
Основни видове дивеч в България
» Катерица
» Заек
» Вълк
» Чакал
» Лисица
» Енотовидно куче
» Кафява мечка
» Златка
» Бялка
» Видрата
» Черният пор
» Язовец
» Пъстър пор
» Невестулка
» Дива котка
» Благороден елен
» Елен-лопатар
» Сърна
» Дива коза
» Муфлон
» Дива свиня
» Заек
» Вълк
» Чакал
» Лисица
» Енотовидно куче
» Кафява мечка
» Златка
» Бялка
» Видрата
» Черният пор
» Язовец
» Пъстър пор
» Невестулка
» Дива котка
» Благороден елен
» Елен-лопатар
» Сърна
» Дива коза
» Муфлон
» Дива свиня

Кучета

Ловни
птици
» Глухар
» Обикновен фазан
» Колхидски фазан
» Пръстенчат фазан
» Монголски фазан
» Корейски фазан
» Яребица
» Планински кеклик
» Тракийски кеклик
» Пъдпъдък
» Гривяк
» Гургулица
» Гугутка
» Скален гълъб
» Гълъб хралупар
» Голяма белочела гъска
» Сива гъска
» Обикновена дива патица
» Лятно бърне
» Зимно бърне
» Фиш (Свирачка)
» Лопатарка (Клопач)
» Горски бекас
» Обикновен фазан
» Колхидски фазан
» Пръстенчат фазан
» Монголски фазан
» Корейски фазан
» Яребица
» Планински кеклик
» Тракийски кеклик
» Пъдпъдък
» Гривяк
» Гургулица
» Гугутка
» Скален гълъб
» Гълъб хралупар
» Голяма белочела гъска
» Сива гъска
» Обикновена дива патица
» Лятно бърне
» Зимно бърне
» Фиш (Свирачка)
» Лопатарка (Клопач)
» Горски бекас

Оръжия и муниции
IV. Основни видове дивеч в България
12. Язовец (Lutra lutra)
12.1. Разпространение

12.2. Общи сведения
Язовецът е средно голямо животно, тялото му е набито и дебело, краката и опашката са къси. По гърба козината е дълга и твърда, а оцветяването е жълтеникаво в долната си част и на райта в бяло и черно в горната третина. Главата отгоре е бяла. От двете страни на бузите има по една надлъжна черна ивица. Отдолу главата, гушата, тялото и краката са черни. На всеки крак има по 5 пръста, завършващи с дълги и много яки нокти. Стъпва на цялото стъпало, поради което не може да бяга бързо. На дължина тялото на язовеца достига 100 сm. Опашката му е 15-30 сm. Височината на тялото му е около 30 сm. Тежи 20 и повече килограми.
12.3. Начин на живот и хранене.

Язовецът прекарва зимата в полусънно състояние. Сетивните му органи, особено слухът и обонянието, са силно развити, а зрението му е по-слабо. Естествени неприятели язовецът няма.
12.4. Размножаване
Сватбеният период на язовеца не е определен по време и се извършва от април до юни. Бременността продължава от 200 до 350 дни. Малките се раждат най-често през март - април на следващата година. Техният брой обикновено е от 2 до 6, рядко 8. Отначало те са слепи. Проглеждат след около 20 дни. Когато израстнат, малките язовци се заселват в съседство със старите, като ги разширяват и формират колония.
12.5. Стопанско значение
Месото на младите язовци е вкусно. Лойта му се използува за медицински цели. Кожата му не е много ценна. От козината на гърба се правят най-хубавите четки за бръснене.
Ползата и вредата от язовеца за ловното и селското стопанство са в зависимост от сезона, числеността и плътността на популацията му и неговото хранене. Когато отглежда малките, той е вреден, особено за фазановите ловни стопанства. През лятото и есента нанася щети на селскостопанските култури. Отнесен е към категорията на вредния дивеч и е под режим на ограничено ловуване.
2008 (c) Нов Български Университет
ISBN 978-954-535-570-7