Печатните медии са най-важните приносители на култура и образование през последните векове и без тях светът несъмнено днес нямаше да е такъв, какъвто го познаваме. В книгата си „Медиаморфоза: Да разберем новите медии” Роджър Фидлър говори за три големи периода в човешката комуникация, които играят централна роля в напредъка и разпространението на цивилизацията [1]. Първите два от тях са говоримият и писменият. След говоримото слово, просъществувало десетки хилядолетия и приносител на културата и знанието на онзи период – появата на писменото слово преобръща хода на историята и предизвиква втората медиаморфоза. След като хилядолетия преди това цялата информация и комуникация се е пренасяла единствено чрез говоримия или чрез експресивния език, появата на писмения език позволява информацията и познанието да бъде съхранена и предавана на поколенията, затова не е учудващо, че именно след тази медиаморфоза възникват първите древни цивилизации и империи.

  Днес света е изправен пред трета голяма медиаморфоза – дигитализацията. През последните няколко десетилетия всички медии постепенно започнаха да се дигитализират и това се случва и с печатните медии. Ако при електронните медии този преход преминава плавно и първоначално без видими изменения върху характера на самите медии – то печатните медии са заплашени от пълно изчезване, защото при тях самият носител на информация – хартията с печат върху нея, се заменя от дигитален носител, разпространяван най-вече онлайн. Новите медии, към които бързо се насочиха периодичните печатни издания, притежават съвсем друг език и изискват авторите в тях да общуват чрез него с потребителите им. Книгите, от своя страна, все още остават консервативни относно преминаването им към езика на новите медии и използват интернет единствено за продажби на изданията в дигитален вид. Въпреки това – несъмнен факт е, че под натиска на новите технологии, книгоиздаването вече е напълно променено като маркетингов модел, а за книгата вероятно е само въпрос на време да проговори на езика на новите медии, за да оцелее в бързо променящия се свят.

История

За да се достигне до съвременните печатни медии са били нужни няколко хилядолетия и множество различни изобретения – от писмените системи – до пресата на Гутенберг, от ежедневните бюлетини в древен Рим  – до появата на масовата преса в края на ХІХ в.

Клинописът – може би най-старата позната форма на писмено изразяване, се появява в Шумер около 3000 г. пр. н. е. Той е бил записван върху глинени плочки чрез символи, които са се изобразявали с тръстика, наречена стилус [2].

От 2400 г. пр. н. е. датира най-старият съхранен свитък папирус с писмо на него [3].

От около 2400 г. пр. н. е. датира и древноегипетската „Книга на мъртвите” – един от най-древните религиозни сборници в човешката история. 

Най-старата позната фонетична азбука датира от около 1800 г. пр. н. е. в централен Египет [4] и се смята, че е била създадена въз основа на езика на семитските работници там.

От периода около 1850–1600 г. пр. н. е. [5] датира откритият в Крит Фестски диск, който е бил използван за печат върху глина.

  В периода от около 2000–1000 г. пр. н. е. [6] се смята че са създадени Ведите (съществуват и предположения, че Ведите за първи път са оформени в писмен вид около 3000 г. пр. н. е. [7]), – най-важните писмени паметници на индуизма.

 От 1300 или 1200 г. пр. н. е. датира сборникът с еврейския закон (Тора), наричан първоначално „Книга на Завета”, въз основа на който впоследствие се оформят и първите пет книги от Св. Писание, известни по-късно като „Мойсеево петокнижие” [8].

  Около 1200 г. пр. н. е. възниква финикийската азбука и въпреки че тази писменост изчезва около 700 г. пр. н. е. – от нея произлизат еврейската, гръцката и арабската писмена система.

  В периода ХІІ–ІХ в. пр. н. е. е живял древногръцкият поет Омир, на който се приписва авторството на епосите „Илиада” и „Одисей” – две от най-древните европейски литературни творби, оказали впоследствие голямо влияние върху цялата западна литература.

