Нов български университет

ДЕПАРТАМЕНТ „ПРАВО”

МЕДИИТЕ В БЪЛГАРИЯ 


  право и етика



<<Върнете се назад

Р Е Ш Е Н И Е № 12 София, 20.07.2007 По жалбата на Стефан Христов Шарлопов срещу в. “Борба”

Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
София, 20.07.2007

По жалбата на Стефан Христов Шарлопов
срещу в. “Борба”

Комисията за етика в печатните медии в свои заседания на двадесети юни и двадесети юли две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Миронова

ЧЛЕНОВЕ:

Димитрана Александрова
Димитър Друмев
Димитър Кадийски
Радомир Чолаков
Светлана Джамджиева
Светослав Терзиев

Милко Петров
Велизар Соколов

ДОКЛАДЧИК: Радомир Чолаков

Изслуша доклада на Радомир Чолаков по ЖАЛБА ВХ. № 28 /28.05.2007 г. както и становища на членове на комисията и констатира следното:


ПРОЦЕДУРА

1. Жалбата на г-н Шарлопов от 23.05.2007 г. е предоставена на членовете на Комисията за етика в печатните медии в съответствие с чл.12, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за етика в печата и Комисията за етика в електронните медии. Жалбата е подадена срещу вестник „Борба” по повод публикация в бр. 94 от 17.05.2007 г. със заглавие “Второто българско възраждане – гръмки обещания и нищо свършено” с автор Стилян Найденов.

2. Жалбата на г-н Шарлопов е допустима по смисъла на Правилника за дейността на Комисията за етика в печатните медии и Комисията за етика в електронните медии.

3. Копие от жалбата и искане за предоставяне на становище от страна на медията е изпратено до в. "Борба".

4. На 18.06.07 г. в комисията е постъпило писмено становище на в. „Борба” от главния редактор на вестника Николай Томов, което е предоставено на вниманието на членовете на комисията. В него се изразява позицията, че „вестник „Борба” категорично не приема твърдението, че е нарушил етиката в печатните медии”.


ЖАЛБА

Жалбата е срещу публикация “Второто българско възраждане – гръмки обещания и нищо свършено”. В нея се казва следното: “… в-к „Борба” гр. Велико Търново публикува горепосочената статия, в която със злостен тон ми бяха нанесени обидни квалификации, уронващи името и престижа ми на достоен човек и българин, посветил искрено и от сърце немалко сили и средства на ползу роду”. Към жалбата е приложен текст на отговор, който г-н Шарлопов е изпратил на г-н Томов и който не е публикуван във вестника. Г-н Шарлопов изразява позиция, че по този начин е лишен от възможността да представи „пред гражданите на гр. Велико Търново и пред цялата общественост достоверна информация…”


НОРМИ ОТ ЕТИЧНИЯ КОДЕКС НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ, ЗА КОИТО СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ СА НАРУШЕНИ:

Жалбоподателят счита, че са нарушени следните текстове от Етичния кодекс на българските медии: чл. 1.1.4, 1.1.6 и 1.2.2.
1.1.4Ясно ще разграничаваме фактите от коментарите и предположенията.
1.1.6При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция.
1.2.2. Ще публикуваме ясна и достатъчно забележима поправка, щом бъде доказано, че е публикувана неточна или подвеждаща информация, и ще се извиним, ако е необходимо.


СТАНОВИЩЕ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА

В отговора на главния редактор г-н Н. Томов до Комисията за етика в печата се казва: “… всичко в публикацията на в. „Борба” “Второто българско възраждане – гръмки обещания и нищо свършено” е истина от първата до последната буква на статията.” По повод правото на отговор, г-н Томов подчертава, че от текста, предоставен от г-н Шарлопов, става ясно защо не е публикуван, както и че жалбоподателят си е позволил да отправи нецензурни закани в телефонен разговор.

Комисията приема, че е налице нарушение на чл. 1.1.4 и чл. 1.1.6 от Етичния кодекс на българските медии.

МОТИВИ

Комисията намира, че в конкретния случай от съществено значение за отговора на въпроса дали са нарушени принципите, залегнали в чл. 1.1.4 и 1.1.6 от Етичния кодекс, е жанрът и мястото (разполагането) на публикацията. Журналистическият материал “Второто българско възраждане – гръмки обещания и нищо свършено” е публикуван на първа страница, под главата на вестника. Не е обозначен като коментар, или лично мнение. Не е част от коментарна или аналитична рубрика (страница). В същото време не може да се определи като чисто информационен, тъй като в него не се съдържат само факти, а се дават оценки и се правят коментари.

