Видът е повсеместно разпространен в Европа и в част от Азия. У нас също се среща в гористите райони с наличие на стари дървета с хралупи. Гълъбът хралупар е разпространен в цялата страна. В минало се е срещал много често, но поради влошаване на условията гнездене, числеността му е намаляла. Обитава преди всичко стари широколистни гори, в които има хралупи. Извън гнездовия период живее на малки ята. Зимува на юг, където отлита на големи ята късно през есента. В някои райони, главно в Южна България, той остава през цялата година.

По оперението си прилича на скалния гълъб, но черните ивици на крилата му са разкъсани и по-неясно очертани, няма бяло петно на кръста и клюнът му е червен в основата и жълтеникав на върха. Мъжкият достига на дължина 33-35 cm. Женската е по-дребна.

Гнездото си прави в готови дупки по дърветата. Често се настанява в дупките на черния кълвач.

Птицата се храни се със семената на културни и диви растения.

Женската снася 2 яйца, които родителите мътят в продължение на 17-18 дни. Гнезди 2 пъти в годината.

У нас е защитен. Включен е в Червената книга на България с категорията „застрашен вид”.