  През ІІІ в. пр. н. е. е създадена Александрийската библиотека – най-голямата библиотека през Античността. Смята се, че в нея са били съхранявани между 400 000 и 700 000 свитъка [9].

От около ІІ–ІІІ в. пр. н. е. за свитъци и писане, на места, като заместител на папируса, започва да се използва пергамент – материал от фина телешка, овча или козя кожа.

През 59 г. пр. н. е. в Рим Гай Юлий Цезар нарежда издаването на дневен бюлетин, с името “Acta Diurna”, за важни политически и обществени новини [10]. Този бюлетин се смята, че е съществувал и преди това, но от този момент нататък става публичен и се издава в продължение на близо три века.

През І–ІІ в. са написани двадесет и седемте книги, които оформят Новия завет на Св. Писание [11].

Популярност е придобило твърдението, че хартията е изобретена през ІІ в. в Китай от Цай Лун, но археологически разкопки разкриват, че хартията е била изобретена наистина в Китай, но още преди началото на новата ера [12].

В средата на VІІ в. окончателният си вид придобива Коранът [13].

Най-старата напълно оцеляла печатна книга в света – „Диамантената Сутра” (един от най-важните текстове в будизма) е напечатена чрез ксилография през 868 година [14].

През 713 г. е публикуван първият китайски вестник – „Разнообразни новини в Kaiyuan” [15].

Някъде около 1439 г. немският изобретател Йоханес Гутенберг създава машинния печат с подвижен наборен и така – началото на съвременното книгопечатане. Около 1450 г. Гутенберг изобретява печатната преса, а в края на 1454 или началото на 1455 г. [16] с нея отпечатва Библията – първата значима книга, отпечатана по този начин и така поставя началото на медийна революция, която коренно променя начина на разпространение на култура и знание.

Появата на първия печатен вестник в света – “Relation aller Fürnemmen und gedenckwürdigen Historien”, издаван от Йохан Каролус, се е случила през 1605 [17] г. в Страсбург. Четири години по-късно – през 1609 г. в Германия се дава началото на считания до преди няколко години за пръв печатен вестник „Avisa Relation oder Zeitung”. През този век следва появата и на първите вестници в Холандия (1618 г.) [18], Англия (1621 г.) [19], Франция (1631 г.) [20], Швеция (1645 г.) [21] и Америка (1690 г. Този вестник обаче е спрян от местните власти само след едно издание) [22].

През 1663 г. в Германия e публикувано смятаното за първо списание в света – „Erbauliche Monaths-Unterredungen” [23].

През 1798 г. Алойс Зеденфелдер изобретява литографията, която обаче придобива популярност едва два века по-късно – през шестдесетте години на ХХ век [24].

През 1812 г. немският изобретател Фридрих Кьониг създава  цилиндрична, задвижвана от пара, преса, на която две години по-късно – през 1814 г. започва да се отпечатва британският вестник „Таймс” [25].

Първата успешно направена и съхранена фотографска снимка се смята, че е направена през 1826 г. от френския изобретател Жозеф Нисефор Ниепс [26]. Тогава процесът е бил наричан хелиография, а за авторство върху името „фотография” спорят двама изобретатели – бразилецът с френски произход Еркюл Флоранс и англичанинът сър Джон Хершел. Двамата, независимо един от друг, използват този термин и ако все пак Еркюл Флоранс го прави пет години по-рано (1834 г.), то сър Джон Хершел има по-голяма роля за популяризирането на името, а също добавя и термините негатив и позитив. За първи път фотоси се появяват във вестниците през 1880 година [27].

През 1837 г. в САЩ Самуел Морз разработва и патентова електрическия телеграф. Забелязвайки, че благодарение на това изобретение на новините вече не е нужно да пътуват с дни и седмици, през 1851 [28] Пол Ройтер създава информационна агенция „Ройтерс”.

