Благородният елен се среща в Средна и Западна Европа, европейската част на Русия, Средна Азия, Далечния Изток и в някои други райони. У нас е повсеместно разпространен в планинската и равнинна част на страната. Според ловната статистика числеността му възлиза на около 23 000 бр.

Половият диморфизъм при благородният елен е силно изразен. По правило окраската на елена през лятото е червенокафява, а през зимата сиво кафява. Коремът, вътрешната страна на краката и около опашката са кално мръсно бели. Дължина на тялото -165-250 сm. Височина при холката -100-150 сm. Дължина на опашката - 12-14 сm. Тегло - 100-450 kg. Женските са с от една четвърт, до една трета по-леки и нямат рога по време на размножителния период. Мъжкият сменя рогата си всяка година, от март до края на април. При силните рогачи рогата опадват през февруари - март, а по-малките и по-слабите - през април - май. Новите рога израстват за около 4 месеца. При растежа те са покрити с добре кръвоносноснабдена кожица, която след израстването на рогата изсъхва. През юли август рогачите търкат рогата си по дърветата и обелват сухата кожа (ликото). Падането на рогата се предизвиква от рязка промяна в нивата на различните хормони в кръвта. То е съпроводено с леко кървене и отваряне на рана, която зараства много бързо. На едногодишните екземпляри рогата са много малки и недоразвити, имат едно, максимум две разклонения, на втората година могат да бъдат вече шест. С възрастта рогата стават все по-големи, мощни и разклонени. Максимум се достига около десетата година, когато разклоненията им могат да достигнат 24 или повече на брой, тогава е оптималната възраст за отстрелване на капитални трофеи. Когато животното започне да остарява, рогата започват да намаляват размера си. Женските (кошутите) са без рога.

Елените се хранят привечер, през нощта и рано сутрин. В тихите и спокойни места за кратко време пасат и през деня, а през останалото време почиват и преживят. Те използват растителна храна - трева, листа и клонки от дървесни и храстови видове, културни растения, жълъди, горски семена и плодове. През зимата с охота се хранят с къпини, малини, зеленика, трепетлика, ива и др. Някои елени се пристрастяват и белят кора от младите дръвчета. Обикновено елените живеят на малки стада, съставени само от мъжки или женски индивиди, които се смесват само в размножителния период. Те са слабо привързани към определена територия и често странстват на големи разстояния. Въпреки големите си, със заострени шипове и крайно опасни рога, когато са заплашени и мъжките и женските се защитават удряйки силно с предните си копита и не са редки случаите на тежко пострадал хищник след опит за нападение над кошута с малко. Благородният елен, понякога обича да се валя в кал, което не е характерно за другите видове от семейство Плътнороги. Кошутите, теленцата и част от младите рогачи прекарват зимата на стада, които се разпадат през пролетта, преди раждането на малките. Останалите мъжкари прекарват зимата и лятото сами или на групи.

Кошутите са полово зрели на 2 години, а мъжките са полово зрели и годни да оплождат след 3-та година, но участват реално в размножаването след като навършат 5-6 години, когато са в състояние да се преборят за женската. Брачният период на елена започва към 20-25 август в по-южните и по-топли райони, а в планинските места - през първата половина на септември и продължава около един месец. Силните рогачи събират около себе си 4-5, а понякога и повече кошути, които ревниво пазят, докато ги оплодят. По време на сватбуването мъжките реват, като особено активен е ревът им сутрин и привечер. През брачния период рогачите почти не се хранят, а само пият вода и се калят, поради което отслабват много. След сватбуването мъжкарите се оттеглят в глухи места, започват да се хранят интензивно и бързо се подготвят за зимата. Женските, когато раждат се отделят за известно време от стадото и след това отново се присъединяват. Бременността на кошутите продължава около 8 месеца (240-250 дни) и в края на май и началото на юни те раждат по 1, рядко по 2 теленца, които бързо укрепват и след няколко дни вече могат да следват майка си. Неприятели на елените са вълците, чакалите, лисиците и рядко мечките и подивели кучета. Теленцата могат да станат жертва и на някои от едрите грабливи птици.

Благородният елен е ценен ловен обект, за който се полагат грижи и се поддържа популацията му. Обикновено са разрешени за лов единствено мъжкарите и то само за кратък определен период. Изключение прави подборния лов, който цели да поддържа доброто състояние на популацията и качеството на наследствения материал. Ловният трофей са рогата му. В България е отстрелян световният рекорд на трофей от благороден елен, с оценка 273,6 точки по CIC. Страната притежава 15 трофеи с оценка над 250 т. по CIC. Десет от първите 20 трофеи в света са български. Предлагат се трофейни екземпляри с тегло на рогата от 7 до 14 kg.