
Основни видове дивеч в България
» Катерица
» Заек
» Вълк
» Чакал
» Лисица
» Енотовидно куче
» Кафява мечка
» Златка
» Бялка
» Видрата
» Черният пор
» Язовец
» Пъстър пор
» Невестулка
» Дива котка
» Благороден елен
» Елен-лопатар
» Сърна
» Дива коза
» Муфлон
» Дива свиня
» Заек
» Вълк
» Чакал
» Лисица
» Енотовидно куче
» Кафява мечка
» Златка
» Бялка
» Видрата
» Черният пор
» Язовец
» Пъстър пор
» Невестулка
» Дива котка
» Благороден елен
» Елен-лопатар
» Сърна
» Дива коза
» Муфлон
» Дива свиня

Кучета

Ловни
птици
» Глухар
» Обикновен фазан
» Колхидски фазан
» Пръстенчат фазан
» Монголски фазан
» Корейски фазан
» Яребица
» Планински кеклик
» Тракийски кеклик
» Пъдпъдък
» Гривяк
» Гургулица
» Гугутка
» Скален гълъб
» Гълъб хралупар
» Голяма белочела гъска
» Сива гъска
» Обикновена дива патица
» Лятно бърне
» Зимно бърне
» Фиш (Свирачка)
» Лопатарка (Клопач)
» Горски бекас
» Обикновен фазан
» Колхидски фазан
» Пръстенчат фазан
» Монголски фазан
» Корейски фазан
» Яребица
» Планински кеклик
» Тракийски кеклик
» Пъдпъдък
» Гривяк
» Гургулица
» Гугутка
» Скален гълъб
» Гълъб хралупар
» Голяма белочела гъска
» Сива гъска
» Обикновена дива патица
» Лятно бърне
» Зимно бърне
» Фиш (Свирачка)
» Лопатарка (Клопач)
» Горски бекас

Оръжия и муниции
IV. Основни видове дивеч в България
2. Заек (Lepus europeus)
2.1. Разпространение

2.2. Общи сведения
Заекът е основният представител на дребния дивеч у нас и е предпочитан обект на лов. Козината му през лятото е жълто-кафява, а през зимата сивкава. Ушите му са дълги с черен връх, а опашката отгоре е черна, а отдолу бяла. На предните си крака заекът има по пет пръста, а на задните по четири. Тялото му достига на дължина около 70 сm, а опашката е 8-10 сm. Тежи средно 3-4 kg.
2.3. Начин на живот и хранене
Заекът се храни с тревна, полухрастова, храстова и дървесна растителност, но предпочита люцерната, детелината и зелето. През зимата, основната му храна са клонките на различните дървесни и храстови видове, сухата трева и зимните посеви. Причинява щети на селското и горското стопанство, в овощните и зеленчуковите градини, като през зимата изгризва кората на стъблата на младите фиданки. Заекът е привързан силно към местообитанията си. При дебела снежна покривка търси по-ниските, защитени от вятъра места. Той е нощно животно, през деня лежи в леглото си, което е плитка ямичка в земята, а привечер излиза на паша. Живее и се движи поединично. През сватбения период се образуват групи от по няколко заека, които водят жестоки битки за женските. Има силно развит слух.
2.4. Размножаване

2.5. Стопанско значение
Заекът е важен обект за лов. Отстрелва се заради вкусното му месо и кожите.
2008 (c) Нов Български Университет
ISBN 978-954-535-570-7