През месец май 1993 г. студенти от Масачузецкия технологичен институт (MIT) публикуват онлайн версия на „The Tech” – студентски вестник на университета и така той става първия онлайн вестник.

Структура на индустрията

Структурата на индустрията, заета със създаването, публикуването и разпространението на печатни медии, не се различава особено от някои от останалите развлекателни, културни, креативни и медийни индустрии като филмовата, телевизионната, софтуерната или музикалната индустрия. Както при тях и тук има разделяне на различни сегменти – в случая книги и периодични издания (вестници и списания), и разделяне на изданията на такива с развлекателно, образователно (или научно) и информационно предназначение.

Най-големите играчи на пазари като САЩ, Англия, Германия, Франция и др. са мултинационални компании, които обикновено оперират и в останалите сектори на развлекателните индустрии. С водещи позиции са “News Corporation”, “Bartelsmann AG”, “Vivendi SA”, “Time Warner” и др.

Книги

Книгата, според енциклопедия „Britannica”, е публикувана творба на литературата или науката [29]. Пак там е цитирана ЮНЕСКО, която поради статистически доводи, допълва, че книгата е непериодично печатно издание, което съдържа най-малко 49 страници [30].

ЮНЕСКО добавя и че книгите, освен че са един от най-старите начини за комуникация и разпространение, не само съдържат духовен, образователен и културен елемент, но съчетават и установени законови и икономически принципи и правила, свързани с издателската и търговската дейност [31].

Книгите могат да бъдат разделени на два основни вида – художествени и нехудожествени.

Към художествената литература спадат всички онези литературни произведения, които са частично или изцяло дело на въображението на автора им. Такива са романите, повестите, новелите и разказите. Към тази категория спадат и комиксите.

Към нехудожествените книги спадат всички тези произведения, чиито текст и разказ се основават на факти.  Такива са енциклопедиите, биографиите, мемоарите, наръчниците, речниците, историческите, философските, критическите, документалните, научно-популярните, учебниците, научните, изследователските, пътеписите и др.

Като пазарни сегменти книгите се делят основно на следните групи: учебна и научна литература; професионални и технически книги; други нехудожествени книги; художествена литература.

Книгоиздаването в цифри

Книгоиздаването в повечето държави генерира бавен растеж през последните години и се очаква това да продължи и през следващите няколко години. В много държави, в това число и САЩ, които са сред основните двигатели на този растеж, растежът се дължи основно на положителния прираст на населението и нарастващия брой ученици, които силно повлияват на продажбите на учебна литература, както и на някои други сегменти [32].

Най-големият пазар в света – американският – през 2010 г. отбелязва нетни продажби на книги на стойност $27.94 млрд. долара, което е растеж с 5.6% спрямо 2008 г. Нетните продажби на американските издателства зад граница пък са на стойност $2.57 млрд. долара (нарастване с 4.1% спрямо 2008 г.), така че общите нетни продажби се изчисляват на $30.51 млрд. долара [33].

Продажбите на книги, предназначени за широкия пазар (за художествена литература и нехудожествени книги) за възрастни и подрастващи в САЩ през 2010 г. са били на стойност $13.94 млрд. долара (нарастване с 5.8% спрямо 2008 г.) [34].

Най-голямо нарастване в САЩ е имало на пазара на учебни книги – продажбите на книги, предназначени за висшето образование, през 2010 г. са нараснали с цели 23.1% до $4.5 млрд. долара, а продажбите на учебни помагала за училищното образование са били на стойност $5.5 млрд. долара и са втората по големина категория на пазара след книгите за широката публика [35].

Продажбите на професионални книги в САЩ през 2010 г. са били на стойност $3.7 млрд. долара (повишение с 6.3% спрямо 2008 г.), а продажбите на научни книги – $191 млн. долара (нарастване с 4.7% спрямо 2008 г.) [36].

