
Основни видове дивеч в България
» Катерица
» Заек
» Вълк
» Чакал
» Лисица
» Енотовидно куче
» Кафява мечка
» Златка
» Бялка
» Видрата
» Черният пор
» Язовец
» Пъстър пор
» Невестулка
» Дива котка
» Благороден елен
» Елен-лопатар
» Сърна
» Дива коза
» Муфлон
» Дива свиня
» Заек
» Вълк
» Чакал
» Лисица
» Енотовидно куче
» Кафява мечка
» Златка
» Бялка
» Видрата
» Черният пор
» Язовец
» Пъстър пор
» Невестулка
» Дива котка
» Благороден елен
» Елен-лопатар
» Сърна
» Дива коза
» Муфлон
» Дива свиня

Кучета

Ловни
птици
» Глухар
» Обикновен фазан
» Колхидски фазан
» Пръстенчат фазан
» Монголски фазан
» Корейски фазан
» Яребица
» Планински кеклик
» Тракийски кеклик
» Пъдпъдък
» Гривяк
» Гургулица
» Гугутка
» Скален гълъб
» Гълъб хралупар
» Голяма белочела гъска
» Сива гъска
» Обикновена дива патица
» Лятно бърне
» Зимно бърне
» Фиш (Свирачка)
» Лопатарка (Клопач)
» Горски бекас
» Обикновен фазан
» Колхидски фазан
» Пръстенчат фазан
» Монголски фазан
» Корейски фазан
» Яребица
» Планински кеклик
» Тракийски кеклик
» Пъдпъдък
» Гривяк
» Гургулица
» Гугутка
» Скален гълъб
» Гълъб хралупар
» Голяма белочела гъска
» Сива гъска
» Обикновена дива патица
» Лятно бърне
» Зимно бърне
» Фиш (Свирачка)
» Лопатарка (Клопач)
» Горски бекас

Оръжия и муниции
V. Ловни птици
7. Яребица (Perdix perdix L.)
7.1. Разпространение

7.2. Описание

Женските яребици са с по-светло-кафяво оперение.
Оперението е сравнително еднообразно. Отгоре тялото е сиво-кафяво, с тънки напречни шарки, а отдолу - сиво. Бузите, гърлото и подбрадието са ръждиви. Над окото, особено напролет, имат червена брадавчеста „вежда”. Гърдите са сиво-синкави с напречни ивици. По страните на тялото (слабините) има широки кафяво-червени препаски. Външните опашни пера са ръждиво-кафяви, а вътрешните - по светли, с тъмни напречни препаски. Клюнът е зеленикаво-сив. Краката са къси, масивни, без рогов шип. Стъпалото и пръстите са сиви, синьо-зеленикави или жълто-сиви.
Мъжките имат на гърдите си тъмнокафяво подковоподобно петно, отделено с тясна бяла ивица. Перата по средните надкрилия са само с една светла надлъжна ивица, което е важен отличителен белег.
При женските липсва петно на гърдите или то е неясно изразено, главно при по-старите птици, по-светло, с овална форма. Отличават се лесно от мъжките по щрихите на перата на средните надкрилия. При женските всяко перо освен една надлъжна има и три напречни охрести препаски, които са сигурен белег за разпознаването на двата пола.
Още през първата година младите яребици имат оперението на възрастните, но до последното линеене през есента първото махово перо при тях е с остър връх, а при старите е по-тъпо.
7.3. Местообитания
В България се среща повсеместно от морското равнище до високопланинските пасища.

През деня птиците почиват, а късно следобед и сутрин търсят храна. Целият си живот те прекарват на земята.
7.4. Храна

7.5. Биология

Женската снася от 12 до 20-22 зеленикаво-кафяви яйца с крушовидна форма и със средна големина 35:27 mm. Проучванията показват, че броят на снесените яйца е от 12 до 26, но ако яребицата е загубила гнездото си и гнезди повторно, броят им е от 8 до 14. Мътенето продължава 23-25 дни. Малките са типични гнездобегълци и веднага след подсушаването започват да следват майката, но не растат бързо. Излюпват се с маса около 8-9 gr; на един месец достигат 100-120 gr; на 6 седмици започват да подхвръкват, но след 3 месеца все още не са достигнали размера на родителите си.

За малките се грижат двамата родители. Когато излизат за храна, единият от тях води малките, а другият върви последен. При опасност мъжкият издава характерни звуци и преструвайки се на ранен, отвлича нападателя настрани, а след това отново се връща при ятото. Родителското чувство при яребиците е много добре развито. Не са изключение случаи, когато към някое люпило се присъединява яребица, която не е мътила или е загубила люпилото си и помага на родителите да отгледат поколението.
7.6. Естествени неприятели
Неприятели на яребицата са лисицата, дивата котка, невестулката, черният пор, язовецът, таралежът, енотовидното куче, по-едрите представители на дневните и на нощните грабливи птици, свраката, сивата врана и др. Тя понася много големи загуби при тежките продължителни зими и от механизацията в селското стопанство. Освен това страда и от много болести.
7.7. Ловностопанско значение

7.8. Сроковете за ловуване
Съгласно биологията на птицата отстрелът й е разрешен от 1 октомври до 30 ноември.
2008 (c) Нов Български Университет
ISBN 978-954-535-570-7