IV. Основни видове дивеч в България
9. Бялка (Martes foina)
9.1. Разпространение
БялкаВидът се среща в Европа и Азия. У нас бялката обитава крайселищни гори и поля, но се среща и в запустелите дворове и къщи в селата и градовете.
9.2. Общи сведения
По външния си вид бялката прилича на златката. Цветът на козината й е тъмнокафяв. На гушата има бяло петно, което понякога е жълтеникаво, и винаги се разклонява към краката или е разделено на две от тясна тъмна ивица. Ходилата й са голи. На дължима достига 80-85 сm.
9.3. Начин на живот и хранене
БялкаВ недалечно минало бялката е обитавала горите, с предпочитание към скалистите места. През последните двадесет години, се заселва в близост до населени места, в изоставени къщи или стопански постройки. Леговището си прави в скалите, в таванските помещения на изоставени постройки. Храни се с мишки, плъхове, зайчета, с птици и техните малки и яйца. Напада и домашни птици. Тя е свирепо животно и унищожава повече птици, отколкото може да изяде. Бялката няма неприятели.
9.4. Размножаване
Бялката сватбува пред юли-август. Бременността й продължава около 250 дни. В началото на май ражда 2-6 малки. Около 30 дни те са слепи. До есента израстват и заживяват самостоятелен живот.
9.5. Стопанско значение
БялкаКожата на бялката е ценна. Тя спада към групата на вредния дивеч, но отстрелът й е ограничен и е на квотен принцип. Трофейна стойност имат кожата и черепът.
ISBN 978-954-535-570-7