Доц. д-р Десислава Бошнакова

Резюме:

Креативното мислене е сред най-търсените умения от бизнеса днес. В същото време образователните системи по света систематично успяват да отучат хората да мислят. Какво е идея, как се ражда, какво ни помага или спира да й вдъхнем живот и кои са най-често използваните техники за креативно мислене, с които възрастните се опитват отново да мислят, да виждат света като деца и да откриват връзки, каквито не са виждали допреди.

В увода си към книгата “Тайните на разказването на истории” Кармайн Гало казва, че “идеите са валутата на 21. век”. И продължава: “В информационната епоха, в икономиката на знанието, вие сте толкова ценни, колкото ценни са идеите ви. Историите са средството, чрез което предаваме идеите си. Способността ви да комбинирате идеите си с емоции, контекст и приложимост е умението, което ще ви направи по-ценен в следващото десетилетие.” [1]

Въпросите като как се раждат идеи, защо някои хора раждат повече идеи и как да стимулираме процеса на раждане на идеи занимават човечеството от години. Отговорите са много, но въпреки това, между различните отговори има изключително много сходства. До тези сходства се нарежда и твърдението на Едуард де Боно, че “интелигентността е потенциал, а мисленето е умение за използване на този потенциал” [2]. Де Боно въвежда термина „латерално мислене”. Oxford Dictionary го определя като „решаване на проблеми с недиректни и творчески подходи” [3]. На практика това е метод за творческо мислене стъпка по стъпка, с разработени практически техники, които могат да се използват съзнателно.

Но за да започнем изследването на техниките за генериране на идеи, първо трябва да дефинираме какво е идея. Простото определение, което можем да открием в онлайн речник гласи [4]:

- мисъл, план или предложение за това какво да правим

- мнение или вярване

-  нещо, което можете да си представите или картина в съзнанието си.

Без да се опитвам да споря със съставителите на речник ще кажа, че от гледната точка на техниките за генериране на идеи тези простички определения не ми вършат работа. Защото колкото и техники да прилагам, трудно мога да изведа стратегия за използване на техники за генериране на мнения,  вярвания или мисли. Но можем да използваме техники за стимулиране на нещата, които можете да си представите или картините в съзнанието ви. В други речници се подчетава фактът, че идеята е продукт на мозъчна дейност. Няма да навлизам в анализ на всички определения в различните речници, защото това не е целта ми. С уговорката, че като автор имам право на избор на изходяща гледна точка, ще си позволя за целите да въведа определение, което е съставено през 40-те години на 20.век от Джеймс Уеб Янг. Според Янг “идеята не е нищо повече или по-малко от нова комбинация на стари елементи” [5]. Ако приемате простотата за най-висша форма на съвършенство, то това определение ни дава изключително много възможности да въздействаме върху процеса на генериране на нови идеи и да приложим на практика твърденията на Де Боно, че креативността наистина е умение, което може да се развива и усъвършенства. Или можем да перифразираме думите на симпатичната мишка-готвач Реми от филма „Рататуй” и да кажем, че всеки може да ражда идеи, стига да иска да се научи.

Джеймс Уеб Янг не спира до въвеждането на определение, което може да вдъхнови хората и да им създаде усещане, че и те могат да раждат идеи. Издава книга, която озаглавява “Техника за раждане на идеи”, в която описва процес, приложим от всеки и във всякакви сфери на човешката дейност. Процесът се състои от пет на пръв поглед лесни стъпки. Тъй като всички съвременни изследователи на процеса на генериране на идеи стъпват на споделеното от Янг, ще разгледам неговата техники подробно.

Стъпка 1:Умът събира суровия материал – иначе казано трябва да се тръгне отнякъде. И независимо че това е очевидна истина, много често в практиката се пренебрегва. Материалите, които трябва се събират, са два вида: конкретни и общи. Конкретните са свързани единствено и само с проблема, който се опитваме да решим (за който ни трябва идея), докато общите са свързани с всичко останало в света около нас. И ако се върнем към определението за идея, то новата комбинация ще се роди от конкретното знание по темата и широкото познание за света. И ако се чудим защо някои хора раждат повече идеи от други, то един от възможните отговори може да се крие във фактa, че тези хора притежават повече знания за света около нас, което увеличава възможните комбинации с конкретното знание при търсене на идеи. Но само това не е достатъчно, за да се роди идеята.

Стъпка 2: Обработване на материалите в ума – умът ни има нужда да опознае материалите от всички страни, да се опита да поиграе с тях като изпробва различни комбинации, като отхвърли някои или просто, за да установи, че имаме нужда от още материали. Точно както при започването на реденето на пъзел: изсипвате всички парчета и започвате да ги сортирате по определен критерий, след това да пробвате кое с кое пасва и така, докато подредите цялата картина. При стъпка две тази работа се случва невидимо за света около нас, в ума ни, но ние я движим и управляваме. Материалите, от които ще родим нашата идея, трябва да се усетят. Според Янг, по време на тази стъпка се случват две неща: първо, започват да се раждат още неполирани идеи, които е добре за запишем и второ, чувствате умора от безкрайните опити да подредите пъзела. Важно е да се противопоставите на умората и да не спирате.

