МЕДИИТЕ В БЪЛГАРИЯ
право и етика
Раздел Право
ПЪРВА ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 21 декември 1988 година относно сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с търговските марки (89/104/ЕИО)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-конкретно член 100а от него,
като взе предвид предложението на Комисията[1], в сътрудничество с Европейския парламент[2],
като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет[3],
като има предвид, че в законите за търговските марки, които понастоящем се прилагат в държавите-членки, има различия, които могат да възпрепятствуват свободното движение на стоки и свободата на предоставяне на услуги и да опорочат конкуренцията в общия пазар; като се има пред вид, че поради това с оглед на изграждането и функционирането на вътрешния пазар е нужно законите на държавите-членки да бъдат сближени;
като има предвид, че е важно да не се пренебрегват решенията и предимствата, които системата за търговски марки на Общността може да предложи на предприятията, които желаят да придобият такива марки;
като има предвид, че понастоящем не изглежда нужно да се пристъпва към всеобхватно сближаване на законите за търговските марки на държавите- членки и ще бъде достатъчно сближаването да се ограничи до онези национални правни норми, които най-пряко засягат функционирането на вътрешния пазар;
като има предвид, че директивата не лишава държавите-членки от правото да продължат да защитават търговските марки, придобити чрез използуване, но отчита съществуването им само във връзка с отношението между тях и търговските марки, придобити чрез регистрация;
като има предвид, че държавите-членки също остават свободни да установят процесуални разпоредби във връзка с регистрацията, отмяната и недействителността на търговските марки, придобити чрез регистрация; като има предвид, че те например могат да определят форма за регистрацията на търговска марка и за процедурите, свързани с недействителността, да вземат решение дали в производството за регистрация или в производството във връзка с недействителността, или и в двете производства може да се извършва позоваване на по-ранни права, и ако разрешат позоваване на по-ранни права в производството за регистрация, да предвидят производство за противопоставяне или производство за служебна експертиза, или и двете; като има предвид, че държавите-членки остават свободни да определят последиците от отмяната или недействителността на търговските марки;
като има предвид, че тази директива не изключва възможността към търговските марки да бъдат прилагани правни норми на държавите-членки извън тяхното право в областта на търговските марки, например разпоредби за нелоялната конкуренция, гражданската отговорност или защитата на потребителите;
като има предвид, че постигането на целите, към които е насочено сближаването на законодателствата, изисква условията за придобиване и запазване на правата върху търговска марка по принцип да бъдат идентични във всички държави-членки; като има предвид, че за тази цел е нужно да бъдат изброени примери за знаци, които могат да съставляват търговска марка, при условие че тези знаци могат да послужат за разграничаване на стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия; като има предвид, че основанията за отказ или недействителност във връзка със самата търговска марка, например липсата на всякакъв отличителен характер или конфликти между търговската марка и по-ранни права, трябва да бъдат изброени изчерпателно, дори и ако някои от тези основания са посочени като възможност в отделни държави-членки, които поради това ще могат да запазят или да въведат тези основания в своето законодателство; като има предвид, че държавите-членки ще имат възможност да запазят или въведат в законодателството си основания за отказ или недействителност във връзка с условията за придобиване и запазване на правата върху търговска марка, за които не съществуват правни норми, например относно критериите за предоставяне на търговска марка и подновяване на търговска марка, правилата за таксите или нормите, свързани с неспазване на процесуалните норми;
като има предвид, че за да бъде намален общият брой на търговските марки, регистрирани и защитени в Общността, а оттам и броят на конфликтите между тях, е важно да се изисква регистрираните търговски марки да бъдат реално използувани, а ако не се използват, да подлежат на отмяна; като има пред вид нуждата да се предвиди, че търговската марка не може да бъде обезсилвана поради съществуването на неизползувана по-ранна търговска марка, като държавите-членки остават свободни да прилагат същия принцип по отношение регистрацията на търговски марки или да предвидят, че не може да има резултатно позоваване на търговска марка в производство за нарушения, ако се установи, че търговската марка може да бъде отменена; като има предвид, че във всички тези случаи държавите-членки трябва да установят приложимите процесуални правила;
като има предвид, че за да бъде улеснено свободното движение на стоки и услуги, е важно да се гарантира, щото регистрираните търговски марки отсега нататък да се ползват с една и съща защита в правните системи на всички държави-членки; като има предвид, че това не бива да пречи на държавите- членки по свой избор да предоставят разширена защита на реномираните търговски марки;
