Доц. Райна Николова, д.н.

 

Резюме:

 

Настоящото изследване фокусира своето внимание върху процедурите за избор на генерални директори на Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) в периода 1999 – 2016 г.; характеристиката на административния акт, съдържащ регламента за определяне на процедурата за избор на генерални директори на БНР и БНТ; критериите за оценка на кандидатите при избор на генерални директори на БНР и БНТ, приетите промени в законодателството, предприетите от Съвета за електронни медии (СЕМ) действия по промяна на правилата за избор.

 

  1. Процедури за избор на генерални директори на БНР и БНТ в периода 1999 – 2016 г.

 

  Разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) е лаконична:

  Съветът за електронни медии избира и освобождава генералните директори на БНР и БНТ.

Класическата процедура за провеждане на избор на определено лице на конкретна длъжност предвижда:

а) насрочване на избора,

б) поставяне на кандидатури за изборната длъжност (кандидатът лично или чрез номинация на членовете на СЕМ);

в) провеждане на гласуването от избирателното тяло (членовете на СЕМ),

г) обявяване на резултата.

Класическата конкурсна процедура съдържа следните етапи:

а) обявяване на конкурса – начинът на провеждане на конкурса може да е по документи, чрез изпит, защита на проект, интервю или комбинация от посочените форми,

б) участие в конкурса,

в) допускане в конкурса,

г) провеждане на конкурса.

  Как се стига до избора? Законът не уточнява, като дава в това отношение свобода на административния орган. По сега действащия ЗРТ са проведени редица процедури за избор на генерални директори на обществените медии. Познати са две основни разновидности – самономинация от кандидатите в рамките на конкурс и номинация от членовете на надзорния орган.

 

1.1. Процедура за избор на генерален директор на БНТ през 1999 г.

 

В края на  1998 г. стартира процедура за избор на генерален директор на БНТ. Както е видно от Протокол № 2 от 29.12.1998 г. на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) [1], избраният вариант е конкурс със следните етапи:

I етап: Подаване на документи.

II етап: Допускане до събеседване.

III етап: Събеседване с допуснатите до участие в конкурса кандидати.

IV етап: Публично обсъждане на концепциите на кандидатите, допуснати до събеседване.

V етап: Избор.

 

1.2. Процедура за избор на генерален директор на БНР в началото на 2001 г.

 

Протокол № 2 от 8.01.2001 г. на НСРТ [2] най-общо свидетелства за основните фази от провеждането на конкурсната процедура:

I етап: Подаване на документи.

II етап: Допускане до участие в конкурса.

III етап: Обсъждане от НСРТ на представените концепции и определяне на кандидати за събеседване.

IV етап: Събеседване с определени от НСРТ кандидати.

V етап: Избор.

 

1.3. Процедура за избор на генерален директор на БНР през май 2001 г.

 

В т. 2 от Протокол № 45 от 21.05.2001 г. на НСРТ [3] е предвидена процедура за избор на генерален директор на БНР чрез номинации от членовете на надзорния орган:

I етап: Номинации на кандидати от членовете на НСРТ [4].

II етап: Събеседване с определени от НСРТ кандидати след проведено явно гласуване с тримата, получили най-много гласове.

III етап: Избор.

 

1.4. Процедура за избор на генерален директор на БНТ през март 2002 г.

 

На 10.12.2001 г. е обсъдена процедура за избор на генерален директор на БНТ със следните етапи [5]:

I етап: Подаване на документи.

II етап: Допускане до участие в конкурса.

III етап: Публично събеседване с допуснатите кандидати на втори тур.

IV етап: Избор.

 

1.5. Процедура за избор на генерален директор на БНТ през април 2004 г.

 

Съветът за електронни медии приема следната процедура за избор на генерален директор на БНТ [6]:

I етап: Подаване на документи.

II етап: Допускане до участие в конкурса.