Стъпка 3: Инкубационен период – на пръв поглед най-лесният, но както повечето неща, това е просто илюзия. Това е моментът да спрете да мислите по темата. Да превключите на друга вълна и да остави подсъзнанието да си свърши работата. Трудно е след всичките усилия, положени дотук, напълно да изключите. Но пък е точно толкова важно, колкото и първите две стъпки. Не мога да се въздържа и ще цитирам какво казва за тази стъпка самият Янг. “Може би си спомняте как Шерлок Холмс има навика да спира точно по средата на разследването и да води Уотсън на концерт? Това е изключително дразнещо за практичния и педантичен Уотсън. Но Конан Дойл е творец и познава креативния процес.” [6]

Стъпка 4: Действителното раждане на идеята– ако сте следвали стъпките досега и сте успели да изпълните стъпка 3, идеята трябва да се появи. Или да се появят няколко. Важно е да не ги спирате и да им дадете шанс да се преборят за място под слънцето. Така ще имате възможност да избирате върху коя да се съсредоточите, преди да стигнете до следващата стъпка

Стъпка 5: Финално оформяне – идеята трябва да придобие практическо приложение. На този етап трябва да съберете кураж и да покажете новородената си идея пред хората. Трябва да сте готови да приемате мнения, коментари и съвети, и след това да прецените кои от тях могат да направят идеята ви още по-добра. Важно е да се научите да слушате другите, както и да се научите да следвате този процес от началото до края.

В заключението на книгата си Янг добавя още едно условие за ефективност на техниката: “Принципът за постоянно обогатяване на опита, както прекия, така и косвения, оказва силно влияние върху всяка работа свързана с раждането на идеи”. [7]

Истината е, че натрупването на преживявания обогатява колекцията ни от общи материали и на практика увеличава броя на възможните комбинации, които умът ни може да състави. Тук говорим и за умението да виждаме връзки между отделните елементи, които другите хора не са видели досега.

Техниката за раждане на идеи на Янг е оцеляла след теста на времето. Вече близо 80 години тя се използа от хора, занимаващи се с всякакъв вид дейности. В цялостната идея на Янг е много важно да се спазва последователността на стъпките. Те трябва да преминават една в друга, без да се пропуска нито една и без да се опитваме на скочим направо на стъпка 3 и да отидем на концерт, парти или екскурзия. Раждането на идеи е отговорна работа и дисциплината е важна част от успеха на процеса. Колкото и да сме свикнали да смятаме, че творческите личности са далеч от каквато и да било дисциплина.

В книгата “Как се раждат идеите” Джак Фостър стъпва на процеса, описан от Янг, доразвива го и добавя една много важна стъпка – да се научим да мислим като деца отново [8]. Което съвсем не означава да се вдетиним, а да успеем да виждаме света околко нас такъв какъвто е, а не какъвто си мислим, че е. Да се научим отново да задаваме въпроси, да търси отговор на въпроса Защо? и да изследване нещата от всички страни, нищо че си мислим, че знаем какво ще открием. Приемането на рутината за част от начина, по който виждаме света, ни пречи да откриваме връзки между нещата, защото просто отказваме да ги търсим.

Фостър обръща и сериозно внимание на последния етап – превръщането на идеята в действителност [9]. Защото едно от присъщите качества на възрастния човек е страхът от провал, а всяка нова идея в началото крие в себе си възможността да не бъде приета и да се провалим. Този страх от одобрението на другите възпира оживяването на много идеи. Той е и причината, дори когато имаме идея, да заложим на сигурното, на това, което всеки би направил и да се предпазим от провал. “Креативността е свързана с изследване на непознатото и затова изглежда много рискована.” [10] По отношение на провала сър Кен Робинсън, изследовател на креативността и образование, споделя, че „ако не сте подготвени да сгрешите, никога няма да измислите нищо оригинално“ [11].