като има предвид, че защитата, предоставена на регистрирана търговска марка, чиято функция е по-конкретно да гарантира търговската марка като обозначение за произход, е абсолютна при идентичност между марката и знака и стоките или услугите; като има предвид, че защитата се прилага и в случай на сходство между марката и знака и стоките или услугите; като има предвид, че е нужно да се даде тълкуване на понятието сходство във връзка с вероятността от объркване; като има предвид, че вероятността от объркване, чиято оценка зависи от множество елементи и особено от признанието на търговската марка на пазара, от връзката, която може да се направи с използвания или регистрирания знак, от степента на сходство между търговската марка и знака, и между обозначените стоки или услуги съставлява конкретно условие за такава защита; като има предвид, че начините, по които се установява вероятността от объркване, и по-специално доказателствената тежест, трябва да бъдат уредени от националните процесуални правила, които тази директива не засяга;
като има предвид, че с оглед на правната сигурност и без интересите на притежателя на по-ранна марка да се ощетяват несправедливо, е нужно да се предвиди, че последният вече не може да изисква обявяване на недействителност, нито да се противопостави на използуването на търговска марка, по-късна от неговата собствена, чиято употреба съзнателно е търпял през достатъчно продължителен период, освен ако заявката за по-късната търговска марка е подадена недобросъвестно;
като има предвид, че всички държави — членки на Общността, са обвързани от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост; като има предвид, че разпоредбите на тази директива трябва изцяло да съответстват на тези на Парижката конвенция; като има предвид, че тази директива не засяга задълженията на държавите-членки, които произтичат от цитираната конвенция; като се има пред вид, че при нужда се прилага член 234, втора алинея от Договора,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА&
Член 1
Приложно поле
Тази директива се прилага към всички търговски марки или марки за услуги, които подлежат на регистрация или на заявяване за регистрация като индивидуална търговска марка, колективна, гаранционна или сертификатна марка в отделна държава-членка, или които подлежат на регистрация или на заявяване за регистрация във Ведомството за търговските марки на Бенелюкс или на международна регистрация, която има действие в отделна държава- членка.
Член 2
Знаци, от които може да се състои търговската марка
Търговската марка може да се състои от всеки знак, който може да бъде представен графично, по-специално думи, включително лични имена, рисунки, букви, цифри, формата на стоката или на нейната опаковка, при условие че тези знаци могат да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия.
Член 3
Основания за отказ или недействителност
1. Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни:
а) знаци, които не могат да съставляват търговска марка;
б) търговски марки, които са лишени от отличителен характер;
в) търговски марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които могат да послужат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или времето на производство на стоките или предоставяне на услугите, или на други характеристики на стоките или услугите;
г) търговски марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които са станали обичайни в говоримия език или в добросъвестната и трайно установена търговска практика;
д) знаци, които се състоят изключително от:
— формата, която произтича от естеството на самите стоки, или
— формата на стоките, която е нужна за постигане на технически резултат, или
— формата, която придава на стоките значителна стойност;
е) търговски марки, които противоречат на обществения ред или на общоприетите принципи на морала;
ж) търговски марки, които могат да въведат в заблуждение обществото, например по отношение на естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите;
з) търговски марки, които без разрешение от компетентните органи трябва да бъдат отказани или обявени за недействителни в съответствие с член 6 а от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, по-нататък наричана „Парижката конвенция“.
2. Всяка държава-членка може да предвиди, че търговската марка няма да се регистрира или ако бъде регистрирана, се обявява за недействителна, ако и доколкото:
а) използуването на търговската марка може да бъде забранено в съответствие с правни норми извън правото за търговските марки на съответната държава- членка или на Общността;
б) търговската марка включва знак с особена символична стойност, по- специално религиозен символ;
в) търговската марка включва символи, емблеми или гербове, с изключение на посочените в член 6 б от Парижката конвенция, и които представляват обществен интерес, освен ако компетентните органи са дали съгласие за регистрацията ѐ в съответствие със законодателството на държавата-членка;
г) заявката за регистрация на търговската марка е подадена недобросъвестно от заявителя.
