Борил Мечков

Резюме:

Настоящият текст представлява естествено продължение на наскоро публикуваната студия „Миграцията и ксенофобията във фокуса на екранните изкуства”. Тук във фокуса на вниманието е начинът, по който европейските екранни изкуства започнаха да отразяват не просто притока на големи маси от индивиди с видимо различни религиозни, културни, битови и политически характеристики, а и въздействието им върху заварените вътрешни порядки на приемащите общества. Предлага се теоретична рамка за изследването на тези явления и изобразяването им чрез екранните изкуства. Представен е конкретен случай – документалният филм на режисьора Джанфранко Роси „Огън в морето”, спечелил голямата награда „Златната мечка” на Берлинския филмов фестивал.

 Встъпителни бележки

  Пространственото придвижване на огромни маси от хора през националните граници – най-общо определяно като външна или международна миграция - е едно от най-впечатляващите социални явления на съвременния свят. В същото време, поне от няколко години насам, в теоретичната интерпретация и практическото третиране на явлението започват да преобладават негативните и дори катастрофични гледни точки. Най-общо казано, „прииждането” на големи маси от „чужденци” (особено ако става дума за индивиди с видимо различни религиозни, културни, битови и политически характеристики) започна да се възприема като заплаха за приемащите общества. Дори когато оценките не са толкова категорични, нараства убедеността, че за всяко общество, дори за „най-силното” (в икономически, политически, социален и морален план) миграцията представлява предизвикателство, защото оказва въздействие върху заварените вътрешни порядки на това общество. Дори съдържанието на промяната да не е еднозначно неприемлива („подмладяването” чрез имиграция е широкоразпространено и желано), самият механизъм на нейното протичане поставя сериозни въпроси пред приемащото общество, неговите институции и елити.

  Актуалността и значимостта на проблематиката имат поне два съществени аспекта. От една страна, става дума за съзнателните, организирани действия на приемащото общество към пристигащите мигранти, т.е. за имиграционните и интеграционните политики, които по цял ред причини трябва да бъдат съобразени с множество обстоятелства: международното право и действащи споразумения в сферата на човешките права; специфичните особености на различните групи (типове) мигранти, вътрешните условия и проблеми на всяко приемащо общество и т.н.. В това число, възниква необходимост от цялостна, системна координация на различните политики, имащи отношение към миграцията и мигрантите, тъй като досега в много страни те се разработват и прилагат относително самостоятелно.

  От друга страна, разработването и прилагането на международни и национални политики към миграцията е невъзможно (или поне не може да бъде адекватно), ако не са изучени и обяснени съвременните измерения на отражението на миграцията върху процесите в приемащите общества. В това отношение е крайно време да се отхвърлят догмите на „политическата коректност” и да се приложат изцяло научни подходи, които регистрират и изясняват процесите в истинските им измерения и последици.

  В настоящия текст тези предизикателства се разглеждат през призмата на  възможностите на екранните изкуства да отразяват действителността и да отправят послания, които могат да играят съществена роля за овладяване на кризисните процеси.

1.    Теоретична рамка на изучаването на бежанската вълна и нейното отражение върху социалния ред на приемащите общества

  За всеки нормален човек е ясно, че интензивният поток от мигранти в съвременните условия не може да не променя приемащите общества. Това само по себе си не е катастрофа и дори може да бъде процес с позитивен съвкупен ефект, но за целта е необходимо да има яснота как да бъде планиран и ръководен. На свой ред, посоченото изискване налага да се преосмисли съдържанието и употребата на редица теоретически, политически и етически нееднозначни понятия, като „интеграция”, „ксенофобия”, „мултикултурализъм” и т.н. Всъщност, тази дискусия вече започна на политическо ниво, а изоставането на нейното пълноценно научно осигуряване може да има само негативни последици (вж. напр. Кръстева, 2014). 

  Проблемите на изучаването на отражението на миграцията върху социалния ред на приемащите общества са твърде разнообразни по своята същност, корени и последици. Настоящият текст си поставя значително по-скромна задача - да представи една актуална картина на изобразяването на миграционната (бежанската) вълна със средствата на екранните изкуства. Изхожда се от тезата, че съвременната международна миграция неизбежно предизвиква значими ефекти върху социалния ред на приемащите общества. Характерът на тези ефекти е сложен и противоречив и налага разработването на комплекс от мерки – не само в сферата на прилаганите досега политики за интеграция на легалните мигранти, но и от гледна точка на масовопсихичните процеси в приемащите общества. В това отношение изследването на гледната точка на екранните изкуства би могло да предложи един полезен допълнителен поглед.

