Сърната е разпространена в по-голямата част на Европа. Липсва в Ирландия, Исландия и Северна Скандинавия, както и в най-южните части на Средиземноморските държави. В България тя се среща от морското равнище до горната граница на гората както в планините, така и в равнините. Най-многобройна са сърните (снимка инж. М. Михайлов) в Стара планина, Средна гора и Родопите, както и в Лудогорието и Добруджа. Понякога се заселва и в обработваеми площи. Числеността й е около 75 000 бр.

Сърната е чифтокопитен бозайник, който спада към семейство Еленови. Тя е средно-голяма на ръст. Дължината на тялото достига 100-130 сm, височината в холката - 70-80 сm, а масата е 20-35 kg. Опашката е къса - само 3-4 сm. Сърната има стройно тяло и тънки дълги крака. Козината й е едноцветна. През зимата тя е сива до сивокафява, а през лятото жълточервена. Задницата на сърната е бяла, нарича се „огледало”. Рога притежава само мъжката сърна - сръндакът. През първата година рогата са шиповидни, през втората чаталести, а по-късно разклонени, с по 3-4 клона всеки. Рогата на сръндака се сменят всяка година. Те падат обикновено през октомври - ноември. След 3-4 седмици започват да растат нови, които достигат пълното си развитие през март - май, когато се обелва и покриващата ги дотогава фина кожа, наречена лико.

През деня сърната обикновено се крие из гъсталаците, а привечер излиза да пасе. Любими нейни места за паша са сочните ливади, сечища и просеки, както и още неизкласилите житни ниви. Тя се храни с треви, млади леторасли и пъпките на много дървета и храсти, яде охотно също дъбови и букови жълъди, конски кестени и някои други плодове. Обича да ближе и сол. През лятото сърната живее поединично, а през зимата се събира на по-големи или малки стада и слиза по-ниско в планините, където по-лесно може да намери храна.

Размножителният период на сърната в България започва към средата на юли и продължава около един месец. Тогава между възрастните сръндаци стават борби за овладяване на женските сърни, които обаче рядко завършват със смъртта на някой от двамата съперници. Бременните сърни раждат след 270-280 дни, най-често по две, по-рядко по едно или три малки, които имат ръждиво-жълта окраска и отначало са изпъстрени с бели петна. Сърнетата придружават майка си докато навършат едногодишна възраст.

Сърните са един от основните видове дивеч за нашето ловно стопанство. От тях може да се получи голямо количество месо и кожи. Към трофеите на сръндаците проявяват интерес наши и чуждестранни ловци. Когато запасите им са нормални, те нанасят незначителни вреди на селското стопанство. Националният рекорд е 184,05 т. по СIС. Предлагат се трофейни екземпляри с тегло на рогата от 300 gr до 550 gr.