3. Не се отказва регистрация на търговската марка, а регистрираната марка не се обявява за недействителна в съответствие с параграф 1, букви б), в) или г), ако преди датата на заявката за регистрация и след използуването на марката тя е придобила отличителен характер. Наред с това всяка държава- членка може да предвиди, че тази разпоредба се прилага и когато отличителният характер е придобит след датата на заявката за регистрация или след датата на регистрацията.
4. Всяка държава-членка може да предвиди, че въпреки разпоредбите на предходните параграфи основанията за отказ или недействителност, които се прилагат в тази държава преди датата на влизане в сила на разпоредбите за въвеждане на тази директива, се прилагат към търговските марки, заявката за които е подадена преди тази дата.
Член 4
Други основания за отказ или недействителност при конфликти с по-ранни права
1. Една търговска марка не се регистрира, а ако е регистрирана, може да се обяви за недействителна:
а) ако е идентична с по-ранна търговска марка и стоките или услугите, за които търговската марка е заявена или регистрирана, са идентични със стоките или услугите, за които е защитена по-ранната търговска марка;
б) ако поради нейната идентичност или сходство с по-ранна търговска марка и идентичността или сходството на стоките или услугите, за които търговските марки се отнасят, съществува вероятност за объркване на обществото, която включва вероятност за свързване с по-ранната търговска марка.
2. „По-ранни търговски марки“ по смисъла на параграф 1 са:
а) търговски марки, чиято дата на заявяване за регистрация, е по-ранна от датата на заявката за регистрация на търговската марка, или съответно на приоритетите, претендирани по отношение на тези търговски марки, и които марки принадлежат към следните категории:
i) търговски марки на Общността;
ii) търговски марки, регистрирани в държавата-членка, а за Белгия, Люксембург или Нидерландия — във Ведомството за търговските марки на Бенелюкс;
iii) международно регистрирани търговски марки, имащи действие в държавата-членка;
б) търговски марки на Общността с валидна претенция за старшинство в съответствие с Регламента за търговската марка на Общността по отношение на търговска марка по буква а), Ii) и iii), дори и когато по-късната търговска марка е изоставена или с изтекъл срок на защита;
в) заявки за търговски марки по букви а) и б), ако те бъдат регистрирани;
г) търговски марки, които към датата на подаване на заявка за регистрация, или съответно на приоритета, претендиран по отношение заявката за регистрация на търговската марка, са общоизвестни в държавата-членка в смисъла, в който думата „общоизвестен“ е използвана в член 6 а от Парижката конвенция.
3. Търговската марка не се регистрира, а ако бъде регистрирана, се обявява за недействителна, ако е идентична или сходна с по-ранна търговска марка на Общността по смисъла на параграф 2 и трябва да бъде регистрирана или е била регистрирана за стоки или услуги, които не са сходни на тези, за които е регистрирана по-ранната търговска марка на Общността, ако по- ранната търговска марка на Общността се ползва с реноме в Общността и ако използуването на по-късната търговска марка без основание би извлякло несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или реномето на по-ранната търговска марка или би ги увредило.
4. Всяка държава-членка допълнително може да предвиди, че търговската марка няма да бъде регистрирана, а ако е регистрирана, ще бъде обявена за недействителна, когато и доколкото:
а) търговската марка е идентична или сходна с по-ранна национална търговска марка по смисъла на параграф 2 и трябва да бъде или е била регистрирана за стоки или услуги, които не са сходни с тези, за които е регистрирана по- ранната търговска марка, ако по-ранната търговска марка се ползва с реноме в съответната държава-членка и ако използуването на по-късната търговска марка без основание би извлякло несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или реномето на търговската марка или би ги увредило;
б) права върху нерегистрирана търговска марка или друг знак, използван в търговската дейност, са придобити преди датата на заявяване за регистрация на последващата търговска марка или приоритетната дата, претендирана за заявката за регистрация на по-последващата търговска марка, и тази нерегистрирана търговска марка или друг знак предоставят на притежателя си право да забрани използуването на по-късната търговска марка;
в) използуването на търговската марка може да бъде забранено по силата на по-ранно право, различно от правата по параграфи 2 и 4, буква б), и по- специално:
i) право на име;
ii) право на портрет;
iii) авторско право;
iv) право на индустриална собственост;
г) търговската марка е идентична или сходна с по-ранна колективна марка, която предоставя право, което е прекратено в срок от максимум три години преди заявката;
д) търговската марка е идентична или сходна с по-ранна гаранционна или сертификатна марка, които предоставят право, което е прекратено в срок, предхождащ подаването на заявката, и чиято продължителност се определя от държавата-членка;
е) търговската марка е идентична или сходна с по-ранна търговска марка, която е регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги и предоставя право, което е прекратено поради неподновяване в срок от максимум две години преди подаването на заявката, освен ако притежателят на по-ранната търговска марка е дал съгласието си за регистрация на по-късната марка или не е използвал търговската си марка;
ж) търговската марка може да бъде объркана с марка, която е била използвана в чужбина към датата на подаване на заявката и все още се използува там, при условие че към датата на заявката заявителят е действал недобросъвестно.
5. При определени обстоятелства държавите-членки могат да разрешат регистрацията да не се отказва или търговската марка да не се обявява за недействителна, ако притежателят на по-ранната търговска марка или друго по-ранно право се съгласи с регистрацията на по-късната търговска марка.
6. Всяка държава-членка може да предвиди, че по изключение от параграфи от 1 до 5 основанията за отказ на регистрация или недействителност, които съществуват в тази държава преди датата на влизане в сила на разпоредбите за въвеждане на тази директива, се прилагат към търговските марки, заявката за които е подадена преди тази дата.
Член 5
Права, предоставени от търговската марка
1. Регистрираната търговска марка предоставя на притежателя изключителни права. Притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използува в търговската дейност без негово съгласие:
а) всеки знак, идентичен с търговската марка, за стоки или услуги, идентични с тези, за които търговската марка е регистрирана;
б) всеки знак, при който поради идентичността или сходството му с търговската марка и идентичността или сходството на стоките или услугите, защитени от търговската марка и от знака, съществува вероятност от объркване на част от обществото, която включва вероятност от свързване на знака с търговската марка.
2. Всяка държава-членка може да предвиди, че притежателят има право да попречи на всяко трето лице да използува в търговската дейност без негово съгласие всеки знак, който е идентичен или сходен с търговската марка, за стоки или услуги, които не са сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана търговската марка, ако последната се ползва с реноме в държавата-членка и ако използването на този знак без основание би извлякло несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или реномето на търговската марка или би ги увредило.
3. По параграфи 1 и 2, inter alia, може да бъде забранено и:
а) поставянето на знака върху стоки или тяхната опаковка;
б) предлагането на стоки, пускането им на пазара или складирането им за тези цели с този знак, или предлагането или предоставянето на услуги с този знак;
в) вносът и износът на стоки с този знак;
г) използуването на знака в търговски книжа и в рекламна дейност.
4. Ако според законодателството на държавата-членка използуването на знака при условията на параграф 1, буква б) или параграф 2 не може да бъде забранено преди датата на влизане в сила на разпоредбите за въвеждане на тази директива в съответната държава-членка, правата, предоставени от търговската марка, не могат да се противопоставят за преследване на използуването на този знак.
5. Параграфи от 1 до 4 не засягат разпоредбите във всяка държава-членка, отнасящи се до защитата срещу използуването на знак за цели, различни от тези за отличаване на стоки или услуги, когато използуването на този знак без основание би извлякло несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или реномето на търговската марка или би ги увредило.
Член 6
Ограничаване на действието на търговската марка
1. Търговската марка не дава право на притежателя да забрани на трето лице да използува в търговската дейност:
а) собственото си име или адрес;
б) указания за вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставяне на услугите, или други характеристики на стоките или услугите;
в) търговската марка, когато е необходимо да се посочи предназначението на продукт или услуга, по-специално като принадлежности или резервни части; при условие че то ги използува в съответствие с честната производствена или търговска практика.
2. Търговската марка не дава право на притежателя да забрани на трето лице да използува в търговската дейност по-ранно право, което важи само по отношение на конкретен район, доколкото това право е признато от законите на съответната държава-членка и в границите на територията, за която е признато.