III етап: Представяне “Перспективите за развитие на БНТ като национален обществен оператор” на допуснатите до участие в конкурса кандидати с възможност да присъстват номинаторите, представители на гражданския сектор, журналисти.

IV етап: Определяне с решение на СЕМ на трима от кандидатите за генерален директор на БНТ, които да бъдат поканени на събеседване [7].

V етап: Събеседване с тримата кандидати.

VI етап: Избор от тримата кандидати.

 

1.6. Процедура за избор на генерален директор на БНР през април 2004 г.

 

Съветът за електронни медии приема следната процедура за избор на генерален директор на БНР [8]:

I етап: Подаване на документи.

II етап: Допускане до участие в конкурса.

III етап: Представяне “Перспективите за развитие на БНР като национален обществен оператор” на допуснатите до участие в конкурса кандидати с възможност да присъстват номинаторите, представители на гражданския сектор, журналисти.

IV етап: Определяне с решение на СЕМ на трима от кандидатите за генерален директор на БНР, които да бъдат поканени на събеседване [9].

V етап: Събеседване с тримата кандидати.

VI етап: Избор от тримата кандидати.

 

1.7. Процедура за избор на генерален директор на БНР през април 2007 г.

 

През март 2007 г. е приета следната процедура за избор на генерален директор на БНР:

I етап: Подаване на документи.

II етап: Допускане до участие в конкурса.

III етап: Събеседване на СЕМ с отделните кандидати.

IV етап: Избор на генерален директор на БНР [10].

 

1.8. Процедура за избор на генерален директор на БНТ през юни 2007 г.

 

През април [11] и юни 2007 г. е приета следната процедура за избор на генерален директор на БНТ:

I етап: Подаване на документи.

II етап: Допускане до участие в конкурса.

III етап: Събеседване на СЕМ с отделните кандидати.

IV етап: Избор на генерален директор на БНТ [12].

 

1.9. Процедура за избор на генерален директор на БНР през април 2010 г.

 

През март 2010 г. е приета следната процедура за избор на генерален директор на БНР:

I етап: Подаване на документи.

II етап: Допускане до участие в конкурса.

III етап: Събеседване на СЕМ с отделните кандидати.

IV етап: Избор на генерален директор на БНР [13].

 

1.10. Процедура за избор на генерален директор на БНТ през юли 2010 г.

 

През май 2010 г. е приета следната процедура за избор на генерален директор на БНТ:

I етап: Подаване на документи.

II етап: Публична дискусия.

III етап: Допускане до участие в конкурса.

IV етап: Събеседване на СЕМ с отделните кандидати.

V етап: Избор на генерален директор на БНТ [14].

 

1.11. Процедура за избор на генерален директор на БНР през май 2013 г.

 

През март 2013 г. е приет следният ред за провеждане на конкурс за генерален директор на БНР:

I етап: Подаване на документи.

II етап: Допускане до участие в конкурса.

III етап: Събеседване на СЕМ с отделните кандидати.

IV етап: Избор на генерален директор на БНР [15].

 

1.12. Процедура за избор на генерален директор на БНТ през юли 2013 г.

 

През май 2013 г. са приети следните правила за провеждане на конкурсната процедура за избор на генерален директор на БНТ:

I етап: Подаване на документи.

II етап: Публична дискусия.

III етап: Допускане до участие в конкурса.

IV етап: Събеседване на СЕМ с отделните кандидати.

V етап: Избор на генерален директор на БНТ [16].

 

1.13. Процедура за избор на генерален директор на БНР през април 2016 г.

 

През март 2016 г. е приета следната процедура за избор на генерален директор на БНР:

I етап: Подаване на документи.

II етап: Допускане до участие в конкурса.

III етап: Публично изслушване и събеседване на СЕМ с допуснатите кандидати.

IV етап: Избор на генерален директор на БНР [17].

 

От направеното проучване може да се направи извод, че единствено след предизвиканата от НСРТ през януари 2001 г. криза в БНР членовете на медийния регулатор са правили лични номинации на кандидати за генерален директор на медията.

