include ("blocks/lefttd.php");
?>
Дойде ред на тринадесето издание на годишника на департамент „Масови комуникации”. Обикновено фаталните числа изкушават към равносметки. Смятам обаче да избегна това. Още повече, че годишникът излиза в годината, в която се провали поредния опит на срещата на върха в Копенхаген за ограничаване на въглеродните емисии и климатичните промени, породени от активната човешка дейност, в годината на наводнения и климатични аномалии, породени от тези промени. Така че, фатализмът, влаган в числото тринадесет, е по-скоро валиден за годината 2009, отколкото за тази наша тринадесетгодишна рожба. Тя, напротив, навършва години, които за човек са възрастта на пубертета и след които следва зрелостта. За едно академично издание тринадесети брой е вече зрялост, традиция. Екип от преподаватели, който има сили, воля и постоянство систематично да публикува научните си послания, да дава възможност за изследователска изява на своите докторанти и студенти заслужава уважение, респектира, внушава спокойствие и увереност.
За добро или за зло, областта, в която работим, има пряко отношение към добруването на обществото; медиите формират обществено мнение; призвани са да бъдат коректив на политическото поведение; стожер са на гражданското общество и демокрацията. Но отказът на политиците от Копенхаген за вземане на спешни мерки срещу самоубийствения прогрес показа, че нещо не е свършено както трябва.
Днес технологичният и информационен взрив от една страна отхвърля всяка цензура и намеса в свободата на словото, сваля границите пред стремежа ни към познание за света, но и отприщва безумна конкуренция и ламтежи.
Ние сме в състояние да наблюдаваме онлайн уличния трафик на Лондон или Ню Йорк, да следим циклоните по земната повърхност от космоса, да съзерцаваме съзвездия и мъглявини на милиарди светлинни години от нас, да виждаме движенията на квантовите частици ... свидетели сме „днес и сега” на чудесата на живота. Това лесно прераства в илюзията, че можем да контролираме всичко. Съвременният човек е склонен да влага в думите „технология” и „наука” онова, което предните поколения изразяват с думата „Бог”. Така човешката амбиция, освободена от глобализацията на виртуалното и реално пространство, лекомислено бетонира плажни ивици, изтрива тропическите гори от лицето на земята, изпомпва петролни залежи и енергийни източници, отравя световния океан, отваря рана в озоновия слой, изпича в парников ефект ледниците...
Технология, която ни дава ново виждане за земята, за природата, за нас самите е чудо сама по себе си, но е само чудо на знанието, което позволява на тази технология изобщо да съществува. Технологията е наш инструмент, а не наш Господ. Компютрите и глобалната мрежа съдържат безкрайна информация, море от данни, те крият безбрежни възможности, но нямат знание. Знанието не е само количество информация, купища файлове в битове и байтове. То е функция на мисълта, на разума, то предполага съзнаване на това, какво знаеш. Знанието е преди всичко разум и отговорност.
Искам да вярвам, че нашите текстове са стъпки към онова знание, което ще съгражда, което ще противостои на разрушението. Иска ми се да вярвам, че новото поколение, което прави своите първи публикации в тринадесето издание на годишника ни ще успее да се справи с това, с което ние не успяваме.
Доц. д-р Михаил Мелтев
Ръководител на департамент „Масови комуникации”
|