Член 7
Изчерпване на правата, предоставени от търговската марка
1. Търговската марка не дава право на притежателя да забрани използуването ѐ във връзка със стоки, които са пуснати на пазара в Общността с тази търговска марка от самия притежател или с негово съгласие.
2. Параграф 1 не се прилага, когато притежателят има основателни причини да се противопостави на по-нататъшното комерсиализиране на стоките, особено когато тяхното състояние е променено или влошено след пускането им на пазара.
Член 8
Лицензиране
1. Търговската марка може да бъде лицензирана за някои или за всички стоки или услуги, за които е регистрирана, както и за цялата територия на съответната държава-членка или за част от нея. Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна.
2. Притежателят на търговска марка може да се позове на правата, предоставени от тази марка, срещу лицензополучател, който наруши разпоредби на лицензионния договор по отношение на срока, вида, в който търговската марка може да се използува съгласно регистрацията, обхвата на стоките или услугите, за които е предоставена лицензията, територията, на която търговската марка може да се поставя, или качеството на произведените стоки или на услугите, предоставени от лицензополучателя.
Член 9
Ограничения в резултат на бездействие
1. Когато в една държава-членка притежателят на по-ранна търговска марка по смисъла на член 4, параграф 2 е търпял през непрекъснат период от пет години използуването на по-късна търговска марка, регистрирана в тази държава-членка, като е знаел за това използуване, той няма право да поиска обявяване на по-късната марка за недействителна на основата на по-ранната марка, нито да се противопостави на използуването на по-късната търговска марка за стоките или услугите, за които е използвана тази марка, освен ако заявката за регистриране на по-късната марка е подадена недобросъвестно.
2. Всяка държава-членка може да предвиди, че параграф 1 се прилага и по отношение на притежателя на по-ранна търговска марка по смисъла на член 4, параграф 4, буква а) или на друго по-ранно право по смисъла на член 4, параграф 4, букви б) или в).
3. В случаите по параграфи 1 и 2 притежателят на по-късно регистрираната търговска марка няма право да възрази срещу използуването на по-ранното право, дори и ако това право вече не може да се противопостави на по-късната търговска марка.
Член 10
Използуване на търговските марки
1. Когато в петгодишен срок от датата на приключване на производството за регистрация притежателят не използува реално търговската марка в държавата-членка във връзка със стоките или услугите, за които тя е регистрирана, или ако използуването ѐ е било преустановено за непрекъснат период от пет години, към търговската марка се прилагат санкциите, предвидени в тази директива, освен ако съществуват основателни причини за неизползуването.
2. Използуване по смисъла на параграф 1 е:
а) използуването на търговската марка във вид, който се различава по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката в сравнение с вида, в който тя е регистрирана;
б) поставянето на търговската марка върху стоки или тяхната опаковка в съответната държава-членка единствено с цел износ.
3. Използуването на търговската марка със съгласието на притежателя от всяко лице, което има право да използува колективна, гаранционна или сертификатна марка, се счита за използуване от притежателя.
4. По отношение на търговските марки, регистрирани преди датата на влизане в сила на разпоредбите за въвеждане на тази директива в съответната държава-членка:
а) ако разпоредбата, която е в сила преди тази дата, предвижда санкции за неизползуването на търговската марка през определен непрекъснат период, съответният петгодишен срок по параграф 1 се счита, че е започнал да тече от същия момент, както всеки период на неизползуване, който вече тече към тази дата;
б) ако преди тази дата не съществува разпоредба за неизползване, петгодишните срокове по параграф 1 започват да текат най-рано от тази дата.
Член 11
Санкции за неизползуването на търговска марка в съдебно или административно производство
1. Търговската марка не може да бъде обявена за недействителна поради съществуването на по-ранна конфликтна търговска марка, ако последната не отговаря на изискванията за използуване, установени съответно в член 10, параграфи 1, 2 и 3 или в член 10, параграф 4.
2. Всяка държава-членка може да предвиди, че регистрацията на търговска марка не се отказва поради съществуването на по-ранна конфликтна търговска марка, ако последната не отговаря на изискванията за използуване, установени съответно в член 10, параграфи 1, 2 и 3, или по член 10, параграф 4.