  Понятието за социален ред заема ключово място в социалните науки, на първо място – в социологията. Приема се, че проблемът за социалния ред е теоретично обоснован за пръв път от Томас Хобс в известното му произведение „Левиатан” и най-общо се свежда до въпроса как се създават, запазват, функционират и изменят трайни и регулируеми социални отношения между социални актьори, които имат несъвпадащи интереси и разполагат с различни ресурси.

  Социалният ред е широко понятие, отразяващо социалните ценности, норми, традиции, очаквания, йерархии, институции и договори, създаващи възможност обществата и човешките общности да се поддържат в стабилно състояние. В крайна сметка социалният ред предполага съществуването на социални практики, които формират и поддържат приемливи начини на човешко поведение.

  Природата и поддържането на социалния ред са били предмет на разглеждане и обяснение от почти всички основни теоретични направления и автори в социологията. Например, в исторически план интересът към формулирания от Хобс „проблем за социалния ред” е бил обусловен от процесите на индустриализация и урбанизация, предизвикали разпадането на традиционните общности и първичните социални отношения, отслабването на обичайните фактори и субекти на социален контрол, както и цялостното повишаване на нивото на обществена нестабилност в резултат на ускорените промени през XIX в.

Оттук може да се изведе основното съдържание на теоретичните и практическите аспекти на изучаването на ефектите на международната миграция върху състоянието на приемащите общества. А именно – дали, в каква степен и в какво отношение мигрантите влияят върху социалните ценности, норми, традиции, очаквания, йерархии, институции и договори, действащи в приемащото общество с оглед неговото поддържане в стабилно състояние. Това отражение може да се изучава в тесен смисъл – като прояви и тенденции на нарушаване на правните норми, или в широк смисъл – като поведения, които влизат в противоречие със съществуващите ценности, морални норми, традиции и културни образци в приемащото общество (Димитров, 2016, с. 8).

Хипотетично може да се приеме, че отражението на миграцията върху вътрешния ред може да достигне мащаби, изразяващи се в промяна на идентичността на приемащото общество, т.е. на съществено изменение на заварените норми и ценности.

Неразделна част от изследователските и практическите аспекти на проблема представляват и мерките (политиките), чрез които приемащото общество би могло, от една страна, да поощри и оползотвори положителните страни на отражението на миграцията, а от друга страна, да предотврати или минимизира отрицателните ефекти от миграцията.

Фактите показват, че имиграцията – при определени мащаби и обстоятелства – променя всяко приемащо общество в редица отношения. Една обща последица е „нарастването на многообразието в приемащото общество, което означава засилване на съществените различия (в най-разнообразни сфери, като труд, образование, бит, кухня, художествена култура и др.), на свой ред пораждащи както възможности, така и предизвикателства” (Маринов, 2016, с. 78). Някои от тези предизвикателства се превръщат в основна цел на публични политики, например, насочени към преодоляване на пречките за икономическо и гражданско включване. Нарастването на многообразието може дори да доведе до съществени промени в културната идентичност, например, въвеждане на нови критерии, ползвани при самоопределянето на един индивид като „британец”, „германец” или „българин”.  Трудно може да се оспори, че в основната си част промените, изразяващи се в нарастващо многообразие, представляват реално въздействие върху заварения социален (вътрешен) ред.

Навсякъде потенциалните и реални отражения на имиграцията (разбирани като влияние върху вътрешния ред) предизвикват организирани усилия от страна на държавата и съответни, нерядко противоречиви реакции сред обществото. „От една страна, всяка съвременна държава предприема мерки „на входа” – както за ограничаване, така и за определен подбор на имигрантите. От друга страна, навсякъде се прилагат (макар и различни и с различен ефект) политики за ограничаване или премахване на възникващите в резултат на имиграцията (и засягащи както имигрантите, така и приемащите общности) различия, най-често обозначавани като политики за интеграция на имигрантите. Например, формулира се целта децата на имигрантите (второто поколение имигранти) да имат същия шанс да успеят в живота (равен старт), като връстниците си от приемащото общество.” (Пак там, с. 81) Когато по една или друга причина тази цел не е постигната (особено по отношение на образованието и заетостта), възникват допълнителни негативни процеси – капсулиране на мигрантските общности, сегрегация, недоверие към институциите, предразположеност към радикални идеологии, нарастване на страховете и враждебността към имигрантите в приемащото общество и т.н.