Комисията подчертава, че медиите коментарите и личните мнения имат субективен характер. Те отразяват личната гледна точка на автора и неговия субективен оценъчен критерий. По принцип на коментарите не се противопоставя право на отговор. Но те следва да бъдат ясно разграничени от фактите и информацията. И това разделяне трябва да е достатъчно ясно, за да не бъдат подвеждани читателите, че мнението в коментара е само по себе си информация. Нещо повече, дори в коментарите, журналистите следва да се стремят да представят „разнообразни мнения и гледни точки” (чл. 1.1.5 от Етичния кодекс на българските медии)
Комисията счита, че в материала “Второто българско възраждане – гръмки обещания и нищо свършено” не е направено разграничение на фактите от коментарите, с което е нарушен чл. 1.1.4 от Етичния кодекс на българските медии.

От материала е видно, че авторът е проверявал дали са изпълнени конкретни инициативи, обявени от г-н Шарлопов, но не става ясно дали при проверката на фактите се е обърнал и към него (освен към цитираните лица) за да провери информацията (чл. 1.3.1 от Етичния кодекс) и да даде възможност на засегнатата страна да изрази своята позиция (чл. 1.1.6 от Етичния кодекс). Такава възможност може да се даде в същия, или в последващ материал, брой на вестника (при първа следваща възможност). В публикацията обаче не се съдържа мнение на лицето, обект на материала, нито информация за това дали такова е поискано.
Комисията потвърждава становището си изложено както в предходни решения, така и в препоръка към медиите, че нарушаването на принципа, залегнал в чл. 1.1.6, води до конфликтни ситуации, които са в ущръб на професионалната етика. Комисията счита, че журналистите и медиите следва да третират засегнатите страни винаги като необходим източник на информация за своите публикации, да полагат всички възможни усилия да намерят и изслушат всички страни, които имат отношение по даден казус, а когато това се окаже невъзможно по обективни причини, в публикацията да бъде отразено добросъвестно кога и как са търсени неизслушаните страни и причините, поради които това не е могло да бъде осъществено.
Не по-маловажно, според Комисията, е разбирането, че авторитетът на медията и на журналистическата професия като цяло, се основава върху разбирането, че същността на журналистическата работа е да предоставя на гражданите всички факти и възможни гледни точки върху даден обществено-значим въпрос, на която база те – гражданите – да си съставят собствено мнение и оценка. Икономисването на информация за факти и за позиции създава усещане за филтриране на част от истината и за опит за внушение на определена оценка.

Комисията намира, че е налице нарушение на чл. 1.1.6 от Етичния кодекс: „При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция.”

Що се отнася до правото на отговор на жалбоподателя, Комисията още веднъж подчертава, че право на отговор се противопоставя не на коментари, а на неверни факти. Право на отговор може да се даде на засегнато лице, когато то оспорва информация, или анализ/ мнение, което се основава на факти, за които засегнатата страна твърди, че са неверни.

В конкретния случай,
Комисията намира, че вестник „Борба” дължи на жалбоподателя право на отговор. От своя страна жалбоподателят следва да използва правото си на отговор, за да опровергае фактите, които счита за неверни, а не за да прави квалификации на журналистите и да отправя лични нападки. Комисията се запозна с текста, изпратен от г-н Шарлопов до вестник „Борба” и намира за оправдано решението на вестника да не го публикува в този вид.

Комисията за етика в печатните медии

РЕШИ:
Налице е нарушение на чл. 1.1.4 и чл. 1.1.6 от Етичния кодекс на българските медии. Комисията препоръчва на вестник „Борба” да предостави на жалбоподателя право на отговор. Комисията препоръчва на г-н Шарлопов да се възползва добросъвестно от правото си на отговор, като предостави текст за публикуване в разумен обем. В правото на отговор следва да опровергае фактите, които счита за неверни, като спазва добрия тон, не отправя нападки и не коментира личните качества, постижения или имущественото състояние на журналистите.

Комисията предлага и своето съдействие на двете страни с оглед уреждане на спора.

Съгласно чл. 18, ал.4 от Правилника за дейността на Комисията за етика в печатните и Комисията за етика в електронните медии решението, заедно с мотивите към него, следва да се изпрати на заинтересованите страни.

Съгласно Правилника за дейността на Комисията за етика в печатните и Комисията за етика в електронните медии настоящото решение не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Петя Миронова

Изпълнителен директор:
Доротея Гаргова

обратно нагоре