3. Без да се засяга приложението на член 12, при подаване на насрещно искане за отмяна всяка държава-членка може да предвиди, че търговската марка не може да бъде успешно противопоставена в процес за нарушение, ако се установи в резултат на защитата, че търговската марка може да бъде отменена съгласно член 12, параграф 1.
4. Ако по-ранната търговска марка е използвана само за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, за целите на прилагане на параграфи 1, 2 и 3, се счита, че тя е регистрирана само за тази част от стоките или услугите.
Член 12
Основания за отмяна
1. Търговската марка подлежи на отмяна, ако през непрекъснат период от пет години тя не е била обект на реално използуване в държавата-членка във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, и не съществуват основателни причини за неизползването; въпреки това, никое лице не може да претендира, че правата на притежателя върху търговската марка трябва да бъдат отменени, ако през интервала между изтичането на петгодишния срок и подаването на искането за отмяна реалното използуване на търговската марка е започнато или възобновено; започването или възобновяване на използуването в срок от три месеца преди подаването на искането за отмяна, което е започнало най-рано при изтичането на непрекъснат период от пет години неизползване, не се взема пред вид, когато подготовката за започването или възобновяването е извършена, след като притежателят е узнал, че може да бъде подадено искане за отмяна.
2. Търговската марка подлежи на отмяна и когато след датата, на която е регистрирана:
а) вследствие на действията или бездействието на притежателя марката се е превърнала в обичайно търговско наименование на стока или услуга, за които е регистрирана;
б) вследствие на използуването ѐ от притежателя на търговската марка или с негово съгласие за стоките или услугите, за които е регистрирана, тя може да въведе в заблуждение обществото, по-специално по отношение на естеството, качеството или географския произход на тези стоки или услуги.
Член 13
Основания за отказ, отмяна или недействителност по отношение на част от стоките или услугите
Когато съществуват основания за отказ на регистрация или за отмяна или недействителност на търговска марка само по отношение на част от стоките или услугите, за които търговската марка е заявена или регистрирана, отказът на регистрация, отмяната или недействителността засягат само тези стоки или услуги.
Член 14
A posteriori установяване на недействителност или отмяна на търговска марка
Когато за марка на Общността се претендира старшинство от по-ранна търговска марка, която е била обект на отказ от права или е с изтекъл срок на действие, недействителността или отмяната на по-ранната марка може да бъде установена а posteriori.
Член 15
Особени разпоредби по отношение на колективните, гаранционните и сертификатните марки
1. Без да се засягат разпоредбите на член 4, държавите-членки, чиито закони разрешават регистрирането на колективни, гаранционни или сертификатни марки, могат да предвидят, че такива марки не се регистрират или се отменят или обявявят за недействителни на основания, допълнителни на тези, посочени в член 3 и в член 12, когато функцията на тези марки изисква това.
2. По изключение от член 3, параграф 1, буква в), държавите-членки могат да предвидят, че знаците или означенията, които в търговската дейност могат да служат за означаване на географския произход на стоките или услугите, могат да бъдат колективни, гаранционни или сертификатни марки. Такава марка не дава право на притежателя да забрани на трето лице да използува в търговската дейност такива знаци или означения, при условие че ги използува в съответствие с честната производствена или търговска практика; по- конкретно, такава марка не може да се противопостави на трето лице, което има право да използува географско наименование.
Член 16
Национални разпоредби, които трябва да се приемат съгласно тази директива
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 28 декември 1991 година. Те незабавно информират Комисията за това.
2. По предложение на Комисията и като взема решение с квалифицирано мнозинство, Съветът може да отложи датата по параграф 1 най-късно до 31 декември 1992 година.
3. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното си законодателство, приемани от тях в областта, уредена с тази директива.
Член 17
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
Съставено в Брюксел на 21 декември 1988 година.
За Съвета
Председател
V. PAPANDREOU
[1] OВ C 351, 31.12.1980 г., стp. 1; и OВ C 351, 31.12.1985 г., стp. 4.
[2] OВ C 307, 14.11.1983 г., стp. 66, и OВ C 309, 5.12.1988 г.
[3] OВ C 310, 30.11.1981 г., стp. 22.