Основни видове дивеч в България
» Катерица
» Заек
» Вълк
» Чакал
» Лисица
» Енотовидно куче
» Кафява мечка
» Златка
» Бялка
» Видрата
» Черният пор
» Язовец
» Пъстър пор
» Невестулка
» Дива котка
» Благороден елен
» Елен-лопатар
» Сърна
» Дива коза
» Муфлон
» Дива свиня
» Заек
» Вълк
» Чакал
» Лисица
» Енотовидно куче
» Кафява мечка
» Златка
» Бялка
» Видрата
» Черният пор
» Язовец
» Пъстър пор
» Невестулка
» Дива котка
» Благороден елен
» Елен-лопатар
» Сърна
» Дива коза
» Муфлон
» Дива свиня
Кучета
Ловни
птици
» Глухар
» Обикновен фазан
» Колхидски фазан
» Пръстенчат фазан
» Монголски фазан
» Корейски фазан
» Яребица
» Планински кеклик
» Тракийски кеклик
» Пъдпъдък
» Гривяк
» Гургулица
» Гугутка
» Скален гълъб
» Гълъб хралупар
» Голяма белочела гъска
» Сива гъска
» Обикновена дива патица
» Лятно бърне
» Зимно бърне
» Фиш (Свирачка)
» Лопатарка (Клопач)
» Горски бекас
» Обикновен фазан
» Колхидски фазан
» Пръстенчат фазан
» Монголски фазан
» Корейски фазан
» Яребица
» Планински кеклик
» Тракийски кеклик
» Пъдпъдък
» Гривяк
» Гургулица
» Гугутка
» Скален гълъб
» Гълъб хралупар
» Голяма белочела гъска
» Сива гъска
» Обикновена дива патица
» Лятно бърне
» Зимно бърне
» Фиш (Свирачка)
» Лопатарка (Клопач)
» Горски бекас
Оръжия и муниции
IV. Основни видове дивеч в България
14. Невестулка (байова булка, булка) (Mustela nivalis)
14.1. Разпространение
Невестулката е разпространена в Палеарктичната област, в Япония, както и в Неоарктичната област - от Аляска и Северна Канада на север до Уайоминг и Северна Каролина на юг. Привнесена е и в Нова Зеландия.
14.2. Общи сведения
Както всички представители на рода Порове, невестулката е с тънко тяло, дълга опашка и къси крака, което й позволява да гони плячката си (предимно малки гризачи) дори в дупките им. Козината на гърба е червеникавокафява на цвят и е по-ярка от тази на другите порови. Коремната страна и гушата са бели. При северните популации козината е бяла през зимата, като това служи за камуфлаж сред снега. По тази причина в някои северни региони е известна още като снежна невестулка, а в Норвегия и Швеция я наричат снежна мишка. Ареалът й се припокрива с този на хермелина, с когото много си приличат, но той има по-големи размери от нея. Хермелинът не се среща често в средиземноморския регион. Съществена разлика е, че върхът на опашката на хермелина е черен. Дължината на тялото е до 23 сm. Опашката е дълга около 6 сm. Тежат 30-55 gr. Женската е по-дребна от мъжкия.
14.3. Начин на живот и хранене
Невестулката живее в селскостопански дворове, ливади, гъсталаци, открити горски участъци, прерии, степи, полупустини. Избягва гъстите гори, пясъчните пустини и откритите пространства, където става лесна плячка на грабливите птици. Мъжките и женските живеят отделно, освен по време на размножителния период. Активна е през нощта, има силно развито обоняние. Храни се с дребни бозайници, с влечуги, птици, жаби и насекоми, напада домашните птици и зайците. Убива жертвата си, като я захапва за врата. Най-големите врагове на невестулката са хищните птици. Най-голяма заплаха за малките са змиите.
14.4. Размножаване
Сватбеният период е съпроводен с ожесточени битки между мъжките и рядко се стига до чифтосване без битки. Женската може да роди един или два пъти годишно, стига да има достатъчно храна. Чифтосването става през пролетта и края на лятото. Бременността трае 34-37 дни. От едно поколение се раждат средно по 3-9 малки. Майката ги отбива след 18 дни, а те достигат половата си зрялост на 4-8 месеца.
14.5. Стопанско значение
Невестулката е както полезна, така и вредна за селското, горското и ловното стопанство. Тя очиства хамбарите и стопанските постройки от мишките и плъхове, но унищожава също така и много дивеч, особено в интензивните ловни стопанства и е разрешена за лов. Трофейни качества имат кожата и черепът й.
2008 (c) Нов Български Университет
ISBN 978-954-535-570-7