Раздел Саморегулация

• Редакционно съдържание
• Търговско слово
• Образование
• Новини

Р Е Ш Е Н И Е № 27 на Комисията за етика в печатните медии от 18.09.2013 г. по казуса „Мая Манолова с/у вестник „Вяра”

Р Е Ш Е Н И Е № 27

на Комисията за етика в печатните медии

от 18.09.2013 г.

по казуса „Мая Манолова с/у вестник „Вяра”

Комисията за етика в печатните медии, орган на Фондация „Национален съвет за журналистическа етика” е сезиранa с Жалба от г-жа Мая Манолова (вх. № 5/27.08.2013 г.). Жалбата е срещу четири журналистически материала, публикувани във вестник „Вяра”, Дупница, в периода 28.06.2013 г. – 05.07.2013 г.. С писмо от същата жалбоподателка от 12.09.2013 г. към процесниите публикации е присъединена пета, от 11.09.2013 г.

Публикациите, определени по заглавия, са:

1.„Мая Манолова и Ангел Найденов „лекуват рани” в резиденция „Евксиноград” по договор с Народното събрание, бр. 148/28.06.2013 г.

2.„Кюстендилецът Димитър Стоянов пред 200 протестиращи в Дупница: „Ресторант „Пауталия”, кооперация до обредния дом и фабрика в покрайнините на Кюстендил са на Мая Манолова. Проверете!”, бр. 149/29.06.2013 г.

3.„Парламентарист № 1 в Кюстендил Иван Андонов с най-обемната декларация ...”, бр. 150/1.7.2013 г.

4.„По препоръка на кръга на Мая Манолова: Назначават в ДАНС дясната ръка на братя Галеви ...”, бр. 162/5.7.2013 г.

5.„Сашо Диков разби Мая Манолова: Известна си само с това, че спиш с министър!”, бр. 211/11.09.2013 г.

В жалбата си г-жа Манолова твърди, че чрез тези публикации са извършени нарушения на редица норми от Етичния кодекс на българските медии, и по-специално каталогът на задължения на медиите, посочени в чл. 1 (точност на информацията). Г-жа Манолова смята, че атаките на вестник „Вяра” срещу нейната личност се превръщат в постоянна практика на вестника и са израз на преднамерена тенденция за увреждане на нейното добро име. Г-жа Манолова апелира Комисията за етика в печатните медии да излезе с решение по казуса, в защита на обществения интерес.

ПО ПРОЦЕДУРА:

Жалбоподателката г-жа Мая Манолова е гражданин, който приема себе си за лично засегнат от публикации в печатни медии, в случая – в-к „Вяра”, Дупница и в това си качество, по силата на чл. 7, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Комисиите за етика в печатните и в електронните медии е легитимирана да подаде жалба. Жалбата е редовна и е подадена в срок.

Вестник „Вяра”, Дупница, е печатно издание, ежедневен вестник, с Главен редактор г-жа Лидия Павлова. Съгласно устава на Фондация „Национален съвет за журналистическа етика” и решенията на Съвета на учредителите всички печатни издания в България са обвързани от нормите на Етичния кодекс на българските медии и са включени в системата на доброволна саморегулация, което включва и ангажимента да приемат и изпълняват решенията на Комисията за етика в печатните медии.

Жалбата е изпратена от секретариата на Комисията до главния редактор на в-к „Вяра” за становище. Такова становище в регламентирания срок не е постъпило, включително и след проведени телефонни разговори с представители на вестника. Медиация не е искана.

На основание на горното Комисията приема, че предварителните процедури са валидно проведени и изчерпани и преминава към разглеждане на казуса по същество.

ПО СЪЩЕСТВО:

При разглеждането на конкретния казус Комисията за етика в печатните медии не може да не отчете обстоятелството, че жалбоподателката Мая Манолова е народен представител и изпълнява функциите на заместник-председател на 42. Народно събрание. Наличието на този факт задължава Комисията да направи следните встъпителни, уточняващи разяснения:

-При упражняването на конституционните си права всички граждани са равни. Равенството се отнася както по отношение на правата, в това число правото на свободно изразяване на мнение, така и до тяхната защита.

