Това са ловните кучета, работещи със стойка. Основните ловни качества на тези кучета са силно развитото обоняние и стойката - спиране и замиране пред дивеча в напрегната поза. Обикновено птичарите се разделят на две големи подгрупи: английски и континентални птичари. Към английските спадат пойнтерът и сетерите. По-важните континентални птичари са германският брак, германският дратхаар, дългокосменият германски птичар, грифонът, френските, италианските, холандските, португалските, испанските и белгийските птичари и унгарската визла.

Характеристики: Височината на холката при английските пойтнтери при мъжките е 55-70 см, а при женските 50-65 см. Теглото им съответно е: на мъжките - 30 кг., женските - 25 кг. Муцуната е сравнително дълга, с тъмна носна гъба (при светло оцветените екземпляри е по-светла). Ноздрите са широки, меки и влажни. Ушите са високо поставени, средно дълги, висящи и прилегнали към главата. Очите са кафяви. Шията е дълга, не много замускулена. Гръдният кош е дълбок и широк. Коремът е прибран. Крайниците са прави и дълги, с добре развита мускулатура. Лапите са овални, с плътни възглавнички и сводести пръсти. Опашката е средно дълга, по-дебела в основата и постепенно изтъняваща към края; носи се изпъната (като продължение на тръбната линия). Космената покривка е къса, гладка и фина. Липсва подкосмие. Окраската е бяла, с големи и малки, неравномерно разположени тъмни петна (черни, кафяви, оранжеви, жълти). Рядко се срещат едноцветни и трицветни екземпляри.

Предназначение: тези кучета са много издръжливи, лесно привързващи се и отлично поддаващи се на обучение. Великолепните му ловни качества го правят една от търсените и ценени ловни породи кучета.

Характеристики: Английският сетер има дълга глава, добре развит нос и големи тъмнокафяви очи с интелигентен поглед и миловидно изражение. Ушите са дълги, меки и тънки, свързани на височината на окото. Вратът е сух, мускулест и леко лебедов. Гръдният кош е широк, дълбок и с добре развити ребра. Предницата е силно развита и мускулеста. Задницата е добре сложена, с дълъг бут и късо ходило. Опашката е свързана високо, средно дълга и много леко закривена нагоре. Косъмът е изобилен, гладък и слабо вълнист по задницата, задните части на краката и опашката. На цвят е бял, напръскан с черно, кафяво, оранжево или без големи петна. Носът е обагрен с цвета на петната. Срещат се и трицветно обагрени сетери.

Предназначение: използва се за лов на фазани, пъдпъдъци, яребици и много други. Днес е силно разпространено по цяла Европа и се отглежда като домашен любимец, а не ловджия. Тази порода спада към група - кучета работещи със стойка. Много е ценен от страстните ловджии.

Характеристики: Височината на холката при мъжките е 61-65 см., а при женските – 56-61 см. Теглото съответно е: 28 кг. при мъжките и 25 кг. при женските. Главата е дълга и суха, но не остра, с очертана тилна издатина и изразен стоп. Муцуната е умерено дълбока и дълга, със силни и здрави челюсти. Носът е тъмно обагрен (от махагоновочервено до черно), с широко отворени ноздри. Ушите са ниско поставени, дълги, обилно окосмени, висящи надолу и прилегнали към главата. Очите са с тъмно оцветяване, много изразителни. Шията е средно дълга, силно замускулена. Гръдният кош е дълбок и средно широк. Гърбът е дълъг, леко снишаващ се към крупата. Поясницата е леко повдигната. Крайниците са прави и дълги, с добре развита мускулатура. Лапите са малки, но здрави, с плътно събрани сводести пръсти. Опашката е ниско поставена, умерено дълга, по-дебела в началото и изтъняваща в края, обилно окосмена; носи се на нивото на тръбната линия или по-ниско. Космената покривка е различно дълга по отделните части на тялото: дълга ресничеста и обилна по задните части на крайниците, коремната област, опашката, гърдите и ушите, и по-къса, фина и лъскава - по главата и предната част на крайниците и гърба. Окраската е едноцветна - махагоновотъмночервена, без следи от черен цвят. Допустими са малки бели петна по гърдите, подбрадието, челото и пръстите, въпреки че са нежелателни.

Предназначение: сетерът се използва за лов на птици: фазани, пъдпъдъци, яребици и много други. Днес е силно разпространено по цяла Европа и се отглежда не само като ловно куче, но и като домашен любимец. Тази порода спада към кучетата, работещи със стойка. Неслучайно има анекдот, че английският сетер „гледа с носа си“ и затова е много ценен от страстните ловджии. Породата е средно голяма, нейните представители са с елегантни и пропорционални тела. Кучето е с интелигентен поглед и поради лесното му обучение става любимец на всички възрасти.