Язовецът е повсеместно разпространен вид. Среща се из цяла Европа и в по-голямата част от Азия. У нас се среща из цялата страна.

Язовецът е средно голямо животно, тялото му е набито и дебело, краката и опашката са къси. По гърба козината е дълга и твърда, а оцветяването е жълтеникаво в долната си част и на райта в бяло и черно в горната третина. Главата отгоре е бяла. От двете страни на бузите има по една надлъжна черна ивица. Отдолу главата, гушата, тялото и краката са черни. На всеки крак има по 5 пръста, завършващи с дълги и много яки нокти. Стъпва на цялото стъпало, поради което не може да бяга бързо. На дължина тялото на язовеца достига 100 сm. Опашката му е 15-30 сm. Височината на тялото му е около 30 сm. Тежи 20 и повече килограми.

Язовецът обитава различни терени - гори и равнини, където има храсталаци и малки горички. Живее в дупки-язовини, дълги до 10 m и на дълбочина до 3 m, където отглежда и малките си. Язовците живеят на колонии, но винаги поотделно. Язовецът е нощно животно. Храни се с мишки, гнездящи по земята птици и яйцата им, малки зайчета, като вреди на дребнодивечовото ловно стопанство. Яде насекоми и техните личинки, а понякога и мърша. Обича царевицата, тиквите, дините, пъпешите, гроздето и плодовете, като нанася значителни щети на селското стопанство.

Язовецът прекарва зимата в полусънно състояние. Сетивните му органи, особено слухът и обонянието, са силно развити, а зрението му е по-слабо. Естествени неприятели язовецът няма.

Сватбеният период на язовеца не е определен по време и се извършва от април до юни. Бременността продължава от 200 до 350 дни. Малките се раждат най-често през март - април на следващата година. Техният брой обикновено е от 2 до 6, рядко 8. Отначало те са слепи. Проглеждат след около 20 дни. Когато израстнат, малките язовци се заселват в съседство със старите, като ги разширяват и формират колония.

Месото на младите язовци е вкусно. Лойта му се използува за медицински цели. Кожата му не е много ценна. От козината на гърба се правят най-хубавите четки за бръснене.

Ползата и вредата от язовеца за ловното и селското стопанство са в зависимост от сезона, числеността и плътността на популацията му и неговото хранене. Когато отглежда малките, той е вреден, особено за фазановите ловни стопанства. През лятото и есента нанася щети на селскостопанските култури. Отнесен е към категорията на вредния дивеч и е под режим на ограничено ловуване.