Видът е повсеместно разпространен в Азия и Европа, от Манджурия до Шотландия и Испания. Есента прелита на големи ята в южните райони на Азия, Европа и в Северна Африка, където зимува. У нас сивата гъска се среща по време на прелетите. Отделни двойки остават да гнездят на Беленските острови, резервата „Сребърна” и езерото Дуранкулак, но общата численост на гнездовата популация не превишава 25 двойки.

Сивата гъска е най-едрата птица от този род, срещаща се у нас. На дължина мъжките достигат до 90 cm. Женските са по-дребни. Теглото варира от 2,5 до 4,1 kg.

Общият тон на оперението й е сив. Предната част на гърба и плешките са кафеникави. На корема си има черни петна, които липсват при младите екземпляри. Подопашието и краят на опашните пера са бели. Клюнът е светлочервен с бял нокът.

За разлика от белочелите гъски тя няма бяло петно на главата и е по-едра. Отдолу тялото е светло без тъмнокафяви напречни препаски.

От посевната гъска се отличава по светлия клюн и по-едрите размери, като на опашката има тясна черна препаска. Главата и шията са по-светли. Издава кратки, високи тръбни звуци, подобно на домашната гъска. По-шумна е от посевната гъска.

Сивата гъска обитава сладководните водоеми, обрасли с блатна растителност, като избира глухи и недостъпни участъци. Тя плува много добре, но не обича да се гмурка. По земята се движи с люлееща се походка, а при прелетите се нарежда в клин.

По време на линеенето през лятото сивата гъска е много безпомощна. Около един месец тя не е в състояние да лети. По това време се крие в най-недостъпните и богати на храна места, като води много скрит живот.

Половата си зрелост сивата гъска достига в третата или четвъртата година. Гнездото си прави по сухи издатини или купчини, разположени във водата и обрасли с блатна растителност. То е доста голямо. В по-южните райони гнезденето започва през април, а в по-северните - дори през юни. Женската снася от 4 до 12 (най-често 4-6) мръсно-бели яйца, които мъти в продължение на 27-28 дни. Малките са отлични плувци и веднага следват родителите си. През деня те се крият в гъстата растителност, а привечер и сутрин излизат да се хранят.

Сивата гъска използва разнообразна храна, предимно растителна. Предпочита посевите на зимниците. Когато малките израснат и започнат да летят заедно с възрастните, образуват големи ята. При залез слънце и сутрин те излитат и отиват на места за хранене. През зимата птиците се хранят през целия ден.

Числеността на сивата гъска в световен мащаб е стабилна. По данни на зимните преброявания у нас зимуват не повече от 5 хил. птици. Включена е в Червената книга на България с категорията „Застрашен вид”.

По време на прелитането, а понякога и като гнездящи у нас са описани още: посевна гъска (Anser fabalis Latham.), червеногуша гъска (Branta ruficollis Pall.), които са защитени видове и включени в Червената книга на България в категорията „Застрашен вид”.