Гл. ас. д-р Тодор Г. Панайотов

Резюме:

В студията се изследва началото, развитието и краят на второто по големина вестникарско предприятие в Третото българско царство. То се формира от акционерните дружества „Български печат“ и „Преса“, които близо четвърт век издават и отпечатват централния информационен всекидневен вестник „Зора“. Редактор и директор на „Зора“ е Данаил Крапчев - един от най-известните журналисти в България. Той е основател и водещ акционер в „Български печат“ и „Преса“. Досега в научната книжнина по журналистика няма самостоятелно и цялостно изследване, което да е посветено на тези акционерни дружества и на  ролята на Крапчев в тях. Изследването се базира върху невключени в научно обръщение архивни източници и още на материали от периодичния печат, справочна, мемоарна и научна литература.

След Първата световна война настъпват значителни промени в развитието на българската журналистика,защото се появяват редица нови периодични издания и вече водеща роля има „информационната и коментарната преса“[1]. Най-значимото ново издание е информационният ежедневен вестник „Зора“. Вестникът излиза в столицата София от 18 май 1919 г. до 7 септември 1944 г. в общо 7 548 броя.[2] Негов редактор и директор е Данаил Крапчев, който е сред най-известните журналисти в България.

Мястото и ролята на вестник „Зора“ в българската преса е изтъкнато още от неговите съвременници. Ще приведа само две оценки на представители на журналистическата колегия. Първата е на американският мисионер, журналист и политик Рубин Хенри Маркам, а втората оценка е на ръководството на Съюза на професионалните провинциални журналисти в България.

Маркам живее и работи цели двадесет години в България и добре познава българската действителност. Като журналист през 20-те години на XXвек е редактор и издател на български периодични издания, а от 1927 г. е кореспондент за Балканския полуостров на вестник „Крисчън Сайънс Монитър“, издаван в Бостън.През 1931 г. той отпечатва в София, на английски език, книгата си „Запознайте се с България“. Трудът е предназначен за чужденци, които отскоро пребивават в България или имат намерение да посетят страната ни. В книгата си Маркъм пише следното за централните ежедневници:„Четиридесет всекидневника се издават редовно в България. Основните, разбира се, са тези издавани в столицата, които са 16 на брой. Пет са на пазара сутрин, един на обяд и 10 вечерта.[...] Най-добрият сутрешен вестник е „Зора”, от който дневно се продават по 50 000 копия. Той предлага добра информация, избягва най-разпространените сензации, съдържа отлични, стегнато написани уводни статии, държи на вестникарския морал, включва може би малко в повече вицове за тъщи и жени и се чете от всички сериозни хора в страната.“[3]

Десет години по-късно в „Златният алманах“, издаден от Съюза на професионалните провинциални журналисти в България, е дадена следната визитка на вестник „Зора“: „…той стана най-авторитетният български ежедневник, чието меродавно мнение по политическите въпроси, се цени не само у нас, но и в чужбина. Вестникът се отличава с динамичност в работата и със своята не само разнообразна и подробна, но и достоверна и обективна информация, осигурена от добре уредена служба: вътрешна – чрез многобройния си редакционен персонал и кореспондентите в цялата страна, и външна – чрез своите дописници в столиците на големите европейски държави. Винаги усъвършенствувайки своята техника и излизащ на 8, 10, 12, а понякога и на 16 страници, в. „Зора“ много спомогна за по-изискания външен вид на българския вестник. „Зора“ се отличава и с чистота на своя език. Изобщо, по съдържание, техническо усъвършенствуване, организация на службите и културното и политическото влияние, „Зора“ издигна българския печат на европейско ниво.“[4]

Това възходящо развитие на вестника обаче е прекъснато насилствено.[5]Веднага след държавния преврат на 9 септември 1944 г. вестник „Зора“ е спрян, а ръководителят му Данаил Крапчев е убит. След половин година убийството му е „узаконено“ с Наредбата-закон за народния съд.

Десетилетия наред вестник „Зора“ е пренебрегван от марксистката историография и в научната литература той е представян с негативни характеристики. Те се срещат дори и в най-малко идеологизирания труд, какъвто е националният библиографски указател на периодичния печат. Ето кратък цитат от него: „Със своите статии, информации и други материали из областта на икономиката, политиката и културата З. е типичен представител на идеологията и политиката на българската реакционна буржоазия в периода между двете войни до 9 септ. 1944 г.“[6]

След 1989 г. Данаил Крапчев бе съдебно реабилитиран, а журналистическата му дейност обективно оценена. В научната книжнина по журналистика обаче бяло петно остава дейността на Крапчев като водещ акционер и основател на второто по големина вестникарско предприятие в Третото българско царство. Това предприятие се състои от акционерните дружества „Български печат“ и „Преса“, които близо четвърт век издават и отпечатват централния информационен всекидневен вестник „Зора“. За тези акционерни дружества досега няма самостоятелно и цялостно изследване.

Затова в тази студия се изследва началото, развитието и краят на акционерните дружества „Български печат“ и „Преса“. Изследването се базира върху невключени в научно обръщение архивни източници и още на материали от периодичния печат, справочна, мемоарна и научна литература.

***

На 18 май 1919 г. излиза брой 1 на вестник „Зора“. След по-малко от месец на 15 юни 1919 г., в канцеларията на „Придворна печатница“, група софийски граждани основават за срок от 50 години акционерно дружество (АД) „Български печат“. Дружеството е със седалище в София и има следните цели: „да издава и разпространява всякакви ежедневни, периодични и други издания“; „да се занимава с всякаква книжнина и печатарска търговия и индустрия“.[7]

Първият Управителен съвет (УС) на АД „Български печат“ е назначен за три години и има следният състав: председател е Крум Чапрашиков, подпредседател и делегат - администратор е Александър Паскалев и членове са Данаил Крапчев, Александър Чапрашиков, Петко Пенчев, Иван Икономов и Н. Николаев. Възнаграждението на УС е определено на 12%, като 2 % през първите три години са за делегат – администратора, а останалите 10% се разпределят поравно между всички членове.[8]

Дружественият капитал на новата фирма е фиксиран на три милиона лева, но с решение на УС може да бъде повишен до пет милиона лева. Всяка акция е с номинал от сто лева на приносител. Подписката на акциите за АД „Български печат“ се извършва през периода от 20 до 29 юни 1919 г. в Балканска банка, която след Първата световна войнае „най-мощният център на чуждестранен капитал в България“[9].При подпискатасе внасят само 30% от стойността на записаните акции, а остатъка, когато УС прецени.

