IV. Основни видове дивеч в България
4. Чакал (Canis aureus)
4.1. Разпространение
ЧакалЧакалът е повсеместно разпространен в Мала Азия, Северна Африка и Югоизточна Европа. В недалечно минало у нас видът се считаше за рядък вид и отстрелът му бе забранен. През последните няколко години се наблюдават значително увеличаване на неговата численост и разширение на ареала му, и в някои райони по отношение на него се налагат ограничителни мерки.
4.2. Общи сведения
В систематично отношение принадлежи към семейство Кучета, като прилича на вълка, но е по-дребен от него. Цветът на козината му е сиво-жълта. По гърба тя е с тъмен оттенък, а отстрани, по врата, по краката и от двете страни на главата е златистожълт. Опашката му е рунтава с жълто-сив цвят и с отделни по-тъмни петна, краят й е черен. На дължина тялото на чакала достига 100-120 сm, а опашката 20-30 сm.
4.3. Начин на живот и хранене
ЧакалЧакалът ловува предимно нощем. По принцип е всеяден, като се храни с мърша и дребни животни. Изяжда яйцата на гнездящите по земята птици, причинява значителни щети на ловното стопанство, като унищожава зайците, фазаните и яребиците, сърнета, малките на елена-лопатар и др., яде плодове, дини и пъпеши. Чакалът живее поединично. След мръкване вие по особен начин, наподобяващ плач, на което отговарят всички чакали в района.
4.4. Размножаване
Любовният период е през март. Бременността продължава 60-63 дни. Женската ражда 4-5, рядко повече малки в просто устроени дупки в земята.
4.5. Стопанско значение
Чакалът е отнесен към групата на вредния дивеч. Ловува се чрез хайка или примамване с мърша. Кожата му не се цени. Като трофей се оформя главата с челюстите и кожата.
ISBN 978-954-535-570-7