Катерицата е повсеместно разпространена в Европа и Азия в горските и лесостепни райони, а на север достига до лесотундрата. Видът обитава разнообразни горски и други екосистеми: иглолистни и широколистни гори, овощните градини, лесопарковете и пр.

Дължината на тялото на катерицата достига 19-23 сm, а на опашката - до 20 сm. Тежат 250-340 gr. Дългата опашка помага на катерицата да пази равновесие докато скача от клон на клон. Освен това тя топли животното по време на сън. Има остри и закривени нокти, които й помагат да се катери по дърветата. На ушите има снопчета от косми. Окраската се мени в зависимост от сезона и местообитанието. Козината през лятото е по-тънка и светла, а през зимата тя е по-дебела и тъмна, като на корема винаги остава бяла.

Катерицата се храни със семената, жълъдите, младите филизи на горскодървесните и храстови видове, с гъби, орехи, ягоди; рядко с насекоми и птичи яйца. В началото на пролетта изгризва кората на дърветата, за да стигне до дървесния сок. Складира си храна за зимата. Активна през деня, предимно сутрин и привечер. Прави си гнездо по дърветата от клонки. То е 25-30 сm в диаметър и е с куполообразна форма, или в дупки и хралупи. Катериците живеят поединично, но не рядко в едно гнездо през зимата може да се настанят няколко индивида, за да се топлят взаимно.

При недостиг на храна обикновената катерица не се размножава и обратно, при изобилие на хранителни запаси популацията бързо нараства. Чифтосва се през февруари-март и юни-юли. Бременността трае 38-39 дни. Отглежда 2 (понякога 3) поколения годишно (по 5-10 малки). Малките се раждат безпомощни, слепи и глухи. Отварят си очите на 3-4 седмици. Майката отбива кърмачетата, когато станат на 7-10 седмици, и малкото напуска гнездото, за да си търси храна. То все още обаче бозае от майка си. Живее 2-3 години.

Кожата на катерицата се търси на международния пазар. Плътността на нейната популация не е висока, поради което отстрелът й е ограничен.