Миграцията и мигрантите като заплаха. Идеята, че имиграцията оказва постоянно и потенциално неблагоприятно въздействие върху социалния ред в приемащите страни, намира израз във все по-широката употреба на понятието „миграционен натиск”. Провежданите на държавно ниво политики по отношение на миграционния натиск залягат в основата на редица международни и правителствени документи.

Най-активната работа за теоретично разработване на понятието „миграционен натиск” е осъществена през 90-те години на ХХ в., когато енатрупан и значителен практически опит, допълнително обогатен през последните години. На тази основа може да се приеме следната работна дефиниция за миграционен натиск: „Миграционният натиск е резултат от една започната, но все още незавършила нова фаза на международна миграция и изразява въздействието, упражнявано върху държавната граница от миграционните потоци чрез търсенето на възможност за нейното преминаване.” (Ташев, 2015, с. 1).

Това понятие показва степента на развитие на миграционния процес и неговия потенциал, ако не бъде овладян. Мигрантите, упражняващи миграционния натиск, са част от миграционния потенциал на страните на произход, на който не е позволено да се реализира вследствие на ограниченията, въведени поради затруднения или невъзможност на икономическата и социална система на приемащата държава да приеме и интегрира по-голям брой имигранти (т.е. с оглед на предвидими негативни отражения върху вътрешния ред на приемащите страни).

Тук трябва да се има предвид, че част от мигрантите от миграционния поток, който формира миграционния натиск, все пак успяват по различни канали да преминат държавната граница под формата на нелегални имигранти или на лица, търсещи убежище. По този начин въздействието на миграционния натиск се разпростира и върху територията на приемащата страна, т.е. оказва пряко влияние върху вътрешния ред в даденото общество. В този случай може да се приеме и едно по-широко разбиране за миграционния натиск, изразяващо се в натиск върху социалната система във връзка с приема, интеграцията и социализацията или репатрирането на този тип имигранти (вж. Collier, 2014, р. 35).

Появата на зони на демографски взрив и демографска депресия води до нарушаване на регионалния демографски баланс. Основен проблемен център в изследванията върху миграционния натиск е, че при рязкото увеличаване на броя на потенциалните емигранти, т.е. при наличието на значителна разлика между населението в трудоспособна възраст и съществуващите работни места в страните на произход, се налага ревизия на политиките за имигриране. В този случай акцентът се поставя върху нуждата от работни места и капацитета на икономиката в приемащите държави да ги създаде.

Въз основа на подобен анализ могат да се предвиждат бъдещи проблеми със заетостта както в изпращащите, така и в приемащите държави и да се изработят управленски политики, чрез които да се разрешат или ограничат последиците от наблюдавания демографски растеж в някои държави и влошаването на демографските показатели в други. Подобен вид политики за контрол върху имиграцията и свеждането доминимум на миграционния натиск изхождат от утвърдилото се в съвременното либерално общество разбиране, че сигурността отдавна е станала такава „свещена” ценност, каквито са демокрацията или правата на човека.

Известно е, че днес на сигурността се гледа в много по-широк контекст – говори се за икономическа сигурност, етнокултурна сигурност, криминогенна сигурност и др. За определяне степента на сигурност, т.е. на гарантиране на съществуващия социален ред, все по-често се използват и различни демографски показатели. Подлагат се на изследване възпроизводството и съхраняването на населението, неговата численост, възрастово-половата структура и други характеристики. В резултат на това взаимодействие между демографията и сигурността се появи и ново понятие „демографска сигурност” (вж. напр. Витковской и Панарина, 2000).

За миграционната сигурност на ЕС значение имат главно демографските, политическите и икономическите процеси в Северна Африка и Близкият изток. В по-голямата си част държавите по неговото южно и източно крайбрежие след арабската пролет през 2011 г. навлязоха в етап на сериозни социални, икономически и политически кризи. Рухването на режимите бе свързано с премахването на възпиращата им роля по отношение на международната миграция. В същото време ненадеждността и ограничеността на наличната статистическа информация за някои от тези страни на произход силно затруднява демографските и миграционните анализи. Затова най-общо миграционният потенциал на тези страни днес трябва да се разглежда като излишък от работна сила, който е резултат от невъзможността на икономиката да предложи адекватна работа.

В частност, за трите основни страни на произход на нелегалната миграция към България (Афганистан, Ирак и Сирия), този потенциал е известен. През периода 1980 – 2010 г., т.е. за 30 години, населението им се е удвоило, а само през периода 2000 – 2010 г. населението във възрастовата група 15-64 години в трите държави се е увеличило с 15 млн. души. По своята същност това е огромен демографски натиск върху пазара на труда и тъй като икономиката на тези държави не е успяла да създаде необходимите работни места, е възникнал наблюдаваният днес миграционен натиск. Съгласно данните на Върховния комисариат на ООН за бежанците, към края на 2014 г. общият брой на бежанците (друг е въпросът дали всички те са наистина бежанци) от трите държави е около 7 млн. души, като през 2015 г. може да се приеме, че е реализиран около 50% от техния досегашен миграционен потенциал (вж. Ташев, цит. съч., с. 7-8).

При прогнозирането на бъдещия миграционен натиск върху България (респективно – на потенциалното отражение на проникналите в страната мигранти върху вътрешния ред) до 2025 г. трябва да се има предвид, че съгласно наличните данни за възрастовата структура на населението в Сирия, Афганистан и Ирак, през следващите десет години в трудоспособната група ще се включат нови 18,9 млн. души, които вмомента са в ученическа възраст. За същия период групата на трудоспособното население ще бъде напусната окончателно от 3,2 млн. души.Оформя се разлика от 15,7 млн. души, като не всички от тях излизат на пазара на труда. Например едва около 20% от жените в трите държави са трудово заети, но в същото време участват във формирането на миграционните потоци.

При това положение, ако през следващите 10 години не се създадат необходимите нови работни места, обемът на потенциалната миграция ще бъде около 16 млн. души. Ако пък политическите конфликти и неблагоприятните климатични промени продължат, това ще доведе до по-нататъшното унищожаване на поминъка и съответно до още по-голям миграционен натиск.

При запазване на наблюдаваните тенденции, повечето от мигрантите ще  продължат да се насочват към Турция, но тя и в момента изпитва все по-големи затруднения с устройването на досегашните 2 млн. мигранти. Поради тази причина, каквито и мерки да се предприемат в бъдеще, Анкара все по-трудно ще може (а не е сигурно и че ще иска) да задържа прогнозирания обем на бъдещите миграционни потоци и по-голямата част от тях ще се продължават към ЕС по Източно-Средиземноморския миграционен път, алтернативно преминаващ през Гърция или България.

Изчисленията на бъдещата потенциална миграция в тези страни показват, че през периода 2017 – 2025 г. от групата в ученическа възраст вгрупата на трудоспособното население ще навлязат нови 52,6 млн. души. В същото време тази група ще бъде напусната окончателно от 14,3 млн. души. Разликата от 38,3 млн. младо население в трудоспособна възраст ще окаже силен демографски натиск върху пазара на труда. Доколкото икономиката на тези страни трудно ще успее да предложи адекватен поминък на това население или на част от него, то ще продължи да засилва миграционния натиск върху ЕС.

Данните за потенциалната миграция към Европа разкриват мащабите на

заплахата за нейната миграционна сигурност, а оттам – за вътрешния ред като цяло. Това означава, че параметрите на съществуване на отделните европейски нации имат предели, които могат да бъдат съдбоносно нарушени, ако бъде допуснато по-мащабно

междурегионално преразпределение на световното население, изразяващо се най-общо в миграция от пренаселения Юг към страдащия от депопулация Север. Точно в този пункт се вижда сложното взаимодействие на демографската и миграционната с другите видове сигурност и по-специално с образователните, културни и ценностни аспекти, като едни от стожерите на вътрешния ред.

2.    Динамика на масовите нагласи в страните от ЕС в контекста на миграционната (бежанската) криза – политически и морални ефекти и тяхното отражение в екранните изкуства

Надигналата се миграционна вълна дава все по-видими отражения върху масовите нагласи на обществата в стрните от ЕС. На първо място трябва да се посочи засилващото се усещане, че отделните държави и европейските институции не правят необходимото, за да ограничат заплахите – били те реални, или въображаеми.

Според данните от изследванията „Евробарометър”, които отразяват състоянието и динамиката на нагласите на населението на страните от ЕС, чувствителността спрямо заплахите, свързани с нарастващата бежанска и миграционна вълна, видимо нараства. Резултатите сочат, че според повечето европейци действията на ЕС са до голяма степен недостатъчни и че огромното мнозинство от гражданите би искало европейските институции да се намесват в по-голяма степен, отколкото понастоящем. Данните показват, че това възприятие е тясно свързано с кризите и основните събития, доминиращи в европейските и международните новини. Миграционната криза и последиците от нея са един от проблемите, които засягат силно участниците в проучванията.

Мнозинството от интервюираните смята, че в това направление действията на ЕС са недостатъчни:

-  по отношение на въпроса за миграцията като цяло: 66% считат, че действията на ЕС не са достатъчни, а 74% биха желали ЕС да предприема повече действия;

-  относно защитата на външните граници: 61% считат, че действията на ЕС не са достатъчни, а 71% биха желали ЕС да предприема повече действия.

Следващият пункт е сложното влияние на имиграцията върху етнокултурната ситуация като елемент от обществената и националната сигурност. Този аспект на сигурността има за цел да гарантира такова възпроизводство на населението на дадена страна, при което да се запазят съществуващите пропорции и най-вече изградени механизми на съжителство между съставящите го етнокултурни групи.

„След пролеттта” (After Spring)

Тъй като имигрантите идват от страни, чието население има различно демографско поведение и са носители на друг език, култура иполитически възгледи, различаващи се от основното население на приемащата страна, това поражда обществено напрежение и допълнително капсулиране на имигрантските общности с всички произтичащи от това отрицателни последици.

Многопосочните и противоречиви политически, морални и масовопсихични ефекти от миграционната (бежанската) вълна в Европа през последните няколко години логично намериха своето отражение в редица ярки произведения на екранните изкуства. В това отношение прави впечатление бързата и чувствителна реакция на европейското документално кино, което създаде широко дискутирани ленти, като „След пролеттта” (After Spring), „Бежанската република” (Refugee Republic), „Здравей, съседе” (Salam Neighbor), „Междинна територия” (The Land Between) и други.

Афишът на „Бежанската република” (Refugee Republic)

Общата тенденция се изразява в преход от фокуса върху страданията на бежанците към по-цялостно осмисляне на последиците от пространственото и социалното преместване на огромни маси от хора в ситуация, когато „пътят назад” е невъзможен или нежелан. Типичен пример е документалният филм „След пролеттта” (2016 г.), който проследява всекидневните проблеми на две семейства сирийски бежанци и трудната работа на доброволците в най-големия бежански лагер Заатари. Поставени в неясна и дори безизходна ситуация, всички участници трябва да решат как да планират и възстановят нормалното си човешко съществуване. 

Подобна история разказва и документалният филм „Бежанската република” (2016), заснет в бежанския лагер Домиз в Северен Ирак. Населен с почти 70 хиляди сирийски кюрди, лагерът постепенно се превръща в устойчиво функциониращ социален организъм, пространство, където хората живеят и работят, ходят на училище и преподават, започват бизнес, женят се, карат се и се забавляват.

Сред цитираните и други примери ярко се откроява успехът на документалната лента „Огън в морето” (Fuocoammare) на италианския режисьорДжанфранко Роси, спечелила наградата за най-добър филм на Берлинския филмов фестивал.   

3.    Анализ на случай: „Огън в морето” или как европейското кино реагира на бежанската драма и отражението й върху приемащите страни

   Преди всичко, трябва да се отбележи, че пръв път от повече от 60 години документална лента получава „Златна мечка". През 2013 г. режисьорът Джанфранко Роси триумфира с предишния си проект „Sacro Gra” („Свещеният римски околовръстен път”) и спечели  "Златен лъв" на международния кинофестивал във Венеция, но сега забележителното в постижението на италианеца е, че той успя да се наложи в конкуренцията на игрални филми, измежду които по правило се излъчва големият победител.

