Основни видове дивеч в България
» Катерица
» Заек
» Вълк
» Чакал
» Лисица
» Енотовидно куче
» Кафява мечка
» Златка
» Бялка
» Видрата
» Черният пор
» Язовец
» Пъстър пор
» Невестулка
» Дива котка
» Благороден елен
» Елен-лопатар
» Сърна
» Дива коза
» Муфлон
» Дива свиня
» Заек
» Вълк
» Чакал
» Лисица
» Енотовидно куче
» Кафява мечка
» Златка
» Бялка
» Видрата
» Черният пор
» Язовец
» Пъстър пор
» Невестулка
» Дива котка
» Благороден елен
» Елен-лопатар
» Сърна
» Дива коза
» Муфлон
» Дива свиня
Кучета
Ловни
птици
» Глухар
» Обикновен фазан
» Колхидски фазан
» Пръстенчат фазан
» Монголски фазан
» Корейски фазан
» Яребица
» Планински кеклик
» Тракийски кеклик
» Пъдпъдък
» Гривяк
» Гургулица
» Гугутка
» Скален гълъб
» Гълъб хралупар
» Голяма белочела гъска
» Сива гъска
» Обикновена дива патица
» Лятно бърне
» Зимно бърне
» Фиш (Свирачка)
» Лопатарка (Клопач)
» Горски бекас
» Обикновен фазан
» Колхидски фазан
» Пръстенчат фазан
» Монголски фазан
» Корейски фазан
» Яребица
» Планински кеклик
» Тракийски кеклик
» Пъдпъдък
» Гривяк
» Гургулица
» Гугутка
» Скален гълъб
» Гълъб хралупар
» Голяма белочела гъска
» Сива гъска
» Обикновена дива патица
» Лятно бърне
» Зимно бърне
» Фиш (Свирачка)
» Лопатарка (Клопач)
» Горски бекас
Оръжия и муниции
V. Ловни птици
5. Монголски (седмореченски) фазан (Phasianus colchicus mongrolicus Brandt)
5.1. Разпространение
Ареалът на монголския фазан обхваща югоизточните части на Казахстан, цялото южно крайбрежие на ез. Балхаш и бреговете на вливащите се в него реки. Не се среща в Монголия и затова руските орнитолози са го нарекли седмореченски (от района на Седморечието). През шестдесетте години на миналото столетие от Италия у нас бяха внесени хибриди фазани с преобладаващи белези на монголския подвид. Дълги години в цяла Северна и в някои райони на Югозападна България се разселваха само такива фазани. Въпреки селекционната работа за подобряване на расовата им чистота, хибридните им белези непрекъснато се разпадат. Това изисква продължителна прецизна селекция при формирането на основните фазанови стада. Монголската форма на колхидския фазан е по-едра. Масата на охранените екземпляри достига 1200 gr, а на отделни индивиди - до 2 kg. Охранените женски тежат 900-1350gr.
Според Русков М., (1957), Ботев Н., (1978), Нинов Н., (1985) видът обитава отделни местообитания в Родопите, Рила и Пирин. Единични находища има на Витоша (резерват "Бистришко бранище") и в Западна Стара планина (резерват „Чупрене”). Основните му местообитания в България се намират в пояса на иглолистните гори между 1200 и 2000-2200 m н.в.
5.2. Местообитания
Монголският фазан не е много привързан към местообитанията си, а е склонен към скитане. В родината си през лятото се изкачва по теченията на реките до 1400 m н.в., но през есента слиза в районите с тънка снежна покривка. Заселва се около обраслите с камъш и с друга растителност реки, а също така в обраслите с храсти склонове и хребети в зоната на широколистните гори, но винаги в близост до вода.
В България се среща и в обработваемите площи с незначителни убежища от храстова растителност и в маломерни горички с богат подлес от дървесна и храстова растителност. През зимата обитава временно и акациеви гори, в които намира убежище и храна.
5.3. Храна, биология и ловностопанско значение
Както при колхидския фазан, в природата монголският фазан е повече склонен към моногамия. За зимата натрупва резервни мазнини. Необходимо е да се подобри расовата му чистота, като се внася разплоден материал от неговата родина и то такъв екотип, който отговаря най-добре на нашите условия.
2008 (c) Нов Български Университет
ISBN 978-954-535-570-7