Технологичната революция в комуникациите заема основна роля в настъпилите процеси на конвергенция в медийната среда. Компютърните мрежи, електронните медии, телефонът, факсът позволяват почти непосредствен контакт, независимо от тяхното разположение на земята и от държавните граници. Почти всеки персонален компютър днес предлага на потребителите възможност да пускат дисково устройство или да се поставят флашки, съчетаващи текст, снимки, аудио и видеоклипове, а също да се свързват с глобалната мрежа и да получават достъп до различни бази от данни.

Скоростта за комуникация на хиляди километри е равна на скоростта при общуване с някой от непосредствена близост.

Понятието за конвергенция на медиите помага за разбирането и опознаването на някои от промените, протичащи в утвърдените медийни индустрии. Конвергенцията е кръстосване и съвместно функциониране на различните компютърни технологии и медийни индустрии.

Конвергирането, или смесването, предполага, че две или повече отделни цялости заедно образуват една интегрирана цялост. Конвергенцията е по-скоро кръстосване на пътища, което довежда до трансформиране на всяка от конвергиращите цялости, така и до създаване на нови такива.

За да се проследи пътят на настъпилите процеси, трябва да се проследят причините, довели до тях.

През новия век постепенно се утвърждава терминът „немасова медия” като антипод на „масмедия” [1].

Трите основни процеса – дигитализация, интеракция и глобализация пренастройват човешките сетива към усвояването на нова метаморфоза на медийната култура – дигиталната култура. Новата култура от своя страна бива определяна като хетерогенна, фрагментирана и изключително мобилна с помощта на компютърно опосредствената комуникация, информационните телекомуникационни технологии и Интернет [2].

В преломният преход от индустриално към постиндустриално информационно общество, настъпилите промени и трансформации са толкова значителни и кардинални, че някои изследователи определят епохата като постинформационна. Постинформационната епоха се характеризира със съществената особеност на компютърната комуникация, според която битовете са станали основния преносител на  информация, а аудиторията на тази информация често се състои от един човек.

Характерно в развитието на медиите през информационното общество е, че те станаха едновременно по-големи и по-малки. Известният учен в областта на дигиталните комуникации Никълъс Негропонте обяснява явлението с медиите, от една страна, с разширяване на аудиторията към масова и в същото време еволюирането на самите медии от технологична гледна точка към по-компактни форми и размери [3].

Проф. Владимир Михайлов отбелязва, че Негропонте дава теоретичната основа на новото време, като отделя физическите обекти – книги, вестници, телевизори, компактдискове и др., съставени от атоми, от дигиталните форми, съставени от битове и по този начин „... намери убягващата ни дефиниция за времето на дигитализацията, в която попаднаха средствата за масова комуникация и я определи като време от постинформационната епоха” [4].

В постиндустриалното общество отличителна характеристика на аудиторията е нейното атомизиране вследствие на персонализираната информация като продукт, предлаган от медийните предприятия. Крайната цел е индивидът. Информационното общество изживява своето дигитално съществуване, при което все повече няма да има средностатистически обекти на въздействие от страна на медиите, а субекти със собствена информационна политика.

Технологичната революция има претенции да бъде глобална. В основата й са комуникациите от всякакъв вид и най-вече телекомуникациите.

Глобализацията премахва разстоянията, границите за производство на стоки и услуги и тяхното пренасяне. Това не би могло да се реализира без възможността да се говори и да се обменят писмени документи, електронна поща, пренасяне на данни, без Интернет. В технологичен план това стана възможно чрез конвергенцията на медии, телекомуникации и изчислителна техника. С основание се очаква бъдещето да принадлежи на единна и универсална телекомуникационна мрежа за всички видове трафик и цялата гама от услуги.

Глобалните комуникации и Интернет включват хората в една глобална мрежа, която не е зависима от нито една държава и правителство поотделно. В нея събитията могат да се случат навсякъде. Дистанцията при тях няма значение, тъй като тяхното въздействие не зависи от разстоянията, границите не важат, тъй като нарастващите потоци от хора, стоки и информация могат да се движат между страните, независимо от държавните граници.