Прави впечатление, че от 2007 г. Съветът за електронни медии пристъпва към събеседване с всички допуснати в конкурса кандидати. Получава се не особено добър ефект, тъй като добрите кандидатури не се открояват достатъчно при събеседване

 

2. Характеристика на административния акт по определяне на процедура за избор на генерални директори на БНР и БНТ

 

Съветът за електронни медии като специализиран орган осъществява държавно управление в областта на медийните услуги. При упражняването на своята компетентност той издава два основни вида административни акта – общи и индивидуални. Функционалното предназначение и насоченост на тези два вида акта водят до взаимното им допълване и цялостно въздействие в областта на медийното регулиране, което позволява в изпълнение на законовите норми да се извършва правоприложна дейност с необходимата всеобхватност и пълнота.

Нашето становище е, че решението, с което се определят процедурни правила за избор на генерален директор на БНР или БНТ, е общ административен акт, реализацията на което се осъществява от решение за избор на генерален директор – индивидуален административен акт..

Общият административен акт поражда пряко правно действие, видно от използвания в дефиницията на чл. 65, ал. 1 от АПК термин „непосредствено” засягане на права, свободи и законни интереси. Действието на общия административен акт е еднократно във времето. Следователно, прилага се за всяка отделна конкурсна процедура. По това той се родее с индивидуалния административен акт и се отличава от нормативния подзаконов акт.

В различните хипотези адресатите на общия административен акт притежават някакви общи характеристики [18]. .Адресати на общия административен акт за определяне на правила за избор на генерални директори на БНР и БНТ са лица, отговарящи на изискванията за член на Съвета за електронни медии, като за кандидатите за генерален директор на БНР се изисква не по-малко от петгодишен трудов стаж в радио, а за кандидатите за генерален директор на БНТ не по-малко от петгодишен трудов стаж в телевизия (арг. чл. 66 от ЗРТ). В случая адресатите са неограничен, но определяем брой лица.

Потенциалните кандидати в конкурсната процедура и едновременно с това адресати на разглеждания административен акт са всички онези, които:

1. имат българско гражданство, висше образование и опит в следните области: електронни медии, електронни съобщения, журналистика, право или икономика,

2. притежават петгодишен стаж в радио- или телевизионна организация;

3. не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер; не са еднолични търговци, собственици на капитала на търговски дружества, съдружници, управители, прокуристи или членове на ръководни и контролни органи на търговски дружества и кооперации и не са били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност. Принадлежността към тайните служби на тоталитарния режим вече не е пречка за заемане на позиците на генерални директори на БНР или БНТ по силата на Решение № 8 на Конституционния съд на Република България от 11.10.2013 г. [19]. С решението, с което се определят правила за провеждане на процедура за избор на генерален директор на БНР или БНТ, административният орган възлага още веднъж задължения, когато конкурсната процедура предвижда представяне на концепции и публично изслушване на кандидатите.

Следователно общият административен акт е предназначен за неограничен кръг от физически лица. Дали всички тези граждани на Република България или някои от тях биха предпочели да се възползват от дадената им възможност, е въпрос на лична преценка. Затова и всички те са потенциални, вероятни адресати на индивидуален административен акт за избор на генерален директор на БНР или БНТ, стига да се включат в конкурса и да се превърнат в адресати на общия административен акт. В този смисъл е и съдебната практика по отношение на заповед на министъра на правосъдието за обявяване на процедура за избор на нотариус [20]. Общият административен акт (заповед) «дава право на участие в един конкурс, което участие е изцяло по желание на кандидатстващата» [21].

