Life and Death in a TimeofTerror

Автори: Howard R. Pollio, Tolya Stoitsova, and Anne Snellen

ISBN978-954-535-668-1

  Медийният анализ в монографията, издадена от НБУ на английски език, е базиран на уникална методика, разработена отавторите на книгата и от други участници като привлечени специалисти.Темата, свързана с терористичните атаки в САЩ през 2001г., е обект на засилен интерес в продължение на 10 години, както и на много проучвания от редица американски и международни институти, университети, водещиучени и изследователи, но в случая се акцентира на социално-психологичните аспекти на международния тероризъм, кактои на позицията на медиите при отразяване на събитието.

  Анализът обхваща 270 редакторски статии на 5 световни медии от различни страни като САЩ, Англия, Русия и България за един период от еднагодина и проследява публикациите по теми, визиращи атаките по Световния търговски център в Ню Йорк, сградата на Пентагона във Вашингтон иразбилия се самолет на Американските обединени авиолинии над Пенсилвания.Анализът се базира на вестниците "Ню Йорк Таймс", „Вашингтон пост", "Таймс”, Великобритания, "Сега", България, и"Известия", Русия.

  Публикациите, свързани с терористичната атака, се оценяват по четири критерии, обхващащи различни, проблемниобласти: а/ къде и с каква честота през изследваната година всеки един от 5-те вестника публикува релевантни материали; б/ какви теми и за какво се отнасят публикациите; в/ към какви исторически събития или теми, развити в литературата, правят отправки съответните медии; г/ какви лингвистични подходи и речеви ситуации се използват, за да се предаде по-голямо разбиране на ситуацията.

  Изследването е  добре структурирано, стойностно и в бъдеще подобни анализи  могат да се доразвият, като се включат в тях учени и изследователи, занимаващи се с Теория на кризите и кризисен мениджмънт, Мрежови центриран анализ, Теория на катастрофите, Теория на хаоса.

Доц. д-р Руси Маринов

Изгубени в гледането. Бариери пред аудио-визуалните медии

Автор: Петя Александрова

ISBN978-954-320-376-5

“Краят на киното, каквото го познава(х)ме?” Тази фраза се повтаря в книгата често. Ще рече човек - още преди да е разтворил книжните страници - че Петя Александрова е сътворила песимистично-носталгичен текст за отминалото общуване и изчезналото великолепие на изкуството. Нищо подобно. Изгубването, в което Петя Александрова се вглежда старателно, с острото око и инстинкт на критик, културолог, социолог, психолог и просто обикновен зрител, е много повече пътуване из лабиринт от надежди и възможности. На първо място това “изгубване” е “самоизгубване”, лично преживяно в критическата и преподавателската практика на Петя Александрова. Но собствените наблюдения, въпроси и хипотези са подкрепени с интердисциплинарни аргументи и факти. Нормалното стъписване пред ускореното време, в което филмовото изкуство и общуването с него се променя от 90-те години на миналия век до днес, очевидно е узряло в процеса на създаване на тази книга до особено удоволствие, до почти авантюристична авторска тръпка от предизвикателствата, пред които тези промени ни изправят.

На второ място, същото това “изгубване” е “чуждото изгубване”, наблюдавано от Петя Александрова у другите – студенти, зрители, колеги, собствените й деца, всевъзможни междинни институции по пътя на готовия филм до неговата публика – от заглавието (ако си спомним за първата й книга “Мъките на заглавието”) през превода, пиара, категоризацията, рекламата, критическите отзиви – до начините на употреба на отделния филм (мястото, каналите, носителя за неговото гледане) – за да се стигне до загубите и находките по трасето, на което с дигитална скорост влизат следващите генерации зрители.    

След като прочете “Изгубени в гледането”,  читателят ще осъзнае, че всъщност Петя Александрова е написала книга за втората част от заглавието - повече за гледането, отколкото за изгубването. В това е и същественият принос на новия й текст. По традиция, чийто край може би също наближава, кинознанието винаги се е интересувало главно от художественото тяло на филма. И въпросът какво се случва с това художествено тяло във времето и пространството остава до голяма степен без конкретни отговори. “Изгубени в гледането” търси точно тези отговори.

Антония Ковачева

Медиа бележки

Автор: Росен К. Стоянов

ISBN978-954-535-669-8

Настоящият проект е закономерното завършване на поредица публикации в областта, осъществени от автора в продължение на изследователската му работа през последните няколко години. Текстът се явява несъмнено и важна част от необходимата научна литература за обучаващите се в сферата на медиите, журналистика, връзки с обществеността, политология, социология, конфликти и национална сигурност.

Развиване на теорията и практиката в интердисциплинарна област, очертана от политическите комуникации, масовите комуникации и политологията.

Очертава се полето на въздействие и влияние, същността и техниките на политическата комуникация, както и се дават коректни и работещи определения на практики и понятия, често неправилно употребявани във всекидневната работа на журналисти, политици и учени.

Основните опорни точки на проблематизиране в текста са:

- конфликтите като социална реалност и житейска характеристика, а комуникацията – като междинното поле и идеалният посредник за решаването им.

- разглеждане на сложните взаимовръзки между съвременната реклама и пропаганда, които си поставят задачата в по-голяма степен да ни продават потребителски блага и политически кандидати, отколкото фанатизъм и тоталитаризъм.

-   засяга се процесът на превръщането на телевизионната реалност в реалност на политиката.

-   глобализацията на съвременните комуникации и медии, превръщаща ги постепенно в равноправни участници при взимането на решения.

-   разглежда се проблемът за това, как именно възприема обикновеният “всекидневният” потребител на мрежата on line медиите и on line комуникацията изобщо – като средство за комуникация, канал за предаване и получаване на информация или все повече като свой собствен културен продукт.

обратно нагоре