Ако се върнем към стъпка 1 от процеса на Янг, събирането на материали ще се озовен в територията, за която говори Франс Йохансон в книгата си “Ефектът Медичи” и ще се срещнем с концепцията му Пресечната точка. Йохансон казва така: “когато навлезете в Пресечната точка на области, дисциплини или култури, можете да комбинирате съществуващи концепции в огромен брой необикновени нови идеи. Името, което съм дал на явлението, ефектът Медичи, идва от забележителния разцвет на творчество през XV век в Италия.” [12]

Изхождайки от призмата на това как отделният човек може да ражда идеи Янг представя своя техника. Сега нека си представим какъв би бил броят на новите комбинации на стари елементи, ако съберем на едно място хора, с различен опит (общ материал) и се опитаме да управляваме процеса така, че те заедно да родят идеята, която търсим? Дори и тези, които смятат, че математиката не е тяхната стихия, могат да си дадат сметка, че увеличаваме драстично броя на идеите и това може би ни дава надежда, че увеличаваме и вероятността да намерим най-добрата към момента идея. Днес светът се възползва от тази възможност и в почти всяка сфера на дейност се стремим към раждането на идеи в групи. С което не искам да кажа, че отделният човек трябва да спре да увеличава общия материал, който събира. Точно напротив. Така логично стигнахме до следващия въпрос: какви техники можем да използваме, за да управляваме процеса по раждане на идеи и то в групи.

Най-често срещаната техника за генериране на идеи в бизнеса е мозъчната атака (brainstorming). Мозъчната атака е групова техника за  креативност, чрез която се правят усилия за намиране на решение на конкретен проблем, като се събират спонтанни идеи от участниците. Терминът се популяризира от Алекс Осбърн в книгата му “Приложно въображение” [13] и защитава тезата, че тази техника би увеличила драстично количествто и качеството на генерираните от групата идеи. На пръв поглед правилата за провеждане на мозъчна атака са прости и повечето хора от бизнеса са на мнение, че много добре ги познават. Групата трябва:

1. Да роди колкото е възможно повече идеи.

2. Да роди колкото е възможно по-налудничави идеи.

3. Да надгражда върху идеите на другите.

4. Да избягва обсъждането и осъждането на идеи.

Техниката бързо навлиза в приложение във всякакви сфери на дейност. Увлечени от лекотата, с която се прилага, хората днес използват най-често тази техника при нужда от идеи. Но... Изследователи решават да проверят дали груповото раждане на идеи има реално предимство пред индивидуалното. Наричат процеса на индивидуално раждане на идеи “въображаема група”. За изненада откриват, че въображаемите групи, където хората правят мозъчна атака индивидуално, генерират два пъти повече идеи, отколкото реалните групи. Оказва се, че този резултат не е аномалия. В известно изследване от 1987 г. изследователите Майкъл Дийл и Волфганг Щрьобе от Университета в Тюбинген правят заключение, че групите по мозъчна атака никога не са се представяли по-добре от въображаемите групи. [14] Тогава защо се занимаваме и инвестираме толкова усилия в провеждането на мозъчни атаки? Според Йохансон ако се направи правилно, мозъчната атака е доста ефективен начин активно да генерираме идеи на Пресечната точка. Резултатите от изследвания навеждат на мисълта, че някои малки, но много важни промени в обичайната мозъчна атака, до голяма степен увеличават ефикасността. [15] Teзи промени се опитват да обединят въображаемата с груповата мозъчна атака. Една от промените съветва на участниците в групата да се даде време да направят мозъчна атака индивидуално. Така няма да се налага да се притесняват, че ще забравят оригиналните си идеи, когато започне груповата фаза. Друга промяна включва усъвършенстване на уменията и ролята на фасилитатора, който отговаря всички в групата да имат еднакво участие, да спазват правилата и да не оценяват идеите на другите. Негова е задачата да разработи добре формулирано изложение на проблема, за което е доказано, че прави мозъчната атака по-ефективна.

Основна цел на всяка мозъчна атака би трябвало да бъде генерирането на колкото се може повече идеи. Тази техника няма за цел да избира и оценява идеите. И отново тук важи правилото, че ако искаме да имаме възможно най-много и най-различни идеи, трябва да съберем група от хора, които имат различен опит. Така увеличаваме вероятността да имаме повече идеи. Хората със сходен опит, мислят еднакво, или ако не еднакво то поне със сигурност в една посока.

Голяма част от разочарованията при използване на тази техника идват от неправилното сформиране на групите, неумелото фасилитиране и невъзможността участниците да се възпрат от оценка на идеите на другите. Вместо да оценяват другите, участниците трябва да бъдат стимулирани да надграждат идеите на другите, да работят заедно, а не в конкуренция.

След като разгледахме най-масово използваната техника за генериране на идеи, ще насочим вниманието си към някои други техники, като направим уговорката, че е невъзможно да се разгледат всички съществуващи техники, нито сме си поставили подобна цел.

