Теодора Зафирова

Резюме:

Статията представя ролята на жената за функционирането и развитието на обществата, не само като пазителка на дома, а и като важна обществено значима фигура в политическия живот. Жената личност, общественик, политик през всички етапи на историческото развитие на обществата и политиките и подходите, чрез които са управлявани. В много страни, жените са имали и имат водеща роля на управленско ниво и това в голяма степен рефлектира на ключовите решения за държавата. Едно от основните послания на публикацията е, че колкото по-цивилизовано е едно общество, толкова по-важна и значима е ролята на жената в него.

Една от най-известните поговорки в света от 19 век до днес, звучи на езика на дипломацията: „Cherchez la femme“ – „Търсете жената“. Историческите събития през последните векове доказват, че тази крилата фраза, основателно държи едно от първите места по популярност сред поговорките, използвани дори сред най-високопоставените среди, включително и дипломатите.

Още от най-древни времена именно жената е имала ключова роля в изграждането на различните видове общества и обществени структури. Едно от първите създадени божества, съхранявано и почитано и до наши дни, е това на Богинята Майка. Различни нейни символи са разпространени на всички континенти. У нас наскоро също беше открит храм на тази богиня. Археологът проф. Николай Овчаров направи експедиция до пещера в землището на село Бенковски край Златоград и откри там древен храм на великата Богиня-майка, почитана от траките. В района има цял комплекс от скални феномени, които наподобяват различни животни и природни форми – гущер, овен, гъба. Има и пещера, която прилича на откритата през 2002 г. пещера-утроба край кърджалийското село Ненково. Със специфичната си форма тя е привлякла вниманието на траките и те са я използвали в своите ритуали, свързани с култа към Богинята-майка.

Последните антропологични и археологически изследвания потвърждават наличието на „matritsentrirovannogo“ - матриархат, вид обществена структура в един от най-ранните етапи на изграждане на обществата. Етимологията на думата „матриархат“ произлиза от древногръцкото „матри“ – майка. Жената създава и закриля живота и има решаваща роля за оцеляването на човешкото същество. Затова в древността водещата роля принадлежи на жените, особено на майките на семейства в тези общества. Всички западни експерти са съгласни, че има общества, в които жените имат огромно обществено признание и сила, надминавайки правомощията и властта на мъжете, тъй като структурата на матриархалното общество предполага строга йерархия на подчинение. И днес в някои отдалечени кътчета на света тези порядки са запазени. Това се отчита в китайската провинция Съчуан и при таурегите, племе в Северна Африка.

Изключителна е ролята на жените във всеки едни аспект в Библията – и в Новия и в Стария завет. Човекът се сдобива с познания благодарение на проявеното непокорство и посегателството към изкушението от първата жена и майка на цялото човечество – Ева. Най-тачената от всички християни светица е Божията майка – Мария. Възкръсналият Христос се явява за първи път на жената, която го съпътства в последните години по време на проповедите му, заедно с неговите ученици – Мария Магдалена. Тя първа изрича сакралните думи „Христос Воскресе“.

В различните религии са отредени различни роли на жените, но във всяка една от тях, жената има значима функция. В будизма има жени Буда. Лама Оле казва, че сред неговите ученици, които изпраща да преподават и да ръководят центрове, има толкова жени, колкото и мъже. По принцип в Диамантения път на будизма разлика не съществува.

В различните епохи от развитието на човешката цивилизация до днес жената винаги е имала важна роля във всички съдбовни събития. Най-потисната и игнорирана е била жената през Средновековието. Ренесансът е възраждане и на положението и ролята на жената в обществено-политическия живот. Много малко все още обаче, са жените, заемащи достойно място в сферата на науката.  Една от най-известните сред тях е Мария Кюри.

В Средновековието и Ренесанса в Западна Европа жената имала статус на слугиня или робиня. До 1964 г. жената във Франция не можела да открие сметка в банка без разрешението на мъжа си или баща си. От 1970 г. в САЩ е въведено равното заплащане на мъжете и жените и от там то се разпространява в Западна Европа.

В българското общество жената традиционно е пазителка на дома и семейството и съвместно със съпруга са  вземали важни решения. В една преписка от т. нар. Чивидалско Евангелие, което се намира в гр. Аквилея, Италия се казва, че Мария – съпруга на княз Борис-Михаил (852-889) била съпричастна към държавните дела и наричана „поставената от Бога владетелка“. 

Въпреки великите подвизи, себеотдаденост и жертвоготовност в името на  народа си против английските нашественици Жана д` Арк (ок.1412-1431)  бива заловена и изгорена като еретичка. Ползвала се е с уважение сред простолюдието. Предават я  благородниците. По-късно бива реабилитирана (1456 г.) и канонизирана в 1920 г.

 Историята свидетелства и за величието на английската кралица Виктория (1819-1901), в 1876 г. провъзгласена за императица на Индия. Периодът на нейното управление се нарича Викторианска епоха.  Най-дълго управлявалият владетел на Русия е Екатерина II Алексеевна – Велика (1729-1796), руска императрица от 1762 г.

