Резюме:

Настоящата студия е посветена на прилагането на кодовата система на Умберто Еко за описание и сравнение на еднотипни телевизионни продукти. В началото на текста е отредено малко, но заслужено място на големия италиански изследовател – семиотик и медиявед, писател и университетски преподавател, Умберто Еко, който европейската, а и цялата световна общественост, загуби през февруари 2016 г.

  Изследването е извършено въз основа на писмени работи на студенти от НБУ. Тяхната задача е да приложат екранния език на Умберто Еко в анализиране на ток шоу предаване по техен избор. Най-много студенти са избрали предаванията: „Часът на Милен Цветков“, „Търси се,,,“ и за изненада – едно чуждестранно ток шоу, а именно „The Ellen DeGeneres Show”. Затова и анализът, предложен в студията, се фокусира върху тези три предавания. В контент анализа се включват и цитати от добри студентски работи. Те са анонимни, подчиняващи се на изискванията на психологическите изследвания. Заключението е, че по-голямата част от студентите се справят с нелеката задача да приложат определена теория на практика.  И още – самите студенти смятат за особено полезни и са удовлетворени от подобни задачи. По този начин по-лесно усмислят научни теоретични  концепции.

 Иска ми се да започна с кратко представяне на един изключителен човек, когото през февруари 2016 г. научната и литературната световна общност загубихме.

Кой е Умберто Еко?

 По-лесно е да се каже какво не е Умберто Еко, отколкото какво е. Роден в Италия, Умберто Еко е философ, писател, семиотик, медиявед, „събирач на книги“, както се самоопределя, преподавател в университетите в Торино, Флоренция и Милано. Става професор в Болонския университет. Има много почетни титли „Doctor honoris causa” от различни чужди университети, включително е почетен доктор на Софийски  университет „Св. Кл. Охридски“ (1990). 

В литературен план ще спомена само две от книгите му, преведени на десетки езици, популярни и у нас. На първо място това е „Името на розата“ (1980), преведена у нас 1985 г. от издателство Народна просвета. Толкова популярна у нас, че дори фигурира в кръстословиците във вестниците. Другата е „Махалото на Фуко“ (1988), преведена у нас от същото издателство през 1992 г. Показателно е и прави чест на нашата култура, колко бързо след оригиналните издания, тези книги са преведени у нас и то от сериозно издателство.

Като семиотик той изучава и медиите. Създава т. нар. система за описване на телевизионния език, която по-късно изследователите наричат с неговото име – Телевизионният език на Умберто Еко [1]. Тя е рамката, в която е извършено и настоящото изследване, представено в студията.

Непосредствено след смъртта му в интернет пространството се появиха най-известните 20 негови цитата. Ще спомена само 3 от тях [2]:

„Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.”

„Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен... и колко скучен!“

„Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи.”

И накрая – интерес възбуди у мен, предполагам – у повечето преподаватели, че Еко написва цяла книга, озаглавена „Как се пише дипломна работа“. Преведена е и у нас. Краткият ми коментар е, че разбирането на Еко за част от студентите е, че те ще бъдат бъдещи изследователи в науката. Затова и италианският изследовател е толкова грижовен за научното израстване на студентите. За съжаление, тази студия е посветена на друг проблем и е невъзможно да представя наистина чудесните препоръки, които дава на студентите Умберто Еко.

Веднага след смъртта му, Валери Найденов публикува кратка, остро критична статия във в. 24 часа, озаглавена „Скандалната смърт на Умберто Еко" [3]. Подзаглавието й е „Геният си отиде непризнат от шведите“. Всъщност скандалното за Найденов е фактът, че Умберто Еко не получава Нобелова награда. „Скандалното“ е, че въпреки, че един друг изтънчен писател, какъвто е носителят на Нобелова награда Орхан Памук, е наричан „турският Умберто Еко“, още докато е жив италианският писател, Орхан Памук получава Нобеловата награда през 2009 г. – безспорно заслужено. За разлика от него, до смъртта си през 2016 г. Умберто Еко не получава това най-високо световно признание, което извън съмнение и той заслужава.  Толкова за историята на един велик писател и изследовател, при това – наш съвременник. 

Един от приносите на Умберто Еко за медиите

Като литератор и семиотик, Еко изучава медиите и неслучайно е известен в тези среди като медиявед. Аз обаче ще се спра само на един от приносите му, а именно – системата, която създава за описване,  и сравнение на телевизионна медийна продукция.

Така, както съществува система от елементи, описващи вербалния и невербалния език при живото общуване, така и екранният или телевизионният език представлява сложно организирана система. Според една от най-разпространените класификации – тази на Умберто Еко, екранният език включва 10 групи от относително самостоятелни кодове. Определението за кодовете на Еко не се различава съществено от това, използвано в социалните науки: ”Кодът е съвкупност от правила и ограничения, който трябва да бъде разбран от всички участници в комуникативния процес и да бъде с максимално конвенционален характер”  [4]. Групите от относително самостоятелни кодове според У. Еко [5], са:

1.Кодове за възприятие. Според невропсихолозите в перцептирането на външни стимули най-напред се получава информация по диагонала на екрана от неговия горен ляв ъгъл към долния му десен ъгъл. Т.е., така се плъзга погледът ни автоматично.

Като имаме предвид това познание, можем да се опитаме да обясним в известна степен “борбата” за емблемите и логото на различните телевизионни канали. В национален и междукултурен план “привилегировани” за възприемане в този смисъл се оказва логото, поставено в горния ляв ъгъл, например  БНТ, bTV, Нова телевизия, DIEMA и др. От чуждите телевизии, пример може да се даде с BBC, Euro News, NationalScientific Channel и други. VOX, RTL. Пак по диагонала, само, че в долния десен ъгъл, също има лого на различни канали. Естествено, след като има четири ъгъла на екрана, всички телевизионни канали имат причини къде да поставят логото си. А дали имат познание за значението на позиционирането, си остава открит въпрос.

2.Кодове на разпознаване. Те са свързани с познанията на аудиторията, интелектуалния й хоризонт, качествата на паметта, културната принадлежност, индивидуалния опит и други.

Познанията и личният опит на членовете на аудиторията силно зависят от възрастта. Очевидно, програмите за деца и възрастни се подготвят по много различен начин. Огромното количество натрупани познания в областта на психологията на развитието, може да подпомогне изключително много създателите на телевизионна, а и на друга, медийна продукция. И още нещо, образованието или по-общо – равнището на познание, води до различия във възприемането на една и съща медийна продукция.

3.Кодове на възприемане на информацията. Макар, че възникват на основата на развитието на визуалната техника и технология, те влияят върху психичния процес на възприемане. Или, по-просто казано, качеството на телевизионната лента се отразява на самото зрително възприятие.

Днес съвременните монитори на компютрите, както и тези на телевизионните екрани, се доближават много до качеството на филмовото изображение. Не са рядкост вече големите телевизионни екрани и видео стени, които могат да се сегментират и да показват едновременното излъчване, а следователно – възприемане от страна на зрителите на няколко програми. Става все по-ясно защо телевизията и видеото, а в последните две десетилетия – и глобалната комуникационна мрежа Интернет, завладяват света: Основата е психологична – това е природният стремеж на хората да контролират и избират това, което удовлетворява потребностите им, в случая, масмедийната продукция.

4.Тонални кодове. Става въпрос за цветовата гама, която се използва в телевизионната продукция. В киното например, пясъчно-кафявата тоналност е известното предпочитание на филмите на Тарковски (“Сталкер”, “Носталгия”). Обратно, ярките цветове, характерни за фестивали и фиести, присъстват в телевизионните репортажи за съответните шоу-събития.

Българските зрители отдавна са „свикнали“ с жълтото диванче на Слави Трифонов, или с тоалетите на Миглена Ангелова в червен цвят, съответстващ на воденото от нея доскоро предаване

5.Иконични кодове. Разбирането на понятието “иконичност” е привнесено от психолингвистиката и семиотиката. Приложени към екранното изображение, иконичните кодове включват във възходящ ред фигурите, знаците и семите:

·  С фигурите се етикетират светлинните контрасти, обемите на предметите и техните пропорции, както и съотношенията между показваните на екрана обекти.

·  Знаците са единици без самостоятелно значение извън цялостния контекст на движимото изображение – в подредбата на даден интериор например, всеки отделен предмет е знак, но като част от цялото.

