Гончетата са голяма група ловни кучета, които се използват за лов на всякакъв вид космат дивеч по следа. Те работят като откриват следата, оставена от дивеча и го преследват докато го открият. Когато открият дивеча, различните гончета се държат по-различен начин, което се обуславя от вродените способности на гончето, а така също и от желанието на обучаващия ги ловец. Някой гончета облайват дивеча от разстояние, други направо го нападат с цел да го задържат или прогонят от леговището му. Вторият метод е добър при поне 2 гончета, но е доста по-опасен за здравето на кучето. Някой гончета работят на къса, други на дълга гонка и т.н. Гончетата са много издръжливи кучета и могат да следват следата десетки километри. Най-разпространените гончета в България са българското (лудогорско) гонче, баракът, сръбското и сръбското трицветно гонче, както и някой породи руски гончета.

Характеристики: височината при мъжките индивиди на тази порода достига 54 - 58 см., а при женските - 50-54. Теглото е съответно: при мъжките – 23-25 кг., а при женските – 18-20 кг. Тялото е леко удължено, с пропорционални и елегантни форми. Главата е умерено широка, с плоско чело и плавно преминаващ стоп. Муцуната е леко заострена, носната гъба е черна (при черни петна) и кафява (при шоколадени петна). Челюстите са с ножицовидна захапка. Ушите са високо поставени, средно дълги, висящи и не много прилегнали към главата, изпъстрени с петънца. Очите са средно големи, с кръгла форма и тъмно оцветяване, съответстващо на цвета на петната; имат тъмни клепачи и изразителен поглед. Шията е средно дълга и добре замускулена, с лека извивка. Гръдният кош е дълбок и умерено широк. Гърбът е прав и замускулен. Крайниците са прави и средно високи, със здрави стави и добре развита мускулатура. Лапите са овални, с еластични възглавнички и сводести пръсти, а ноктите са бели или обагрени според цвета на петната. Опашката е по-дебела в основата и изтъняваща към края. Космената покривка е къса, гъста, гладка, твърда и лъскава. Окраската е двуцветна — с основен бял цвят, равномерно прошарен с ясно очертани, пръскани черни или кафяви не много големи закръглени петна (с диаметър 2-3 см), като на главата и крайниците са по-малко и по-дребни.

Предназначение: специализирано в лова на диви свине. Днес българските гончета се обучават за лов на лисици, глигани, зайци, вълци, не рядко и птици. То притежава великолепни физически качества съчетани с отлично обоняние, пъргавина при търсене и проследяване на дивеча, чувство за ориентация, неизчерпаема енергия и издръжливост по време на лов, независимо от климатичните условия и естеството на терена.

Характеристики: тялото на тази порода е леко удължено, с пропорционални и елегантни форми. Главата е умерено широка, с плоско чело и плавно преминаващ стоп. Муцуната е леко заострена, носната гъба е черна (при черни петна) и кафява (при шоколадени петна). Челюстите са с ножицовидна захапка. Ушите са високо поставени, средно дълги, висящи и не много прилегнали към главата, изпъстрени с петънца. Очите са средно големи, с кръгла форма и тъмно оцветяване, съответстващо на цвета на петната; имат тъмни клепачи и изразителен поглед. Шията е сродно дълга и добре замускулена, с лека извивка. Гръдният кош е дълбок и умерено широк. Гърбът е прав и замускулен. Крайниците са прави и средно високи, със здрави стави и добре развита мускулатура. Лапите са овални, с еластични възглавнички и сводести пръсти, а ноктите са бели или обагрени според цвета на петната. Опашката е по-дебела в основата и изтъняваща към края. В отпуснато положение има саблевидна форма и достига скакателните стави. Космената покривка е къса, гъста, гладка, твърда и лъскава. Окраската е двуцветна — с основен бял цвят, равномерно прошарен с ясно очертани, пръскани черни или кафяви не много големи закръглени петна (с диаметър 2-3 см), като на главата и крайниците са по-малко и по-дребни.

Предназначение: далматинецът е много предано и податливо на обучение куче, което се отличава с добър нрав и силна привързаност към господаря си. Използва се като ловно гонче, полицейско куче, както и за охрана.

Характеристики: Ръстът при мъжките е 53-58 см, а при женските – 48-53 см. Теглото съответно е: при мъжките - 23-27 кг., а при женските - 19-22 кг. Главата е дълга, пропорционално развита спрямо тялото. Носът е в черен цвят, но при жълтите екземпляри може да е и кафяв. Муцуната е средно дълга, дълбока, с прав профил до предния край на носните кости, след което профилът към носа е леко наклонен надолу. Зъбите са здрави и бели; резците са дъговидно подредени. Захапката е ножицовидна. Очите са средно големи, бадемовидни, косо разположени, със стегнати клепачи. Ушите са средно дълги, широки, висящи, ниско поставени, със заоблени краища, меки на пипане, с тънък хрущял и са добре лежащи към главата. Гърбът е прав, широк, здрав, леко дълъг. Гръдният кош е добре развит, с леко овална форма, стигащ надолу до лактите, с леко извити ребра. Опашката е ниско поставена, дебела в основата и постепенно изтъняваща към края. Козината е твърда, с дължина на косъма 6-10см., леко вълнисти, но не къдрави. Цветът на космената покривка е жълто-риж в различни нюанси, от сламено жълт до тъмно риж. Този основен цвят може да бъде като цялостно покритие или да е комбиниран със сиво или сиво-черно седло. При кучета със седло покривните косми на врата и гърба на опашката може да са оцветени като седлото. Главата е оцветена в основния цвят.

Предназначение: Mестна българска порода ловно куче, която се използва за лов предимно на едър космат дивеч. Изключително упорито в преследването на дивеча и интелигентно куче. Обучава се сравнително лесно.