Съществена особеност на глобализацията са не границите, а потоците – транснационалните потоци от идеи, стоки, символи, хора, образи, пари, неограничавани от граници в един постоянен процес на обмяна. Глобализацията е тенденция, която се разгръща в момента и чрез нея светът се превръща в общо социално и културно пространство за намиращи се на съвсем различни места в реалното физическо пространство хора. Това е едно усещане за света като цяло, усещане на милиони хора, че живеят в “глобално село”. Глобализацията се усеща в най-висока степен от жителите на големите градове, от младите хора, от непосредствените участници в изграждането й. Колкото по-слаба икономически и политически е една държава толкова е по-откъсната от тези процеси [5].

Трансформацията или медияморфозата на средствата за комуникация, е процес протичащ под въздействието на сложни взаимодействия между осъзнати нужди, конкурентен и политически натиск, икономически аспекти, социални и технологически нововъведения. „Медияморфоза” на средствата за масова комуникация е понятие, въведено от медийният теоретик Роджър Фидлър [6]. Медияморфозата не е толкова теория, колкото обобщен начин на мислене за технологичната еволюция на средствата за комуникация.

Понятието за конвергенция на медиите става популярно и полезно средство за разбиране на някои от промените, протичащи в утвърдените медийни индустрии. Разпространените допускания, че конвергенцията ще доведе до по-малък брой форми на комуникация или в крайна сметка до отпадането на традиционните форми като вестници и списания, не се подкрепят от историческите доказателства.

Една от теориите на медийния изследовател Евърет Роджърс се позовава на това, че „ ...историята на комуникациите е история на повече от предходното” [7]. 

Вместо да се консолидират със старите форми или да ги заместват, по-новите форми по-скоро клонят към разграничаване и включване в медийния микс.

Роджър Фидлър твърди, че би било грешно интерпретирането на конвергенцията като сливане, напротив – конвергенцията винаги е била от съществено значение за еволюцията и за медиаморфичния процес. Днешните медийни форми са резултат от безброй малки конвергенции, протичащи с висока честота във времето. И въпреки че сливане и конвергенция нерядко се употребяват като синоними, те не означават едно и също нещо. Сливането предполага, че две или повече отделни цялости заедно образуват една интегрирана цялост. Конвергенцията е по-скоро кръстосване на пътища, което довежда както до трансформиране на всяка от конвергиращите цялости, така и до създаване на нови такива [8].

Фидлър не разглежда формите на комуникацията отделно, а всички заедно и във взаимна зависимост, като части от една система. Този подход позволява да се види, че новите медии на се появяват спонтанно и независимо, а възникват постепенно чрез преобразуване на старите. Когато възникват нови форми по-старите не изчезват, а продължават да съществуват, да се адаптират и развиват. Всяка нова форма влияе с течение на времето и в различна степен върху развитието на съществуващите вече форми.

Теорията за медияморфозата, според Фидлър, се опира на няколко основни идеи и принципи:

Съвместна еволюция, наречена от него – коеволюция, т.е. новите форми не заместват старите, а съществуват заедно с тях, като им влияят и водят до промени в тях.

Комплексността, т.е. признанието, че системата на комуникациите е сложна и комплексна, че тя се адаптира и самоорганизира при всяко голямо нововъведение.

Метаморфоза – новата медия не се появява спонтанно и независимо, тя възниква постепенно при метаморфозата на по-старите медии. Когато възникне нова форма, старите се стремят да се адаптират и продължават да еволюират, за да не отмрат.

Наследяване – възникващите форми наследяват доминиращите черти на по-ранните форми. Тези черти се препредават и разпръскват чрез комуникационни кодове, наречени езици.

Оцеляване – всички форми на средства за комуникация, както и медийните компании, са принудени да се адаптират и да еволюират, за да оцелеят в променящата се среда. Другата им възможност е да загинат.

Възможност и необходимост – новите медии не могат да получат широк прием само заради достойнствата на самата технология. Винаги трябва да съществува подходяща възможност, както и мотивираща социална, политическа и икономическа причина за развитието на новата технология.

Отложено възприемане – на новите медийни технологии винаги им е необходимо повече време от очакваното, за да постигнат търговски успех.

Обикновено им отнема поне едно поколение, за да изминат пътя от изпитанието на идеята до широкия прием [9].

Влиянието, което оказват протичащите процеси на промяна, трябва да се разглеждат глобално. Те засягат цялостната комуникационна система – медиите като средство за масова и индивидуална комуникация, съобщенията и техните телекомуникационни и електронни преносители. Всеобхватно погледнато, това са телекомуникациите, информационните услуги и масмедиите, включително и мултимедията с нейния интерактивен начин на общуване.

Изхождайки от факта, че новите медии не се появяват спонтанно и независимо, а са възникнали постепенно чрез метаморфозата на старите, това насочва разглеждането на  конвергентните форми като взаимно зависими части от една обща система.

Взаимовръзката между глобализация и медии е икономическият аспект, а интердисциплинарният подход е най-подходящ в изследването на конвергентните процеси в цялата информационно-комуникационна система.

Конвергенцията е процес на разминаване на границите между отделните електронни медии, при който старите разграничителни критерии между индивидуална и масова комуникация стават все по-трудно приложими. Под конвергенция се разбира и доближаването на различните медийни подсектори, особено на телекомуникации и медии. Една от типичните форми на конвергенцията е срастването на начините за разпространение на медийните съдържания и крайните приемащи устройства, т.е. все повече електронни услуги и съдържания да се пренасят чрез една транспортна мрежа и да се приемат от един и същ краен уред.

Конвергенция на услугите се изразява като възможност за взаимен достъп между съществуващите обособени мрежи и ползване на основните услуги, независимо в коя мрежа се намират отделните потребители, възможност на различни мрежови решения за пренос на различни видове услуги, обединяване на потребителските възможности на телефон, телевизия и персонален компютър.

При уеб телевизията, например, Интернет съдържанието и най-вече услугите на електронната търговия са достъпни чрез телевизионния приемник.

При конвергенция на техниката са налице, от една страна, възможността чрез различни мрежови платформи да се предоставят еднакви или подобни индивидуални и масови комуникационни услуги, и от друга страна, сливането на крайните устройства като телефон, радио- и телевизионен приемник и компютър в едно. Вече са налице такива мултимедийни крайни уреди. Друг е въпросът с лесната възможност за бораване и употребата им на този етап. Същото важи и за новите технологии на изображения, които изискват мобилизиране на всички знания и умения, за да могат да бъдат опознавани в обичайното всекидневие и творчески използвани.

Конвергирането на технологии като компютърната, телекомуникационната технология и телевизията в едно вероятно до неотдавна е звучало твърде авангардно. Според проф. Владимир Михайлов тези три различни научни сфери, макар и рожби на електроинженерството, да са се пренебрегвали взаимно, с течение на времето идеи и решения от една област намират приложение в друга. Постепенно това взаимодействие, наред с глобализацията на дигиталния подход, невероятният прогрес в развитието и производството на запаметяващи и свързани с обработката на данни компоненти, доведе до натрупването на критична маса, като внезапно стана съвсем очевидно, че трите технологии са се взаимосвързали до такава степен, че от тяхното обединяване се е получила една почти нова структура [10].

Самата телевизия като вид медия отдавна се промени. От статична вещ, присъстваща в домакинството, се превърна в преносима медия и програмите й са достъпни както от портативни приемници, така и по мобилните телефони. В действителност класификацията на телевизията като медия винаги е била комплицирано начинание по причина, че днес съществува наземна, кабелна и сателитна телевизия, съответно разпространявани в аналогов или цифров формат, с национални, регионални и международни програми, достъпни както от компютър, така и чрез мобилни телефони. 

Мобилната телевизия и достъпът до разпространение на телевизионни програми по Интернет в наши дни вече са реалност и се очаква процесът на конвергенция да се ускори през следващите години.

Конвергирането на основни отрасли като телекомуникация, медии и информационни услуги, както и възникването на техните правно-политически последици, са заложени от Европейската комисия в нейната „Зелена книга за конвергенцията” [11]. Насоката и значението е ясно – въпреки съществуващата специфика на отделните три сектора постепенно се преминава към конвергенция на нормативната среда и единни регулаторни органи вместо многообразието от органи в отделните сектори.

Технологичният прогрес на медийните системи през последните години се отличава с особена динамика. Дигитализирането или цифровизацията благоприятстваха тези процеси.

С напредъка на комуникационните технологии се разкриха нови възможности и услуги от медийните предприятия. При цифровата телевизия, например, тези услуги са: мултиканалност и възможност за пренос на съдържание чрез повече канали; интерактивност и хронологизиране на потребителските предпочитания; увеличаване на програмирането; едновременно предаване на едно и също съдържание по различен начин на излъчване, т.е. възможност за потребителя паралелно да приема услуги в цифров и аналогов формат до момента на окончателното прекратяване на аналоговия. Преди цифровизацията предлаганите услуги от радиотелевизионните и телекомуникационните компании са пряко зависими от мрежовата архитектура. При първите се разпространява масова информация от една точка до всички други точки в мрежата. При вторите се осъществява връзка между отделни точки вътре в самата мрежа.

Цифровизацията позволява малка зависимост на моделите за разпространение на информационните услуги от мрежовите методи за доставка. Сега телевизионните услуги се свързват с услуги с говор, Интернет или предаване на данни, а телевизионните сигнали се предават чрез сателит, обособени кабелни или наземни телекомуникационни мрежи. Преходът към цифрова телевизия е от голямо значение поради факта, че има потенциала да освободи голямо количество от радиочестотния спектър в момента, разпределен между аналоговите канали, създавайки пространство и за нови участници, повече конкуренция и допълнителни услуги.

Цифровата конвергенция и многоплатформеният достъп революционизираха предаването на информация и продължават да бъдат в процес на постоянна еволюция и усъвършенстване, влияейки върху всички сегменти на обществото, тъй като ще доведат до по-голям избор за потребителите, по-голяма гъвкавост и засилена конкуренция. Потребителите ще се възползват от нови и усъвършенствани услуги по радиоразпръскване като допълнителни програми, свързани с програмите подобрения, по-добро качество на звука и изображенията, включително такива свойства като широкоекранна телевизия и телевизия с висока разделителна способност (HD), интерактивни цифрови телевизионни услуги, мобилна телевизия, както и нови бъдещи услуги, които ще се различават от предлаганите днес фиксирани или мобилни приложения. Потребителите на цифрова телевизия ще имат същите възможности, както потребителите на Интернет, да избират и програмират сами това, което искат да видят или чуят, когато самите те решат и пожелаят. Ще се предлагат множество програми и услуги, но на практика това, което потребителите ще ползват, ще е един личен „персонифициран” канал, който всеки ще може да програмира и създаде, като досега познатото програмиране на телевизията ще е забравено и архаично.

Преминаването към цифрово радиоразпръскване ще окаже значително влияние и върху икономиката на ЕС като стимул за иновации, разкриване на нови работни места и производителност.

В своето съобщение от 13 ноември 2007 г. относно „Пълноценното използване на предимствата от цифровия дивидент в Европа: общ подход към използването на радиочестотния спектър, освободен при преминаване към цифрово радиоразпръскване” [12], Европейската комисия определя цифровия дивидент като „спектъра извън честотите, необходими за поддържане на съществуващите услуги по радиоразпръскване в напълно цифрова среда, включително настоящите задължения за предоставяне на обществени услуги“ — което означава част от честотните обхвати от 174 до 230 MHz (VHF) и от 470 до 862 MHz (UHF). Поради системите за цифрова компресия същият дял от спектъра, необходим за един аналогов телевизионен канал, може да се използва за шест до осем стандартни цифрови телевизионни канала. Двадесет и седемте държави членки нямат общ график за преминаване към изцяло цифрово радиоразпръскване. В много от държавите членки плановете за цифровизацията едва сега се разработват, докато в някои други преминаването вече е осъществено.

