
Основни видове дивеч в България
» Катерица
» Заек
» Вълк
» Чакал
» Лисица
» Енотовидно куче
» Кафява мечка
» Златка
» Бялка
» Видрата
» Черният пор
» Язовец
» Пъстър пор
» Невестулка
» Дива котка
» Благороден елен
» Елен-лопатар
» Сърна
» Дива коза
» Муфлон
» Дива свиня
» Заек
» Вълк
» Чакал
» Лисица
» Енотовидно куче
» Кафява мечка
» Златка
» Бялка
» Видрата
» Черният пор
» Язовец
» Пъстър пор
» Невестулка
» Дива котка
» Благороден елен
» Елен-лопатар
» Сърна
» Дива коза
» Муфлон
» Дива свиня

Кучета

Ловни
птици
» Глухар
» Обикновен фазан
» Колхидски фазан
» Пръстенчат фазан
» Монголски фазан
» Корейски фазан
» Яребица
» Планински кеклик
» Тракийски кеклик
» Пъдпъдък
» Гривяк
» Гургулица
» Гугутка
» Скален гълъб
» Гълъб хралупар
» Голяма белочела гъска
» Сива гъска
» Обикновена дива патица
» Лятно бърне
» Зимно бърне
» Фиш (Свирачка)
» Лопатарка (Клопач)
» Горски бекас
» Обикновен фазан
» Колхидски фазан
» Пръстенчат фазан
» Монголски фазан
» Корейски фазан
» Яребица
» Планински кеклик
» Тракийски кеклик
» Пъдпъдък
» Гривяк
» Гургулица
» Гугутка
» Скален гълъб
» Гълъб хралупар
» Голяма белочела гъска
» Сива гъска
» Обикновена дива патица
» Лятно бърне
» Зимно бърне
» Фиш (Свирачка)
» Лопатарка (Клопач)
» Горски бекас

Оръжия и муниции
IV. Основни видове дивеч в България
5. Лисица (Vulpes vulpes)
5.1. Разпространение

5.2. Общи сведения
Козината на лисицата е с ръждив цвят. Има бял корем и черни уши и крака. Очите са златисто-жълти и имат отличителни вертикални отсечени зеници като котките. Дългата й рунтава опашка, която има характерни бели връхчета, осигурява равновесието й при скоци и отскоци. Възрастната лисица има тегло 4,1-5,4 kg. Дължината на тялото е 80-110 сm. Големината й е различна в зависимост от местообитанието. През есента и зимата козината й е дълга и гъста, а през пролетта и до края на лятото - къса.
5.3. Начин на живот и хранене
Лисиците са всеядни животни. Хранят се с гризачи, насекоми, плодове, червеи, мърша, яйца, мишки и други малки животни и домашни птици. Лисицата е един от най-сериозните наши съюзници в борбата с мишевидните гризачи, които често преобладават в менюто й. Консумират средно 0,5-1 kg храна на ден.
5.4. Размножаване

5.5. Поведение

Според някои изследователи индивидите, които не се размножават, осигуряват възможността малките да оцелеят, докато според други разликата е несъществена. Лисиците комуникират с езика на тялото си, с миризмата си и с вокализации (звуци). Гласовият диапазон е голям и звуците, които издават, могат да бъдат от тип „загубих се” (три излайвания) до тип „писък”, близък до човешкото пищене.
5.6. Природозащитен статут
Според Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора, лисицата е отнесена към застрашените видове, но повечето от популациите им са стабилни. Отстрелът е на квотен принцип.
5.7. Мястото и ролята на лисицата в екосистемата

5.8. Стопанско значение
Съгласно своята биология и начин на хранене, лисицата изяжда голямо количество мишки и други вредни гризачи, с което допринася полза на селското стопанство. Унищожава обаче и много полезен дивеч - зайци, фазани, яребици. Преносител е на бяса и затова при висока плътност се преследва през цялата година. Кожата й е ценна и търсена. Ловува се при хайки и гонки, но най-често чрез издебване край примамки. Трофейна стойност имат кожата и черепът й.
2008 (c) Нов Български Университет
ISBN 978-954-535-570-7