Ето пример за финансовият модел, по който работят американските издателства,  представен от Харолд Л. Вогел в книгата му „Entertainment Industry Economics: A Guide for Financial Analysis, 7^th edition”: [37]

   В заключение може да се каже, че книгоиздаването е стабилна индустрия с постоянни приходи,  не особено високи първоначални печалби, но както и много от останалите сектори в развлекателните индустрии – с възможност за генериране на допълнителни печалби напред във времето.

Периодични издания

Вестници

Вестниците се разделят на различни категории според периодичността им и спрямо територията им за разпространение. По периодичност обикновено те са ежедневници, ежеседмичници и много рядко – ежемесечници, а според територията им на разпространение са – местни, регионални, национални, международни и в последните две десетилетия – онлайн.

Като големина вестниците се делят на два основни формата – сериозните вестници са в голям формат, с размер 600 мм на 380 мм, а таблоидите – таблоидният формат е 380 мм на 300 мм. В последните няколко години обаче по чисто практически причини много сериозни вестници изоставиха големия формат и започнаха да излизат подобно на таблоидите – в по-малкия, но намиран за значително по-удобен от читателите формат. Съществува и междинен формат – среден, с 470 мм на 315 мм, който се използва от някои европейски вестници като френския “Le Monde”, английския “Guardian”, италианския “La Stampa” и др.

Повечето вестници обикновено се печатат на евтина и бяла хартия – т. нар. вестникарска хартия, но някои издания като английския “Financial Times”, които искат да изпъкнат сред останалите на вестникарския щанд, се печатат на цветна хартия.

По съдържание вестниците се разделят на сериозна преса, таблоиди (кръстени така на формата и наричани също жълта и булевардна преса) и специализирани (такива са насочените към някаква конкретна област – спорт, финанси, конкретен бранш и мн. др.). Тъй като таблоидите обикновено достигат тираж в пъти по-голям от този на сериозната преса, много от сериозните вестници в последните години отделят страница за т. нар. светски новини – любима тема за таблоидите.

Списания и други периодични издания

Енциклопедия „Britannica” определя списанията като печатни колекции от текстове (есета, статии, поеми, разкази), често илюстрирани, които се произвеждат на регулярни интервали. Съвременните списания водят началото си от някогашните памфлети и алманаси [38].

Списанията в повечето случаи са тематични и са насочени към някаква конкретна група читатели според техните интереси, професия, възраст, пол и др., но има и такива, които са насочени към широката публика.

Като периодичност, в повечето случаи, са седмични или месечни, но има и такива, които излизат веднъж на две седмици, на два месеца, на шест месеца и на всякакви други периоди.

След навлизането на компютърните технологии в печата и обработката, много списания започнаха да се издават на качествена гланцирана хартия, с множество цветни илюстрации, художествена фотография и реклами, като така внушават на читателите си принадлежност към определен стил на живот.

Вестниците в цифри

Приходите от един вестник идват от три основни посоки – реклами, абонаменти и продажби. На американският пазар близо 80% от приходите на издателите идват от реклами [39]. В световен мащаб този процент е около 60% [40]. Поради тази причина издателите са особено чувствителни към неблагоприятни икономически условия като тези през последните три години и фалитите на вестници са често срещано явление.