Действието на общия административен акт в този случай се свързва с възникването на определени задължения спрямо вероятните кандидати, сред които са, освен депозирането на документи, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 25 и чл. 26 от ЗРТ, но също така и:

1. представянето на документи, озаглавени „Виждания за програмното, финансово и техническо развитие” и „Структурна схема на управление”, както и събеседване на всеки кандидат с НСРТ [22];

2. депозирането на концепция, допускането до събеседване [23] и публично обсъждане на концепциите на допуснатите до събеседване кандидати [24];

3. събеседване с кандидатите върху приетата от медийния регулатор Антикризисна програма за БНР [25];

4. публично представяне на документ, озаглавен ”Перспективи за развитие на БНТ/БНР като национален обществен оператор”, и събеседване със СЕМ на допуснатите до събеседването трима кандидати [26];

5. представянето на документ, озаглавен „Виждания (до 15 страници) за ролята на генералния директор на обществената медия БНТ при съществуващите условия”, участие в публичен диспут в БТА между допуснатите кандидати и събеседване със СЕМ [27];

6. представянето на документ, озаглавен „Виждания на кандидатите за развитието на БНТ в размер до 10 стандартни страници” и събеседване на отделните кандидати със СЕМ [28].

И ако трябва да обобщим изложеното дотук, бихме посочили, че в ЗРТ се съдържат правните норми, които посочват изискванията към кандидатите за генерален директор на БНР или БНТ (чл. 25 и чл. 26), и правомощието на медийния регулатор да избира едноличните управителни органи на обществените оператори (чл. 32, ал. 1, т. 2). Нормативният акт принципно и с многократно действие досега е уредил описаните по-горе избори. Общите административни актове – решения на СЕМ и НСРТ определят правните предписания, с които се уточнява редът и показателите, по които се извършва преценката от страна на административния орган при избора. В индивидуалните административни актове – решения на надзорния орган в областта на обществените медийни услуги се посочва конкретният правен субект, който заема тази публична длъжност в резултат на изразените мнения, мотивиране и гласуване от страна на членовете на СЕМ (НСРТ).

Прегледът показва, че до този момент колективният административен орган в различните свои състави не е провеждал обществено обсъждане преди постановяването на своите решения за определяне на критериите за оценка на кандидатите за генерални директори съгласно чл. 66 и сл. от АПК [29]. Нито пък адресат на подобен акт е обжалвал пред съда дискутираните общи административни актове. Последното не означава, че решенията за определяне на критерии за оценяване на кандидатите при избор на генерални директори на БНР и БНТ не подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 179 – чл. 184 от АПК.

Правилата за избор на генерални директори на обществените електронни медии се приемат от надзорния орган [30] и са въпрос на неговата оперативна самостоятелност [31]. Административноправният анализ на разгледаните процедури показва, че както НСРТ, така и СЕМ отдават предпочитание на конкурсната процедура. Тя се провежда достатъчно прозрачно и публично, като включва задължително елемент на обществени дискусии и събеседване с кандидатите. Практика е конкурсите да се провеждат на два етапа. Първата фаза предвижда обсъждане на предложените концепции и гласуване за тях. Този етап от производството позволява СЕМ да упражни установителната функция на надзорната си дейност – констатира доколко представените от кандидатите документи отговарят на изискванията на закона. Съдебната практика неведнъж е подчертавала, че решението на СЕМ за допускане до втората фаза на конкурсната процедура не е индивидуален административен акт [32], а има за предмет вторично правоотношение и по същество подготвя издаването на приключващия производството административен акт, с който се избира генералният директор. Това обстоятелство не се поставя под съмнение от тълкуването на съда, макар първоначално в практиката си надзорният орган да допуска, че става въпрос за обжалваем индивидуален административен акт.

След провеждането на втората фаза (публично представяне на концепциите) на конкурса членовете на СЕМ гласуват още веднъж. На този етап от процедурата се проявава оценъчната функция на административния надзор – предоставя се възможност на показалите добри резултати кандидати да продължат надпреварата. Тя има положителен (поощрителен) ефект за допуснатите до следващата фаза участници и отрицателен (санкционен) характер за тези, които не са получили достатъчен брой гласове за втория етап от процедурата. Същата характеристика притежава и допускането до събеседване (интервюто) с определени от СЕМ кандидати.

