МЕДИИТЕ В БЪЛГАРИЯ
право и етика
Раздел Саморегулация
Р Е Ш Е Н И Е № 11 София, 28.02.2007 По жалбата на Съюза на съдиите в България срещу в. “Новинар”
Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
София, 28.02.2007
По жалбата на
Съюза на съдиите в България
срещу в. “Новинар”
Комисията за етика в печатните медии в свое заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и седма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Миронова
ЧЛЕНОВЕ:Димитрана Александрова
Димитър Кадийски
Радомир Чолаков
Светлана Джамджиева
Светослав Терзиев
Алексения Димитрова
Милко Петров
ДОКЛАДЧИК:Светослав Терзиев
Изслуша доклада на Светослав Терзиев по ЖАЛБА ВХ. № ПМ – 3 (30) 07.02.2007 г.
СТРАНИТЕ:
Съюзът на съдиите в България, представляван от председателя на УС на ССБ Стоил Сотиров и от говорителя на ССБ Нели Куцкова
и
Вестник “Новинар”, представляван от директора си Мирослав Боршош
Комисията констатира следното:
ПРОЦЕДУРА
1. Жалбата на ССБ от 22.01.2007 г. е предоставена на членовете на Комисията за етика в печатните медии в съответствие с чл.12, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за етика в печата и Комисията за етика в електронните медии. Жалбата е подадена срещу вестник „Новинар” по повод публикация в бр. 292 от 13.12.2006 г. със заглавие “Колко бандити правят мафия” с автор Фани Чоджумова.
3. Копие от жалбата и искане за предоставяне на становище от страна на медията е изпратено до в. "Новинар".
4. На 27.02.07 г. в комисията е постъпило писмено становище на в. „Новинар” от директора на вестника Мирослав Боршош, което е предоставено на вниманието на членовете на комисията. Г-н Боршош изразява позицията, че не са нарушени с каквото и да е принципите на журналистическата етика и аргументирано отговаря на отделните обвинения, съдържащи се в жалбата.
ЖАЛБА
Жалбата е срещу авторски коментар със заглавие “Колко бандити правят мафия”. В нея се казва следното: “В цитираната публикация се съдържа грубо посегателство върху независимостта на колеги съдии и се правят внушения, които пряко накърняват престижа на съда”. По-надолу се добавя: “Освен че съдържа умозаключения, които пряко противоречат на законови дефиниции и създават у читателя впечатлението, че съдът не познава закона (говори се за “плиткоумни съдебни решения”), но и излъчва директни твърдения за “договорка между съда и престъпниците”, която е станала с “много пари и докато хората спят”.
Тъжителят настоява Комисията за етика в печатните медии да задължи в. “Новинар” да публикува извинение, в което да се разграничи от невярната информация и внушенията за корупция, съдържащи се в приложената публикация”.
НОРМИ ОТ ЕТИЧНИЯ КОДЕКС НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ, ЗА КОИТО СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ СА НАРУШЕНИ:
Авторите на жалбата пишат:
“Цитираната информация отразява невярно случилото се в съда, с което нарушава принципите за Точност, съдържащи се в т. 1.1.1 и т. 1.1.3 от Етичния кодекс на българските медии, принципа за Спазване на празумпцията за невинност – т. 2.6.1, както и принципа за Благоприличие, съдържащ се в т. 2.7. от същия кодекс.
СТАНОВИЩЕ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА
В отговора до комисията по етика в печата от името на “Новинар” г-н Мирослав Боршош пише: “Съюзът на съдиите не се оплаква от информацията, която е чело на вестника ни – “Сблъсък между МВР и съда заради банда автокрадци”, което означава, че коректно сме осведомили читателите си какво точно се е случило. Няма и възражение от нея, изпратено до редакцията. Възражението е от коментара. В случая съм длъжен да припомня правилата, записани в Етичния кодекс за този жанр. Според т. 1.1.4 на кодекса журналистите са длъжни ясно да разграничават фактите от коментарите и предположенията. Според т. 1.1.5 “в коментарите и анализите ще се стремим да предоставяме разнообразни мнения и гледни точки”. Именно това е сторил и вестникът ни, като е публикувал коментара “Колко бандити правят мафия”.”
Комисията приема, че твърденията за нарушение на посочените в жалбата текстове от Етичния кодекс на българските медии са неоснователни.