·  И накрая, семата като завършена визуална единица, която разкрива смисловите и емоционалните послания на изображението. Ако в естествените човешки езици един от най-съществените измерители е фонемата, а в езика на тялото на Е. Хол това е кинемата, то аналогът им в екранния език на У. Еко – това е семата.

6.Иконографски кодове – служат за разпознаване на сложни визуални знаци със социално споделена символика. Например, облеклото на героите от екрана “говори” за определена принадлежност на хората към дадена епоха, за тяхното социално и материално положение и статус в обществото, за характерните особености на упражняваните професии, за индивидуалната естетика и вкус и други.

Иконографските кодове са културно обусловени, което води в определени случаи до силно затруднение и дори сериозно неразбиране в междукултурен план. Например, ако черният цвят на дрехите у нас (и в други Европейски и Северноамерикански държави) е символ на тъгата по починал близък човек, то белият цвят е аналогичният символ в далекоизточната японска култура. Още по-сериозен става проблемът по отношение на огромните различия в религиозните символи и ритуали.

7.Естетически кодове – засягат представите за красиво и грозно, комично и трагично, изкуство и кич, и т.н. Тези кодове могат да се прецизират на три равнища:

·  Макроравнището обхваща разбиранията или идеала за красота, характерен за определена епоха. Достатъчно е да споменем идеала за красота на женското тяло, който е жената със заоблени форми по времето на Ренесанса и днешният, далеч “с по-малко килограми” вариант на женска красота. Анорексичният тип модел в нашето съвремие доведе до сериозен дебат, последствията, от който се отразиха на модния подиум. Повечето държави от ЕС забраниха изискването моделите да бъдат високи на ръст за жени и с нездравословно малко килограми. Това не е приумица на някого, а резултат от факта, че подрастващите момичета искат да приличат на моделите от ревютата, в следствие на което се увеличиха заболяванията от анорексия сред младите хора.

·  Национално равнище. Въпреки глобалността на съвременната техника и технология, извън съмнение е запазването на самобитността на всяка култура, която я прави уникална в сравнение с останалите. Зад съвпадащите езикови етикети се крие съвършено различна културална същност – например, типичните български фолклорни песни с “естествени” извивки не могат да се изпълнят и от най-високо музикално образованите певци от други култури. По отношение идеалът за красота, за българската култура той е същият, както за общоевропейската.

·  И накрая, може би най-дълбокото различие, е това на междуличностно равнище. Хората притежават своя индивидуална естетика, която варира в широки граници, макар и движеща се в рамките на естетическия идеал, характерен за съвремието. Така, всеки е красив за някого.

8.Риторични кодове. Те разкриват същността на авторовата образна мисъл. Специфичните движения на камерата – “панорамиране”, “тревълинг” (пътуване),  „портретиране“ и други, дават възможност на създателите на медиен продукт с движимо изображение да предложат собствен смисъл на посланията.

Аудиторията може да възприеме посланието преднамерено – т.е., целево, след като е избрала съответното предаване. Възможна е обаче и другата алтернатива – конкретно медийно послание да изпълни ролята на “социален стимул”, т.е., да привлече вниманието на зрителя, да провокира интерес, който предварително е отсъствал. Следователно, добре е да се съчетае авторовият избор на визуализиране с психологичната мотивация на зрителя.

9.Кодове на действието и поведението. Тази кратка като формулировка фраза обхваща цялостното човешко поведение, показвано на телевизионния екран. В термините на психологията на общуването, включително и невербалната комуникация, в тази група кодове участват комуникативните поведенчески актове, съчетаващи двата паралелни канала – реч и елементи от пространствената, двигателната, параезиковата, тактилната и цивилизационната модалност.

На телевизионния екран съществува едно, но много сериозно различие с действителността. Естественото общуване лице в лице в реалните човешки взаимодействия оперира на континуума на непрекъснатостта – нищо не може да се повтори като се “монтира” отново,  да се засили смисъла на определен детайл като се покаже в едър план и т.н. На това е “способна” само телевизионната камера, даваща възможност да се оперира на континуума на прекъснатостта. 

10.  Стилови кодове. И накрая, тази група от кодове се оспорва от някои критици поради факта, че включва цялостната стилистика на един завършен медиен продукт. По този начин стилистичните кодове включват елементи от всички останали групи от кодове.

Според мен обаче, последната група от кодове, предложена от Умберто Еко, има своя смисъл на съществуване. Аналогия може да се направи с индивидуалното човешко поведение, което се характеризира с уникален стил. Нещо повече, колкото по-ярко е изразен индивидуалният стил и е в синхрон със социално значимите норми на поведение, толкова по-вероятно е такива хора да бъдат подходящи за лидери. Оказва се, че тази стабилна личностна характеристика – стилът, позволява по-адекватно прогнозиране на човешкото поведение, което пък от своя страна води до по-лесно установяване на доверителни отношения по вертикала на организационната йерархия. Същото се отнася и до индивидуалната авторова стилистика в медийната продукция, особено, когато е на високо професионално равнище.

Ще представя само един щрих от изследването, посветено на това как студенти от НБУ прилагат телевизионния език на Умберто Еко към избрано от тях ТВ ток шоу [6]. Ще отбележа няколко интересни за мен наблюдения. Едно от тях е, че в последно време, студентите ме питат дали могат да изберат чуждестранно ток шоу, което може да се гледа в българските ТВ пакети на кабелните телевизии и получават разрешение, без да имам представа какво чуждестранно шоу биха избрали.

Изненадата ми беше многократният избор на предаването “The Ellen DeGeneres Show”, което се излъчва по американския телевизионен канал NBC. Малко история за предаването и неговия създател. Елън Лий Дедженеръс е родена 1958 г. в щата Луизиана, САЩ. Тя е актриса, преди всичко – комик, и телевизионна водеща. Първо създава предаването “The Ellen Show”, излъчвано по ТВ каналите ABC (1994 – 1997) и CBS (2001 – 2002) т.е. – няколко сезона, но и от двата канала предаването е свалено заради нисък рейтинг. Повратната година е 2003, когато шоуто променя малко и името си – “The Ellen DeGeneres Show”, и най-важното – завръща се като дневно токшоу, което се излъчва по канал NBC за САЩ и Канада и по канал ITV2 - за Великобритания. Следва успех и награди за изключително токшоу за поредните години от 2004 до 2007, включително, и за домакин на изключително токшоу за поредните години 2005 до 2008. Елън Дедженеръс получава и множество награди Еми за любима забавна звезда, за любим домакин на токшоу и др.

Друг интересен факт е, че през изтеклата учебна година най-често се избира предаването „Часът на Милен Цветков“, за сметка на предишни години, в които предпочитанията на студентите бяха за „На кафе с Гала“, „Преди обед“ и рядко „Часът на Милен Цветков“.

Много рядко – повече като изключения, се избират предавания, свързани с култура, напр., по БНТ1 „Денят започва с култура“. Не бих искала да анализирам как може да се интерпретира избора на предаванията от страна на студентите. Основната цел на тази студия е друга – да представя как студентите прилагат конкретна теория на практика. Само третата група от кодове, засягаща техническия и технологичен аспект предаванията, студентите не прилагат по моя инструкция.

Ще представя съвсем схематично как студентите описват три от най-предпочитаните от тях за анализ предавания. Това са „Часът на Милен Цветков“, „Търси си се …“ и “The Ellen DeGeneres Show” („Шоуто на Елън Дедженерес“). [7]

Реших да ги представя съпоставително – и трите предавания, описани по всяка група от кодове.

1.Кодове за възприятие.

„Часът на Милен Цветков“

Емблемата на Нова телевизия е разположена в горния десен ъгъл, което според разбирането на невропсихолозите за плъзгането на погледа и съответно характеристиките на човешката памет, не е най-доброто място. „Екранният текст, който представлява заглавието на предаването, е изобразен върху пода на студиото, поставен централно, ниско долу на екрана, кат6о по този начин мисловно разделя водещия и събеседника“. [8] Подът на студиото е оформен като кръг, в който са разположени два фотьойла. Така „по безсъзнателен път се подсказва на зрителя какъв тип предаване предстои да бъде излъчено, а именно – дискусионно…“. [9]

 „Търси се…“

 Част от студентите описват само мястото на логото на ТВ канал, без да споменават логото на самото предаване. Например: „Предаването се излъчва по БТВ [10], чието лого се намира в горен ляв ъгъл“. И нищо повече. Други, обратно – показват къде е емблемата на предаването, без да споменават ТВ канал: „Емблемата на телевизионното токшоу е поставена в долния ляв ъгъл, противно на изследванията на психолозите, че от тази точка на екрана, зрителят последно търси информация“. Има неточност – става въпрос за запомняне, а не за търсене на информация.

 „The Ellen DeGeneres Show”

 Логото на ТВ канал NBS а е разположено в долния десен ъгъл на екрана, а когато се излъчва по канал LOCAL4 – логото е в горния десен. От гледна точка на невропсихологията и устройството на човешката памет и двете места са добри. Логото на самото предаване, през годините, обрисувано в различни цветове – синьо-зелен, син и днес, само бял, е било разположено винаги на едно и също място. Това е долният десен ъгъл. Големият размер на логото и белите букви го правят „лесно забележимо и привличащо вниманието“.

2.Кодове на разпознаване.

„Часът на Милен Цветков“

В предаването визуалното съобщение се използва за обуславяне на социалния и културен план, включващ нощна София. По този начин освен културната принадлежност, се подсказва и времето и типът на предаването.

Според други студенти, предаването е насочено към младежка възраст, хора, които са средно образовани. Не бих приела такова определяне на сегмента от публиката, нито във възрастов, нито в образователен план. Няма индикатори в предаването, които да дават възможност за подобна интерпретация.

„Търси се…“

Студентите възприемат и съответно – описват по различен начин, понякога – алтернативен, сегмента от публиката, към която е насочено предаването. Според едни „Предаването е насочено към възрастните“, а според други: „…може да се гледа както от възрастни хора, така и от млади, дори от деца.“

„The Ellen DeGeneres Show”

Публиката на шоуто е пъстра – разнородна по пол и възраст. Студентите без изключение са забелязали, че има ограничаваща долна възраст: „…със сигурност формата на това ТВ шоу не е съобразен с детска аудитория“ или „…може да се приеме, че долната граница е около 18 години“. На някои от студентите им прави впечатление, че публиката на предаването, която показва камерата, е предимно от жени и затова определят шоуто като „женско“.

3.Кодове на възприемане на информацията. Прескачаме тази група от кодове по Умберто Еко по причини, които вече изясних.

4.Тонални кодове.

„Часът на Милен Цветков“

Както и очаквах, това са едни от най-лесните кодове за прилагане, свързани с използването на цветове в предаванията. Студентите добре са ги описали. Някои от тях прецизно и с детайли. Например: „Шапката на предаването започва с червен надпис на бял фон. Червеният надпис създава леко напрежение и натрапчивост у зрителя“. [11] Други от студентите са по-лаконични и не интерпретират цветовете – просто ги маркират. Например: „В студиото на предаването на Милен Цветков цветовете, които преобладават са бял, син и червен“. [12].

„Търси се…“

Почти всички студенти се справят с тази лесна група от кодове и добре описват цветовата гама: Цветовата организация на предаването е в топли цветове и най-вече в кафявата гама…Логото на токшоуто е изписано в червен цвят, който е ярък и привлича вниманието на зрителя“. По изключение, в някои описания се появява и свръх интерпретация, която не е вярна: „По мои наблюдения те (двете водещи) винаги съчетават облеклото една с друга и много често са облечени в един и същи цвят, само моделът на дрехата, с която са се различава“.

„The Ellen DeGeneres Show”

 Цветовата гама на предаването е определена от студентите като съчетание на ярки и тъмни краски: „ … ярките цветове са характерни за фестивали и фиести, както и за шоу събития“. Други студентски анализи конкретизират тоналността на цветовете. Например, „Това са светло и тъмно синьо, бяло и черно“. И още един интересен детайл, свързан с водещата, „облеклото на Елън е в синхрон с цветовете на студиото“.

5.Иконични кодове

„Часът на Милен Цветков“

Извън съмнение, тези кодове се оказват относително най-трудни за прилагане. В тях Умберто Еко е заложил семиотични познания, които не са лесни за разбиране, ако не се познава самата научна област – семиотика. Част от студентите разбират някои от елементите и добре ги прилагат, други – силно се затрудняват. Само двама студенти са описали по един от трите иконични елемента. Напр., за фигурите – „Светлините в студиото не са ярки“. И друг студент  - за знаците: „Меката мебел напомня домашен уют…“. Нито един студент не е „открил“ елемента сема – или завършената визуална единица. 

„Търси се…“

Отново – споменатата вече трудност за студентите в описанието според иконичните кодове. Искам обаче да подчертая, че макар и само две студентки, са се справили блестящо с иконичното кодиране. Те различават фигурите – “светлините падат основно върху водещите и госта на предаването…“  и „светлините… в студиото не са ярки, даже леко са приглушени, насочващи към приятелска атмосфера на разговор“, За разлика от знаците, които включват „голямото изображение на часовник върху стената, в този случай не цели да показва часа. …Прави се интерпретация с времето, защото се търси личността на госта през годините и сега …“. Адекватно са отделени от цитираните студентки и семите или завършени самостоятелни моменти в предаването.

„The Ellen DeGeneres Show”

Затрудненията в тази група кодове отново са налице. Някои от студентите не разграничават трите основни семиотични елемента, други – разграничават един или  два   от тях. Най-лесни за идентификация от студентите се оказват знаците. Например, „Различните мебели се съчетават в цялостна визия и рядко има знаци със самостоятелно значение“ и подобен анализ – „при знаците всеки отделен предмет е част от цялостния дизайн на студиото“. Или, „студиото е разделено на няколко отделни кътчета“. Семите по-рядко се идентифицират от студентите, но някои от тях успяват: „При т.нар. сема … преходът между отделните теми е със звуково маркиране или реклами помежду им“. Най-труден се оказва елементът фигура. Явно е труден за разбиране от студентите и много малко от тях са го открили. Само един студент се е опитал и да детайлизира: „Фигурите в това предаване са с ясен светлинен контраст. Подчертават се с близък кадър или когато се поставят на по-светъл или по-тъмен фон в зависимост от цвета на обекта.“

6.Иконографски кодове

„Часът на Милен Цветков“

Студентите описват предимно облеклото на водещия: „То е непроменяемо – официален костюм, който може да бъде приет като реквизит“; „Облеклото на водещия показва изчистен стил“; “Костюм с вратовръзка е обичайното му облекло“.

„Търси се…“

Отлично, всички студенти са преценили, в предаването няма такава специфика, която да е трудно разбираема от иконографска гледна точка. Мога да обобщя, чрез един цитати от студентския анализ: „Не са необходими специфични познания от страна на зрителя, във връзка с религия, култура и традиции“ и …няма нещо специфично за българската култура…шоуто може да се гледа от всякакъв тип хора“.

„The Ellen DeGeneres Show”

Най-често студентите описват облеклото на водещата: „то е строго професионално в тъмни тонове и едноцветно“; „винаги е строго-елегантно“; „почти винаги е с по-тъмен цвят сако и панталон, бяла риза и кецове“ и може би най-екстравагантният анализ – „почти винаги е облечена консервативно (Елън). Човек, който е нараснал „пубертетското“ в себе си. Човек от миналия век.“ И още един щрих от анализа – „Стилът на водещата ясно показва и отговаря на сексуалната й ориентираност (хомосексуална). Тъй като не бях наясно дали това е така, справката ми в интернет, показа, че анализът е верен. [13]

7.Естетични кодове

„Часът на Милен Цветков“

Естетиката на различни равнища се описва от студентите или детайлно, или по-общо – не на конкретни равнища. Напр., „Естетически прави впечатление, че до голяма степен декорът и студийната атмосфера напомня чужди образци, чиято екранна визия се е утвърдила във времето.“. Някои студентски коментари будят усмивка. Напр.,  „Мисля, че той (Милен Цветков) се вписва в идеала за красота, наложен за зрелите мъже като него“ и …“изглежда доста модерно спрямо доста водещи на предавания за възрастта си“.

„Търси се…“

В това предаване студентите са разграничили и трите равнища на естетика. На макро равнище се изтъква, че водещите попадат в идеала за красота, характерен за епохата като начин на обличане – елегантност в публична ситуация. На микро равнище – едната водеща е в критериите за естетичното слабо тяло, а другата, макар и не слаба като характеристиката на моделите от модния подиум, с елегантността си се включва в разбиранията на естетиката. Индивидуалното равнище добре мога да представя с един студентски анализ: „Хората притежават своя индивидуална естетика, която варира в широки граници, макар и движеща се в рамките на естетическия идеал, характерен за съвремието“.

„The Ellen DeGeneres Show”

Естетиката, разбирана детайлно на три равнища, е анализирана от студентите по два начина – общо, без указване на нивата, или по-детайлно – избор на нива, всички, или само някое от тях. Например, общ анализ: „Предаването е … цялостно естетически издържано. …Упорито се налагат последните модни тенденции както в облеклото, така и в прическите и цялостната визия и на жената, и на мъжа“ и „Шоуто на Елън е модерно и съвременно шоу, в което разбиранията за красота са съчетания от личен избор.“ Друг анализ се опитва да приложи по-широко разбиране за естетика: „Тематиката, шегите, гостите – всички те са релевантни за определената (съвременната) епоха, смислени и на културно равнище“. Примери за детайлизиране на естетическото възприемане на идеала за красота, могат да бъдат: „Външният вид на водещата откъм сегашните идеали за красота (слаба) се вписва чудесно, но не е типичната красавица. Има малко по-грубовати черти, въпреки сините си очи и русата си коса“. Това е анализ на макроравнище. На междуличностно равнище, друг студентски анализ изтъква, че „хората притежават своя индивидуална естетика, която варира в широки граници, макар и движеща се в рамките на естетическия идеал, характерен за съвремието.“

8.Риторични кодове.

„Часът на Милен Цветков“

 „Риториката на камерата“ се описва добре от студентите. Мисля, че и другите предмети, които се изучават в департамента ни, допринасят за това. Някои от студентите използват и специфична терминология. Например, „При разговор с гост …най-често движенията й (на камерата) са „панорамиране“ и „тревълинг“. Или, друго описание: „Камерата не се движи много. Обикновено предава образите през цялото време на дискусията в близък кадър“ (план).

„Търси се…“

Обобщено е движението на камерата, която „следи реакциите на гостите“, когато се излъчват различни предварително заснети материали. В други студентски анализи – подробно се интерпретира движението на камерата – защо предаването започва и завършва с далечен план на водещите, кога и защо камерата улавя в близък план госта например. Интерпретацията е адекватна, че по този начин се „предава на аудиторията емоционалният заряд“ в конкретен момент.

„The Ellen DeGeneres Show”

Риторичните кодове – движението на камерата, са добре идентифицирани от студентите. В някои анализи не се използва специализирана терминилогия, други студенти пък опиват с термини: „Камерата се движи между отделно обособените по теми пространства в студиото“; „Многото видеокамери помагат да бъдат хванати всички възможни ъгли на дадено действие или дори всяка една емоция на хората, които участват“; „Общите и панорамни планове на студиото, освен в началото, за да обособят и покажат пространството, се използват и по време на предаването, за да се обърне внимание на публиката в студиото. … Силно застъпени са общи, полублизки и близки кадри на водещата, което естествено я маркира като основна фигура“ и „В шоуто на Елън Дедженеръс непрекъснато се наблюдават специфични движения на камерата – „панорамиране“, „тревълинг“, особено в моменти, в които става въпрос за награди или дарения…“.

9.Кодове на действието и поведението

„Часът на Милен Цветков“

При описанията на тази група от кодове, искам да отбележа две неща. Повечето студенти изтъкват, че „в предаване на живо, нищо не може да се повтори като се монтира отново, с цел да се засили смисъла на определен детайл“. И второ, студентите споделят едно и също възприятие за водещия: „ …открита позиция на тялото, придружена с често жестикулиране на ръцете..“; или „Цялостното поведение на водещия е леко неспокойно и напрегнато. Докато говори той размахва ръцете си…‘.Понякога студентската интерпретация за размахването на ръцете като нетърпеливост е неточна. Този жест показва вроден по-бърз темперамент, а не напрежение, нетърпение и т.н.

„Търси се…“

Анализиращите предаването студенти преценяват поведението на двете водещи като „естествено и непринудено“. Поставят акцент „най-вече върху емоциите на госта, неговите реакции от чутото и видяното“, както и върху следенето на реакциите от страна на водещите. По отношение на емоциите че цитирам част от отличен анализ в една студентска работа: „При много от случаите, емоцията, която изразяват очите на човека, независимо дали ще са сълзи от радост или тъга, говори много повече от изказаните думи. Камерата улавя всяко едно чувство, изписано на лицето на госта и го предава на зрителя“. Отбелязва се и нещо важно – предаването е на запис, „което дава възможност да се избегнат гафове.“

„The Ellen DeGeneres Show”

Цялостното поведение, което би следвало да се анализира според тази група кодове на Умберто Еко, не е съвсем лека задача. Освен трудността, това е и трудоемка задача. Затова студентите предварително са инструктирани само да покажат щрих от вербалната и невербалната комуникация, който ги е впечатлил. Интересно е, че повечето студенти обръщат внимание на емоционалните реакции и по-малко на вербалното поведение, макар, че и то е споменато: „Предвид характера на предаването, което може да се характеризира като културно-развлекателно, тонът на предаването е лек и забавен.“ Други щрихи от анализа, свързани с емоциите, могат да бъдат: „Точно това са основните настроения … - на хумор, оптимизъм и щастие. Водещата комуникира постоянно с публиката, а те (хората) дават своята обратна връзка чрез положителните емоции, които демонстрират“ и „Разговорът между госта и водещата се провежда лице в лице. … Всяка реакция или поведенчески акт се вижда от публиката в студиото, както и от зрителя пред телевизионния екран.“

10.  Стилови кодове

„Часът на Милен Цветков“

Изненадах се, че при описанието на стиловите характеристики на това предаване, студентите не са се справили добре. Само една студентка пише, че „… самият водещ е достатъчно разпознаваем“, защото „има индивидуален стил“, без да посочва в какво се състои той.

„Търси се…“

Стилистичният код, който разграничава предаването от други токшоута, смятам, че особено сполучливо може да се илюстрира със следния цитат от студентски анализ: „То (предаването) цели да разкрие малко от личния свят на известни личности у нас по много доброжелателен и позитивен начин….Предаването не цели да извади скандални тайни от миналото, да се сдобие със сензационна новина или да разпространява клюки. Напротив! То цели да ни представи личността в добрата й светлина и да я накара да се почувства обичана и ценена от семейството и приятелите си…“.

„The Ellen DeGeneres Show”

В студентските анализи много добре е представен стилът на шоуто: „Предаването има уникален стил поради своята раздвиженост, както в самото студио, така и извън него“. Става въпрос за това, че „основният акцент е именно комуникацията със зрителите, с гостуващите, с ко-водещите и с лица – директна връзка с други градове в САЩ.“ И накрая, доста прецизен и подробен анализ на стиловите характеристики на предаването, от който само малко ще цитирам: „Шоуто на Елън е …лесно разпознаваемо от аудиторията. Това е ток-шоу, което притежава собствен уникален и различим стил. Водещата сама по себе си е много харесвана личност и комик. Стилът й на обличане също е уникален, при това някои от комбинациите като официален костюм с гуменки, са нейна запазена марка“.

В краткото си обобщение, бих искала да изтъкна само няколко момента:

1.Повечето студенти се справят с нелеката задача да прилагат определена теория в практиката.

2.Подобни задачи развиват мисленето на студентите и така по-добре разбират и запомнят теоретични възгледи, които биха им били полезни в професионалната реализация.

3.Не случайно, специфичният анализ, който беше необходимо да извършат студентите, е свързан с телевизионния език. Въпреки широкото разпространение на интернет, телевизията си остава най-популярната традиционна медия.

4.При създаването на кодовата си система Умберто Еко е имал предвид телевизията, затова и по-късно изследователите наричат системата му „телевизионният език на Умберто Еко“. Като знаем особеностите на интернет, включително, че през мрежата може да се гледа и телевизия, извън съмнение е, че дискутираната кодова система може да се прилага не само за анализ на телевизионна продукция, но и други аудио-визуални продукти.

Бележки: