Заекът е разпространен повсеместно в Европа и Западна Азия. У нас се среща в цялата страна. Обитава обработваемите площи, пустеещите земи, горите в равнините, новосъздадените горски култури и др., като предпочита южните, припечни склонове. Най-голямо е количеството му в земеделските площи. В горната граница на гората и алпийските пасища е малоброен.

Заекът е основният представител на дребния дивеч у нас и е предпочитан обект на лов. Козината му през лятото е жълто-кафява, а през зимата сивкава. Ушите му са дълги с черен връх, а опашката отгоре е черна, а отдолу бяла. На предните си крака заекът има по пет пръста, а на задните по четири. Тялото му достига на дължина около 70 сm, а опашката е 8-10 сm. Тежи средно 3-4 kg.

Заекът се храни с тревна, полухрастова, храстова и дървесна растителност, но предпочита люцерната, детелината и зелето. През зимата, основната му храна са клонките на различните дървесни и храстови видове, сухата трева и зимните посеви. Причинява щети на селското и горското стопанство, в овощните и зеленчуковите градини, като през зимата изгризва кората на стъблата на младите фиданки. Заекът е привързан силно към местообитанията си. При дебела снежна покривка търси по-ниските, защитени от вятъра места. Той е нощно животно, през деня лежи в леглото си, което е плитка ямичка в земята, а привечер излиза на паша. Живее и се движи поединично. През сватбения период се образуват групи от по няколко заека, които водят жестоки битки за женските. Има силно развит слух.

Заекът се чифтосва 3-4 пъти през годината. При висока плътност и численост на популацията той се размножава и близкородствено, което води до постепенно израждане и разпадане на популацията. Сватбуването започва най-често през февруари, а при безснежна и мека зима - още през втората половина на януари. Заекът е полигамно животно. През брачния период след една женска може да се видят по няколко мъжки. Бременността продължава 42-45 дни. Зайчетата се раждат напълно оформени. Новородените имат много неприятели и по-голямата част от тях загиват непосредствено след раждането им. Значителна част от приплодите загиват също така при механизираното прибиране на реколтата, както и при третирането на земеделските култури с химични препарати. По тези причини от родените през годината 8-10 зайчета, до ловния сезон оцеляват 1-2.

Заекът е важен обект за лов. Отстрелва се заради вкусното му месо и кожите.