В недалечното минало видът е бил повсеместно разпространен в целия свят. Вълците са евробионтни видове и живеят при разнообразни природни условия - гори, тундра, тайга, равнини и планини. В Северното полукълбо свръхинтензивният лов и промяната на естествената им жизнена среда значително са ограничили техния ареал и днес те са отнесени към категорията на застрашените видове.

В систематично отношение вълкът принадлежи към семейство Кучета. Той има златистожълти очи, в сравнение с кучето има по-дълги крака, по-големи лапи, по-изявена и силно развита челюст, по-дълга муцуна и по-голям мозък. Лапите на вълците са обърнати навътре към корема им, като почти го докосват. Това им позволява да тичат със скорост до 70 km/h. Козината им няма изразена шарка, с изключение на белег около очите, като оцветяването й е от сиво до сиво-кафяво, но може да бъде и бяло, червено, кафяво и черно (сн. инж. М. Михайлов). Вълците са високи около 66-80 cm при рамото, а теглото им е около 25-52 kg, като женските са с приблизително 20 % по-дребни от мъжките.

Вълците са социални животни, живеят и ловуват на глутници, организирани са в стриктна обществена йерархия, с ясно изразени мъжки и женски лидери, наречени алфа мъжки и алфа женска. Първоначално се е смятало, че целта на тази социална структура е ловуването, но според някои съвременни автори функциите на глутницата са свързани не само с ловуването, но и с успешното размножаване. Глутниците включват от 2 до 20 вълка, като средните по размер се състоят от 6 или 7. Йерархията в глутницата е относително строга, като засяга всички дейности на глутницата, от това кой вълк се храни първи до това кои се допускат до размножаването. Нови глутници се образуват, когато мъжкият вълк напусне родната си глутница и си извоюва територия. Вълци, търсещи други вълци, с които да образуват глутница, могат да изминат много големи разстояния, докато намерят подходяща територия. Разпръснатите индивиди избягват териториите на други вълци, тъй като нашествениците са прогонвани или най-често убивани.

Вълците са известни със своя характерен вой, който се използва за извикване на членове на глутницата на дадено място и за комуникация помежду им. Наблюдения на глутници подсказват, че виенето често става по залез лятно време, преди възрастните да тръгнат на лов. Това се повтаря при завръщането им по изгрев. В края на лятото малките вече са поотраснали и вият и при най-малкия стимул. Вълците често вият, когато защитават нещо.

В природата вълците живеят 6-9 години, а в зооградините до 16 години. Рекордната продължителност на живота на вълк е около 20 години. Смъртността сред малките е висока и малко от тях оцеляват до първата зима. Основните фактори за смъртността при вълците са хората, автомобилните катастрофи и нараняванията по време на лов. Всички болести по домашните кучета засягат и вълците. Те се адаптират лесно към промени в числеността на плячката, така че масовият глад за тях е необичаен. Видът запазва популацията си винаги, стига алфа двойката да не бъде убита.

По природен закон, обикновено само алфа двойката в глутницата се размножава. Чифтосването става веднъж годишно, между февруари и май. Интересен факт от социалната организация на вълците е, че те обикновено са моногамни - алфа двойката се чифтосва само помежду си. Нерядко един от алфа мъжките се чифтосва с подчинена вълчица. Това става в големи глутници и при изобилна плячка. Бременността продължава от 60 до 63 дни и малките се раждат слепи и напълно зависими от майка си, броят им е от 1-14 малки, средно 6 или 7. Те остават в бърлогата до 8-10 седмица. Майката е сама с малките през първите три седмици, но след това всички членове на глутницата помагат при отглеждането им. Малките консумират храна, повърната от по-възрастните до 45-ия си ден. След това се хранят с месо, донасяно от членовете на глутницата. Женските достигат полова зрялост на 2 години, а мъжките - на 3 години. Повечето вълци напускат родната си глутница на възраст 1-3 години.

Вълкът е вреден хищник, поради което количеството му трябва да се регулира. Вълчият лов е изключително интересен и труден. Ловува се на хайки, издебване и засада. Като трофей се оформят главата и кожата.