Човек a.k.a. [1] ПР

или...

Превъзходният нов свят [2] на ПР-а

Част I

Еволюцията в ПР

София, 2001 г., новинарска редакция

Факсът е златното средство на информацията. Телевизорът и радиото не спират да работят в редакцията, правят се сводки на всеки 3 часа за водещите новини по електронните медии (т.е. радио и телевизор). Интернетът за по-голямата част от редакционния екип е неразбираемо средство за информиране и със сигурност – с неизвестна степен на достоверност. Мейлът тепърва прохожда като средство за комуникация между ПР-ите и журналистите.

Ежедневният факс за предстоящи мероприятия на БТА и някой оскъден мейл в личната ти поща те известяват какво да очакваш на следващия ден.

ПР-ът е човекът, който може да осигури така желаното от журналиста интервю от министъра. Журналистът е склонен на всичко, за да стигне до крайната си цел. ПР-ът от своя страна – също. В крайна сметка решават редакторът и редакционната политика.

Тогава да бъдеш журналист беше въпрос на истинска чест и рядко срещана възможност. А да бъдеш ПР – да си истински работохолик, да даваш 200% от себе си и да не знаеш със сигурност какъв ще е ефектът в крайна сметка... Защото редакторите на медиите бяха тези, които определяха правилата на играта. Те бяха гейткийпърите на десетилетието, те ни предпазваха от „сладникави” позитивни новини, или материали, написани под „чуждо влияние”.   

София, 2011 г., офисът на малка ПР агенция

ПР-ът продължава да е човек работохолик, опитващ се да дава 200% от себе си в ежедневната си работа, но осъзнаващ, че желаният краен резултат е въпрос на добре планиран бюджет. Без него да си професионалист е само част от личната ти автобиография, но не и възможност да реализираш успешна кампания за клиента или работодателя си.  

Медиите са далеч от телевизора и радиото. Те са навсякъде около нас и едно кратко затваряне на очите може да доведе до пропускане на поредната нова медиа, родила се на пазара.

Но всяка нова медиа е жадна за бюджета на потенциалния клиент. Тя се ражда с идеята за успешен бизнес, а не да дава достоверна и независима информация на аудиторията.

И така, рекламодателят, ПР-ът и бюджетът, който имат зад гърба си, са гейткийпърите на настоящото време.

А компаниите са склонни да си купуват „прозрачност” във всяко едно възможно пространство.

София, 2021 г.,www.TheBrandNewWolrdOfPR.com

ПР е всеки човек, който е осъзнал или разбрал за потенциала на социалните медии преди десетилетие. Той е постоянно в Мрежата, превърнал се е в критик на любимите си брандове и от това печели толкова добре, че го е превърнал в своя професия.

След десетилетие ще живеем в свят, в който борбата за контрол върху съдържанието на съвременните медии ще се води основно между компаниите и всички активни хора онлайн.

Настоящите ПР-и на 2011 г. ще са динозаврите на това десетилетие. Отчаяно ще се борят да върнат фокуса на професията върху реалността, но тя ще е част от друго измерение.

Част II

Прекрасният нов свят на ПР-а

Официално приетата дефиниция за ПР от Асоциацията на ПР-ите в Америка гласи: „Пъблик рилейшънс помага на дадена организация и нейните публики да се адаптират взаимно един към друг” [3]. Това определение е дадено в далечната 1982 г., но като се вгледа човек в него, не без основание Асоциацията продължава да се придържа към него. А ако се замислим върху него, ще установим, че то ще е валидно и след още 20 години.

В схемата на това понятие променливата е и ще бъде само „пъблик рилейшънс”. С появата на социалните медии традиционното схващане за ПР-а се преобърна с пълна сила. Принципно погледнато, тяхното раждане и трайно установяване в света на ПР-а е полезно, ефективно и разбира се, внасящо динамика в професията. Но докъде всъщност ще ни отведе този „вятър на промяната” като краен резултат? Пренасяйки с всеки изминал ден общуването и изграждането на междуличностния комфорт във виртуална среда, в даден момент ще се окажем в плен на самите социални мрежи, на изградената нереалност в комуникацията и на предоставеното поле за изява на всеки добре образован и умел в изразяването човек, обитаващ онлайн пространството.

Последната статия, която ми попадна, гласеше следното: „Начинаещите блогъри се  борят да привлекат внимание, докато издателите и големите брандове търсят евтино съдържание, което да монетизират” [4]. И същевременно става ясно, че чисто нова платформа ще им даде тази възможност. „Брандовете от своя страна са склонни да плащат за услугата, защото краудсорснатото съдържание привлича трафик. Но пък е и по-евтино от това да се плаща на хора да го създават или на редактори, които да се ровят из мрежата и да търсят” [5]. Ето така функцията на ПР-а по професия и диплома се измества от човека-ПР.

Но това е само капка в морето от обстоятелства, които рисуват бъдещето на тази професия, родила се едва преди столетие, но изменила се 1000 пъти от основаването си. „Дефиницията често еволюира заедно с променящата се роля на пъблик рилейшънс и технологичния напредък. По-ранните дефиниции подчертаваха ролята на прес агенството и публичността, докато модерните определения включват концепциите за „трайна ангажираност” и „изграждане на взаимоотношения” [6].

Така технологичното развитие се оказва основополагащо за промените, настъпващи в реалната практика на пъблик рилейшънс. Трупането на визитки след няколко години ще е част от историята на професията, а размяната им ще е въпрос на наличие на iPhone и постоянно включен Bluetooth. [7] Реализирането на кампании ще се случва изцяло в онлайн пространството и ще се прави от група хора, достатъчно корпоративно и бранд-ориентирани, които ще са по-финансово изгодни за компанията.  

Но дали това ще е така? Дали Прекрасният нов свят на ПР-а ще е пренаписан вариант на антиутопията на Олдъс Хъксли или ще станем свидетели на преоткриването на старите средства за комуникация и общуването отново ще опира до едно изкусително ухаещо кафе, уютно кафене и личностни умения за водене на убеждаваща комуникация? Истината е, че аз продължавам да отпивам от чашата с кафе, докато преглеждам „известията” си във Facebook.

обратно нагоре