Птицата гнезди в цяла Европа и в част от Азия, на север достига до Скандинавския полуостров - 65^о c.ш.

Пъдпъдъкът е единственият прелетен вид от срещащите се у нас кокошеподобни птици. Зимува в Африка, Южна Азия и в малки количества в най-южните части на Европа. У нас е разпространен повсеместно в обработваемите площи.

Пъдпадъкът е най-малкият представител на кокошевите птици. Има слабо изразен полов диморфизъм. Дължината му е 18-20 cm, а масата – 100-150 gr. Женските птици не се отличават от мъжките по размери.

Оперението на мъжките отгоре е кафяво с множество охрени щрихи и тъмни петна. Над очите и по средата на темето преминават три жълтеникави ивици, които стигат до тила. Опашката е къса. Тялото отдолу е жълтеникаво на цвят. Гърдите са по-тъмни, едноцветни. На подбрадието и гърлото имат охрено-червено или тъмнокафяво триъгълно петно, ограничено откъм гърдите с тясна светла ивичка.

Гърлото на женските, за разлика от гърлото на мъжките, е светло, белезникаво на цвят. Гърдите са с тъмнокафяви петънца и точици. При двата пола се срещат индивиди с по-тъмна окраска.

Младите птици приличат на женските, но са по-светли.

Пъдпъдъкът може да бъде сгрешен в полет с ливадния дърдавец (Crex crex L.), който е световно застрашен вид, включен в Червената книга и защитен у нас. Различават се по следните полеви белези:

От екологична гледна точка пъдпъдъкът се отнася към евробионтите, т.е. вид не взискателен към местообитанията и обитава разнообразни ландшафти, но е птица на културния ландшафт. Среща се в площите, заети със зърнени и други култури – люцерна, картофи, лен и др., в ливадите, рядко в буренясалите сечища и на други места, където има изобилие от плевелни семена. При подходящи условия се изкачва до 2000 m н.в. През деня почива скрит в тревата, а привечер и сутрин излиза да се храни.

Основната храна на пъдпъдъка са плевелните семена. Освен това яде зелени треви и насекоми. Той е много полезен за селското стопанство.

В нашата страна пъдпъдъкът идва през април-май, а отлита на големи ята в края на август. Пъдпъдъците от най-северните райони започват прелета поединично, а от по-южните се струпват на големи ята, понякога наброяващи хиляди птици, след което отлитат на юг. Най-голямо струпване се наблюдава в района на Крим. Преди отлитането, гнездилите в нашата страна пъдпъдъци, започват да се събират на ята в определени, сравнително постоянни райони. По-късно у нас пристигат гнездилите на север птици, или т.нар. пасажни пъдпъдъци.

През пролетта мъжките и женските долитат заедно, но през есента е установена известна диференциация в това отношение: в първите прелетни ята мъжките са около 90 %; в следващите женските се увеличават и на края те са повече от мъжките, но в ятата започват да се появяват и младите израснали и угоени птици от двата пола. В края на масовия прелет отлитат и по-неподготвените млади птици (тези, които са с по-малка маса). Късно излюпените пъдпъдъци остават у нас до късна есен.

По време на прелетите пъдпъдъкът използва благоприятните въздушни течения, а големите водни прегради прелита покрай крайбрежията или на най-тесните места. При благоприятно време пъдпъдъците от Крим прелитат Черно море. Не са редки случаите, при които множество уморени птици кацат по корабите по време на бури.

Пъдпъдъкът е моногамна птица. След идването си мъжките започват своята характерна песен, която нашият народ е използувал в наименованието на птицата. Оплодените женските правят на земята гнездо и снасят 8-18 крушовидни яйца, които са относително едри (29:33 mm), с кафяво-жълтеникав основен цвят, напръскани с многобройни кафяви петна.

Мътенето продължава около 20 дни. След излюпването на последното яйце майката отвежда малките на страна от гнездото, което вече става опасно, защото лесно може да бъде открито. Малките се хранят интензивно и растат много бързо. Те се излюпват с маса 5-5,5 gr. На 15-16 дни те са вече около 40 gr, а на 50 дни -100-120 gr. През есента отлитат на юг заедно с майката.

Поради унищожаването на гнездата и на яйцата по време на прибиране на селските култури, твърде често пъдпъдъците гнездят повторно и ако успеят да излюпят, малките израстват късно и трудно се подготвят за полет на юг.

Неприятели на пъдпъдъка са порът, невестулката, сивата врана и свраката, дневните грабливи птици и др. По време на прелет заедно с пасажите се придвижват цели групи от сокола орко и малкия ястреб.

Малките размери, внезапното излитане и бързият лъкатушен летеж, правят лова на пъдпъдъка едно от най-динамичните, най-интересни и най-приятни преживявания на ловеца. При вдигане той не отлита много далеч. Опитите за повторно вдигане обаче, почти винаги са по-трудни. Непрекъснатото намаляване на този вид намали и ловностопанското му значение. В много страни на Европа пъдпъдъкът вече не е обект на лов. През последните години в нашата страна също се наблюдава твърде осезателно намаляване на неговите запасите. Въпреки това все още е ресурсен вид със значителни запаси. Годишният отстрел в нашата страна в отделни години надхвърля 350 хил. птици.

Съгласно биологията на птицата, срокове за ловуване са определени от 15 август до 30 октомври.