Жените са споменати като исторически фигури през IХ век, когато са мобилизирани заедно с мъжете във войните срещу Византийската империя. Жени, но също деца и възрастни хора се появяват не само като борци, но също като пасивни жертви на византийските "завоеватели". Интересна е и история за кореспонденцията на българския княз Борис I и Теодора, майката-регентка на малолетния император Михаил III. На читателите се съобщава, че в писмо до Борис тя пише, че при всички случаи ще бъде считана за победителка в борбата срещу него, защото дори той да успее да спечели войната срещу Византия, неговата победа би била срещу жена.

Появата на жените като обществени фигури се забелязва в уроците за Българското Възраждане. Те са споменати само като създателки и членки на женските образователни общества и въпреки съществуването на изследвания и публикации за ролята на жените-учителки - изключително активни участнички в обществения живот по онова време - няма дори намек за техния професионален живот. Учудващо е също отсъствието на всякакво отбелязване на участието на жените (като производителки) в домашните индустрии, въпреки че то също е добре документирано. За периода (след 1878 г. до 1944 г.) могат да бъдат открити отделни изречения, изброяващи имената на жени с творчески професии: актриси, художнички, поетеси, пианистки, оперни певици. Споменава се и въвеждането на първия закон за защита на женския и детски труд през 1905 г..

Стела Благоева, български политик (1887-1954), дъщеря на основоположника на БКП Димитър Благоев, е кандидат- член на ЦК на БКП от 1948 г. От 1950 г. - член на ЦК на БКП. Извънреден и пълномощен посланик на България в СССР (1949-1953). Депутат в VI Велико Народно събрание (7 ноември 1946 - 21 октомври 1949). От 20 декември 1953 до смъртта си е депутат във 2-ото Народно събрание.

Присъствието на жените в българския парламент бавно се увеличава през последните 23 години, като в началото на 21-ви век нараства почти два пъти: от 14% на 27%. Оттогава почти няма промяна в процентното съотношение на депутатите по пол, в последните парламенти то е около 23%, което е все още далеч от международно дефинираната цел: 40% от всички, включени в процесите на вземане на решения да бъдат жени. Тенденция, която влияе на възрастовия и професионален профил на жените, избрани за народни представители (между 35-51 г.) и с разнообразни професии (бизнес, инженерни, хуманитарни). Жените, поставени на ръководни позиции в различните парламентарни структури, заемат само една-пета от всички възможни позици, въпреки, че 42-рото и 43-то  Народно събрание беше оглавявано от жена - Цецка Цачева.

В България през 1994 г. е създадено първо българско правителство, оглавявано от жена – г-жа Ренета Инджова. В българските правителства след демократичните промени се наблюдава динамика в съотношението по пол, като последните две правителства след 2009-та година бележат слаб ръст в избора на министри жени. Има позитивна тенденция през годините и в типовете министерства, които се ръководят от жени, както и в присъствието на жени в министерствата със социокултурна, и особено инфраструктурна и икономическа сфери на дейност, където България е с 20% пред страните от ЕС-27. Бавни промени в увеличаването на броя на жените в процесите на вземане на решения след 2005-та се наблюдават и в държавната администрация на местно ниво. Процентите на жени - областни управители са близки до тези на жени депутати – около 20 на сто. В листите на най-големите партии, участващи в конкуренцията за Европейския парламент, има включени представители на нежния пол.

  Положителните тенденции на участието на жени на ръководни позиции на национално ниво не се повтарят на местно. Нещо повече, жените кметове на общини съставляват само 11%, което е два пъти по-малко от процента на жените в парламента. Броят на жените, избрани за кметове, се запазва почти непроменен през последните три мандата. По-добре са представени жените в общинските съвети – 73. Кметът на столицата е жена, Йорданка Фандъкова. Тя е и един от политиците с най-висок рейтинг на обществено доверие. През последните години в българското общество жените, заемащи важни управленски постове, имат по-голям авторитет и доверие от мъжете. Емблематичен пример за това са Ирина Бокова, Генерален директор на ЮНЕСКО и Кристалина Георгиева, която от втория човек по ранг в Световната банка, стана европейски комисар и то един от най-успешните.

Друг пример за жена, постигнала изключителни успехи в сферата на бизнеса и преминала към политическото поприще, е Саша Безуханова. От ръководител на Хюлет Пакард за Югоизточна Европа към Сдружението „България може“.

В световната история има безброй примери за значими изяви на жените в обществено-политическия живот оставили трайна следа в човешката история. Ще ги изброим. Те са много популярни:

  Агнес Гонджа Бояджиу, по-известна с монашеското си име Майка Тереза. Тя и до днес си остава символ на всеотдайността за закрила на беззащитните. Днес известната актриса Анжелина Джоли върви по стъпките на майка Тереза.

Ева Перон – бореща се за социална справедливост и допринесла за редица социални облаги в полза на аржентинския народ, аржентинската легенда, която боготворят и днес в Аржентина.