Само допреди две години малкият италиански остров Лампедуза в Средиземно море е практически непознат за света. Разположен на 120 мили южно от Сицилия, островът днес е постоянно в световните новини като първо пристанище за стотици хиляди мигранти от Африка и Близкия Изток, надяващи се на нов живот в Европа. Той се превръща в трагичен символ на ужасяващата мигрантска драма, но и напоследиците от тежката бежанска криза за Европа и европейците. Двадесетте квадратни километра скалиста суша на само на 70 мили от африканския бряг, Лампедуза се оказа заветна цел за 400 хиляди несретници от Африка, които се опитват по всякакъв рискован начин да се доберат до бреговете му, но поне 15 хиляди от тях намират гибелта си в дълбините на морето. Образът на Лампедуза и на неговите жители е символ на опитващата се да запази начина си на живот Европа пред лицето на глобализацията.

Джанфранко Роси

Джанфранко Роси прекарва месеци на средиземноморския остров. Той създава своя документален филм за остров Лампедуза по твърде различен начин от многото подобни филми, заснети като репортаж за всекидневните драми с издавени хора. Роси подхожда с привидно по-спокоен, но фактически по-дълбок хуманен патос, извлечен от контраста и приликите между два свята: на обикновените хора от острова, които също имат своето нелеко всекидневно битие, но от друга страна - на спасените, ала напълно изтощени жени, деца и безпомощни мъже с изтерзани погледи, в които все още не е угаснала последната надежда за оцеляване и нормален живот някъде в Европа.

Режисьорът Джанфранко Роси (който е още сценарист, оператор и монтажист на филма си) е погледнал към темата през очите на едно местно 12-годишно момче и чрез разказа на един лекар от градчето, който приема бежанците, диагностира ги, но уви, налага се и да констатира хилядите  смъртни случаи на хора, извадени от трюмовете на корабите или изхвърлени от морето. Важно качество на режисьорския разказ е ненатрапчивото поднесяне на фактите, които лесно формират зрителското съпричастие от сравнението на двата полярни човешки свята: на местните бедни и скромни, но спокойно живеещи хора и на безнадеждно изтерзаните пришълци.

На пресконференция след прожекцията пред десетки журналисти режисьорът специално подчерта, че филмът в крайна сметка е политически, но без нито едно пряко политическо послание. Защото тъкмо в подобни екстремни ситуации хуманитарната криза сама израства до остър политически проблем. Джанфранко Роси, почтително наричан „маестро на документалното кино”, бе посрещнат с шумни ръкопляскания на пресконференцията си в Берлин. Той се появи заедно с Пиетро Бартоло, един от най-известните лекари на южния остров, неизменно участващ в спасителни акции на бежанци.

„Всеки ден се сблъскам със смъртта. Виждам мъртви деца, изнасилени жени, полуживи мъже. Преживявам лично последствията от бежанските вълни. Тази човешка трагедия е огромна, тя просто няма еквивалент в съвременния свят" – каза в Берлин един от най-интервюираните лекари в света. "Всеки ден при мен идват представители на световни телевизии, снимат ме, разпитват ме и си отиват. А аз оставам тук, заедно с хората на Лампедуза."

От своя страна Роси развълнувано разказа, че първоначалното му намерение е било да заснеме само кратък 10-минутен репортаж за случващото се на острова. Но веднага след пристигането си се убеждава, че този формат няма да му е достатъчен. Затова избира да покаже ежедневието на местните жители през очите и преживяванията на десетгодишния Самуеле, който израствайки наблюдава случващото се. „В началото нямах идея, че ще снимам по този начин – казва още Роси. Но когато видях това изключително момче, което нито за миг не „играе” сцените от собствения си живот, реших, че ще потърся и други жители на острова. Така се появи и радиожурналистът, чиято основна задача е да пуска музикални поздрави от местни хора за техните близки.”