-Водещ принцип на Конституцията, също така, е забраната за привилегии, основани на обществено положение. Наличието на статут на политическа фигура, не придава на своя носител никакви права на специално третиране, още повече, че в случая с мандатните изборни длъжности този статут произтича от волята на суверена – гражданите и е временен, Забраната за привилегировано третиране на когото и да било се отнася до всички, но особено стриктно трябва да се съблюдава от структурите и организациите на гражданското общество, каквато е Комисията за етика в печатните медии. Комисията държи на това нейно схващане да се обърне особено внимание и се противопоставя предварително на всякакви политически спекулации и възможни интерпретации на нейната роля в този казус.

-По отношение на правото на защита на доброто им име и личен интегритет всички граждани са равни. С едно изключение: „... държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частни лица.” (Конституционен съд на Република България, Решение № 7/1996 г. по к.д. № 1/96)

-Следва да се отбележи също, че Комисията за етика в печатните медии не бива да бъде схващана като санкционен орган. Правилното разбиране за ролята на Етичната комисия е, че тя е институция на доброволната и колегиална саморегулация, който е призван, на базата на тълкуването на нормите на Етичния кодекс на българските медии, да припомня стандартите на журналистическата и медийна практика и при необходимост да препоръчва корекции в поведението на медиите. От друга страна Комисията за етика в печатните медии има за задача да охранява свободата на словото и да отклонява външен натиск върху работата на медиите, който може да накърни тяхната незаависимост. В конкретния казус, този елемент от функциите на Комисията трябва да се подчертае изрично.

-Наред с това самият Етичен кодекс на българските медии в своя чл. 5 предвижда изключение от спазването на неговите норми и приема, че тяхното нарушаване може да бъде оправдано, ако се докаже, че нарушението е било в обществен интерес. Понятието „обществен интерес” е дефинирано в същия член.

Като взема за основа горните базисни и приети за аксиоматични положения, Комисията за етика в печатните медии е на мнение, че конкретният случай на спор между представител на висшия орган на държавна власт и медия, който спор е поставен за разглеждане на плоскостта на журналистическата етика, предоставя много добра възможност за споделяне на някои мисли за отношението между медиите и политиците, както и за ефективността на журналистическия подход към теми и проблеми, аналогични на разглежданите в настоящата процедура. В следващите си разсъждения Комисията се ръководи именно от така заложената цел на решенията си по този казус.

Анализирайки представените от жалбоподателката публикации, Комисията може да направи следните общи констатации:

-от прочита на представените материали може да се допусне, че жалбоподателката, от своя гледна точка основателно, ги възприема като накърняващи доброто й име и уронващи нейните престиж и достойнство. В конкретния случая субективната представа за интегритет на личността колидира с обективно заеманата от жалбоподателката позиция на „политическа фигура” по смисъла на т.р. № 7/96 г. на Конституционния съд на Република България. Комисията е длъжна при разглеждането на каазуса да има предви едновременно и двата аспекта, като от призмата на независимостта и функциите на медиите вторият има първенстващо значение.;

-първите четири материала са публикувани във вестник „Вяра” в период от една седмица (28.06. – 05.07.2013 г.), което сочи за определен повишен интерес на вестника към нейната личност в този период. Понеже това става непосредствено след заемането от страна на жалбоподателката на високата позиция, то интересът на медиите към нейната личност е обективно оправдан. Петата публикация се появява два месеца по-късно. Само на базата на така представените публикации – четири в началото на периода и още една два месеца по-късно не може да се направи извод, че вестник „Вяра” се е занимавал прекомерно или има специално тенденциозно отношение към жалбоподателката.

Комисията приема, че е коректно представените публикации да бъдат разгледани и изследвани поотделно, като тя – Комисията – следва да решава казусите един по един.

1.Публикация № 1: „Мая Манолова и Ангел Найденов „лекуват рани” в резиденция „Евксиноград” по договор с Народното събрание, бр. 148/28.06.2013 г.

В публикацията се твърди, че жалбоподателката е пътувала за кратка почивка до Варна/Евксиноград, със самолет за сметка на държавния бюджет. Жалбоподателката оспорва твърденият факт и възразява срещу журналистическия коментар на факта по принцип.

Тук трябва да се подчертае, че Комисията за етика в печатните медии не е оправомощена и няма мандат да прави квази-съдебни разследвания и да установява истинността или неистинността на твърдени факти. Въпросът, дали цитираното в публикацията конкретно пътуване се е случило е важен от гледна точка на индивидуалната отгооворност на вестника и конкретния автор на статията към г-жа Манолова. Комисията приема твърдението на г-жа Манолова, че такова пътуване не се е състояло за истинно.