С най-много записани акции 15 110 са братята Крум и Александър Чапрашикови, които са крупни тютюнотърговци. На второ и трето място по брой записани акции са книгоиздателят Александър Паскалев с 3 540 и „Придворна печатница“ с 3 000. Притежатели на по 2 000 акции са журналистите Данаил Крапчев и Иван Икономов и пенсионера Н. Николаев. За 45 хиляди лева Ан. Михайлов закупува 1 500 акции, а публицистът П. Пенчев е собственик на 500. С най-малко придобити акции 350 в АД „Български печат“ е Ал. Македонски. Подписката приключва на 29 юни 1919 г. като са пласирани 30 хиляди акции, а внесената сума за тях е 900 хиляди лева.[10]

Съгласно член 159 на Търговския закон УС на АД „Български печат“ отправя покана до записалите акции за общо Учредително събрание. То се провежда на 18 юли 1919 г. в канцеларията на „Придворна печатница“. На него учредителите одобряват Устава на новата фирма, нейният УС и с тайно гласуване избират Проверителен съвет. Неговият мандат е една година и е в състав: Ан. Михайлов, Ал. Македонски и Ап. Апостолов, а за техни заместници са определени В. Пасков и Л. Илиев. Дружеството е регистрирано в Търговския регистър на Софийския окръжен съд в том 14 под № 334 от 1919 г. Обявата за тази регистрация е публикувана в Държавен вестник.[11]

Отново чрез Държавен вестник брой 198 от 3 декември 1919 г. УС кани акционерите да участват в увеличение на капитала и да внесат до 15 декември 1919 г. 10% и до 1 март 1920 г. още 10% от стойността на записаните от тях акции. Явно намерението на ръководството на АД „Български печат“ за увеличаване на капитала се проваля, защото първата точка от дневния ред на Първото общо годишно събрание на акционерите, свикано на 4 юли 1920 г., е за намаление на основния капитал на дружеството. Освен това,в навечерието на това събрание на 28 юни 1920 г. Крум и Александър Чапрашикови подават оставки. Официалният мотив на всеки един от тях е „понеже не разполагам с достатъчно свободно време за да мога да вземам участие в управлението на дружеството“[12]. С писмо от 9 юли 1920 гдвамата най-крупни акционери на АД „Български печат“ официално са известени, че събранието е приело оставките им и, че те са освободени от УС и от всякаква отговорност. Така фамилия Чапрашикови се дистанцира от управлението на дружеството, но продължава да бъде главен акционер във фирмата.

В доклада на УС пред акционерите на Първото общо годишно събрание се изтъква, че въпреки лошите условия създадени след войната „успяхме да създадем и закрепим един вестник с голям обществен престиж, какъвто е основания и издавания от дружеството ни вестник „Зора“[13]. В доклада още се подчертава, че са покрити всички разходи, независимо от скъпата хартия, която е внос от Холандия и въпреки ниската цена на вестниците. УС предлага на акционерите на АД „Български печат“ сливане с командитно дружество „Книгоиздателство Ал. Паскалев и С-ие“ и „Книга“ – търговско индустриално и книжарско акционерно дружество. След тези промени Данаил Крапчев, „постепенно овладява собствеността на дружеството, като закупува по-голямата част от акциите“[14].

Данаил Крапчев постепенно овладява и ръководството на вестник „Зора“. Отначало той е трети по ранг редактор и четвърти по заплащане в редакцията. Това ясно личи от ведомостта за заплатите на редакционния персонал на вестник „Зора“ за месец септември 1919 г.[15]В нея като главен редактор на изданието е записан Петко Пенчев със заплата от 1 250 лева, Матей Бончев е редактор уредник и получава 1 000 лева, същата сума се изплаща и на шефа на репортерите Коста Купенков, а Данаил Крапчев е на длъжност редактор и взема заплата от 900 лева. След тях по заплащане са преводачите, репортерите и коректорите, чиито месечни доходи са в размер между 300 и 700 лева. Освен заплатите се изплащат и хонорари. На Данаил Крапчев през месец декември за пет материала са изплатени 150 лева хонорар. През месец септември 1919 г., щатният редакционния персонал на „Зора“ е 16 човека, а административния персонал на вестника наброява общо 10 човека. Сред тях с най-голяма заплата от 900 лева е администраторът Матей Георгиев, а след него по заплащане с 500 лева е счетоводителят Йордан Тасев.

Доходите на Данаил Крапчев рязко скачат след като става водещ акционер в АД „Български печат“ и овладява ръководството на вестник „Зора“. През месец април 1927 г. той получава вече най-много сред редакционния персонал. За двете позиции като главен редактор и директор на „Зора“ получава общо 12 хиляди лева. За сравнение заплатата на Матей Бончев е 8 хиляди лева, а на Коста Купенков е 6 хиляди лева. През септември 1928 г. заплатите на тримата са следните: Данаил Крапчев 14 хиляди лева, Матей Бончев 10 хиляди лева, а на Коста Купенков е 7 хиляди лева. По същото време други журналисти с добро заплащане са Ал. Георгиев с 10 хиляди и Райко Алексиев с 8 хиляди лева. [16 ]