Обикновено за труд (редактори, журналисти, фотографи, оформители, администрация и т. н.) отиват по около 50% от разходите по издаването на един вестник, за отпечатване и дистрибуция – 30%, а останалите 20% – за всички останали разходи [41]. Тъй като производствените разходи не могат да бъдат намалени – логично по време на икономически неблагоприятни условия се намалява редакционният състав на вестниците (през 2008 г. в пика на финансовата криза в САЩ ежедневниците там са съкратили 11%, или около 6000 човека от щатния си редакционен персонал, а през 2009 г. още 5200 човека, като общото му намаление е с 25% спрямо 2001 г., когато в редакциите на американските вестници на щат са работили 56 400 служители [42]). Причините са ясни – само за година, за 2009 г. спрямо 2008 г., приходите от реклама за американските вестници са намалели точно с 25% (намаление на приходите от реклама отчитат и повечето останали медии, като повишение има само за рекламата в интернет медиите [43]) [44]. Намаляването на приходите от реклами във вестниците за този период е валидно и в повечето останали държави по света – от смущаващите 58% в Латвия, през 27.6% в Турция, 22.1% в Обединеното кралство, 20.1% в Япония, 8% във Франция, до скромните 2.2% в Бразилия и 2% в Китай. [45] Все пак трябва да се отбележи и че в няколко държави за този период има нарастване на приходите от реклама във вестниците – за Индия увеличението е с 13.1%, а в Египет и Ливан с по 10%. [46]

Пак за периода 2009 г. спрямо 2008 г. общият тираж на платените вестници е намалял в световен мащаб с 0.8%. Спадът се дължи в най-голяма степен на намалените тиражи в САЩ – там намалението е с цели 10.6%. В Европа спадът е с 5.6%, в Южна Америка – с 4.6%, а в Австралия и Океания – с 1.5%. Увеличение на тиражите има само в Африка – с 4.8% и Азия с 1%. [47] Увеличаващите се тиражи на тези два континента обаче са лесно обясними с два фактора – нарастващата грамотност и все още слабото използване на интернет в повечето държави в тях.

Списанията в цифри

Повечето финансови показатели за вестниците са валидни и за списанията. Въпреки това има и някои разлики. Те са основно в източниците на приходи. Например за 2005 г. в САЩ приходите от реклама са формирали 55% от общите приходи на списанията, срещу 80% за вестниците, а приходите от абонаменти са в пъти по-високи спрямо тези на вестниците. [48]

Приходите от реклама на списанията, подобно на тези на вестниците, също значително са намалели в периода на финансовата криза от последните няколко години (в САЩ намалението за първото деветмесечие на 2009 г., спрямо 2008 г. е 20% [49]), но както вече стана въпрос – при тях рекламата формира по-малък дял от общите приходи.

Ето примерна финансова схема на приходите, разходите и възможности за печалба на вестниците и списанията в САЩ от 2005 г.: [50]

  +

В заключение може да се каже, че процентът печалба на периодичните издания е по-голям от този на книгите, но при тях липсва възможността за генериране на бъдещи печалби. Освен това – те са силно зависими от рекламния пазар и всякакви сътресения на него могат да повлияят значително на приходите на изданията, включително и да ги доведат до фалит.

Дигитализация на печатните медии

С появата на дигиталните медии, при които материалният носител е заменен от цифров такъв, всички медийни индустрии се изправиха пред революционни промени на начина, по който създават, съхраняват и разпространяват информацията. При печатните медии тази революция е особено осезаема, тъй като при тях тя заплашва напълно да заличи традиционния печат върху хартиен носител и да пренесе съществуването на книгите и периодичните издания единствено в дигитален вид. По чисто икономически причини тази промяна изглежда съвсем очаквана и закономерна – разходите за отпечатване, разпространение и продажба на дребно на книгите и периодичните издания съставляват над 60% от цената им на дребно, а в дигитален вид изданията могат да си спестят тези разходи, още повече че дигиталните технологии отдавна са навлезли в редакциите, така че публикуваната информация и без това се създава в дигитален вид – компютърното оформление и графики, дигиталната фотография и системите за управление на уеб съдържание отдавна присъстват във всяка една редакция.

По-сериозен е въпросът със създаването на дигитално съдържание – ако вестниците и списанията бързо откриха, че това просто да публикуват сканираните си хартиени издания е крайно недалновидно и бързо конструираха сайтовете си според принципите на новите медии, то книгите все още използват дигиталните платформи единствено за дистрибуция, без да организират съдържанието по нов начин, съобразен с езика на новите медии.

Книгите в дигиталната епоха

Ако първоначално книгоиздателите подхождаха с огромно недоверие към дигитализацията и възможностите за продажби на книги в електронен вид, като използваха интернет магазините като amazon.com единствено за електронни продажби на книги на хартиен носител, то в последните няколко години те разбраха, че реалностите на пазара вече са други и започнаха да продават все повече книги в електронен вариант. Основните двигатели за това са създаването на електронните четци на книги (e-book четци) като “Amazon Kindle” и масовото разпространение на таблетите (най-вече “Ipad”, но и бързото разпространение на таблети, които работят с операционната система на “Google” – “Android”) в последните две-три години. Персоналните компютри, а дори и лаптопите не са особено удобни за четене на книги, но въпросните две устройства (особено e-book четците) са предвидени да са комфортни именно за такива цели и с разпространението им на пазара продажбите на е-книги нараснаха неимоверно. 

От дигитализацията на издателската дейност много силно пострадаха продажбите на дребно в книжарниците и това доведе до фалитите на много от тях, в това число и на втората по големина верига книжарници в САЩ – “Borders Group, Ins”, която през февруари 2011 г. обяви фалит и поиска защита от кредитори по глава 11 от американското законодателство. “Barnes&Nobel”, най-голямата верига книжарници в САЩ, възлага големи надежди на своето електронно устройство за четене на книги – “NOOK” и на таблета – “NOOK Tablet”, които в съчетание със цялостната стратегия на компанията би трябвало да улеснят адаптирането й към дигиталната епоха.

През 2010 г. пазарният дял на е-книгите в повечето държави остава пренебрежимо нисък, но темповете на растеж са наистина впечатляващи. Така например според Международната асоциация на издателите (International Publishers Association) нарастването на продажбите на е-книги в Обединеното кралство за периода 2009–2010 г. е около 800%, а пазарният им дял е нараснал от 1 на 9% [51]. Пазарът на е-книги в САЩ през 2010 г. пък е бил около 8% от общите продажби. [52] В повечето европейски държави обаче пазарът на електронни книги през 2010 г. все още е бил на нивото под 2% от общите продажби – от нищожните 0.2% в Италия, през 0.5% във Франция, 1% в Германия, до 1.6% в Испания. [53] В Азия  продажбите не се различават особено и в най-развитата азиатска икономика – Япония – продажбите на е-книги през 2010 г. са съставлявали едва 1.1% от общите продажби на книги [54].

Въпреки, че продажбите на е-книги все още заемат нищожен дял от общия пазар на книги, факт е, че ако темповете на нарастване продължат със същата скорост, те скоро могат да надминат хартиените издания. Не трябва да се забравя и това, че над 50% от пазара на книги се формира от образователната и професионалната литература, а тенденциите водят в посока дигитализирането на този пазар и създаването на множество мултимедийни и интерактивни продукти, които да заменят остарелите и неособено ефективни учебни помагала. Насока, в която, между другото, е време да започнат да мислят и издателите на всякаква друга литература, защото новите медии говорят на нов език – език, на който и книгите трябва да се научат да говорят, за да оцелеят във времето на третата медиаморфоза.

Периодичните издания в дигиталната епоха

Преходът по пътя на дигитализацията при периодичните издания е като цяло плавен и засега включва дълго съвместно съществуване на печатен и на онлайн вариант на изданията, като онлайн вариантът обикновено регистрира многократно повече уникални посещения, отколкото е тиражът на печатния вариант.

Освен чисто икономически предпоставки, за широката популярност на онлайн изданията сред потребителите има и множество други:

• Интерактивност;

• възможност за персонализирано съдържание;

• 24-часово публикуване на актуална информация;

• възможност за актуализиране на публикуваните материали;

• достъп до цялостния архив на изданието;

• по-лесно достигане до търсена информация;

• мултимедийно съдържание;

• известяване по определени от потребителя теми.

Тези предимства карат все повече потребители да изоставят печатните издания в полза на онлайн версиите им. През последните няколко години се наблюдава все по-силно брандиране в сферата на уеб изданията и налагането на няколко глобални марки (по езиков, но и по качествен признак). Конкуренцията между отделните издания се базира на множество характеристики и ако част от тях са зависими от качествата на редакторският екип, други, каквито са интерактивните услуги, са постоянно променящи се величини, които бързо могат да пренасочат потребителите от едно онлайн издание към друго, а скоро след това към трето.

Онлайн версиите на популярните печатни издания отдавна са изоставили представата, че могат да предоставят на потребителите си просто електронен вариант на изданията си, усвоили са къде успешно, къде – не чак дотам успешно, езика на новите медии и се конкурират в създаването на все повече нови и оригинални интерактивни услуги, като чрез тях успяват не само да привличат повече посетители на сайтовете си, както и да ги задържат за по-дълго, но съумяват и чрез различни похвати да изучават потребителите си, техните навици и интересите им, като по този начин успяват да продават по-успешно реклама – нещо жизнено важно за тях, тъй като повечето онлайн версии на печатните издания или са напълно безплатни, или  предоставят допълнителни специализирани услуги срещу минимално заплащане.

Днес всички онлайн издания залагат и на засилено присъствие в социалните медии и мрежи. Освен във “Facebook” и “Twitter”, те залагат на присъствието си и в различни сайтове за социални новини и социален букмаркинг, като по този начин не само са по-близо до потребителите си и общуват с тях, но използват този тип медии и за много ефикасен маркетингов инструмент, посредством който предизвикват по-голям брой посещения на сайтовете си. Изследване [55] на Pew Research Center's Project for Excellence in Journalism и The George Washington University's School of Media and Public Affairs от февруари 2011 г. за употребата на “Twitter” сред тринадесет големи новинарски организации в САЩ показва, че 93% от туитовете им съдържат линкове към собствените им новинарски сайтове.

В последните една-две години с широкото разпространение на таблетите и четците за е-книги доста онлайн издания се ориентираха към създаването на специални версии за тях (на този етап най-вече за “Ipad” и “Amazon Kindle”), които предлагат срещу абонаментна такса – нещо, което вероятно с времето ще им донесе допълнителни приходи, но засега цените са сравнително ниски, а изданията, в желанието си да привлекат колкото си може повече нови абонати, предлагат промоционални пакети на повече от символични цени.

Различни са прогнозите кога периодичните издания напълно ще престанат да се печатат на хартия и ще продължат съществуването си единствено в дигитален вид. Франсис Гъри – генерален директор на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO), позовавайки се на някои научни изследвания, твърди, че в световен мащаб това ще се случи през 2040 г., а в САЩ още през 2017 година. [56] Дали тази прогноза ще се сбъдне, единствено времето ще покаже. Факт е обаче, че днес в редакциите на периодичните издания се създава мултимедийно съдържание и освен в писмен вид, много от статиите се качват онлайн като подкасти с аудио файлове, а част от тях дори с видео. Днешните журналисти в печатните издания трябва да умеят да работят с всеки един от тези формати, както и с различни системи за управление на уеб съдържание, а също така – да са активни в различните социални медии и мрежи, за да подържат постоянен диалог с читателите си и да популяризиран статиите си. По тази причина редакциите отдавна са готови за момента, в който хартиените вестници и списания ще изчезнат от пазара и изданията ще продължат да съществуват единствено в дигитален вид. Затова въпросът кога ще изчезнат хартиените издания изцяло зависи от читателите – докато има читатели, които предпочитат да разгръщат сутрешния си вестник или месечния журнал на хартия – ще има и издания, които да им предлагат това. Същото важи и за книгите – докато има търсене на хартиените издания на книги – ще има и предлагане на такива.

Бeлежки:

обратно нагоре