МОТИВИ
Жалбата е срещу авторски коментар, а посочените като нарушени текстове от Етичния кодекс се отнасят изцяло до информационните, а не до публицистичните жанрове. Вестник “Новинар” е извършил достатъчно ясно това разделяне, за да не бъдат подвеждани читателите, че мнението на коментара е само по себе си информация. Оплакването от вестника по т. 1.1.1 можеше да бъде основателно, ако бяха установени неточни факти в информацията на първа страница под заглавие “Сблъсък между МВР и съда заради банда автокрадци”. Липсата на жалба за самата информация показва, че ССБ е съгласен с изнесените факти. Що се отнася до т. 1.1.3, нейният смисъл явно е разбран погрешно от жалбоподателите, защото тя се отнася до технически похвати в медиите, каквито са начините за цитиране на документи, използването на колажи в печата, обработката на звуков и зрителен материал в радиото и телевизията и пр. В такива случаи, например, професионалната етика налага да се посочи, че някакъв цитиран текст е съкратен или че въпросите в някое “интервю” са от различни медии и пр.
ССБ смята, че “Новинар” е нарушил т.2.6.1, която гласи “Спазваме презумпцията за невинност и не квалифицираме никого като “престъпник” преди издадена присъда”. Очевидно автокрадците, които са били пуснати от съда, не са осъдени и следователно би трябвало да бъдат квалифицирани като почтени граждани, а не като “престъпници”. В същото време обаче ССБ не се смущава от заглавието на информацията “Сблъсък между МВР и съда заради банда автокрадци” и не протестира срещу нея. Той не възразява и срещу цитираните думи на вътрешния министър Румен Петков, че мястото на автокрадците е в ареста. Думите “банда” и “автокрадци” няма как да се отнасят до почтени граждани, но ССБ не смята, че информацията, в която са употребени, нарушава презумпцията за невинност.
Тъй като коментарът произтича от информацията, а не обратното, може да се смята, че не се оспорват изложените факти. Позоваването на т. 2.7 (“Ще се придържаме към добър тон и благоприличие в нашите публикации”) означава, че се оспорва по-скоро тонът, използван от авторката. Въпросът е дали избраните думи представят аргументирана авторска позиция, или могат да бъдат квалифицирани като безпочвени лични нападки и обиди. Като журналист авторката не би трябвало да се придържа към нищо друго в своя коментар освен към обществения интерес. А той изисква съдът да работи ефективно, за да отиват престъпниците зад решетките, а не на улицата. Изрази като цитираните – “плиткоумни съдебни решения”, “договорка между съда и престъпниците”, “много пари, докато хората спят” – не могат да бъдат нищо друго освен израз на възмущение от неефективната съдебна система, която не само в тази публикация, но и в много други, а също и в официални международни документи е критикувана, че не се справя с престъпността съгласно обществените очаквания.
Т.5.3 от етичния кодекс допуска разширено тълкуване на някои от правилата на професионалната етика въз основа на “обществения интерес”. От изброените три възможни хипотези кога това е позволено третата гласи: Когато “предпазва обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано”. При всичкото уважение към българския съд трябва да се отбележи, че авторката би въвела в сериозна заблуда обществото, ако беше похвалила съда за начина, по който пуска арестанти на свобода. Журналистиката не би изпълнявала обществената си функция като “четвърта власт”, ако не заемаше критична позиция към поведението на другите три власти. Остротата на използваните изрази зависи от степента на установените в публикацията нередности.
Пример дава решението на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, който по делото “Обершлик (№2) срещу Австрия” от юли 1997 г. постановява, че дори думата “идиот” не е обидна, ако е заслужена. Като взема предвид ксенофобските изявления на лидера на Партията на свободата Йорг Хайдер, съдът в Страсбург постановява, че той “откровено е възнамерявал да бъде провокативен и да предизвика силна реакция”. Затова “макар че изразът на тъжителя (журналиста) може да изглежда подлежащ на оспорване, той не е безпричинна лична нападка, тъй като авторът е дал обективно и разбираемо обяснение за него, произтичащо от речта на политика”. Съдът преценява, че думата “идиот” (Trottel) “не изглежда непропорционална на предизвиканото възмущение”. – European Court of Human Rights, Oberschlick (No2) judgment of 1 July 1997 (§33), Reports of Judgments and Decisions, 1997-IV.
Комисията за етика в печатните медии
РЕШИ:
Не е налице нарушение на Етичния кодекс на българските медии.
Ако ССБ продължава да смята, че вестникът не изпълнява както трябва обществената си функция, би могъл да му предложи статия, която да опровергае изложените факти и констатации. Редакцията е в правото си да прецени дали и как да я публикува, без да я смята като право на отговор на визираната статия, защото той би трябвало да е представен в разумно кратък срок, който обаче вече е изтекъл.
Съгласно чл.18, ал.4 от Правилника за дейността на Комисията за етика в печатните и Комисията за етика в електронните медии решението, заедно с мотивите към него, следва да се изпрати на заинтересованите страни.
Съгласно Правилника за дейността на Комисията за етика в печатните и Комисията за етика в електронните медии настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: