Ареалът на тракийския кеклик обхваща югоизточните части на Балканския полуостров, Кавказ, Мала-, Предна-, Средна- и Централна Азия до Северна Индия. На север достига 55° с.ш., а на юг е разпространен до Синайския полуостров, Афганистан и Пакистан.

У нас се среща в Югоизточна България. Най-многочислен е в Харманлийско, Хасковско, Кърджалийско, Свиленградско, Елховско, Сакар и в някои райони на Сливенски и Бургаски окръг.

Прилича на планинския, но е малко по-дребен и цветът на оперението му е по-нежен. Различава се по това, че петното на гърлото и гушата му има канелен оттенък, огърлицата завършва остро и перцата над ушите са кафяви.

Тракийският кеклик обитава хълмистите местности и предпланинските склонове. Типичните му местообитания са сухи каменисти терени и скални сипеи до около 800 m н.в. Предпочита необработваеми площи, обрасли с драка и с друга храстова и дървесна закелавяла растителност. Макар и по-рядко, среща се и в обработваеми земи и пасища.

Яребици са наблюдавани по билото на Стара планина и по високопланинските поляни на други наши планини, но най-многобройна е популацията й в равнинните и полупланинските райони. Предпочита обработваемите площи, разкъсани от многобройни по-малки или по-големи групи от дървесно-храстова растителност, която им служи за убежище. Обитава също така лозя, пустеещи площи и малки горички. Яребиците избягват обширните блокове, заети от монокултури. Не се срещат във вътрешността на горите. През лятото се крият много добре в земеделските култури и в друга растителност. През зимата живеят на ята в откритите площи, но винаги в съседство с подходящо убежище. Всяко ято се състои от едно или няколко люпила и наброява от няколко до 30-40 яребици. Най-често се срещат около незамръзнали води и т.нар. „топлици”, където винаги има зелена трева. Придържат се и около пътища, където има бурени, в открити зелени площи от зимници, люцерна и др.

През деня птиците почиват, а късно следобед и сутрин търсят храна. Целият си живот те прекарват на земята.

По своя начин на живот тракийският кеклик прилича на планинския. Размножава се добре и при подходящи условия бързо увеличава запасите си.

Поддава се лесно на изкуствено развъждане, при което за разлика от кеклиците в природа, се проявява като полигамен.

Естествени неприятели на тракийския кеклик са белките, лисиците, дивите и подиивели домашни котки и скитащи кучета.

Тракийският кеклик има голямо ловностопанско значение. Изключително ценен ловен обект. Разрешен е за лов.

Съгласно биологията на птицата и Закона за лова времето за отстрел е определено от 1 октомври - 30 ноември. В България се развъжда изкуствено. В миналото ежегодно са разселвани около 30 хил. кеклика. Подобно на планинския кеклик, запасите на тракийския кеклик намаляват поради съкращаване на неговите местообитания.