Самуеле – главното действащо лице на „Огън във водата”

Филмът показва и няколко спасителни акции на хора в морето, някои от които успешни, а други не. Оказва се, че малобройното население на острова е плътно ангажирано със съдбата на „бягащите хора” и самоотвержено им помага според силите си. "Заради това, което правят, тези хора заслужават Нобелова награда" – допълва Роси. Те никога не се оплакват, държат се естествено и мъдро. Те ми помогнаха да усетя духа на истинската Лампедуза.”

Всъщност, филмът е уникален с това, че камерата се фокусира главно върху живота на местните хора и показва последиците върху тях от съпреживяваната човешка трагедия. Бежанците са фон, те протичат през филма като безкраен поток; зрителят едва успява да регистрира един или друг детайл, преди да изчезнат, за да отстъпят място на бедставщите хора от следващата лодка. Двата свята – на агонията на прокудените от родината си бежанци и на безвремието на малката островна общност, съставена от поколения трудолюбиви и религиозни хора – почти не взаимодействат помежду си. Странен, но непреднамерен символ на бездната между двата свята е болестта на Самуеле („лениво око”) – подобно на повечето европейци той гледа, но не вижда. Но момчето има всичко, за което бежанците само могат да мечтаят: предвидимо всекидневие, свобода на движение и чувство за принадлежност към определено място и собствена общност, с една дума – дом.

Поредната група корабокрушенци на Лампедуза

Стилът на Роси е крайно пестелив. С изключение на краткия надпис в началото, представящ историята и измеренията на драмата, всичко е само образ. Няма глас зад кадър, нито музикален фон. Атмосферата е напълно автентична. Това е документалистика, която предлага на зрителя да си състави цялостна представа за явлението на базата на поредица от подробни, житейски непосредствени сцени. Накрая зрителят добива идея за начина на живот на жителите на Лампедуза и за ефектите на миграцията върху тях, но е трудно да я изрази с думи.

Впрочем, ето как Джафранко Роси пояснява в интервю за сайта „Синюропа” някои от основните си идеи за ефектите от миграцията, представени през гледната точка на документалното кино:

Синюропа: Докато снимахте, направихте ли опит да свържете тези два различни свята?

ДР: Не, защото винаги заснемам това, което се случва в истинския живот, и би било лицемерно да вмъкна в лентата отношения, които липсват в действителността. Реалността винаги е по-вдъхновяваща от предварително планираните ситуации. Зснехме повече от 80 часа суров материал, но когато започнахме монтажа, разбрах, че ключовото внушение е свързано с „ленивото око” на Самуеле – метафора за неспособността на западноевропейците да видят какво се случва в света. Както и в други мои филми, проследяваме как един герой се променя, преминавайки през различни фази. Промените, настъпващи в мисленето и поведението на Самуеле отразяваха и промените в мен самия, надявам се, и в повечето хора в Европа.

ЛИТЕРАТУРА

Витковской Г., С. Панарина (2000). Миграция и безопасность в России, Московский Центр Карнеги, Москва, с. 55 – 83.

Димитров, Д. (2016) Новата миграционна вълна и ефектите върху вътрешния ред наприемащите страни. В: Сборник доклади от научно-практическа конференция „Балканите в променящата се среда на сигурност”, Пловдивски университет „П. Хилендарски”.

Кръстева, А. (2014) От миграция към мобилност. Политики и пътища. С., НБУ

Маринов, А. (2016) Политиките за противодействие на расизма и ксенофобията: съдържание, субекти, ефективност. В: Градев, Д. и А. Маринов, Ксенофобията: стигматизиране на различните. С, под печат

Ташев, С. (2015) Влиянието на миграционния натиск върху сигурността в Европа и България. Балкан аналитика.

Collier, P., 2014. Illegal Migration To Europe: What Should Be Done? Social Europe Journal, 9.9. < http://www.social-europe.eu/2014/09/illegal-migration/ > [Accessed: 9 Nov. 2016]

Frontex. Annual Risk Analysis 2015, Warsaw, 2015, p. 68

Frontex. Western Balkans Annual Risk Analysis 2015, Warsaw, 2015, p. 52

Ipsos Mori, 2014. Perceptions are not reality: Things that the world gets wrong. October. < https://www.ipsos-mori.com/researchpublications/researcharchive/3466/Perceptions-are-not-reality-Things-the-world-gets-wrong.aspx > [Accessed: 9 Nov. 2014] 

обратно нагоре