Цели 62 различни игри и упражнения споделя с нас Едуард де Боно в книгата си “Как да развием творческото мислене” [16]. Едно от най-полезните неща в тази книга с упражнения са таблиците със случайни думи, които се използват във всяко едно от упражненията и които могат да бъдат използвани като изходна точка за всяко целенасочено търсене на идея. В случая Де Боно използва произволните думи като провокация, за да окуражи развитието на творческото и латералното мислене. Думите на пръв поглед за изключително неподходящи да бъдат заедно, но упражненията помагат да се откриват връзки между думи (понятия), които нямат нищо общо, ако се придържаме единствено и само към основния им смисъл. Упражненията помагат умът да бъде трениран в намирането на връзки там, където досега никой не е виждал връзка. Това много напомня на едно друго много популярно упражнение за креативност,  което откриваме в книгата на английския музикант от дуета “Юритмикс” Дейв Стюарт– колко приложения на кламера можете да изброите [17]. Ключът към безкрайните отговори в тази игра е да си разрешим да приемем, че кламерът може да бъде всичко, което му позволим да бъде, а не е задължително да бъде единствно и само метално или пластмасово приспособление за закрепване на хартия. Може със същия успех да бъде име на книга, прякор и т.н.

Друга техника, която стимулира креативното мислене и напоследък се използва доста масово, е мисловната карта (mind mapping). Това е техника за записване на информация, която ни помага да мислим и да изразяваме идеите си в по-свободен, креативен и в същото време доста ясно структуриран начин.  “В самата техника има много свобода и се включват елементи като цветове, ключови думи, числа, картинки, линии.  Мисловната карта винаги се прави само на една страница, което помага накрая да виждаме както детайлите, така и „голямата картина“ [18].

Техниката SCAMPERни помага да намерим нови гледни точки, а оттам и да родим нови идеи. Тя стъпва на определението на Янг за идеята като създадетлите й вярват, че всяко ново е вариация на нещо, което вече съществува. SCAMPER е акроним и всяка буква показва различен метод, който можем да използваме, за да се предизвикаме да родим нови идеи:

S= Substitute (Заместване)

C= Combine (Комбиниране)

A= Adapt (Адаптиране)

M = Magnify (Увеличаване)

P= Put to Other Uses (Други приложения)

E= Eliminate (alternative is Minify) (Елиминиране) (алтернативата е минимизиране)

R= Rearrange (alternative is Reverse) (Пренареждам) (алтернативата е преобръщане)

И при тази техника прецизното формулиране на проблема е от изключителна важност. След което започваме да си задаваме въпроси следвайки реда на предизвикателствата. Докато стигнем до много идеи, от които можем да избираме.

Последната техника, която ще разгледам ми е много любима и винаги се приема изключително добре от групите, при които съм я прилагала. Образно мога да я нарека “Промяна на очакванията” [19]. Toва е удивително ефективен метод да предизвикате начина, по който мислите за почти всичко. Целта е не непременно да излезете с конкретна идея, но да отърсите ума си от предварително създадените представи. Ето как работи:

1. Помислете за ситуация, продукт или понятие, свързани с предизвикателство, пред което сте изправени, и помислете за очакванията, свързани с тази ситуация. Опитайте се да изброите най-често срещаните очаквания, онези, които ако не са удовлетворени, няма как да се получи каквото и да било.

2. Напишете очакванията. После ги променете. Ако вземем за пример университет, ето как би изглеждала промяната:

3. Накрая, помислете как да направите тези промени смислени и приемливи за повечето хора.

Идеята е, че очакванията са част от стереотипите, с които сме свикнали. Когато ги елиминираме, се налага да търсим нови връзки и възможности, за да разрешим проблема. И отново, като прилагаме тази игра може и да не родим идеята, която да приложим в практиката, но има голяма вероятност чрез тази игра да стигнем до идеята или поне да се озовем на правилния път.

Всеки екип намира най-адекватните за него упражнения и техники за генериране на идеи. Визуализацията, не само под формата на мисловини карти, заема все по-голяма част от креативния процес – първо, защото живеем във визуална среда, второ, защото визията достига най-бързо до всеки, и трето, защото създаването на визия вече не е запазена територия само на родените с талант хора. Днес разполагаме с камери и софтуер, с които можем да създаваме визия бързо и относително лесно.

Истината е, че не е нужно да доказваме, че Едуард Де Боно е прав и мисленето е умение, което можем да развиваме. Кактоказва съоснователят на Twitter, Ейвън Уилямс, “напълно съм убеден, че хората могат да се научат да бъдат креативни, но си мисля, че в по-голямата част о живота си хората се отучват да бъдат креативни” [20]. Дали Уилямс е прав не знам, но видеото на сър Кен Робинсън “Убиват ли училищата креативността” [21] е една от най-гледаните лекции в интернет.

И ако се върнем там, откъдето тръгнахме, от определението за идея, то няма как всеки един човек да не може да предложи нова комбинация от стари елементи. Въпросът е дали иска да го направи и дали средата стимулира представянето на идеи. Но това е друга тема.

Бележки:

обратно нагоре