Друга форма на конвергенция е тази при съдържанията. При нея са налице видеото по заявка, когато зрителят сам решава какво и кога да гледа, както и уеб телевизията, при която интернет съдържанията и най-вече услугите на електронната търговия са достъпни чрез телевизионния приемник.

Контролът се осъществява от Директива за аудиовизуалните медийни услуги [13]. Директивата предоставя уеднаквена правна рамка освен за традиционната телевизия и за новите проявни форми като т. нар. видео по заявка (“Video-on-Demand”) с неговите две разновидности „Near-Video-on-Demand” и „True-Video-on-Demand”, при които зрителят сам решава кога и какво съдържание би искал да гледа [14].

Сливането на технологиите по разпространението и производството на информация позволява на различните медии – кабелни или телефонни устройства, спътникови връзки – да доставят на аудиторията еднакъв тип съдържание.

Конвергенцията на пазарите е силно изразена при разпространението на цифровата телевизия, което зависи от множество услуги като кодиране, компресиране, системи за достъп, навигация и т. н. Изграждането на такава инфраструктура изисква голям финансов ресурс, с което се стимулират сливанията на предприятия и отделни пазари.

Отрасли свързани с производството на съдържание се интегрират с отрасли, произвеждащи оборудване за медиите.

Конвергенцията на поведението на потребителите е свързана със самите потребители. При нея основни фактори са разходите по набавяне на съответните крайни устройства, обслужващи цифровата еволюция, както и лесното ползване на различните услуги.

Конвергенцията в медийна среда би могла да се разглежда и като икономическа стратегия, при която комуникационните компании търсят финансови печалби. Те ги постигат, като организират дейността на различните медии, които притежават, в система, където те работят заедно. Стратегиите се обединяват и подпомагат от фактори като: корпоративната концентрация, при която по-малък брой големи компании притежават все повече и повече медийни структури; дигитализацията, при която медийното съдържание, произвеждано на универсален компютърен език, може да бъде лесно пригодено за употреба в каквото и да било устройство; както и липсата на държавна централизация – факт, който дава шанс на медийните конгломерати да притежават различни по вид медии (телевизии, радиа, печатни издания) на един и същ пазар. Тази политика позволява на компании за пренос на съдържание (кабелните оператори) да притежават канали, където да показват своя продукция.

Изхождайки от максимата, че основната задача на медийните организации е да привличат трайно вниманието на аудиторията, трябва да се потърси смисъл в предлагането на медийни продукти под една марка в поредица от потенциално допълващи се канали или така наречените кросмедийни стратегии.

Според Петранка Филева по този начин се удължава времето на контакт (обем на потребление) и се натрупва “икономия от мащаба” за производството на един медиен продукт. Засилва се ефектът от маркетинговата комуникация, планирана за придвижване в мрежи от медии. Независимо дали са в ролята на продавачи на медийно съдържание за аудиторията, или пък в ролята на продавачи на рекламно място и на комуникационни услуги, (мулти)медийните организации се интересуват от многократния достъп до аудиторията в нейното ежедневие чрез разнообразно кросмедийно предлагане. Производството на медийни продукти се характеризира с някои особености при търсене на оптималност и рационалност. Техните постоянни разходи са много високи, а променливите и маргиналните са близки до нулата. Произведеният веднъж с много постоянни разходи прототип на медийния продукт, така нареченото “първо копие”, може да се възпроизвежда, препакетира, разпространява в един пазар, а след това в множество други. Това беше възможно и преди години, когато като купиш при изгодни условия авторското право, можеш да “отваряш много допълнителни прозорци” (windowing) за допълнително усвояване на интелектуалната му стойност и за разпространение в разнообразни форми. Днес възможностите са много повече, защото всеки информационен продукт или продукт, предназначен за развлечение, се изработва и разпространява в дигитална форма, така че преоформянето му в различен пакет или за различен носител (дистрибутор) е много бързо, относително лесно, с разнообразни ползи за множество различни потребители в различни краища на света [15].