Съдебната практика определя решението за избор на генерален директор за единствения правнорелевантен факт, установяващ нови правоотношения между административния орган и кандидатите за заемане на длъжността. Всички други актове на органа, предхождащи това решение, имат за цел подпомагането и подготовката на неговото издаване и нямат самостоятелно значение [33]. Произнасянето на СЕМ с решение за избор на генерален директор води до осъществяването на резултативната функция на административния надзор, която постига набелязаната цел – определяне на лице, което заема длъжността на едноличен ръководен орган на обществените доставчици. В подкрепа на това наше становище е и тълкуването на съда относно характера на крайния акт (решение за избор на генерален директор) в контекста на отделни етапи от цялостната процедура [34].

 

3. Критерии за оценка на кандидатите при избор на генерални директори на Българското национално радио и Българската национална телевизия

 

Съветът за електронни медии при избора на генерални директори на БНР и БНТ определя критерии за оценка на кандидатите. В организираните конкурсни процедури се поставят допълнителни изисквания, освен предвидените в закона, на които трябва да отговарят участващите в състезанието лица.

 

3.1. При оценяване на кандидатите за генерален директор на БНТ в началото на 1999 г. показателите за оценка са:

3.1.1. идеи за превръщането на БНТ в обществена медия;

3.1.2. идеи за програмен облик на БНТ- стил на медията;

3.1.3. БНТ в информационното общество [35].

 

3.2. Критериите за оценка на кандидатите за генерален директор на БНР през януари 2001 г. са:

3.2.1. цялостен възглед за превръщането на БНР в обществена медия;

3.2.2. идея за развитието му в условията на конкуренцията и социалните аспекти;

3.2.3. присъствие на оригинални програмни идеи;

3.2.4. решения за технологична модернизация;

3.2.5. професионални стандарти за редакционна независимост и

3.2.6. възможности за диалог с колегията в БНР [36].

Изискванията към кандидатите за генерален директор на БНР през януари 2001 г. са следните:

1. Наличие на професионален опит в областта на медиите - 6 години, като не по-

малко от 3 от тях в областта на радиокомуникацията (това условие отсъства от закона).

2. Наличие на управленски опит в областта на медийната практика не по-малко от 3 години (това условие отсъства от закона).

3. Наличие на висше образование в областта на хуманитарните науки (това условие отсъства от закона).

4. Представяне на декларация, че са спазени изискванията на чл. 59, ал. 1 и 2 от

ЗРТ.

5. Представяне на творческа биография.

6. Представяне на писмено разработена концепция за развитие на БНР за 3-годишен период, която трябва да съдържа следните задължителни модули:

- Организация и управление на радиодейността: управленска структура, механизми за взаимодействие в организацията, виждане за екипно начало, редакционен статут;

- Национална и регионална насоченост на програмите на БНР: идеи за развитие и взаимодействие на съществуващите програми; идеи за нови програми;

- Насоки на програмното развитие: обществени ангажименти и степени и форми на комерсиализация, информационна политика, образователни и културни програми, насоченост на програмите - по тематика и адресат;

- Стопанска дейност: основни насоки и етапи на развитие на БНР,

- Въвеждане на нови технологии и влиянието им върху развитието на програмите на БНР.

Препоръчително условие: Подкрепа от професионални творчески сдружения и

неправителствени организации, свързани с дейността на медиите [37].

 

3.3. Критериите за оценка на кандидатите за генерален директор на БНР през май 2001 г. не са оповестени предварително, тъй като изборът се определя не въз основа на конкурс, а чрез номинации от членовете на надзорния медиен орган [38].

 

3.4. Критериите за оценка на кандидатите за генерални директори на БНР и на БНТ през 2004 г. са:

3.4.1. Съдържателна аргументация и идеи за развитието на БНР/БНТ като обществена медия;

3.4.2. Виждане за мястото и ролята на българската национална култура и идентичност с оглед бъдещата интеграция на страната ни в ЕС;

3.4.3. Идеи за управленски екип и структура;

3.4.4. Управленски стаж;

3.4.5. Обществена подкрепа. Мнения, становища и оценки от гражданския сектор.

 

3.5. В критериите за избор на генерален директор на БНТ на 24.09.2004 г. липсва условието за излагането на идеи за управленския екип и структура.

 

3.6. Критериите за оценка в конкурсите за избор на генерални директори на БНР и БНТ през 2007 г. се отличават от тези през 2004 г. единствено по първия показател:

1. Съдържателна аргументация и идеи за развитието на БНТ като обществена медия с оглед бързите промени в съвременния медиен и технологичен пейзаж [39].

 

3.7. Критериите за оценка на кандидатите за генерален директор на БНР през 2010 г. са като тези през 2004 г. [40]

 

3.8. Критериите за оценка на кандидатите за генерален директор на БНТ през 2010 г. са:

3.8.1. Виждания на кандидатите за развитие на БНТ, които да засягат следните въпроси:

1.1. Развитие на БНТ като обществена медия;

1.2. Организация и управление на БНТ, редакционна структура;

1.3. Програмни намерения и приоритети;

1.4. Технологично и програмно развитие на БНТ с оглед предстоящото наземно цифрово телевизионно разпръскване в Република България;

1.5. Антикризисна програма с конкретни мерки;

1.6. Финансиране на БНТ, форми и механизми за контрол.

3.8.2. Професионална и обществена изявеност на кандидата.

3.8.3. Обществена подкрепа. Мнения, становища и оценки от гражданския сектор [41].

 

3.9. Критериите за оценка на кандидатите за генерален директор на БНР през 2013 г. са:

3.9.1. Съдържателна аргументация и идеи за развитието на БНР като обществена медия;

3.9.2. Виждане за мястото и ролята на българската национална култура и идентичност с оглед членството на България в ЕС [42];

3.9.3. Идеи за управленски екип и структура;

3.9.4. Управленски стаж;

3.9.5. Обществена подкрепа. Мнения, становища и оценки от гражданския сектор. Разликата от критериите на конкурса през 2010 г. е в т. 3.8.2.

 

3.10. Критериите за оценка на кандидатите за генерален директор на БНТ през 2013 г. са:

3.10.1. Съдържателна аргументация и идеи за развитието на БНТ като обществена медия;

3.10.2. Мястото и ролята на българската национална култура и идентичност с оглед членството на България в ЕС като част от програмните приоритети на медията;

3.10.3. Идеи за управленски екип и структура;

3.10.4. Управленски стаж;

3.10.5. Обществена подкрепа. Мнения, становища и оценки от медийния сектор [43].

 

3.11. Критериите за оценка на кандидатите за генерален директор на БНР през 2016 г. са:

3.11.1. Съдържателна аргументация и идеи за развитието на БНР като обществена медия;

3.11.2. Виждане за мястото и ролята на българската национална култура и идентичност в програмите на БНР;

3.11.3. Идеи за управленски екип и структура;

3.11.4. Управленски стаж – 3 години [44].

 

Постановяваните от медийния надзорен орган решения, в които се съдържат критериите за оценка на кандидатите за генерални директори на БНР или БНТ, представляват по своята същност общи административни актове, защото не съдържат «трайно установени правила за поведение, а правно предписание, от което възниква субективно право за кандидатстване” за неопределен брой (абстрактна група) лица [45], засяга административноправния им статут [46]

Цитираните решения са с еднократно действие – за конкретния случай, което се доказва от факта, че за всеки конкурс се издава отделен юридически ненормативен акт, който обосновава съдържанието на индивидуалния административен акт за избор на генерален директор. Това е провокирано от динамиката на обществените отношения и от развитието на БНР и БНТ през годините като доставчици на медийни услуги с особено правно положение. Произтича от потребностите на медийната регулация – превръщането на държавните в обществени медии.