От материалите по тази конкретна публикация не може да се установи дали г-жа Манолова е поискала право на отговор от вестника и, че това право й е отказано. Става ясно, че г-жа Манолова е изпратила съобщение до всички медии, че твърденията на вестник „Вяра” за нейно пътуване в описания контекст не се е състояло. Ако г-жа Манолова тогава е поискала право на отговор от вестника и вестникът й го е отказал, то това би представлявало нарушение на етичните норми и би заслужавало порицание. Също не става ясно, дали вестникът е публикувал поправка на тогавашното си – невярно, според жалбоподателсака – твърдение за пътуване; от обстоятелствата може да се направи извода, че такава поправка не е била публикувана.

С оглед така обрисуваната фактическа обстановка и като приема, че би било безмислено, ако сега бъде поискано вестник „Вяра” да публикува право на отговор на публикация отпреди три месеца, то въпреки това Комисията за етика в печатните медии, на основание чл. 17, ал. 1 от Правилника за дейността си препоръчва на вестник „Вяра” да избере дали да публикува поправка или по подходящ начин да поднесе извинение на г-жа Манолова за изнесеното към онзи момент невярно твърдение. Това би могло да стане, например, в рамките на публикацията на вестник „Вяра”, посветена на това решение.

Извън конкретния казус Комисията обаче, намира за нужно също така да каже, че цялостният образ на групата личности, заемащи високи държавни позиции се крепи на тяхното поведение, включително в личния им живот, който – според Конституционния съд – трябва да бъде по-прозрачен от живота на обикновените граждани, поради факта, че лицата, заемащи такива постове налагат и са мерило за критерий за поведение. Възможно е засегнатите лица (в случая г-жа Манолова, но по принцип и потенциално всеки друг народен представител) да се чувстват засегнати от подобни навлизания в и представяния на техния личен живот, като коментари на техни пътувания, почивки и др.под. Представянето и коментирането на личния живот на политическите фигури е константна практика на българските медии, която по принцип е разбираема и правилна. Ако от гледна точка на политиците това е проблем, то следва да се обърне внимание, че този проблем може да бъде решен чрез повишаване на етичността на публичните фигури към обществото и съвестното изпълнение на възложените им от гражданите политически задачи. Колкото по-малко публичните фигури със своите политически действия поставят на изпитание моралните представи на обществото, толкова повече обществото, в това число и медиите, ще се въздържат да навлизат в сферата, определяна като „лично пространство” и да коментират аспекти от частната сфера на тези личности.

2.Публикация № 2: „Кюстендилецът Димитър Стоянов пред 200 протестиращи в Дупница: „Ресторант „Пауталия”, кооперация до обредния дом и фабрика в покрайнините на Кюстендил са на Мая Манолова. Проверете!”, бр. 149/29.06.2013 г.

В тази публикация на вестника се съдържа публично направено (на митинг) изказване на гражданин, предадено под формата на директен цитат.

По този конкретен казус Комисията за етика в печатните медии е длъжна да каже следното. През последните години от страна на органите на власт, включително дори и съдебната, се наблюдава и проявява един начин на мислене, според който медиите и по-специално вестниците следва да се въздържат да цитират мнения на лица, които мнения съдържат твърдения за укоримо поведение на трети лица. В този начин на мислене на първо място има един коонституционен проблем: неравнопоставено третиране на електронните и печатните медии; никой не обвинява електронни медии, когато в открит ефир участник в предаване отправи упреци към трето лице. Обратното е за печатните медии, на които се вменява едва ли не задължение да цензурират подобни изказвания. Или най-малкото да не ги пускат преди да са направили самостоятелно разследване за верността на изнесените твърдения и факти.

Такъв подход и такъв начин на мислене е недопустим и опасен и на него печатните медии трябва да дадат твърд отпор. Медиите по дефиниция са неутрални платформи, върху които се случва обществения дебат. Участниците в този дебат носят личната отговорност за направените от тях изказвания. Не може медиите да носят отговорност за изказвания на други лица, които тези лица искат да направят именно пред медиите и именно, за да бъдат чути. Противното би означавало печатните медии да „изрязват” изказвания или части от изказвания, за които предполагат, че биха могли да увредят конкуриращи права на трети лица. Това би било равнозначно на въвеждане на цензура, която е забранена от Конституцията.