Като главен редактор и директор на „Зора“ Данаил Крапчев започва да привлича за сътрудници и щатни журналисти редица свои роднини, което е отразено и в разплащателните ведомости. Например, през месец април 1927 г. заплатата на Мара Крапчева е четири хиляди лева, а през септември 1928 г. на нея е изплатен хонорар в размер на 11 150 лева за превод на 446 машинописни страници поместени във вестник „Зора“. Този хонорар е изплатен за превода на следните три романа: „Интимния живот на Клеопатра“, „ По добре господар отколкото слуга“ и „Човекът отникъде“. За сравнение през същия месец на Л. Христов за 55 снимки е изплатен хонорар в размер на 8250 лева.[17]

Отначало вестник „Зора“ се отпечатва в „Придворна печатница“, но от август 1919 г. ръководството на вестника използва услугите на печатницата на вестник   „Мир“[18].Брой 86 на „Зора“ е първият отпечатан в тази печатница срещу сумата от 178 лева и 20 стотинки и излиза в тираж от 12 350 екземпляра. Презавгуст 1919 г.най-висока сума от 186 лева е заплатена за отпечатването на брой 97 от 31 август, който има тираж точно 13 хиляди копия. Интересното е, че тиражът на всекидневника силно варира и през декември 1919 г. той се срива рязко. Тогава най-нисък е тиража на брой 197 и брой 198 от 30 и 31 декември – по 2 800 копия. През декември 1919 г. с най- висок тираж са брой 177 и брой 178. Те са отпечатани на датите 6 и 7 и излизат точно в 8 800 екземпляра. За целия месец са отпечатани общо 177 900 екземпляра, за които са заплатени 3 900 левана печатницата на вестник „Мир“. Отделно се заплаща и на печатарите. Например през септември 1919 г. главният машинист на печатницата на вестник „Мир“ Петър Такев получава 1 850 лева, а през декември му са изплатени две хиляди лева. През следващите години вестник „Зора“ се отпечатва и в печатниците „Напред“, „Стайков“ и „Пряпорец“.

За да не зависи от чужди печатници през юли 1928 г. Данаил Крапчев създава „Преса“ АД за книгоиздателство и печат. Основатели на новата фирма са още: д-р А. Станишев, адвоката Георги П. Киселов, търговците Аврам Шемтов, Вл. К. Берлинов, Богдан Бошнаков, Моше Алкалай и инженера Марин Шишков. Новото дружество е основано за срок от 50 години и неговата цел е: „издаване на книги, списания и вестници и тяхното отпечатване; печатане на книги, списания и вестници за сметка на трети лица; търговия с всички видове хартия и други артикули; покупко - продажба на всякакви движими и недвижими имоти“ [19].

Основният капитал на „Преса“ е два милиона лева, но с решение на УС може да бъде повишен до пет милиона лева чрез издаване на нови акции. Общият брой акции е 400 от по 5000 лева едната. На 28 юли 1928 г. подписката за тях приключва, като всеки акционер внася по 30% от стойността на акцията. Основателите на дружеството записват следния брой акции: д-р А. Станишев 150, Георги П. Киселов 120, Данаил Крапчев 50, Аврам Шемтов 30, Вл. К. Берлинов 20, а Богдан Бошнаков, Моше Алкалай и Марин Шишков по 10. Първият УС е с мандат от три години и в него влизат петимата акционери с най-много акции, а останалите трима стават членове на Проверителния съвет. [20]През следващите години настъпват значителни промени в акционерния капитал на „Преса“ АД за книгоиздателство и печат и тези промени повтарят измененията, настъпили в собствеността на акциите наАД „Български печат“. Данаил Крапчев по същия начин овладява собствеността на „Преса“, като отново постепенно закупува по-голямата част от акциите на акционерите основатели.

Учредителният протокол на „Преса“ е подписан на 7 август 1928 г., а на следващия ден е внесено заявление до Софийския окръжен съд за вписване на фирмата в Търговския регистър. Със съдебно определение от 10 август, в том 34 под № 138 от 1928 г., е зарегистрирана търговска фирма „Преса“ АД за книгоиздателство и печат със седалище в София. Това определение е обнародвано в Държавен вестник и с него се утвърждава Устава и се узаконява функционирането на дружеството.[21]

Уставът на новото предприятие е изключително подробен. В член 12 е уредено правото на участие в Общото събрание (ОС). То се добива чрез депозиране на акции в дружествената каса или в банка и акционерите имат право да присъстват лично или да се представляват от пълномощник. В член 32 е обяснено какво е чиста печалба и как тя се разпределя: 10% за тантиеми на УС, 10% за запасен фонд, който е част от дружественото имущество и служи само за покриване на загуби по равносметката, а остатъка от печалбата се разпределя от ОС на акционерите за други фондове, за амортизация на машини и сгради и за дивиденти. Последната седма глава на Устава е озаглавена „Прекратяване на дружеството и разпределение на актива“. В нея е записано, че УС винаги има право да предложи на събранието на акционерите „разтурянето или ликвидирането на дружеството при следните условия:

1.   Когато установи, че са загубени целия резервен фонд и половината капитал и събранието не реши да го възобнови.

2.   Когато по предложение на УС или на акционерите, които притежават 3/4 от дружествения капитал се реши разтурването на дружеството.

3.   При ликвидация всяка акция получава съответния дял от основния капитал, резервните фондове и произведението от продажбата на недвижимите и движимите имоти на дружеството.“[22]

Дружество „Преса“ е създадено в навечерието на световната икономическа криза (1929-1933 г. ) и затова в началото на 30-те години на XXвек реализира незадоволителни финансови резултати. Това ясно личи от балансите на фирмата публикувани в Държавен вестник и от тях става ясно, че дружеството редовно е на загуба. Прави впечатление, че основно перо сред разходите са средствата отделени за заплати и премии на работещите в дружеството. Ето какво се изтъква в отчета на УС пред Третото общо годишно събрание на акционерите, проведено на 15 април 1932 г.: „ Предвид голямата конкуренция в печатарството, поради липса на работа и платежоспособни клиенти и поради това, че ние плащаме на нашите добросъвестни и квалифицирани словослагатели и технически персонал сравнително добри заплати, оценявайки по такъв начин техния труд, то и през тази година не можахме да реализираме никакви печалби.“[23]

Първата печалба на „Преса“ АД за книгоиздателство и печат, от едва малко над пет хиляди лева, е реализирана през отчетната 1933 г. През 1934 г. печалбата вече е повече от 254 хиляди лева и за тази отчетна година са раздадени и първите дивиденти на акционерите в размер на 200 хиляди лева и тантиеми за членовете на УС в размер на 25 418 лева.[24]Основните приходи на дружеството са от отпечатването на вестници, които към 31 декември 1934 г. възлизат на повече от три милиона и 700 хиляди лева. Освен ежедневника „Зора“ в печатницата на дружеството се отпечатват и вестниците „Македония“, „Вестник на вестниците“, „Слово“, „Родина“ и „Щурец“.С разрастването на клиентите се налага построяването на нов склад в двора на печатницата и втори етаж на дружественото здание.

През периода 1935г. – 1938 г. печалбата на „Преса“ АД за книгоиздателство и печат нараства непрекъснато. В сравнение с 1934 г. тя е по-голяма средно шест пъти, а раздадените дивиденти и други допълнителни възнаграждения се увеличават почти пет пъти.[25]Това се дължи, както на огромното покачване на тиража на вестник „Зора“, така и на привличането на нови клиенти каквито са вестниците „Днес“ и „Труд“. През 1936 г. за първи път печалбата на дружеството надхвърля един милион лева, а на следващата 1937 г. печалбата вече е почти два милиона и тогава акционерите си разпределят дивидент в размер на 400 хиляди лева. През следващата 1938 г., въпреки че печалбата е по-ниска и е малко над един милион и 540 хиляди лева, тя почти изцяло е разпределена между акционерите. Тогава раздадените дивиденти са точно един милион лева, за тантиеми са отделени 178 хиляди лева и са изплатени и специални възнаграждения в размер на 240 хиляди лева.

Заради доброто развитие на дружество „Преса“ акционерите решават да направят крупни инвестиции в сгради и техника. За да се обслужват по-добре клиентите под наем са наети съседни имоти, а от фабрика „Вомаг“ в Германия са закупени нови печатарски машини. Сред тях е и нова ротационна машина, която може да отпечатва вестници с обем от 32 страници.[26]С тази машина се избягва и закъснението в отпечатването на вестник „Зора“, който през различните дни на седмицата излиза в 4,6, 8 или 12 страници. Изключително успешното развитие на изданието личи от неговия тираж. През 1935 г. се печатат ежедневно между 85 000 и 90 000 екземпляра, а през 1936 г. вече е надмината величината от 100 хиляди копия всеки ден.[27]

Тези добри резултати се дължат главно на умелото ръководство на директора Данаил Крапчев, защото той превръща „Зора“ в най-добре осведомения ежедневник в България. Вестникът има кореспонденти не само в страната, но и разполага с кореспондентски служби в редица световни градове като най-дейни са кореспондентите в Лондон и Париж. Освен това, редакцията подържа телефонна служба за връзка с чужди вестникарски централи със седалище във Виена и Белград и така се осигуряват за „Зора“ бързи и проверени новини от цял свят.[28]

Читателите на вестника се увеличават, защото „Зора“ е не само модерен информационен всекидневник, но се отличава и със своето разнообразно съдържание и публикации в широк жанров диапазон. Читателите са привлечени още и от факта, че вестникът е сериозно списван и има подчертано интелигентски характер. Разбира се, за този облик на изданието допринасят личностите работили за него. Данаил Крапчевангажира на хонорар и на щат редица представители на българския елит. Като автори във всекидневника са привлечени най-изявените български учени и университетски преподаватели като Боян Пенев, Гаврил Кацаров, Йордан Иванов, Михаил Арнаудов, Любомир Милетич, Александър Т. Балан. Редактори навестник „Зора“ сатопжурналистите Петко Пенчев, Матей Бончев, Константин Купенков, Стоян Аршинков и Александър Дякович. За „Зора“ дълги години работят иголемите имена в българската култура като Димитър Подвързачов, Йордан Бадев, Райко Алексиев, Чудомир и Димитър Талев. Освен това, Димитър Талев става акционер вАД „Български печат“  и като собственик на 2 000 акции получава дивиденти и тантиеми. [29]

Така постепенно вестник „Зора“ и двете фирми свързани с него прерастват във второто по големина вестникарско предприятие в Третото българско царство. Това става факт в един от най-повратните периоди в развитието на страната и безспорно,Данаил Крапчев стоизад успешното развитие. Той лавира умело между различните политически режими, които управляват страната и така осигурява редовното излизане на всекидневника и нормалното функциониране на двете акционерни дружества. Това се признава и в отчетния доклад на членовете на УС на АД „Български печат“, изнесен пред акционерите на 10 април 1937 г.В този доклад се изтъква: „Вестник „Зора“ расте не само със своя тираж, но той всяка година увеличава и своя обществен престиж, а това ще продължава докато управлението в лицето на г-н Д. Крапчев непрестава да бъде в непрекъснато напрежение и умело направлява „Зора“ да се движи по своя възходящ път. Затова и с радост отбелязваме в настоящия доклад, че през месец май 1936 г., многозаслужилия за делото на в. „Зора“ негов директор г. Д. Крапчев, празнува своята тридесет годишна вестникарска дейност и заслужено дружеството ни издаде неговия сборник от статии под заглавие „Изминат път 1906-1936 г.“. По тоя случай излязоха в ежедневния и периодичния печат много похвални статии – отзиви за личността и делото на г. Крапчев. Управителният съвет на АД „Български печат“, поздравява директора на в. „Зора“ за неговия с достойнство 30 годишен вестникарски и обществен път и благодари нему и на всички негови сътрудници за преданата служба.“[30]

