Планинският кеклик е Източносредиземноморски вид. Разпространението му обхваща о-в Сицилия, Апенинския полуостров, Северна Италия южните части на Швейцария, Германия, Австрия и значителна част от Балканския полуостров. В България се среща почти във всички планини, с изключение на Странджа, Сакар и Източните Родопи.

Има слабо изразен полов диморфизъм.

Мъжките птици отгоре са гълъбово-сиви, с червеникаво-кафяв оттенък. Отдолу тялото е белезникаво до светложълто, с тъмни напречни препаски по слабините. Гърдите са сиви, а крилата и опашката - кафяви. Подбрадието и гърлото са бели или сиво-бели, оградени с черна заоблена огърлица, която започва от очите и завършва тъпо върху гушата. На ушите има малки черни перца. Краката и клюнът са червени. При мъжките има по един тъп израстък на краката вместо шпора. Ноктите са черни. На дължина достигат до 37-38 сm. Тежат 500-850 gr.

Женските птици са малко по-дребни, с по-еднообразно оперение на главата и без шпора на стъпалото. Теглото им е 410-650 gr.

Младите птици са по-дребни, без огърлица и с неясни препаски по слабините.

Типичните местообитания на кеклика са скалисти хълмове и карстови терени в планините от 800 m н.в. до горната граница на гората. Обитава припечни склонове, обрасли със закелавяла храстова растителност, скалисти дефилета, пустеещи места и др. Среща се и в изредени гори, но там е по-малоброен. През лятото се изкачва над горната граница над гората. Избягва местата с дебела снежна покривка и се съсредоточава по заветни топли склонове. Задържа се около кошарите, където намира храна.

Още през есента се събира на големи ята и прекарва зимата така. Лети бързо в права линия, немного високо над терена, но е привързан към местообитанията си и не отлита далеч от тях. По земята бяга бързо. Добре е приспособен към скалния ландшафт.

Планинският кеклик е моногамна птица. През април-май образува двойки. Гнезди на земята: по перваза на каменни сипеи, в тревата или храстите, върху обрасли с трева и с бурени скални тераси и др.

Женската снася 12-15 жълтеникаво-бели заострени яйца с размери 45:31 мм, които мъти 21 дни. За малките се грижат двамата родители.

Неприятели на планинския кеклик са лисицата, бялката, по-едрите дневни грабливи птици и др.

Месото на кеклика е вкусно, а ловът му - интересен, но същевременно и много труден, поради стръмния и пресечен терен на неговите местообитания. В миналото планинският кеклик е бил многочислен, особено в някои райони на страната като Благоевградско, Врачанско, около Белоградчик и на други места. Изоставянето на обработваемите площи и особено създаването на обширни иглолистни култури силно влошиха условията на живот на кеклика и доведоха до намаляването на неговите запаси. Неблагоприятно се отрази и ликвидирането на многобройните кошари, в които преди зимуваха овце.

Планинският кеклик намалява не само у нас, но и в много други страни на Европа. В някои от тях е защитен вид. Правят се опити за изкуственото му развъждане.

Съгласно биологията на птицата тя може да бъде отстрелвана от 1 октомври до 30 ноември. Числеността на планинският кеклик обаче е ниска и в последните години не се ловува на него.