Дивечовъдството е част от ловностопанската наука, която дава теоретични познания за основите на развъждането и отглеждането на дивеча. Като част от научното познание дивечовъдството се развива и като част на животновъдството, но негов обект са дивите или полудивите животни. Поради тази причина то има и свои специфични методи на изследване и проучване.

Естественото разпространение и развъждането на дивеча са подчинени на природните закони и на въздействието на човека. Човекът е успял да изучи начините за регулиране на процесите на естественото възпроизводство на дивечовите ресурси, в съответствие с природните и стопанските условия. Той е установил оптимални условия за развъждането и отглеждането на онези видове и количества дивеч, от които обществото има най-голяма полза. На тази база са разработени и комплекс от мероприятия, с които се реализират основните задачи на дивечовъдството, а именно:

Провеждането на тези и други допълнителни мероприятия ще доведе до подобряване на естествените условия за развъждането на дивеча и увеличаване на неговите запаси, до подобряване на качествата му, от което нашето общество ще получи повече дивечово месо и трофеи при по-изгодни условия, ще се подобрят условията и ефективността на ловния туризъм, ще се обогатява непрекъснато и природната среда.

В съвременната дивечоразвъдна практика се използват четири основни начина на развъждане на дивеча: свободно, парково, клетъчно и комбинирано.

При този начин на отглеждане дивечът живее на свобода, като неговото размножаване и развъждане става по естествен начин. По време на размножителния период човекът подпомага дивеча, като взема мерки за опазването му от хищници, от химизацията и механизацията в селското и горското стопанство, като подобрява условията както за възрастния, така и за подрастващия дивеч.

При този начин на размножаване и развъждане, дивечът живее в заградени площи с различна големина в зависимост от неговия вид и целта на ловното стопанство. Това са така наречените дивечовъдните станции, при които оградите за задържане на дивеча са изградени в определени, желани от нас места. В последно време този начин, макар и доста скъп, намира все по-голямо приложение в ловностопанската практика. Той се практикува при интродукция и реинтродукция на ловни видове, а така също и за специални научно-изследователски задачи.

Това е основният начин при промишленото развъждане на дивеча. При този начин дивечът е поставен в клетки, различни по големина и устройство за отделните видове дивеч. Използва се преди всичко за развъждането на фазана, полудивата патица, яребиците и кеклиците. Заради ценните им кожи, в клетки се отглеждат норки, нутрии, сребристи лисици и други редки и екзотични видове.

При този метод на развъждане се пуска в природата клетъчно или парково отгледан дивеч, а през зимата се улавя част от него и се доотглежда в клетки или паркове, за да се пусне отново през пролетта по същите или други места. Това развъждане се използва често при фазаните, яребиците, полудивите патици, сърни, елени и диви свине.

Условията за нормалното съществуване и развитие на запасите от дивеч са следните:

Всеки вид дивеч в своята еволюция се е приспособил към определени климатични условия. Някои видове дивеч като дива свиня, благороден елен и др. преодоляват неблагоприятните климатични условия, като мигрират - през зимата обитават ниските и по-южните и припечни склонове, а през лятото се качват високо в планините или обитават северните и по-прохладни склонове. Известно е, че еленът - лопатар и муфлонът са топлолюбиви видове и ако бъдат поставени при сурови (северни или планински) климатични условия няма да се приспособят към тези климатични условия и ще загинат.

Релефът играе важна преразпределителна роля по отношение на останалите екологични фактори и е от особено значение за едрия дивеч. Така например, дивата свиня, еленът и зубърът изискват обширни горски площи, които им осигуряват достатъчно пространство за движение, миграции, спокойствие и т.н., докато друга част от дивеча, като сърни, зайци и яребици обитават сравнително ограничени и пресечени райони.

От гледна точка на екологията под местообитание се разбира съвкупност от условията за съществуване на определен организмов вид, група видове, популации или съобщества. Всеки вид, включително и дивечът, се стреми да завземе местообитания, характерни за оптималното му развитие. Местообитанието като определен участък от земната повърхност се отличава от другите по своите климатични и растителни условия. Площта на България обитавана от дивеча, се състои от четири основни типа местообитания:

Естествената хранителна база трябва да отговаря на изискванията на определен вид дивеч. При недостиг тя трябва да се допълва със създадена от човека - дивечови ниви, разхвърляне на фураж и сено през зимата и пр. По този начин дивечът се задържа в дадения район, не мигрира в други райони и не нанася повреди по селскостопанските и горските култури.

Основният начин за размножаване на дивеча е естественият. Това налага необходимостта от осигуряване на благоприятни условия за размножаване и отглеждане на поколенията на ловните видове. За едрия дивеч най-важното условие за размножаване е осигуряване на спокойствие в местообитанията му.

Те са неразделна част от хранителната верига в горските екосистеми, като осигуряват равновесието между растителните и животинските видове. При наличие на висока плътност и численост на популацията на хищниците, те влияят негативно върху запасите на полезен дивеч. В същото време, те играят известна положителна роля в природата като санитари и като помощници на естествения подбор. От тази гледна точка тяхното количество трябва винаги да се регулира до безопасни за полезния дивеч размери.

Прекомерната паша на домашни животни в ловните стопанства се отразява неблагоприятно, особено за едрия дивеч. Домашните животни, от една страна, намаляват хранителната база, а от друга нарушават спокойствието на дивеча и т.н. Затова не трябва да се допускат домашни животни в ловните стопанства.

Замърсяването на почвите, водите и растителността от промишлеността се отразяват също неблагоприятно за дивеча. Силно замърсените и шумни райони се напускат от дивеча. За нормалното развъждане и развитие на дивечовите запаси са от значение и редица други условия в зависимост от конкретната естествена и стопанска обстановка, които специалистът на място трябва да оценява и да взема съответни мерки.

За доброто развитие и поддържане на дивечовите запаси е необходимо дивечът да намира достатъчно убежища, където да се укрива и предпазва от неприятели и лоши климатични условия - проливни дъждове, бури, тежки зими и др., особено през размножителния и зимния период. Убежищата, наричани още ремизи, биват 4 вида:

Естествените укрития са създадените от природата - гори, храсталаци, дупки, скални навеси и др., в които дивечът се заселва и обитава.

Там, където липсват или са унищожени горските екосистеми и храсталачни формации, е необходимо да се създават изкуствени убежища. Те биват временни и постоянни. Това е особено необходимо в ловно стопанство с открити ловни площи, където има по-голямо количество дивеч.

За опазване на дивеча за тежките зими се строят заслони. Това са леки съоръжения, изградени предимно от дървен материал и покрити с етернитови плочи, папрат, слама, шума и др. Според предназначението си заслоните биват за едър и дребен дивеч и са от типа на временните убежища. В по-модерните ловни стопанства заслоните се строят по проекти, покрити са с керемиди, етернитови плочи, поставени са на бетонни основи и са много по-дълготрайни, те се отнасят към групата на постоянните убежища. В повечето случаи заслоните се комбинират с хранилки и складове за храна. С тези съоръжения дивечът по-трудно свиква, но веднъж престрашил се, той ги посещава редовно. През последните години се работи усилено за създаване на по-интензивни ловни стопанства, като всички ловностопански съоръжения се изработват по проекти и се поставят на места, определени по ловноустройствения проект.