Успешното развитие на „Зора“ логично води и до големи възнаграждения за ръководството на вестника и добри заплати и хонорари за журналистите и сътрудниците. През 1932 г. годишната заплата на директора Данаил Крапчев е 182 хиляди лева, на редактора Матей Бончев е 140 хиляди лева, общият разход за редакционни заплати е над един милион лева, а за хонорари на сътрудниците са изплатени над половин милион лева. През същата година печалбата от ежедневника е почти шест милиона лева. Половината от нея се формира от обявите и рекламите публикувани в изданието, а другата половина е от ръчната продажба и абонамента за вестника. През тази 1932 г. общите разходи са пет милиона 533 хиляди лева, като половината от тях са за печат и експедиция на вестника. В крайна сметка е реализирана чиста печалба от 476 хиляди лева за издателската фирма.[31]

Печалбите на АД „Български печат“ през 30-те години на XXвек варират. Например през отчетната 1930 г. чистата печалба на фирмата е над 535 хиляди лева, през 1932 г. тя пада до 476 хиляди лева, а през 1936 г. се увеличава до близо 880 хиляди лева. [32]Тези печалби се разпределят като дивиденти и тантиеми сред акционерите. Сумата изплатена наДанаил Крапчев,който е на второ място по брой акции, е следната: през 1933 г. е над 40 хиляди лева, през 1935 г. е почти 53 хиляди лева, през 1936 г. е към 88 хиляди лева, а през 1938 г. са точно 203 762 лева. Повече от него получава единствено Елисавета Крум Чапрашикова. Все още като най-голям акционер тя получава следните дивиденти: през 1935 г. приблизително 93 хиляди лева, през 1936 г. към 149 хиляди лева, а през 1938 г. без малко 350 хиляди лева.[33]

Служителите при АД „Български печат“ и „Зора“ освен заплатите си също получават допълнителни възнаграждения, които са 5% от чистата печалба на издателската фирма на вестника. Сред тях с най-високи приходи е административният директор Иван Трифонов Марковски, който през 1936 г. е получил почти 74 хиляди лева, а през 1938 г. над 105 хиляди лева. Сред чиновниците с най-високи допълнителни доходи е Илия Крапчев. През 1936 г. той взема допълнително към 32 хиляди лева, а две години по-късно тази сума е почти 72 хиляди лева. Освен него във вестника работят и други роднини на Данаил Крапчев. Това са коректорката Иванка Крапчева и журналиста Любен Крапчев, който за 1938 г. е получил допълнително над 58 хиляди лева.[34]

Кореспондентите на вестник „Зора“ в чужбина вземат хонорари, а тези в България са на заплата. За 1937 г. и 1938 г. най-големи хонорари са изплатени на кореспондента в Лондон Никола Пенчев. Той взема средно към 12 хиляди лева месечно като най-ниската сума е 6 736 лева през април 1938 г., а на-високата е над 23 хиляди лева през ноември 1937 г. След него по доходи е кореспондентът в Париж Стоян Г. Стоянов, който средно на месец получава към шест хиляди лева. Около пет хиляди лева на месец се изплащат на Ненад Певац, кореспондент в Белград. През месец март 1939 г. чистата заплата на кореспондентите в страната е в следните размери: 3 790 лева са изплатени на Чудомир (псевдоним на Димитър Чорбаджийски) от Казанлък, 1 489 лева е заплащането на Кирил Кръстев от Русе и по 989 лева получават Пешо Попов, Ал. Багажев, Груд Иванов и Кр. Георгиев, които са кореспонденти съответно от Пловдив, Варна, Бургас и Перник.[35]

През Втората световна война властите налагат редица ограничения на фирмите, включително и върху потреблението на вестникарската хартия. Те забраняват вестниците да излизат на повече от шест страници и това засяга най-много сутрешните всекидневници. Въпреки това върховото развитие на вестник „Зора“ и на фирмата, която го издава е точно през военните години. Това личи от документите на редовните Общи годишни събрания. Ето какво пише в един от докладите на УС на „Български печат“: „И миналата 1942 г. бе военна година. УС не може да се похвали с някаква особена дейност през изтеклата година, тъй като вестник „Зора“, единственото издание на дружеството, се е движил под тежестта на войната и интереса на читателите към военните събития. Тежестта на войната ни налагаше да разполагаме с ограничено количество хартия, а интереса към събитията създава много читатели, значи тиража на вестника се увеличава все повече и повече. Но за да пестим хартия, в тазгодишния доклад, трябва да съобщим, че за първи път, сме принудени да стягаме тиража, а то ще се налага и за в бъдеще, поне докато трае войната. По същите причини, нещо което е нередно, ограничаваме размера и на обявите. През изтеклата година УС използва един случай, като взема на публична продан имота на ул. „11 август“ и ул. „Искър“, в съседство с редакцията, който се състои от 300 кв. м. и една двуетажна къща.“[36]

През Втората световна войнаредакционния и административния персонал на вестник „Зора“ наброява 40 души, а изданието излиза в огромни тиражи. През 1941 г. редакцията успява да пласира над 29 милиона копия, през 1942 г. те са почти 33 милиона, а през 1943 г. те вече надвишават 43 милиона броя. Това означава, че средно на ден тиражът на продадените копия на „Зора“ през 1941 г. е почти 98 хиляди броя, през 1942 г. е към 111 хиляди, а през 1943 г. вече е около 150 хиляди продадени копия. Най-много броеве от вестника са пласирани през месец септември 1943 г. - точно 5 милиона 641 хиляди 480 броя. Интересно е разпределението на продадените копия между столицата и провинцията. Средно на ден в София се продават през 1941 г. над 27 хиляди копия, а през 1942 г. са почти 31 хиляди. За същите години в провинцията са продадени съответно към 71 хиляди и приблизително 80 хиляди броя. Непродадените броеве като процент от общия тираж е следният: през 1941 г. е 10%, през 1942 г. е почти 13%, но през най-успешната от трите години 1943 г. пада до малко над 7%.[37]