Действително медиите имат интерес да провеждат журналистически разследвания, за да проверяват верността на изнесени от други лица факти за евентуални противоправни действия, доколкото за това съществува сериозен обществен интерес. Но да се вменява на медиите да „мълчат” докато не проведат разследването ознаачава на медиите да се вменят функции на органи на съдебната власт, което означава да им се отнеме основната функция. Тази тяхна функция е да информират гражданите за изказаните от други граждани мнения и по този начин да стимулират директния дебат между гражданите. А не да го филтрират, като ограничават едни мнения за сметка на други, превръщайки се в парасъдебни органи.

Ако в тези случаи засегнатите лица имат някакви претенции, то те следва да ги насочват срещу директните автори на засягащите ги твърдения, а не срещу медиите, които са само посредници в предаването на информация. Това се отнася както за конкретния случай, така и по принцип за всички аналогични казуси.

С оглед на горното Комисията не намира, че с цитираната публикация, съдържаща цитат от публично изказване на гражданин, вестник „Вяра” е нарушил Етичния кодекс на българските медии.

3.Публикация № 3: „Парламентарист № 1 в Кюстендил Иван Андонов с най-обемната декларация ...”, бр. 150/1.7.2013 г.

Тази публикация по начало е посветена на представяне на декларациите за имотно състояние, които новоизбраните народни представители са длъжни да депозират пред Сметната палата. Декларациите на личностите, изпълняващи публични функции винаги са били предмет на медийни коментари и в това няма нищо необичайно.

В публикацията се цитират и факти от декларацията, депозирана от г-жа Манолова. В края на публикацията вестникът припомня публичното изказване на гражданина Димитър Стоянов, цитирано в предишния брой на вестника.

На базата на разсъжденията, нааправени по повод публикация № 2 Комисията не намира, че в тази трета публикация вестник „Вяра” е допуснал нарушение на Етичния кодекс на българските медии.

Все пак Комисията намира за нужно да укаже на вестник „Вяра”, че от датата 29.06.2013 г., когато вестникът е цитирал гражданина Димитър Стоянов, до сега е изминало достатъчно време, за да е могъл вестника да провери изнесените от гражданина твърдения и да съобщи на своите читатели дали те са верни или неверни. В този смисъл би било етично вестник „Вяра” в бъдеще да се въздържа да се позовава на този стар цитат, ако не е извършил съответните проверки. А, ако ги е извършил и те са отрицателни ще е добре да спомене това при подходящ повод.

4.Публикация № 4 По препоръка на кръга на Мая Манолова: Назначават в ДАНС дясната ръка на братя Галеви ...”, бр. 162/5.7.2013 г.

В публикацията се изнася твърдение за извършено назначение във висш държавен орган под давлението на „кръга на Мая Манолова”. Твърдението не е подкрепено с повече сведения, които да изясняват обществено-значимия въпрос, дали такъв кръг действително съществува, от кои личности се състои той и пр.

Независимо от непълнотата на материала, ноторно известен факт е, че личностите, заемащи отговорни публични постове (особено народните представители) имат отношение към кадровата политика и към правените назначения на позиции в изпълнителната власт, която е производна от законодателната. Тази практика не се оспорва от народните представители, като обективността налага да се каже, че тя не е априори нелегитимна.

Обстоятелството, че член на законодателното тяло (народен представител) има и право и възможност да взема отношение към кадровите решения, още повече при назначения на лица, свързвани в общественото мислене с неговия избирателен регион, предполага, че той носи пряка отговорност за качествата на лицата, предлагани за заемане на позиции в органите на държавна власт и управление, когато той е иинициатор на такива назначения или когато неговото мнение е било консултирано. Както и, че носи отговорност за това, че не е възразил, ако качествата на кандидата са спорни, дори и когато неговото мнение не е било консултирано. След като народните представители се занимават с кадрови въпроси, то те носят отговорност за всички извършвани от народното събрание и производните нему органи назначения – по принцип. Както за добрите, така и за спорните.