 

4. Промени в медийното законодателство през 2016 г.

 

Непосредствено след успешния избор на генерален директор на Българското национално радио Народното събрание прие допълнение в нормата на чл. 66 от ЗРТ (ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г.):

В случай че при изтичане на мандата на генералния директор на БНР, съответно на БНТ изборът не е осъществен, те продължават да изпълняват своите правомощия до встъпване в длъжност на новите генерални директори (чл. 66, ал. 4).

Взаимствана от чл. 29, ал. 3 от ЗРТ относно правния статус на членовете на СЕМ, разпоредбата на чл. 66, ал. 4 е изключително непрецизна в редакционен смисъл.

Такъв текст посочва тенденцията Народното събрание да окаже институционален натиск по отношение решението на Съвета за електронни медии да инициира конкурс за избор на генерален директор на Българската национална телевизия, след като ръководителят на медията няма право даа заема повече от два последователни мандата тази длъжност (арг. чл. 66, ал. 3 от ЗРТ). Независимостта на СЕМ е поставена на изпитание. Очевидно тя е не само нормативно предписание по смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗРТ, но и факт. Тъй като надзорният орган възнамерява да изпълни законовото си задължение по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗРТ да избере генерален директор на БНТ, политическото парламентарно мнозинство извършва скоростна интервенция (в пленарна зала чл. 66, ал. 4 е приет на две четения в едно заседание) в дейността на СЕМ. Тази безпрецедентна и знакова законодателна практика е причина надзорният орган да предприеме процедура по обсъждане на правила за избор на генерален директор на БНТ на 1 август 2016 г. [47].

 

5. Регламент на СЕМ

 

На 18 октомври 2016 г. Съветът за електронни медии след проведено обществено обсъждане приема решение № РД-05-159, с което определя следната процедура  за избор на генерални директори на националните обществени доставчици на медийни услуги – Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ):

1. Първи етап – формално разглеждане на документите и допускане до участие на кандидатите в процедурата.

2. Втори етап – разглеждане на документите на кандидатите по същество.

3. Трети етап – изслушване на кандидатите.

4. Четвърти етап – избор на генерален директор.

Критериите за допускане на кандидата до изслушване са:

1. Професионална компетентност, свързана с познаване на радиодейността (за кандидатите за генерален директор на БНР), съответно на телевизионната дейност (за кандидатите за генерален директор на БНТ).

2. Управленска компетентност (способност за формиране на цели, средства за тяхното постигане и очаквани резултати; способност за разрешаване на проблеми, за вземане на управленски решения и за обосноваване на средства за тяхното осъществяване).

3. Организационна компетентност (способност за планиране и организиране на дейността на БНР, съответно на БНТ и осигуряване на изпълнението на приоритетни задачи).

Тези критерии са основание да се допусне кандидатът до разглеждане на документите му по същество.

 

Заключение

 

В заключение може да се обобщи, че в Закона за радиото и телевизията се съдържат правните норми, които посочват изискванията към кандидатите за генерален директор на БНР или БНТ (чл. 25 и чл. 26), и правомощието на медийния регулатор да избира едноличните управителни органи на обществените оператори (чл. 32, ал. 1, т. 2). Нормативният акт принципно и с многократно действие урежда произвеждането на избор за едноличен управителен орган на БНР или БНТ. Общите административни актове – решения на СЕМ и НСРТ определят правните предписания, с които се уточнява редът и показателите, по които се извършва преценката от страна на административния орган при избора. В индивидуалните административни актове – решения на надзорния орган в областта на обществените медийни услуги се посочва конкретният правен субект, който заема тази публична длъжност в резултат на изразените мнения, мотивиране и гласуване от страна на членовете на СЕМ (НСРТ).

 

Бележки:

 

 

обратно нагоре