От продажбата, абонамента, рекламите и обявленията, публикувани във вестник „Зора“, общият оборот на дружество „Български печат“ драстично нараства. През годините на Втората световна война той е следният: 1939 г. е над 23 милиона лева, през 1940 г. е над 24 и половина милиона, а през 1943 г. е приблизително 48 милиона и 700 хиляди лева. От началото на януари до 7 септември 1944 г. предприятието реализира оборот от почти 43 милиона лева, а изразходваната хартия за отпечатването на „Зора“ е почти 678 тона. След спирането на вестника обаче единствената дейност на дружеството е продажбата на вестникарска хартия. До края на 1944 г. са продадени повече от 523 тона хартия за над осем милиона лева. Така общият оборот на издателската фирма за 1944 г. надминава 51 милиона лева, а печалбата за разпределение е към 18 милиона и 600 хиляди лева.[38]

През годините на Втората световна война дружество „Преса“ се развива относително стабилно. Това става ясно от годишните равносметки на фирмата публикувани в Държавен вестник. Докато през 1939 г. тя е за малко над шест милиона лева, то през 1942 г. вече е над осем милиона и 200 хиляди лева.[39]В печатницата на дружеството се отпечатват вече и вестниците „Дума“ и „Земеделска задруга“. Персоналът нараства до 37 души, фирмата притежава собствено триетажно здание и дворно място в центъра на София, има две ротативни и две линотипни машини.[40] Въпреки въздушните нападения над София и огромните разрушения в непосредствена близост до дружество „Преса“, предприятието продължава да работи и само за периода от януари до 9 септември 1944 г. в него са отпечатани рекордните над 57 милиона броя вестници.[41]Чистите печалби на дружеството през годините са следните: 1939 г. над 930 хиляди лева, 1940 г. над 696 хиляди лева, 1941 г. почти 789 хиляди лева, 1942 г. 420 хиляди лева, 1943 г. над 575 хиляди лева. Въз основа на тези печалби са изплащани дивиденти и тантиеми на акционерите. Заради голямата инфлация през 1942 г. заплатите на работниците и служителите в дружеството са повишени с 10%. Допълнително им се изплащат и две извънредни заплати.[42]

През Втората световна война Данаил Крапчев съперничи по влияние и доходи на най-големия медиен магнат в страната Атанас Дамянов. Крапчев вече е най-големият акционер в двете дружества, създадени за издаването и отпечатването на вестник „Зора“. В „Преса“ той владее 200 акции, което е точно половината от акциите на дружеството. В „Български печат“ Крапчев е собственик на повече от половината акции – 17 400 или точно 58%. Затова без проблеми променя уставите на двете фирми и назначава за директор на „Преса“ Никола Крапчев, на който изплаща по 15 заплати годишно. От двете предприятия Данаил Крапчев получава тантиеми и дивиденти плюс заплатата на директор на вестник „Зора“, която през месец март 1940 г. е 19 332 лева. За 1943 г. той само от вестника и от дружество „Български печат“ получава доходи в размер на почти 524 хиляди лева. През 1943 г. ползва и кредити от „Преса“ в размер на почти един милион и 375 хиляди лева. Заплащането на другите трима ръководители е многократно по-малко. За сравнение през същата 1943 г. на директора на „Преса“ Никола Крапчев са изплатени почти 285 хиляди лева, на директора на „Български печат“ Иван Трифонов заплащането е 262 хиляди лева, а главният редактор на „Зора“ Матей Бончев получава 231 хиляди лева. На водещите журналисти във вестника през същата 1943 г. са изплатени следните възнаграждения: на редакторите Йордан Бадев 190 хиляди, Стоян Аршинков 184 хиляди, Александър Дякович 175 хиляди, Любен Крапчев и Димитър Талев по 143 177 лева, а на уредника Петър Николчев 267 хиляди лева. През следващата 1944 г. доходите на хората работещи за вестник „Зора“ се увеличават между два и три пъти, като сред тях са и сътрудниците Живко Крапчев и Радка Крапчева.[43]

След държавния преврат на 9 септември 1944 г.второто по големина вестникарско предприятие в Третото българско царство е разгромено. Данаил Крапчев е убит, акциите му са конфискувани , а имуществото му е разграбено. Новите власти веднагаспират вестник „Зора“. В неговите помещения и имоти те настаняват редакциите на вестници, свързани с новите управляващи партии. Касата на дружество „Преса“ е насилствено отворена и изчезват 340 хиляди лева, документи и ценни книжа за 610 хиляди лева. [44]От „Български печат“ са иззети „движими имоти за 194 380 лева“[45].С Постановление на Министерския съвет от октомври 1944 г. управлението на имуществото на акционерните дружества „Преса“ и „Български печат“ се възлага на Министерството на пропагандата.[46]

След като са поставени под държавен надзор двете фирми продължават своята дейност, но с друго ръководство и нови директиви за развитие. Новите ръководители на „Български печат“ разполагат с активите на дружеството, които към 31 декември 1944 г. са на стойност от близо 31 милиона лева.[47]През следващите години те разпродават имуществото на дружеството, главно хартия, и реализират следните обороти: за 1945 г. над 13 милиона и 273 хиляди лева, а за 1946 г. над 14 милиона и 622 хиляди лева. През периода 1945 г. – 1947 г. дружеството многократно е ревизирано от данъчни експерти и само през 1947 г. му са съставени три акта за над два милиона лева. Заради тези актове до декември 1947 г., заедно с лихвите „Български печат“ е принуден да изплати сумата от почти два милиона и 700 хиляди лева. [48]В Държавен вестник, брой 233 от 8 октомври 1949 г. е публикуван Указ № 810. По силата на този документ Централният съвет на Отечествения фронт става приемник на всички имущества на АД „Български печат“.

