Увод

Преди да разгледаме обстойно въпроса за критериите за неблагоприятно за децата съдържание, разпространявано от доставчиците на медийни услуги, ще се спрем на предисторията на събития, пряко обвързани с тази тема – изключително важна, значима и обсъждана със загриженост и многократно от надзорния медиен орган и недостатъчно задълбочено от медийната общност.

     1. Предисторията

 Есента на 2005 г. е особено бурна за медийната регулация. В началото на ноември месец след проведена съвместна Кръгла маса с УНИЦЕФ България Съветът за електронни медии (СЕМ) приема Становище относно понятието "добри нрави" по повод прилагането на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗРТ с оглед закрилата на малолетните и непълнолетните [1] със следния диспозитив:

Съветът за електронни медии прие, че понятието “добри нрави” по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗРТ с оглед закрилата на малолетните и непълнолетните по повод излъчването на радио- и телевизионни програми означава:

І. Уважаване на човешкото достойнство, зачитане правата на другите и ненакърняване на доброто име и авторитет.

ІІ. Недопускане излъчването между 6.00 ч. и 23.00 ч. на неблагопристоен език, а именно:

1. циничен и вулгарен език;

2. език на омразата и конфронтацията.

ІІІ. Недопускане излъчването между 6.00 ч. и 23.00 ч. на сензационна информация, която:

1. отразява престъпления, насилие, жестокост;

2. отразява прояви на вандализъм, употреба на оръжие или криминални техники, разкриващи детайли или начини, с които подобни действия могат да станат още по-ефикасни;

3. съдържа подробности за начина на извършване на убийства и самоубийства.

ІV. Недопускане излъчването между 6.00 ч. и 23.00 ч. на предавания, които съдържат физическо и/или психическо насилие или жестокост по отношение на хора или животни, в частност:

1. кадри на екзекуции или други сцени на насилствено отнемане на живот;

2. актове и форми на насилие, изобретателни и необикновени начини за причиняване на болка и наранявания;

3. кадри, представящи жестокостта или насилието като морални добродетели и оправдаващи нехуманното човешко поведение.

V. Недопускане излъчването на предавания и филми, които стимулират употребата на наркотици и други психотропни вещества, алкохол и тютюневи изделия.

VІ. Недопускане излъчването на предавания и филми с порнографско съдържание, имащи за цел грубото и непристойно, примитивно, вулгарно-натуралистично, цинично изобразяване, описване и показване на сексуални действия.

Съветът за електронни медии намира, че посочените случаи не са изчерпателно изброени. Същевременно, поради голямото значение на принципа за закрила на малолетните и непълнолетните, Съветът ще продължава да следи изпълнението както на изискванията на вътрешното законодателство, така и на тези, предвидени в международните актове, по които България е страна”.

Проблемът в постановяването на този акт е, че в края на ноември 2005 г. предстои обновяване на състава на СЕМ и разнопосочни лични, политически и корпоративни интереси си дават среща, за да заклеймят, обругаят и порицаят добрите намерения на медийните надзорници в опит някои медийни експерти да намерят място сред състава на регулатора [2]. От ресорните новинари до министър-председателя Сергей Станишев всички са „възмутени” от СЕМ. Цялата медийна гилдия започва да ври като котел и нейни най-ярки представители да крещят истерично и изпращат петиции, декларации, жалби, протести срещу мракобесниците от СЕМ, които искат да цензурират медийния ефир. Членовете на СЕМ са „поканени” в парламентарната медийна комисия, за да дадат обяснения за своето поведение и получават в отговор следните мнения и препоръки от вещи депутати – родители на деца:

„Целият казус е провал на публичната комуникация, и то от хора, които трябва да са специалисти в тази област, заяви депутатът от ДСБ Светослав Малинов.

Председателят на медийната комисия Иво Атанасов отбеляза, че когато се излъчва мач на запис, в новините преди това предупреждават да се намали звука на телевизора, за да не чуят зрителите резултата, но никой не предупреждава зрителите, когато на екрана се търкулва отрязана глава.

Трябва да свикнете с това, че сте орган с говорен дефект, обясни на СЕМ Любен Дилов-син. По думите му, насилието съпровожда цялата човешка история, всеки библейски сюжет е окъпан в кръв, сълзи и сперма, каза Любен Дилов-син, като допълни, че имало и библии за деца, които обаче не били много популярни.

Бойко Ватев от БНС припомни, че не може да се скрие истината от детето и то не може да бъде затворено в лаборатория, така че да бъде предпазено от насилието по медиите.

Весела Драганова от НДСВ побърза да се оправдае, че няма политическа поръчка от страна на жълтата партия за решението на СЕМ. Нейното обяснение беше по повод твърденията, че тъй като правителството не може да се справи с престъпността, то е притиснало СЕМ да вземе решение.

Илиана Йотова от левицата допълни, че за разлика от Весела Драганова от НДСВ, тя не приветства становището на СЕМ, тъй като вместо да реши някакъв проблем, то е затруднило още повече комуникацията по темата.

От вашето становище не може да се разбере какви са критериите, които определят нарушаването и кой казва кое “да”, кое “не”. Уж вашето становище е препоръчително, а в закона има глоби. Не мога да си представя как журналисти, част от които и действащи, са могли да вземат такова решение, каза още Илиана Йотова” [3].

Единствено тогавашните собственици на радио ФМ+ в лицето на журналистите Петър Пунчев и Константин Тилев, както и журналистката Светослава Тадаръкова от ББТ публично заявяват, че не откриват проблем в съдържанието на становището на регулатора. На 17 април 2006 г. Съветът за електронни медии отменя предизвикалия грандиозния медиен скандал акт.

Но най-тъжното от тази 6-месечна медийна драма е, че в общото говорене НИКОЙ от хулителите на становището не казва какво мисли за децата, които са специална категория зрители. Те изобщо отсъстват от публичния разговор. Арогантното пренебрежение към децата на България е най-срамното, отблъскващо и укорително петно, което българският медиен сектор сам си лепна през 2005 г. След като бе притиснат в ъгъла Съветът за електронни медии не посмя да инициира по-нататъшни дискусии, свързани със закрилата на децата от вредно медийно съдържание. Последваха необезпокояваните участия на деца в риалити формата „Биг Брадър”.

През 2006 г. 3-годишната Даная, дъщеря на носителката на титлата “Мис България” Виолета Здравкова, участва „активно в живота” на VIP Къщата на “Биг брадър”. Психолозите на шоуто препоръчват на майката през почивните дни малката да бъде в компанията на своята баба, за да съумее детето да се успокои, тъй като е напрегнато. Но това не се случва до края на шоуто, макар даже да има и инцидент, при който оставеното без надзор дете пада в басейна и едва не се удавя. Разумът не надделява и след становището на Държавната агенция за закрила на детето, съставено по повод многобройни обаждания на възмутени граждани, че детето е поставено в неблагоприятна за него среда.

През март 2010 г. „Big Brother Family” допуска цели семейства с невръстните си деца да участват в предаването. Това дава повод за провеждането на заседания на Комисията по образование, наука и въпросите на децата, младежта и спорта на 14 април 2010 г. [4] и на 21.04.2010 г. [5] с изслушване на Съвета за електронни медии, Държавната агенция за закрила на детето и ръководството на Нова телевизия. По време на тях народните представители изтръгват признания от СЕМ и Държавната агенция за закрила на детето, че има нарушения на правата на участващите в шоуто подрастващи, както и на Закона за радиото и телевизията.

2. Законът за радиото и телевизията и неблагоприятното съдържание

На 8 юни 2010 г. председателят на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта Огнян Стоичков внася законопроект, с който цели създаването на по-сериозни законови гаранции за закрилата на малолетните и непълнолетните [6].

В мотивите към законопроекта е посочено, че:

„Законопроектът е разработен в отговор на необходимостта българското законодателство да даде възможност за още по-трайни и систематични действия за утвърждаване на висшите интереси на детето. Тази необходимост е породена както от засилената обществена чувствителност за закрила правата на детето изразена в нарастващия брой сигнали за деца в риск, така и от препоръките на Комитета по правата на детето към Организацията на обединените нации (Комитета) по прилагането на Конвенцията за правата на детето.

Трябва да се съгласим със загрижеността, изразена от Комитета, че съществуващото законодателство не се прилага ефективно във всички области, свързани с правата на детето. Отправените към държавата ни препоръки са свързани както с продължаване процеса на хармонизиране на законодателството с принципите и разпоредбите на Конвенцията, така и с осигуряване на подходящи механизми и процедури за гарантиране приложението на тези общоприети принципи.

Настоящите предложения целят да осигурят съгласуваност и взаимна обвързаност в прилагането на правни норми, регулиращи различни области на обществените отношения, като създадат допълнителни гаранции за постигане на обществен консенсус при определянето на „най-добрия интерес на детето” и съответно – спазване правата на децата и ограничаване на възможни неблагоприятни въздействия върху тяхното физическо, психическо, нравствено и интелектуално развитие”. Членовете на медийния регулатор добре помнят вълната от обвинения, помела същинските, важните и актуални дебати.

Законопроектът се превръща в част от Закона за радиото и телевизията (ДВ, бр. 28 от 2011 г.) и предвижда следните нормативни изисквания:

Чл. 17а. Доставчиците на медийни услуги са длъжни да спазват правата на децата, уредени в Закона за закрила на детето и в други нормативни актове, и да не допускат участие на деца в предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, съгласно критериите, приети по реда на чл. 32, ал. 5.

Чл. 32, ал. 5 гласи: Съветът за електронни медии и Държавната агенция за закрила на детето разработват критерии за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, в съответствие с които се приема споразумението по ал. 6. Критериите се приемат, изменят и допълват от Съвета за електронни медии, съгласувано с Държавната агенция за закрила на детето.

(6) Съветът за електронни медии, доставчиците на медийни услуги и Държавната агенция за закрила на детето сключват ежегодно в срок до 31 март споразумение за защита на децата от съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие. Споразумението се публикува на интернет страниците на Съвета за електронни медии и на Държавната агенция за закрила на детето.

§ 8, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за радиото и телевизията въвежда задължение критериите по чл. 32, ал. 5 да се разработят и приемат в срок до 5 месеца от влизането в сила на закона, а споразумението по чл. 32, ал. 6 за 2011 г. да се приеме в срок до два месеца от приемането на критериите по ал. 1.

3. Характеристика на административния акт, с който се приемат критериите

Съветът за електронни медии (СЕМ) като специализиран орган осъществява държавно управление в областта на медийните услуги. При упражняването на своята компетентност той издава два основни вида административни акта – общи и индивидуални. Функционалното предназначение и насоченост на тези два вида акта водят до взаимното им допълване и цялостно въздействие в областта на медийното регулиране, което позволява в изпълнение на законовите норми да се извършва правоприложна дейност с необходимата всеобхватност и пълнота.

Легалната дефиниция на общите административни актове е дадена в чл. 65 от АПК: „административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове”.

От това определение произтичат съдържателните компоненти на този юридически акт:

1.1. насоченост към неопределен брой физически и юридически лица;

1.2. конститутивен характер на юридическия акт;

1.3. еднократно действие.

Така представените белези на общия административен акт позволяват да се анализира въздействието му спрямо субектите, за които е предназначен, да се оцени естеството, природата на правното му въздействие в рамките на материалното и процесуалното административно правоотношение и да се определят времевите граници на прилагане на акта.

Общите административни актове се издават от органи на изпълнителната власт, както и от органи на местното самоуправление при осъществяването на изпълнително-разпоредителна дейност [7]. Те се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен [8]. СЕМ е специализиран административен орган, който осъществява държавно управление в областта на медийните услуги въз основа на ЗРТ (арг. чл. 20, ал. 1 от ЗРТ). От тази разпоредба произтича неговата компетентност да регулира медийните услуги. При изпълнение на своите правомощия надзорният орган приема общи административни актове, които съдържат властнически волеизявления [9], както и правоотношения в условията на власт и подчинение [10]. Именно по повод на властническите волеизявления се издават общи административни актове.

Адресатите на общите административни актове не са идентифицирани конкретно, но са обособени въз основа на определени техни сходни характеристики, белези или категория признаци, които ги обединяват и поставят в общо приложно поле на надзор [11]. В конкретния случай това са доставчиците на медийни услуги – на линейни и нелинейни медийни услуги.

Общият административен акт е този акт, който засяга пряко и непосредствено права, свободи или законни интереси на неопределен кръг лица.

Еднократното действие на общия административен акт го доближава до индивидуалния административен акт и го отграничава съществено от нормативния акт.

Решението на СЕМ, с което се приемат критериите за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, е общ административен акт. Той е предназначен към доставчиците на медийни услуги, чийто законни интереси пряко засяга, и има еднократно действие.

4. Процедура по приемането на критериите

Съветът за електронни медии на свое заседание, проведено на 27 юли 2011 г., приема проект на Критерии за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата. Документът е изработен съвместно с Държавната агенция за закрила на детето [12].

Съветът определя срок от 1 (един) месец от датата на публикуването на Критериите, в който заинтересованите организации и лица могат да дадат писмени предложения и коментари, депозирани в деловодството на СЕМ на адрес: гр. София, бул. “Шипченски проход” №69, ет. 5, или изпратени по електронната поща office@cem.bg.

Медийният надзорен орган спазва процедурата по чл. 66–72 от Административно-процесуалния кодекс при изготвянето на този общ административен акт. Предстои огласяването му.

5. Критерии за оценка

Композиционно проектът на общия административен акт включва три основни раздела – Общи положения, Критерии за участие на деца в програмите на доставчиците на медийни услуги и Критерии за оценка на неблагоприятното съдържание.

Нашето становище относно съдържанието на този акт на Съвета за електронни медии се изразява в отбелязаните в Italic текстове, които отразяват допълненията, редакционните, структурни и смислови изменения, които следва да претърпи проектът, както и преформулирането на критериите според скромното ни мнение:

I. Общи положения

Съветът за електронни медии (СЕМ) и Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), в съответствие с чл. 17, буква „д” от Конвенцията за правата на детето на ООН [13] и на основание чл. 32, ал. 5 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), разработват критерии за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата. Критериите се приемат, изменят и допълват от Съвета за електронни медии, съгласувано с Държавната агенция за закрила на детето.

Съветът за електронни медии, доставчиците на медийни услуги и Държавната агенция за закрила на детето сключват ежегодно, в срок до 31 март, споразумение за защита на децата от съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие. Споразумението се публикува на Интернет страниците на Съвета за електронни медии и на Държавната агенция за закрила на детето, в съответствие с разпоредбата на чл. 32, ал. 6 от ЗРТ.

Критериите за оценка на съдържание са показателите, по които се оценява съответствието на програмите и техните елементи (аудио-визуални предавания, радиопредавания, различни форми на търговски съобщения и други елементи от програмното съдържание) с изискването на разпоредбата на чл. 17а от Закона за радиото и телевизията с цел защита на правата и интересите на децата през цялото времетраене и съдържание на програмите.

Доставчиците на медийни услуги – линейни и нелинейни – са длъжни да спазват правата на децата, уредени в Закона за закрила на детето и в други нормативни актове, като при осъществяването на своята дейност са длъжни да не допускат участие на деца в предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, и да се ръководят от принципите в чл. 10 от Закона за радиото и телевизията.

II. Мерки за защита на децата като участници в съдържание, предоставено за разпространение от доставчици на медийни услуги

При осъществяване на своята дейност доставчиците на медийни услуги закрилят децата от участие в неблагоприятно съдържание или от участие в такова, което създава опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие, като:

1. Гарантират спазването на правото на личен живот на детето.

1а. Гарантират на детето спазването на правото на свобода на изразяване на мнение. Това право включва свободата да търси, получава и предава информация и идеи от всякакъв вид независимо от границите в устна, писмена, печатна форма или под формата на изкуство, или чрез каквито и да са други информационни средства по избор на детето. Упражняването на това право може да подлежи на известни ограничения, но те трябва да бъдат само такива, които са предписани от закона и са необходими:

а) за зачитане правата или репутацията на другите, или

б) за защита на националната сигурност или обществения ред, или на общественото здраве и морал [14].

2. Не разгласяват сведения и данни за дете, участник в предаване, по смисъла на Закона за личните данни, без писмено съгласие на неговите родители или законни представители освен в случаите по чл. 7, ал. 1 от Закона за закрила на детето. В случая, когато детето е непълнолетно – навършило 14 години, се взема и неговото съгласие за разгласяване на сведения и данни.

3. Не разгласяват сведения и данни за детето без писмено становище на органа за закрила, предприел мярката – съответната Дирекция „Социално подпомагане”, в случаите, когато спрямо дете, участник в предаване, е предприета мярка за закрила.

4. Информират и консултират по подходящ начин родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, за съдържанието на предаването, в което участва детето, за останалите участници и за друга относима информация.

5. Предоставят информация на детето, участващо в предаване, относно съдържанието на предаването, съобразена с неговата възраст и степен на развитие. Предоставят информация по достъпен и разбираем начин и за правилата за поведение по време на участие в предаването и възможните последствия от неспазването им.

6. Осигуряват на детето по всяко време подкрепа и условия за осъществяване на контакти с неговото семейство, роднини и близки за него хора, в случаите, в които детето е откъснато от обичайната среда на живот.

7. Гарантират безопасна и сигурна среда за детето, както и необходимото лично пространство при участието на дете в предаване.

8. Осигуряват възможност на детето да напуска мястото на участие, като при необходимост осигуряват пълнолетен придружител.

9. Осигуряват присъствието на придружител – на родител, настойник, попечител или другите лица, които полагат грижи за дете, който е задължен да не оставя без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие. Подсигуряват – след съгласуване с родител, настойник, попечител или другите лица, които полагат грижи за дете, пълнолетен придружител на дете на възраст от 12 до 18-годишна възраст, ако това е в интерес на детето.

10. Не възпрепятстват участието в образователния процес на участващото в предаване дете.

11. Не допускат участието на дете в предаване или други програмни елементи, които съдържат порнография или разголване на човешкото тяло на самото дете, или на други участващи лица, противоречащо на общоприетите морални норми.

12. Не допускат участието на дете в предаване или други програмни елементи, които подбуждат към ненавист въз основа на расов, етнически, полов, религиозен или национален признак; или толерират ограничения на права или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование, убеждения, или наличие на увреждане.

13. Не допускат участието на дете в предаване или други програмни елементи, в които се използват думи и изрази от самото дете или от страна на други участници, които биха могли да се отразят неблагоприятно на него или да създадат опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното им развитие.

14. Не допускат участието на дете в предаване или други програмни елементи, в които детето безпричинно е показвано в опасни ситуации или занимаващо се с дейности, вредни за него самото или за други хора, нито го насърчава да се занимава с потенциално опасни дейности или поведение.

15. Не допускат участието на дете в предаване или други програмни елементи, които съдържат или толерират заплаха за живота и здравето на човека.

16. Не допускат участието на дете в предаване или други програмни елементи, в които има проява, или детето проявява безпричинно жестокост към животни.

17. Не допускат участието на дете в предаване или други програмни елементи, които подбуждат към употреба на оръжие.

18. Не допускат участието на дете в предаване или други програмни елементи, които провокират към агресивни модели на поведение и/или противообществено поведение.

19. Не допускат участието на дете в предаване или други програмни елементи, които провокират или толерират замърсяване на околната среда.

20. Не допускат участието на дете в предаване или други програмни елементи, които провокират към незачитане и неуважение към родители, настойници, попечители, към други лица, полагащи грижи за отглеждането му, или към други членове на обществото.

21. Не допускат участието на дете в търговски съобщения, които убеждават пряко деца, че притежаването или непритежаването, или употребата на даден търговски продукт или услуга ще допринесе за определени преимущества или недостатъци, ако това води до травмиращо влияние върху децата.

22. Не допускат участието на дете в реклами или други форми на търговски съобщения за генетично модифицирани храни.

23. Не допускат участието на дете в търговски съобщения, придружаващи или включени в детски предавания за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен.

24. Не допускат участието на дете в предаване или форми на търговски съобщения, които провокират неоправдано ограничаване приема на едни или други храни, което може да доведе до негативно въздействие върху здравето на детето.

25. Не допускат участието на дете в програмни елементи, които подбуждат към употреба на наркотични вещества или представят тяхната употреба в положителна светлина.

III. Мерки за защита на децата като потребители на медийни услуги

В качеството си на потребители на медийни услуги – слушатели, зрители или ползватели на медийни услуги – децата се ползват със закрила срещу неблагоприятно съдържание или срещу такова съдържание, което създава опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие. При осъществяване на своята дейност:

26. Доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 от Закона за радиото и телевизията и предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, като по-специално:

а) накърняват личната неприкосновеност на децата и на техните семейства;

б) внушават нетърпимост между гражданите;

в) противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак.

27. Разпоредбите, които засягат децата, не се отнасят до предавания, които се разпространяват в програмите на доставчиците на медийни услуги между 23.00 и 06.00 часа и са ясно обозначени чрез предхождащ ги аудио- и/или аудио-визуален знак или се идентифицират с визуален знак през цялото време, което не изключва отговорността на доставчиците на медийни услуги за спазването на принципите на чл. 10 през цялото времетраене на програмата.

28. Елементи от програмите на доставчиците на медийни услуги, които могат да въздействат неблагоприятно или да създадат опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, следва да бъдат разполагани в програмни пояси, които се предполага, че не привличат детската аудитория.

29. С оглед на защитата на децата от съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, при предоставянето за разпространение на аудио-визуални произведения/филми, доставчиците на медийни услуги имат предвид категоризацията на филми съгласно чл. 37, ал. 4 от Закона за филмовата индустрия [15], която се осъществява от Националната комисия за категоризацията на филми и възрастовите ограничения, ако има такива.

- при категория "А" – "Препоръчва се за деца";

- при категория "В" – "Без възрастови ограничения";

- при категория "С" – "Не се препоръчва за деца под 12-годишна възраст";

- при категория "D" – "Забранен за лица под 16-годишна възраст";

- при категория "Х" – "Забранен за лица под 18-годишна възраст".

30. Доставчиците на медийни услуги прилагат категоризацията на филмовата програма, приета със Становище на Националния съвет за радио и телевизия от 2000 г., както следва:

- Категория І: Широка публика. Без ограничения.

- Категория ІІ: Със сцени, които могат да шокират младата публика. Часовото програмиране на такива филми и предавания зависи от доставчика на медийни услуги. Доставчиците следва да обръщат специално внимание на предварителните анонси и реклами на такива произведения в близост до детски програми и предавания.

- Категория ІІІ. Филми, забранени за аудитория под 12-годишна възраст, а също и предавания, които могат да шокират младата публика, и в които има повтарящи се намеци или описания на физическо или психологическо насилие. Тези предавания и програмни елементи не трябва да се предоставят за разпространение преди 23.00 часа.

По изключение могат да се предоставят за разпространение преди 23.00 часа, в случай че са обозначени с постоянен аудио, визуален или или аудио-визуален символ, че тази продукция следва да се предоставя след 23 часа.

Предварителната реклама на тези продукции не може да съдържа сцени, които могат да шокират младата публика. Предварителните реклами не може да са в близост до детски програми и предавания.

- Категория ІV. Филми, забранени до 18-годишна възраст, с еротичен или особено агресивен характер, с тенденция да застрашават физическото, нравственото и психическото развитие на децата. Само за възрастни, може да се предоставят за разпространение само в часовия пояс от 23.00 часа до 06.00 часа.

Предварителната реклама не трябва да съдържа сцени, които могат да шокират младата публика.

- Категория V. Порнографски филми и филми с изключително много насилие, които застрашават физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата.

Предоставянето е строго забранено по смисъла на чл. 159 от Наказателния кодекс на Р България.

31. Доставчиците на медийни услуги не допускат предоставяне за разпространение на предаване или форми на търговски съобщения за алкохолни напитки, насочени към деца или в които има участие на дете, или има дете, което употребява алкохолни напитки, и не се насърчава прекомерната употреба на такива напитки.

32. Доставчиците на медийни услуги не допускат предоставяне за разпространение на предаване или форми на търговски съобщения за цигари и други тютюневи изделия, насочени към деца или в които има участие на дете, или има дете, което употребява цигари или други тютюневи изделия.

33. Доставчиците на медийни услуги не допускат предоставяне за разпространение на търговски съобщения – с участието на дете или насочени към деца - за лекарствени продукти или лечение, които се отпускат или назначават само по лекарско предписание, както и за наркотични вещества.

34. Доставчиците на медийни услуги не допускат предоставяне за разпространение на части от програмата или от предавания, които подтикват към престъпно и/или противообществено поведение.

35. Доставчиците на медийни услуги не допускат предоставяне за разпространение на части от програмата или от предавания, съдържащи действия или сцени, на които децата обичайно не могат да станат свидетели – шокиращи кадри от местопрестъпления, мъртви или разчленени човешки тела, жертви на насилие, различни медицински манипулации и др.

36. Доставчиците на медийни услуги не допускат предоставяне за разпространение на части от програмата или от предавания, както и на търговски съобщения, които подтикват към вредно подражателско поведение. При представянето на прояви на вандализъм, употреба на оръжие, криминални техники, самоубийства или убийства се избягва разкриването на детайли или начини, с които подобни действия могат да станат още по-ефикасни или са в състояние да придадат и най-малък ореол на случилото се. Не се допуска представянето на информация, която възхвалява слабата човешка фигура, може да създаде подражателско поведение и да провокира появата на заболявания, като булимия, анорексия, вигорексия и др.

37. Доставчиците на медийни услуги не допускат предоставяне за разпространение на информация за децата при отразяването на събития, свързана със злоупотреби, малтретиране или семейни проблеми, с криминално или противообществено поведение на възрастните.

38. Упражняването от доставчиците на медийни услуги на правото на информация спрямо деца, които имат качеството на заподозрени или обвиняеми в наказателни производства, както и спрямо осъдени деца, трябва да е съобразено с вредния ефект, който разкриването на информацията би имало за тях.

39. Доставчиците на медийни услуги не допускат предоставяне за разпространение на части от програмата или от предавания, които показват екзорцизъм (гонене на зли духове, заклинания, баене), окултни практики или паранормални явления. Паранормалните практики с цел забавление (драма, филм или комедия) не се разпространяват в програмни пояси, които привличат значителен брой детска аудитория.

40. Доставчиците на медийни услуги не допускат възхваляването на хазартни игри като подходящо средство за лесно и просто придобиване на пари, което може да доведе до пристрастяване.

IV. Критерии за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата

1. Критериите за оценка на програмните пояси, които се предполага, че привличат детската аудитория, са:

а) естеството на съдържанието;

б) предполагаемият брой и възрастовата група на децата сред аудиторията, имайки предвид времето за сутрешна закуска или когато децата отиват на училище, времето, през което са ангажирани в училище, времето за семейната вечеря, почивните и празничните дни, ученическите ваканции;

в) началото и краят на предаването;

г) характеристиката на програмата (политематичен или специализиран профил) и концепцията на конкретното предаване с оглед на тяхното предназначение към определена категория адресати;

д) вероятните очаквания на аудиторията от програмата или предаването в определен час и в определен ден.

2. Критериите за оценка на сцени на насилие, които могат да повлияят неблагоприятно на децата, са следните:

а) сцени на насилие, които са типични за въпросния жанр (екшън и др.);

б) ситуации, близки до живота на зрителите или слушателите, или такива, които им излеждат твърде реални;

в) създадената основна атмосфера на излъченото;

г) необичайна продължителност на сцени на насилие;

д) времетраене на напрежението, което създава съдържанието;

е) контекст, който създава впечатлението, че насилието се поощрява или одобрява;

ж) възможности за идентификация с героите, извършващи актове на насилие;

з) концепцията на филма;

и) сцени на семейно или сексуално насилие, включително и изразени чрез словесна агресивност;

к) самоубийства или опити за самоубийство;

л) сцени на насилие, което съпътства познати за децата ситуации или фигури, като герои, играчки или домашни любимци, към които децата хранят обич и симпатия.

3. Критериите за оценка на сцени, съдържащи секс, които могат да повлияят неблагоприятно върху децата, са следните:

а) сцени с открито сексуален характер;

б) описания на сексуалността, които не отговарят на развитието на децата, като необичайни сексуални практики;

в) несъзнателно възпроизвеждане на стереотипи за мъжкия и женския пол, свързани с дискриминационни модели на поведение;

г) свързване на сексуалността с насилието, особено, когато са замесени деца;

д) омаловажаване или идеализиране на проституцията или на безразборните сексуални контакти със случайни партньори.

Заключение

Нашето становище е, че три основни групи критерии за оценка на неблагоприятното съдържание могат да бъдат дефинирани:

1. програмният пояс, който се предполага, че привлича детската аудитория;

2. сцени на насилие, които могат да повлияят неблагоприятно на децата;

3. сцени, съдържащи секс, които могат да повлияят неблагоприятно върху децата.

Всеки един от тези критерии използва допълнителни подкритерии, които следва да се имат предвид при извършването на оценката. По този начин се дава възможност на надзорния орган да направи точен, прецизен, пълен, всеобхватен анализ на разглежданото програмно съдържание и да изпълни ангажимента си да предпази подрастващите от съдържание, което вреди на тяхното здраве, възпитание и поведение. Като по този начин е спазен балансът на два различни обществени интереса – благополучието на децата и свободното художествено творчество.

обратно нагоре