Лопатарката (клопач) е повсеместно разпространен вид в Северното полукълбо. Видът гнезди в северните и средните части на Европа, Азия и Северна Америка. Зимува в южните части на същите континенти и в Африка. У нас се среща по време на миграции и зимуване по водоемите в цялата страна. Гнезди в резервата „Персина”, често се наблюдава около София, Атанасовско езеро, не рядко и около други водоеми и вътрешните реки.

Видът се познава лесно по характерното уширение на върха на човката. Има добре изразен полов, сезонен и възрастов диморфизъм.

В брачно оперение мъжкият е с черна глава и шия, със синьо-зелен метален блясък. Гърбът е кафяв, плещите са бели, надопашието и подопашието - черни с метален блясък, а гушата е бяла. Долната част на гърдите, коремът и слабините са червено-кафяви. Крилното огледало е зелено, с метален блясък, оградено отпред с бяла, а отзад с черна ивица. Надкрилията са синкави. В извънбрачно оперение мъжките птици приличат на женските, но са с по-тъмна глава и тъмен гръб, без пъстрини. На дължина мъжките достигат 45-50 сm, а на тегло 400-1100 gr.

Женските са малко по-дребни, но теглото им е близко до това на мъжките. Оперението им е сиво-кафяво, изпъстрено с множество черни петна и щрихи по цялото тяло. Гърдите и коремът им са охрено-кафяви, напетнени, по-светъли от гърба. Крилното огледало и надкрилията са както при мъжките птици.

Като типични за лопатарката местообитания се считат сладководните езера и блата, с ниски брегове и плитчини, обрасли с тревна растителност.

Видът предпочита преди всичко храните от животински произход, която добива, като филтрира водата през специално устроения си за целта клюн. Менюто на птицата се състои от дребни мекотели, по-малки ракообразни и водни насекоми.

Гнездото си изгражда от сухи растителни части около откритите, не много гъсто обрасли малки езера, по долините на реките, под прикритието на храсти, висока трева, а понякога съвсем на открито. Снася 7-11 и повече яйца, които много често биват унищожавани от хищници и особено от сивата врана. Мъти 22-23 дни.

Широко разпространен и на места многочислен вид. У нас в отделни години зимуват до 5-10 хил. птици. Ловът е интересен и напрегнат, птицата излита стремително от водната повърхност, лети бързо и на ята.

Съгласно биологията на птицата тя се отстрелва в периода от 1 октомври до 31 януари.

В нашата страна се срещат още: шилоопашата патица (Anas acuta L.), сива патица (Anas strepera Linnaeus, 1758), червеноклюна потапница (Netta rufina Pallas, 1773), черна качулата потапница (Aythya fuligrula L.), кафява потапница (Aythya ferina Linnaeus, 1758), белоопашата потапница (Aythya nyroca GRuldenstadt, 1769), планинска потапница (Aythya marila Linnaeus, 1758), и други видове патици, които са редки видове, застрашени от изчезване и забранени за лов.