Отново в Държавен вестник, брой 138 от 18 юни 1945 г., са публикувани Балансът, сметката „Загуби и печалби“ и доклада на Проверителния съвет на АД „Преса“ към 31 декември 1944 г. От тях е видно, че активите на дружеството са за почти 29 милиона лева, а чистата печалба за разпределение е над девет милиона и 107 хиляди лева. На 27 юни 1945 г. се провежда Общото годишно събрание на акционерите. На него са представени конфискуваните от държавата 390 акции от общо 400. УС е назначен от министъра на пропагандата и така представителите на държавата прокарват безпроблемно всички решения.

Докладът на УС е красноречив и затова ще цитирам по-дълга извадка от него. В документа пише: „Отчетната година рязко промени следвания до нея курс на АД „Преса“, всъщност сестринското предприятие на „Български печат“ АД. Главната задача на АД „Преса“ беше отпечатването на в. „Зора“, а другата му дейност е сравнително незначителна. 9 септември тури край на в. „Зора“, а също така и на другите издания, които се печатаха в „Преса“ и отстрани нейното ръководство. Следователно отчетната година следва да се раздели на два периода до 9 септември и след 9 септември.

През първия период предприятието е ръководено самовластно от неговия директор и акционер Никола Крапчев, зад който е бил главния акционер на „Български печат“ и „Преса“ Данаил Крапчев.[...] Революционният преврат на9 септември не се съпътства с необходимите мерки по опазване активите на предприятието. [...] Образуваният О. Ф. комитет при АД „Преса“ е действувал със съзнанието, че не държи отчет никому [...]. От 9 септември до края на годината в АД „Преса“ са отпечатани 48 234 800 двустранни броеве на вестниците „Отечествен фронт“, „Работническо дело“ и др. и въпреки силно повишените заплати, доволно свободно разходваните суми и др. предприятието завърши годината с една крупна печалба. Грамадна част от последната ще следва да се внесе като данък върху военновременните печалби, а останалата следва да се разпредели съгласно правилника със заповед на министъра на пропагандата.“[49]

Три месеца по-късно през септември 1945 г. Министерството на финансите възстановява 200 акции на акционерите Георги Киселов и Атанас Симов. Като членове на УС те вземат участие в Общото годишно събрание на АД „Преса“, провело се на 16 април 1946 г. В него държавата е представена с 200 акции (това са конфискуваните акции на Данаил Крапчев), Георги Киселов участва с 198 акции, а Атанас Симов с 2 акции. В доклада на УС се посочва: „Изтеклата 1945 г. бе особено благоприятна за нашето дружество, което използва до максимум капацитета на своите машини и друг инвентар. През годината бяха отпечатани 115 484 450 четири, шест и осем странични броеве, равни на 247 865 200 двустранични броеве срещу 105 257 170 двустранични броеве през 1944 г.“[50]Затова приходите от печат са почти двойно по-големи от тези през 1944 г. и са близо 60 милиона лева. Чистата печалба обаче е само девет милиона и 44 хиляди лева и е с над 63 хиляди лева по-малка от тази, реализирана през 1944 г. Това се дължи на значително повишените разходи, главно за заплати и допълнителни плащания. От тази печалба за дивидент на акционерите се изплащат по 750 лева за всяка акция.

Единадесет месеца по-късно от обявление в Държавен вестник брой 60 от 15 март 1947 г. става ясно, че всички акции на дружеството, на брой 400, са конфискувани в полза на държавата. На 2 април 1947 г. се провежда 17 редовно Общото годишно събрание на АД „Преса“. В доклада на председателя Менахем Файонов се посочва, че акциите на Георги Киселов и Атанас Симов отново са собственост на държавата, защото не били представени от собствениците в срок за вписване в книгата на акционерите. Разбира се, двамата не са допуснати на събранието и са извадени от УС на дружеството. Така само представителите на държавата участват в това събрание. Те гласуват единодушно по 1 000 лева дивидент на акция и тантиеми за ръководството на дружеството в размер на 405 хиляди лева.[51]

От документите на Общите годишни събрания на акционерите, провели се след 1944 г. ясно личи, че се раздават на работещите в дружеството не само високи заплати, но и допълнителни възнаграждения и дори се поема данъка върху всички тези приходи. Нещо повече, учредява се специална фондация за социални мероприятия, която има за цел „да снабди постепенно работниците, служителите и чиновниците на АД „Преса“ с удобни и хигиенични жилища, както и да разкрие други възможности за повишаване на тяхното материално и културно равнище“[52].

Така на практика фирмата е източвана от хора, които нито са я създали, нито са я развили, но си раздават огромни заплати и с пари на дружеството подобряват своя бит. Логично скоро УС започва да отчита в своите доклади „чувствително понижени приходи и чувствително повишени разходи“[53]. След национализацията следва и ликвидация на АД „Преса“. Това не пречи обаче през 1952 г. общинското предприятие „Софжилфонд“ при Сталински район Б да иска чрез Софийския окръжен съд близо осем хиляди лева. Тази сума е за „наем от АД „Преса“ в ликвидация“[54].

***

За четвърт век вестник „Зора“ се превръща в институция в българската периодика. За неговото издаване и отпечатване са създадени двете акционерни дружества „Български печат и „Преса“ АД за книгоиздателство и печат. Така създавайки двете фирми, акционерите в тях затварят цикъла по производството на вестника и постепенно изграждат второто по големина вестникарско предприятие в Третото българско царство.

През годините „Зора“ се налага като най-добрия информационен всекидневник в България и много печелившо издание, което носи добри доходи на журналистите, акционерите и служителите. Безспорно, Данаил Крапчев стоизад успешното развитие на вестник „Зора“ и двете фирми свързани с него. Отначало той е само един от редакторите на всекидневника „Зора“. През годините обаче постепенно овладява собствеността на дружествата, които го издават и отпечатват, като закупува по-голямата част от акциите и дълги години заема поста директор на „Зора“.

