план за собствените приходи, реализирани от осъществяването на такива дейности.

margin-bottom: 0in; line-height: normal;">Раздел V

Въвеждане, изменение или прекратяване на медийна услуга или съпътстваща дейност

Задължително предоставяне на основните обществени медийни услуги

Чл. 52. Основните обществени радиоуслуги на БНР по чл. 40, ал. 1, т. 1 и основните обществени аудио-визуални услуги на БНТ по чл. 40, ал. 2, т. 1 не могат да бъдат прекратявани. Те могат да бъдат изменяни само по отношение на отделни техни програмни компоненти по реда, предвиден в този закон.

Основания за въвеждане, изменение или прекратяване на услуга или дейност

Чл. 53. (1) В рамките на ежегодно планираните програмни задължения в изпълнение на дейността им по предоставяне на обществената услуга Българското национално радио и Българската национална телевизия могат да въвеждат нови медийни услуги или дейности, да изменят наличните медийни услуги или дейности при съществена промяна на обществените нагласи и възникване на нови обществени потребности, както и да прекратяват съществуващи услуги или дейности и да ги заместват с нови.

(2) Въвеждането на нова услуга или дейност или изменението на съществуваща услуга или дейност се извършва след предварителна оценка за съответствие с обществената мисия, ако това се налага за изпитване на иновативни методи или технологии и за анализ на търсенето на услугата.

(3) Съществено изменение е налице, когато новите медийни услуги или дейности съществено/значително се различават от възложените медийни услуги и дейности по чл. 40 от този закон по своето съдържание, формат, техническа реализация, характеристики на разпространение и достъп или целева група, или при изменение на финансирането им, надхвърлящо две на сто от бюджетния трансфер за съответната финансова година.

Предложение за въвеждане, изменение или прекратяване на услуга или дейност

Чл. 54. (1) Предложението за въвеждане на нова медийна услуга или дейност, както и изменение на наличната услуга или дейност съдържа:

1. концепция за новата медийна услуга или дейност или за същественото ѝ изменение;

2. подробно описание на необходимото финансиране, в т. ч. всички разходи и приходи, които се очаква да възникнат в резултат от изпълнението на съответната медийна услуга или дейност в рамките на една бюджетна година, включително приходи от търговски дейности, свързани с изпълнението на медийната услуга или дейност;

3. очаквано въздействие на новата медийна услуга или дейност или изменението на съществуващата.

(2) Предложението за въвеждане на нова медийна услуга или дейност, както и изменение на наличната услуга или дейност трябва да отговаря на критериите, подлежи на обществено обсъждане и одобрение по реда, предвиден в този закон, и е неразделна част от ежегодното предложение на БНР и БНТ за изпълнение на програмните им задължения по чл. 39 – 50 от този закон.

(3) При въвеждането на нова услуга или дейност след съгласуване с надзорния съвет резултатът от обществената консултация се изпраща на Комисията за защита на конкуренцията, която следва да се произнесе в едномесечен срок относно ефекта върху конкуренцията на направеното предложение и неговата финансова обосновка. Становището на Комисията за защита на конкуренцията се публикува на интернет страницата на БНР, съответно на БНТ.

(4) При прекратяване на съществуваща услуга или дейност основанието за тяхното преустановяване се аргументира от програмния съвет на БНР, съответно на БНТ.

(5) Съветът за електронни медии с решение допуска въвеждането, изменението или прекратяването на нова медийна услуга или дейност.

Глава четвърта

Финансиране на БНР и БНТ

Раздел І

Принципи на финансирането

Достатъчен финансов ресурс

Чл. 55. Държавата е длъжна да осигурява достатъчни финансови ресурси на БНР и БНТ, които да им позволяват да изпълняват своите програмни задължения и възложената им обществена мисия по този закон.

Принципи на бюджетната дейност

Чл. 56. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия съставят, изпълняват и отчитат самостоятелни бюджети като първостепенни разпоредители с бюджети.

(2)Българското национално радио и Българската национална телевизияпланират и управляват бюджетите си по начин, осигуряващ непрекъснато изпълнение на обществената услуга.

Редовно и обективно оценяване на финансовите потребности

Чл. 57. Финансовите потребности на Българското национално радио и Българската национална телевизия за изпълнение на обществената услуга се преразглеждат и оценяват редовно и обективно.

Разделно счетоводно отчитане на медийните услуги и на съпътстващите дейности

Чл. 58. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия осъществяват едновременно икономически и неикономически дейности и затова се разглеждат като получатели на държавна помощ само по отношение на икономическата си дейност, поради което икономическата и неикономическата им дейности са напълно отделени финансово-счетоводно по отношение на активите, пасивите, приходите и разходите от дейностите.

(2) Българското национално радио и Българската национална телевизия прилагат счетоводно отчитане на медийните услуги и дейности по обществената услуга и дейностите, които не са свързани с обществената услуга, при спазване на следните принципи:

1. водят отделна аналитична счетоводна отчетност за дейностите, свързаниуслуга, а дейностите, които не са свързани с обществената услуга, трябва да бъдат обособени;

2. всички разходи и приходи трябва да са коректно предназначени или разпределени на основата на последователно прилагани и обективно оправдани принципи за отчитане на разходите;

3. принципите за счетоводно отчитане на разходите, съгласно които се водят отделните счетоводни сметки, трябва да са ясно установени в Методиката за оценка на разходите за създаване и/или предоставяне на медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената мисия на БНР и БНТ на Министерски съвет на Република България;

4. размерът на трансфера от държавния бюджет не надвишава нетните разходи за предоставяните от БНР и БНТ медийни услуги и други дейности в изпълнение на чл. 39 - 50 от този закон, включително нетни печалби от всички търговски дейности, свързани с изпълнението ѝ;

5. при изчисляване на нетните разходи за предоставяните от БНР и БНТ обществени услуги се отчитат само разходите, свързани с тях;

6. разходи за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт, свързани и необходими за изпълнението на обществената мисия, се отчитат при изчисляване на нетните разходи от предоставяните обществени услуги;

7. разходите, които са общи за обществени услуги и за услуги, попадащи извън обхвата на обществената мисия, се разпределят пропорционално между тях, когато това е възможно с достатъчна степен на точност;

8. когато общите разходи не могат да се разпределят с достатъчна степен на точност в съответствие с т. 7, общите разходи следва да бъдат изцяло приписани на дейностите по обществената услуга, ако няма разлика в общите разходи на БНР, съответно на БНТ, със и без дейностите, които не са свързани с обществената услуга;

9. когато общите разходи не могат да се разпределят с достатъчна степен на точност в съответствие с т. 7, разликата в общите разходи на БНР, съответно на БНТ, със и без дейностите, които не са свързани с обществената услуга, не представлява разход за обществени услуги; останалата част от общите разходи следва да бъде изцяло приписана на дейностите по обществената услуга;

10. приходите от осъществяваните от БНР и БНТ медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената им мисия, както и средствата от държавния бюджет за компенсиране на нетните разходи от нейното изпълнение не могат да се използват за покриване на разходи, които не са в изпълнение на обществената мисия.

margin-bottom: 0in; line-height: normal; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial;">Поемане на дълг

Чл. 59. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия не могат да поемат дълг с изключение на:

1. временни безлихвени заеми;

2. дълг по международни програми и договори, ратифицирани от Народното събрание;

3. финансов лизинг и други форми на дълг, различни от парични заеми и емисии на ценни книжа.

(2) Със закона за държавния бюджет може да се определят лимити за поемане на дълг по ал. 1, т. 3.

(3) Българското национално радио и Българската национална телевизия не могат да издават гаранции.

Раздел ІІ

Приходи

Публични и търговски приходи

Чл. 60. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия получават публични и търговски приходи в съответствие с този закон.

(2) Публичните приходи на БНР и БНТ са:

1. ежегоден трансфер от държавния бюджет като компенсация за предоставяната обществена услуга в изпълнение на обществената мисия по този закон;

2. публични средства от държавния бюджет или бюджета на Европейския съюз за популяризиране на европейски или национални програми и фондове, както и средства от други държавни ведомства и органи на местна власт и самоуправление по други национални или международни програми и договори.

(3) Търговските приходи на БНР и БНТ включват средства, генерирани от:

1. собствени приходи от спонсорство и от прозициониране на продукти;

2. сделки с интелектуална собственост, сделки за преотстъпване на права за ползване на продуцентски права, както и постъпления от организации за колективно управление на права;

3. дарения и завещания;

4. лихви и други приходи;

5. платени услуги, които не попадат в обхвата на обществената услуга:

а) достъп до архиви срещу заплащане,

б) специализирани телевизионни програми на принципа на плащане за гледане,

в) достъп до мобилни услуги срещу заплащането на еднократна сума,

г) частичен достъп до телевизионни предавания срещу такса,

д) платено прехвърляне на съдържание от интернет и други, като плащането на такси за мрежово разпространение или за авторски права от страна на доставчици на медийни услуги, ако услугите, използващи мобилни платформи, се предоставят срещу заплащане на такса за мобилно разпространение и други;

6. продажба на билети за публично изпълнение и запис на музикално съдържание и други публични събития, които не са неразделна част от обществената услуга, както и предоставяне на музикални услуги;

7. отдаване под наем на технически и други мощности;

8. продажба на аудио- или видеоносители, на печатни произведения, свързани с основните и допълнителни медийни услуги, мърчъндайзинг и др.

Раздел ІІІ

Разходи

Видове разходи

Чл. 61. Разходите на Българското национално радио и Българската национална телевизия са публични и търговски.

Публични разходи

Чл. 62. (1) Публичните разходи на Българското национално радио и Българската национална телевизия са разходите, направени или свързани с извършването на дейности за изпълнение на програмните задължения и обществената услуга, определени в чл. 39 - 50 от този закон.

(2)Българското национално радио и Българската национална телевизияподпомагат създаването и изпълнението на национална аудио-, съответно аудио-визуална продукция, като отделят публични средства за създаване на ново производство, както следва:

1. Българското национално радио ежегодно отделя за създаване и изпълнение на български музикални и радиодраматични произведения не по-малко от 5 на сто от държавния трасфер за изпълнение на обществената услуга;

2. Българското национално радио ежегодно отделя за цялостната издръжка на музикалните си състави не повече от 10 на сто от държавния трасфер за изпълнение на обществената услуга;

3. Българската национална телевизия ежегодно отделя за българско филмово телевизионно творчество не по-малко от 10 на сто от държавния трасфер за изпълнение на обществената услуга.

(3) С публични разходи не могат да се финансират търговски дейности.

Търговски разходи

Чл. 63. Търговските разходи на Българското национално радио и Българската национална телевизия са разходи, направени или свързани с извършването на търговска дейност и всички други дейности, които не са включени в съдържанието на основната и допълнителните медийни услуги по чл. 40 и чл. 50 от този закон.

Раздел ІV

Съставяне, разходване, отчитане и оценка на компенсацията за обществена услуга

Съставяне на искане за компенсационно плащане от държавния бюджет

Чл. 64. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия подготвят до края на месец август всяка година предложенията за поемане на програмни задължения в изпълнение на обществената мисия, които подлежат на обществено обсъждане. Общественото обсъждане се провежда в срок не по-кратък от 30 дни чрез интерактивна комуникация на интернет страницата на БНР, съответно на БНТ, в програмите на БНР и БНТ, чрез публични изслушвания и други форми на участие на обществеността. Общественото обсъждане се организира от изпълнителните директори на БНР и БНТ, съгласувано със съответния програмен съвет.

(2)След приключване на общественото обсъждане и след консултация с надзорния съвет, програмният съвет утвърждава с решение предложението за поемане на програмно задължение, ведно с финансова обосновка за изпълнение на програмните задължения по чл. 39 - 50от този закон. Финансовата обосновка представлява същевременно искане за компенсационно плащанеот държавния бюджет за реализирането на обществената услуга на БНР, съответно на БНТ. Утвърденото програмно предложение с финансовата обосновка – искане за компенсационно плащане се депозира от изпълнителния директор в Съвета за електронни медии за включването на предложенията в проектобюджетите на БНР и БНТ за следващата финансова година.

Трансфер от държавния бюджет

Чл. 65. (1) Компенсацията за обществена услуга се реализира под формата на ежегоден трансфер от държавния бюджет в полза по отделно за Българското национално радио и на Българската национална телевизия.

(2) Трансферът на БНР, съответно на БНТ, от държавния бюджет се определя ежегодно със закона за държавния бюджет за съответната година и се предоставяна БНР и БНТ за компенсиране на нетните разходи от осъществяваните от тях медийни услуги и дейности в изпълнение на програмните задължения и на обществената мисия по чл. 39 - 50 от този закон.

(3)Българското национално радио и Българската национална телевизияпланират и организират осъществяването на медийните услуги и дейности в изпълнение на програмните задължения и на обществената мисия по чл. 39 - 50 от този закон в рамките на одобрените бюджети за съответната година.

(4) Размерът на нетните разходи за осъществяване на медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената мисия на БНР и БНТ не може да надвишава размера на определения със закона за държавния бюджет за съответната година трансфер на БНР, съответно на БНТ. Реализираните приходи от изпълнението на обществената мисия през текущата година могат да бъдат използвани само за покриване на разходи за нейното изпълнение.

(5) Когато предоставеният трансфер от държавния бюджет за предходната година превишава нетните разходи за предоставяните от БНР и БНТ медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената им мисия за същата година, БНР, съответно БНТ, задържат под формата на преходен остатък частта от превишението, която служи за обезпечаване на вече поети ангажименти, свързани с изпълнение на обществената мисия, но не повече от 10 на сто от нетните разходи. Размерът на частта от превишението, която не служи за обезпечаване на вече поети ангажименти, свързани с изпълнение на обществената мисия, се възстановява в държавния бюджет в едномесечен срок от публикуването на мотивирания доклад на Сметната палата относно изпълнението на възложените в чл. 39-50 от този закон задължения на БНР и БНТ.

(6) Съветът за електронни медии е администратор на държавната помощ за предоставяните от БНР и БНТ медийни и други услуги в изпълнение на ангажиментите по чл. 39 - 50 от този закон и в съответствие със Съобщение на Комисията относно прилагане на правилата за държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение 2009/C257/01.

Методика за оценка на разходите за създаване и/или предоставяне на медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената мисия на БНР и БНТ

Чл. 66. (1) Министерският съвет приема Методика за оценка на разходите за създаване и/или предоставяне на медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената мисия на БНР и БНТ.

(2) Методиката се съставя по такъв начин, че компенсацията да не надвишава това, което е необходимо за покриване изцяло или частично на разходите, възникнали при изпълнението на задълженията, свързани с предоставянето на обществената услуга, като се отчитат съответните приходи и приемлива печалба.

(3) Методиката по ал. 1 се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на културата след становище на Българското национално радио и Българската национална телевизия. За нуждите на методиката Съветът за електронни медии изготвя и представя анализ на разходите, които би направило едно типично, добре управлявано и разполагащо с подходящо оборудване предприятие при изпълнението на такива задължения.

Отчет за приходите и разходите за дейността през предходната година

Чл. 67. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия изготвят и представят на Съвета за електронни медии подробен отчет за предходната година за източниците и размера на всички приходи, свързани с медийните услуги и дейности в изпълнение на чл. 39 - 50 от този закон, както и приходите, от дейности, които не са свързани с изпълнение на обществената мисия до 28 февруари на текущата година.

(2) Отчетът се изготвя в съответствие с методиката по ал. 1 и съдържа размера на нетните разходи от извършване на обществена услуга, изчислени при спазване на методиката по ал. 1.

(3) Сметната палата до 30 юни извършва като част от финансовия одит по чл. 54 от Закона за Сметната палата одит на отчетите по този закон. Целта е да се даде разумна увереност, че:

1. параметрите, въз основа на които се изчислява трансферът от държавния бюджет за предходната година за компенсиране на нетните разходи за предоставяните от БНР и БНТ медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената им мисия, са установени предварително по обективенпрозрачен начин;

2. размерът на трансфера от държавния бюджет за компенсиране на нетните разходи за предоставяните от БНР и БНТ медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената им мисия не надвишава това, което е необходимо за покриване на разходите, възникнали при изпълнението на задълженията, свързани с предоставянето на обществената услуга, като се отчитат съответните приходи;

3. в случай на задържани под формата на преходен остатък средства от държавния бюджет същите се използват единствено за финансиране на услуги и дейности, предоставени в изпълнение на обществената мисия.

(4) В срок до 31 юли Сметната палата изготвя мотивиран доклад относно изпълнението на възложените в чл. 39 - 50 от този закон задължения на БНР и БНТ, който публикува на страницата си в интернет относно размера на нетните разходи за предоставяне на обществена услуга.

Отчет за изпълнението на обществената мисия

Чл. 68. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия изготвят отчети за изпълнение на обществената мисия чрез съответните медийни услуги през предходната година и ги представят на Съвета за електронни медии до 28 февруари на текущата година.

(2) Отчетът по ал. 1 съдържа подробен анализ на осъществените от тях медийни услуги и съпътстващи дейности и обосновка как с тях е постигнато изпълнението на обществената им мисия.

(3) Към отчета по ал. 1 се прилага финансов отчет.

(4) Съветът за електронни медии изготвя доклад за изпълнението на обществената мисия на БНР и БНТ в срок до 30 април. При необходимост СЕМ може да отправя препоръки, доколкото такива са необходими, за гарантиране на спазването на задълженията, свързани с обществената услуга.

(5) Всички материали, посочени в този член, се публикуват на интернет страниците на БНР, БНТ и Съвета за електронни медии по достъпен за обществеността начин.

Допълнителни разпоредби

§1. По смисъла на този закон:

1. „Съществено изменение“ е налице, когато новите медийни услуги или дейности съществено/значително се различават от възложените медийни услуги и дейности по чл. 16 от този закон по своето съдържание, формат, техническа реализация, характеристики на разпространение и достъп или целева група или при изменение на финансирането им, надхвърлящо две на сто от бюджетния трансфер за съответната финансова година.

2. „Нетни разходи“ са разходите, възникнали при изпълнението на задълженията, свързани с предоставянето на обществената услуга, намалени с нетните приходи, произтичащи от мисията за обществена услуга, и намалени с нетните печалби от търговски дейности, свързани с изпълнение на обществената мисия. В тях не се включват еднократни целеви разходи, предоставени с акт на Министерския съвет за допълнителна обществена услуга.

3. „Нетни приходи“ са приходите, възникнали при изпълнението на задълженията, свързани с предоставянето на обществената услуга, намалени с всички дължими данъци върху приходите, включително данъка върху добавената стойност, корпоративен данък, туристически данък и др.

4. „Нетни печалби от търговски дейности“ е положителната разлика между приходите и разходите, възникнали от всички търговскисвързани с дейносттауслуга, намалена с всички дължими данъци, включително данъка върху добавената стойност, корпоративен данък, туристически данък и др.

5.„Управленски опит“ е ръководство на дейността на радио- и/или телевизионен оператор, изразяващо се в определяне на целите и приоритетите на оглавяваното юридическо лице или структурно звено в него; координиране; организиране и контрол на ангажираните за това човешки; материални; финансови и информационни ресурси.

6. По отношение на всички останали обяснения на думи или изрази в този закон, които се употребяват многократно и не са предвидени в него, се използват обясненията, въведени в параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията.

§2. Този закон въвежда разпоредбите на:

1.Директива 89/552/ЕИОна Съвета от 3 октомври 1989 г. относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност;

2.Директива 97/36/ЕОна Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби от законовите, подзаконовите и административните актове на държавите членки, отнасящи се до упражняването на дейности по телевизионно разпространение;

3.Директива 2007/65/ЕОна Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ, L 332/27 от 18 декември 2007 г.);

4. Директива 2010/13/ЕСна Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (OB, L 95/1 от 15 април 2010 г.);

5. Директива (ЕС) 2018/1808на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия (ОВ, L 303/69 от 28 ноември 2018 г.);

6. Съобщение на Комисията относно прилагане на правилата за държавните помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение 2009/C257/01.

margin-bottom: 0in; line-height: normal;">ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§3. Този закон отменявсички особени разпоредби в глава трета „Българско национално радио и Българска национална телевизия“ от Закона за радиото и телевизията, които уреждат до този момент дейността на Българското национално радио и Българската национална телевизия; както и чл. 6, ал. 3; чл. 8а, ал. 4-5; чл. 32, ал. 1, т. 2-3, 5; чл. 38, ал. 2; чл. 90; чл. 103; §2, ал. 3-4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за радиото и телевизията.

§4. В 30-дневен срок от влизането в сила на този закон Народното събрание на Република България, генералните директори на БНР и БНТ, както и Съветът за електронни медии предприемат действия по избирането на членове на програмните и надзорните съвети на БНР и БНТ.

§5. (1) В 14-дневен срок от конституирането си надзорните съвети на Българското национално радио и Българската национална телевизия провеждат конкурси за избор на изпълнителни директори по реда на този закон.

(2) До избора на изпълнителни директори на БНР и БНТ по този закон функциите се изпълняват от досегашните генерални директори.

§6. В шестмесечен срок от конституирането на програмните и надзорните съвети на БНР и БНТ и след предоставено от тях становище министърът на културата внася в Министерски съвет за приемане Методика за оценка на разходите за създаване и/или предоставяне на медийни услуги и дейности в изпълнение на обществената мисия на БНР и БНТ.

§7. (1) В деветмесечен срок от своето създаване програмните съвети на БНР и БНТ пристъпват към изготвяне на предложения за изпълнение на програмните задължения по чл. 39 - 50 от този закон за предстоящата календарна година.

(2) При изготвяне на предложението си по ал. 1 БНР и БНТ трябва да съобразят вида и съдържанието на програмите си с този закон.

§8. Моделът на финансиране на дейността на БНР и БНТ, предвиден в този закон, влиза в сила от 1.01.2024 г., като до тогава се прилагат принципът на финансиране чрез целева субсидия от държавния бюджет със закона за държавния бюджет.

обратно нагоре