При конвергенция на правото все още се търсят способи за уеднаквяване на регулираните стандарти, тъй като засега различните съдържания изискват различна регулация. На този етап действаща е Директивата за аудиовизуални медийни услуги, както и Инфраструктурният пакет от директиви на ЕС от 2002 г. Тези директиви третират способите за разпространение на съдържание. Европейският законодател заменя понятията „телекомуникационни мрежи и услуги” с понятието „електронни комуникационни мрежи и услуги”.

Предвижда се в бъдеще въвеждането на всеобхватна надзорна инстанция, която да прилага уеднаквени стандарти.

Динамичното развитие на технологиите поставя нови предизвикателства както към политиката, така и към регулирането в областта на съобщенията. Наблюдаващата се конвергенция между далекосъобщителни услуги, медии и информационни услуги наложи разработването на нов правен пакет от страна на ЕК, с оглед хармонизиранe и облекчаване на условията за достъп до пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги на страните членки на Европейската общност – Правна рамка 2002, която включва:

- Директива 2002/21/ЕС за общата регулаторна рамка за електронни съобщителни мрежи и услуги.

- Директива 2002/19/ЕС за достъп и взаимно свързване на електронни съобщителни мрежи.

- Директива 2002/20/ЕС за лицензирането на електронните съобщителни мрежи и услуги.

- Директива 2002/22/ЕС за универсалната услуга и правата на потребителите.

- Директива 2002/58/ЕС за обработката на личните данни и защита на неприкосновеността.

- Директива 2002/77/ЕС за конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги [16].

В Република България, като държава членка на Европейския съюз, действа напълно хармонизирано законодателство, което е предпоставка за ускоряване на интеграционните процеси с единния пазар и за развитие на общоевропейски съобщителни мрежи и услуги, без препятствията на териториалните граници на националното законодателство.

Регулаторната рамка на ЕС за електронните съобщителни мрежи и услуги се прилага за всички предавателни инфраструктури, независимо какъв вид услуги се предават чрез тях. Тази рамка обхваща всички електронни съобщителни мрежи, свързаните с тях съоръжения и електронни съобщителни услуги, включително онези, които се използват за пренос на излъчвано съдържание — като кабелни телевизионни мрежи, мрежи за наземно и спътниково радиоразпръскване.

Ключовата дума в Рамка 2002 на ЕС е конвергенция – случващото се в момента смесване и преливане на телекомуникации, информационни технологии и електронни медии.

Правното регулиране на самите съдържания в близко бъдеще ще продължи да бъде различно, тъй като е различна необходимостта от регулиране при едно електронно издание на вестник, при една разпространявана по Интернет телевизионна програма и видео – on demand. Не трябва да се подценява ролята на телевизията за формиране на общественото мнение, поради което тя изисква особено регулиране в сравнение с другите медии. Макар, като последица от цифровизацията, много основни понятия (универсална услуга, гарантиране на многообразието) да имат възможност да получат ново звучене, за уеднаквяване на правната рамка на регулиране на различните съдържания, ще е необходимо още време [17].

Конвергенцията е фактор, който напълно променя не само структурата на медиите, но и цялата медийна икономика.

Конвергенцията на информационните пазари е неизбежен и бурно развиващ се процес, който налага преструктуриране и вертикална интеграция на множество индустрии. Бъдещият ефект все още не е напълно ясен, но е гарантирано осигуряването на достъп до съдържание и инфраструктура, които са от огромно значение за свободния избор на потребителите.

обратно нагоре