Сиримаво Ратвате Диас Бандаранайке е министър-председател на Цейлон и Шри Ланка (1960-1965, 1970-1977, 1994-2000) и първата жена министър-председател в света.

Индира Приядаршини Ганди (1917-1984) е индийски политик, министър-председател на Индия от 1966 до 1977 и от 1980 до 1984 г. След смъртта на баща си през 1964 г. е избрана за депутат в Лок Сабха (долна част на парламента) от „ИНК“, работи в правителството на Лал Бахадур Шастри. Когато той умира през 1966 г. в Ташкент по време на мирни преговори с Пакистан, Индира Ганди става лидер на ИНК и премиер-министър на Индия (втора в света жена — премиер-министър след Сиримаво Бандаранайке).

На 19 януари 1976 г. Маргарет Тачър произнася своята прочута реч - "Събуди се, Британия!". Няколко дни по-късно в руския вестник "Красная звезда" излиза статия със заглавие: "Железная дама страшает". Така се ражда един от най-емблематичните прякори в съвременната политика. Тачър остава в историята и като първата жена министър-председател на Великобритания. Управлява повече от 10 години. И докато Европа се съобразява с волята на желязната госпожа, то арабският свят беше запленен от харизмата на Беназир Бхуто - Храбрата жена в политиката. Беназир Бхуто е първата жена, избрана за ръководител на ислямска държава. До ден-днешен остава и единствената. Едва на 35 г. печели мандат като министър-председател на Пакистан, продължил от 1988 до 1990 г. Впоследствие има и втори мандат от 1993 г. до 1996 г.

Мадлин Олбрайт е номинирана от Бил Клинтън на 5 декември 1996 г. за Държавен секретар на САЩ. Тя е първата жена, заемала този пост в историята на САЩ. Предходно Олбрайт е заемала длъжностите - постоянен представител на САЩ към ООН, член на Кабинета на президента Бил Клинтън, член на Националния Съвет за сигурност, президент на неправителствената организация Център за национална политика.

Хилъри Клинтън е американски политик, 67-ия държавен секретар на САЩ в първата администрация на президента Барак Обама, бивш сенатор от щата Ню Йорк в Сената на САЩ и съпруга на 42-ия президент на САЩ Бил Клинтън.

Ангела Доротѐа Мѐркел е германски политик, лидер на Християндемократическия съюз. Тя е първата жена на поста Федерален канцлер, избрана на 21 ноември 2005 г. Многократно е оглавявала класацията за най-влиятелна жена на годината на списание Форбс.

За първи път в 2-хилядолетната история на Париж начело на града застана жена. Две са дамите, които се конкурираха за този пост: Натали Косюско-Моризе, известна с инициалите Ен Ка Ем, бе смятана от мнозина за единствения кандидат с реални шансове. Нейният социалистически съперник бе Ани Идалго, посочена от предишния кмет на Париж за негова наследница. 53-годишната Идалго, чиито родители емигрирали от Испания, когато била на две години, обаче можа да извлече полза от системата на непряко гласуване на местните избори в Париж, в съответствие с която кметът бива избиран от лидерите на отделните квартали и спечели изборите.

Днес представата за идеологията на феминизма (Дж. Тикнър) в международните отношения се базира на вижданията за свят от мъжете и не отрича възприятията на жените, както и приноса им в политическото развитие. Класическият  феминизъм – подчертава ролята на жените именно в качеството им на жени в световната политика. Жените по правило поддържат принципите на справедливостта, т. нар. „честна игра“, която се обуславя от опита им при възпитаването на децата. Феминизмът има много течения. Най-представителното от тях е Либералният феминизъм. Това течение набляга на равноправието между мъжете и жените в политиката, на социалната роля на жените политици, участници в международни преговори. Постмодернистки феминизъм – смята, че джендърните различия съществуват, но не са така големи.

БИБЛИОГРАФИЯ:

1.     Александров, Е. История на международните отношения. С., 2000.

2.     Ангелов, П. Средновековната българска дипломация. С., 2004.

3.     Видева, Н., Горанов П. Етика. С., 1994.

4.     ,Древние цивилизации.  М., 1989.

5.     Заен, Доминик.  История на нравите. С., 2001.

6.     Кузьмин Е. Л. Дипломаточеское и деловое общение: Правила игрьi. М., 2005.

7.     Немировский А. Этруски. От мира к истории. М.,1983.

8.     История Византии. Т. I. М., 1967.

9.     Ретер. Лекция за комуникациите. С., 2000.

10.  Хаджийски И. Оптимистичната история на нашия народ. С., 1996.

11.  Шаму Ф. Гръцката цивилизация. С., 1979.

12.  Jonson H. W. History of art. Ninth Printing in West Germany 1966.

13.  Nikolson H. Diplomacy. Oxford University Press, 1945.

14.  Nikolson H. The Eveolution of Diplomatic method. N.Y., 1954.

обратно нагоре