На базата на горните разсъждения може да се обобщи, че един народен представител не бива да се засяга, когато бива свързван пряко или косвено с вземането на кадрови решения. Конституционното положение на народния представител е такова, че той е длъжен да има мнение по всички обществено значими въпроси, включително и по кадровите. В този ред на мисли, впрочем, е било редно вестник „Вяра” да се информира от г-жа Манолова за личното й мнение по конкретния казус преди публикацията. Както би било редно да публикува нейно право на отговор, ако тя е била поискала това или ако в бъдеще го поиска, по този или други поводи, защото личното мнение на народните представители е важно за избирателите и следва винаги да бъде изслушвано. Но, че вестникът й е вменил отношение – пряко или косвено – към назначенията на лица, произхождащи от областта, в която се намира нейния избирателен район, не може да бъде повод за автоматично осъждане на вестника, след като политическата практика в България през последните години показва, че назначенията стават по този начин.

На основание на горното Комисията за етика в печатните медии не намира, че с цитираната публикация вестник „Вяра” е нарушил Етичния кодекс на българските медии.

5.Публикация № 5: „Сашо Диков разби Мая Манолова: ...”, бр. 211/11.09.2013 г.

В тази публикация се цитира изказване на журналиста Сашо Диков, направено в рамките на телевизионно интервю с Мая Манолова. Изказването на Сашо Диков, по начина по който е пресъздадено от вестника, безспорно е обидно и унизително за г-жа Манолова. На Комисията бе представена от жалбоподателката стенограма на интервюто, в която такива думи на Сашо Диков не фигурират. Комисията е длъжна да повтори, че не е съдебен орган и нито има възможности, нито мандат да извършва самостоятелни разследвания, поради което приема представената стенограма за вярна. Ако стенограмата е вярна, от което следва, че Сашо Диков не е казвал приписваните му изрази, то е напълно неразбираемо защо редакцията на вестник „Вяра” е сложила в устата му думи, с които прави себе си отговорна едновременно и пред г-жа Манолова и пред г-н Диков. Комисията би се почувствала облекчена, ако вестник „Вяра” намери начин да докаже, че г-н Диков наистина е казал точно думите, които вестникът му е приписал, като с това се освободи от подозрението, че манипулира изказвания на трети лица по толкова елементарен начин.

На базата на така представената фактическа обстановка Комисията намира, че вестник „Вяра” е нарушил нормата на т. 1.1.2. от Етичния кодекс на българските медии, като е вменил на колегата Сашо Диков изказване, което той не е направил и което освен, че е в състояние да въвлече нашият колега Сашо Диков в конфликт с г-жа Манолова, но и разрушава доверието в медиите като цяло.

Комисията изказва неодобрение към това действие на вестник „Вяра” и го приканва да публикува извинение към колегата Сашо Диков и към г-жа Мая Манолова.

С оглед на всички изложени по-горе съображения Комисията за етика в печатните медии

РЕШИ:

1.На основание чл. 17, ал. 1 от Правилника за дейността си приканва вестник „Вяра”, Дупница, за това, че със своята публикация: „Сашо Диков разби Мая Манолова: ...”, бр. 211/11.09.2013 г. е извършил нарушение на т. 1.1.2 от Етичния кодекс на българските медии, да публикува извинение към г-н Сашо Диков и г-жа Мая Манолова за неточно и некоректно цитиране на г-н Диков, с което е засегната г-жа Манолова.

2.Препоръчва на вестник „Вяра” заедно с извинението да публикува и поправка на информацията, изнесена в статията „Мая Манолова и Ангел Найденов „лекуват рани” в резиденция „Евксиноград” по договор с Народното събрание, бр. 148/28.06.2013 г.

3.Уведомява Главния редактор на вестник „Вяра”, че ако горните препоръки не бъдат изпълнени ще се премине към санкция – порицание.

4.„Парламентарист № 1 в Кюстендил Иван Андонов с най-обемната декларация ...”, бр. 150/1.7.2013 г. и „По препоръка на кръга на Мая Манолова: Назначават в ДАНС дясната ръка на братя Галеви ...”, бр. 162/5.7.2013 г.

5.Решението да се обяви на страницата на Фондация „Национален съвет за журналистическа етика” и да се изпрати на заинтересованите страни – г-жа Мая Манолова и г-жа Лидия Павлова, Главен редактор на вестник „Вяра”.

Решението е прието единодушно от членовете на Комисията за етика в печатните медии, присъствали на редовното заседание, проведено на 18.09.2013 г., както следва:

обратно нагоре