В годините на Втората световна война Данаил Крапчев е лидерът и лицето на всекидневника „Зора“ и вече е най-големият акционер в двете фирми пряко свързани с вестника. Тогава неговото влияние в българското общество е огромно. Чрез ежедневника той направлява общественото мнение в страната и съперничи по авторитет и доходи на най-големия медиен магнат в страната Атанас Дамянов. Освен това, в двете фирми пряко свързани с „Зора“ и в самото издание, Данаил Крапчев назначава редица свои роднини. Това са чиновника, а по-късно и директор Никола Крапчев, преводачката Мара Крапчева, коректорката Иванка Крапчева, журналиста Любен Крапчев и сътрудниците Живко Крапчев и Радка Крапчева. Така Данаил Крапчев превръща в семеен бизнес вестник „Зора“ и фирмите „Български печат и „Преса“.

Всичко обаче се променя веднага след държавния преврат на 9 септември 1944 г. Тогава вестник „Зора“ е спрян, имуществото му е конфискувано, а ръководителят му Данаил Крапчев е убит. През 1947 г. окончателно „Български печат“ и „Преса“ са национализирани. Така фактически се слага край на най-добрия информационен всекидневник в Царство България и на второто най-печелившо вестникарско предприятие в страната.

Бележки:

1. Петров, Милко. Концептуализмът – дефицит или излишество в българската журналистика на XXвек. – В: Българската журналистика 160 години. Минало - настояще - перспективи. София: Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2006, с. 26-27.

2.Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател. Съставител Димитър Иванчев. Т. 1. София: Наука и изкуство, 1962, с. 341.

3.Markham, R. H. MeetBulgaria. Sofia: The Stopansko Razvitiye Press, 1931, p.241-242.

4. Златеният алманахна България. б.м. б.г., с. 626 – 627.

5. Панайотов, Тодор. Български издатели и журналисти. София: ПАН,2013, с. 8.

6. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател. Съставител Димитър Иванчев. Т. 1. София: Наука и изкуство, 1962, с. 341.

7. ЦДА, ф. 245к, оп.1, а.е. 1, л. 2.

8. Пак там.

9. Рангелов Рашо. Студии върху икономическата история на българската журналистика. София: Хъски, 1993, с. 119.

10. ЦДА, ф. 245к, оп.1, а.е. 1, л. 20.

11. Държавен вестник, № 91, 28 юли 1919.

12.ЦДА, ф. 245к, оп.1, а.е. 3, л. 2-3.

13.Пак там, л.14.

14.Топенчаров, Владимир.Българската журналистика 1917-1923. София: Наука и изкуство,1986, с. 480.

15. ЦДА, ф. 245к, оп.1, а.е. 32, л. 47, 133.

16. Пак там, а. е. 96 , л. 32, 33, 40, 71, 73, 74: а. е. 113, л. 29-31, 62-65, 71, 77.

17. Пак там, а. е. 113, л. 7, 56.

18. Пак там, а. е. 32, л. 65, 187: а.е. 34, л. 29, 40, 116.

19. ДА – София, ф. 3к, оп. 6, а.е. 3547, л. 3.

20. Пак там, л. 1, 3.

21. Държавен вестник, № 110, 15 август 1928.

22. ДА – София, ф. 3к, оп. 6, а.е. 3547, л. 7.

23. Пак там, л. 56.

24. Пак там, л. 106, 108.

25. Пак там, а. е. 3548, л. 2, 20, 42, 48, 49.

26. Пак там, л. 20, 48.

27. Пак там, л. 2, 19.

28. ЦДА, ф. 245к, оп. 1, а.е. 7, л. 2.

29. Панайотов, Тодор. Културният елит на България и централните всекидневници през първата половина на XXвек.– Изкуствоведски четения. София: БАН - Институт за изследване на изкуствата, 2015, с. 107.

30. ЦДА, ф. 245к, оп. 1, а.е. 7, л. 2.

31. Пак там, а. е. 24, л. 153, 154.

32. Държавен вестник, № 24, 2 май 1931; № 60, 19 март 1937.

33. ЦДА, ф. 245к, оп. 1, а.е. 24, л. 56, 120, 145, 160.

34. Пак там, л. 56, 120.

35. Пак там, л. 48, 92-94.

36. Пак там, оп. 1, а.е. 11, л. 9.

37. Пак там, оп. 1, а.е. 11, л. 9; а. е. 12, л.1.

38. ЦДА, ф. 159к, оп. 10, а.е. 368, л. 6, 23, 34, 35, 38, 39; Държавен вестник, № 138, 18 юни 1945.

39. Държавен вестник, № 17, 24 януари 1940; № 41, 23 февруари 1943.

40. ЦДА, ф. 159к, оп. 10, а.е. 1925, л. 22, 26.

41. ДА – София, ф. 3к, оп.6, а.е. 3549, л.96.

42. Пак там, л. 134.

43. ЦДА, ф. 245к, оп. 1, а.е. 24, л. 3; ф. 159к, оп. 10, а.е. 368, л. 15; 26,  а.е. 1925, л. 4, 5; Крапчева, Радка. Само за вестника си мислеше и болееше. – В: Данаил Крапчев и в. „Зора“. Незабравимото. Съставител и редактор Цвета Трифонова. Велико Търново: Фабер, 2006, с.172-174.

44. ЦДА, ф. 159к, оп. 10, а.е. 1925, л. 9.

45. Държавен вестник, № 138, 18 юни 1945.

46.Пак там, № 238, 28 октомври 1944.

47. Пак там, № 132, 11 юни 1945.

48. ЦДА, ф. 159к, оп. 10, а.е. 368, л. 1, 2, 5-33.

49. ДА – София, ф. 3к, оп. 6, а.е. 3547, л. 96, 97.

50.Пак там, а.е. 3549, л. 37, 57, 67.

51. Пак там, л. 47, 48.

52. Пак там, л. 35.

53. Пак там, л. 32.

54. Пак там, л. 1.

Съкращения:

АД– Акционерно дружество

ДА – Държавен архив

ОС – Общо събрание

УС – Управителен съвет

ЦДА – Централен държавен архив

ф. - фонд

оп. - опис

а. е. - архивна единица

л. - лист

обратно нагоре