Гл. ас. д-р Евелина Христова

 

Методология и резултати от собствено изследване, проведено през 2015 г.

 

Резюме: Докладът представя данни от собствено изследване, проведено сред 895 български ученици от 12 клас. Количественото изследване е проведено на хартия на извадков принцип и представя данни за комуникация на благотворителността, включително предпочитаните от младите хора информационни канали, начини и форми за информиране и общуване в сферата на благотворителната дейност.. Данните показват тенденция към засилване на използване на онлайн комуникация и намаляване на четенето на хартиен източник. Интернет е най-често използван от учениците, като те най-често влизат в мрежата посредством таблет или телефон. Телевизията и радиото са често предпочитани източници. Младите хора разчитат силно и на мнението на техни приятели и близки хора, на които се доверяват (родители, учители).

 

Ключови думи: комуникация, благотворителност, млади хора, медии, канали

 

Young Bulgarians and Charity Communication   Methodology and results of research conducted in 2015 

 

Assist. Prof. Evelina Christova, PhD

e-mail: 

 

Summary: The article presents data from a survey conducted among 895 Bulgarian students in the 12th grade. Quantitative research is conducted on paper on a sampling basis and presents charity communication data, including youth-preferred information channels, ways and forms of information and communication in the field of charity work. Data show a tendency towards enhancing the use of online communication and reduce paper reading. The Internet is most often used by students, and they most often enter the web via a tablet or phone. Television and radio are often preferred sources. Young people also rely heavily on the opinion of their friends and relatives whom they trust (parents, teachers).

Key words: communication, charity, young people, media, channels

 

Важен аргумент в полза на прилагането на избрания подход бе, че както посочва Блакстър „количествените изследвания подлежат на проверка и продължение в бъдещето” [1]. Тоест, това проучване може да бъде повторено отново след няколко години и да се проследи и измери развитието на отношението към благотворителността на завършващите ученици в страната и възможностите за комуникация на благотворителността сред тях.

Подходът при избор на целева група за количественото изследване се основаваше на няколко основни елемента. На първо място това беше желанието да се достигне до група хора, която е относително по-малко аморфна от целевите групи на предходни изследвания. Търсеше се цялост на групата по показател възраст, за да може да се изследват представителите на едно поколение активни граждани.

Друг важен аргумент беше желанието да се постигне представителност и надеждност на извадката, за да може изводите освен основа за добиване на знание в областта, да бъдат приложени и на практика при комуникация на благотворителността в следващите години.

Изследователското желание беше това да са млади хора, които са или предстои да бъдат активните граждани на държавата, за да може придобитото знание да се прилага на практика в близкото бъдеще и в крайна сметка освен научното знание да се постигне възможност за реално приложение на практика. При предварителни разговори, проведени с представители на организации, занимаващи се с благотворителност, беше проявен активен интерес към данните.

Но защо именно завършващи ученици?

На първо място – поради факта, че това са хора, току що навършили пълнолетие. От тях очакваме да са икономически и обществено активни в следващите години и бихме могли да придобием представа какво ще бъде тяхното гражданско поведение в бъдещето в средносрочен план.

Можем да предположим, че изводите ще са валидни и за родените в предходните и следващите около две години, което ни дава възможност в следващите поне 5-6 години да използваме придобитите данни и техния анализ с относителна увереност, че те ще продължават да бъдат актуални.

Друг важен аргумент е, че структурата на образователната система позволява да се осигури достъп до по-голямата част от всичките представители на поколението, като разбира се  има предвид, че около 15-18 хиляди млади хора отпадат от образователната система годишно. Голяма част от отпадналите, според официалните данни, отпадат по три основни причини – заминаване в чужбина, финансова невъзможност да посещават училище и липса на интерес към процеса [2]. Тоест, това са основно подрастващи и млади хора, които (най-вероятно) няма да бъдат част от активно допринасящите за общественото развитие на държавата и е по-скоро възможно част от тях да са обект на благотворителна дейност, а не участник по осъществяването й – активни или пасивни. Под пасивни имаме предвид всички граждани, които чрез данъците си са участници в обществените процеси и не са част от маргинални групи, които пък обичайно са обект на благотворителна дейност – обезпечавана с частни или публични средства (като БЧК, Хранителна банка и т.н.).

След завършване на средно образование голяма част от българските младежи поемат в различни посоки – продължават своето образование в България или не, започват работа и т.н. Може да се предположи, че поне през следващите няколко години тяхното мнение и навици, валидни към 18-та или 19-та им година, ще бъдат основно запазени.

Количественото изследване е представително за целевата група – завършващи ученици от 12 клас на училищата от българската образователна система. Последният клас на гимназията е всъщност едно от “местата”, в които може да се осигури равномерен достъп до представителите на едно поколение. Изследваната съвкупност е 58 745 ученици. Извадката обхваща 895 ученици от столицата, големи градове с население над 20 хиляди души и малки населени места с население под 20 хиляди души. Извадковият принцип предполага минимум от 423 ученици от голям град, 243 от София и 145 от малко населено място. Оптималният - съответно 470, 270 и 155. Събраните въпросници надхвърлят тази бройка и възлиза на 957 ученици. Бройката събрани въпросници, която надвишава заложените 895 броя беше отделена и не е била обработвана с цел запазване на представителността на резултатите на база извадков принцип.

Разпределението, направено по градове, не предоставя възможност да се заложи и извадковият принцип по пол, но при обработката на данните се оказа, че съотношението е 60% жени към 40% мъже.

Друг принцип на разпределение на извадката, който беше важно да се спази, беше разпределението на учениците по видове училища. Това е много условно разпределение, защото за повечето от тези групи училища има ясно установени и нормативно обусловени критерии. В изследването са включени ученици от всички видове училища на българската образователна система – професионални гимназии, профилирани гимназии, непрофилирани гимназии, гимназии с професионална паралелка и частни гимназии – профилирани и професионални. Това предполага възможност да се изследва мнението на млади хора, принадлежащи към различни социални групи, групи по интереси и т.н. Също така е направено и едно разпределение по неофициални групи училища – тяхната “елитност”. На това разпределение следва да се гледа с известен скептицизъм и резултатите от него е добре да са обект на много внимателно премисляне от страна на четящите данните, защото такова разделение официално не може да се направи. Данни за него липсват, както и официални източници – научни или административни. Все пак е известно, че в някои училища в гимназиална степен се влиза много трудно и борбата за всяко място е ожесточена, докато други училища изпитват затруднения да набират достатъчно ученици за сформиране на паралелка и в доста случаи паралелките там биват закривани поради липса на кандидати. Също така някои училища (често същите, в които трудно се “влиза”) отчитат много високи резултати на държавните зрелостни изпити, докато други – твърде ниски. Данните за баловете за прием и резултатите от държавните зрелостни изпити (ДЗИ) често се влияят от някои външни фактори – като “късмет” при класирането, или добре планирано вписване на желанията при класиране, или конкретно желание за занимание в дадена “непопулярна” област от страна на силен ученик при входа и манипулиране на процеса по явяване на ДЗИ на изхода. Така или иначе, тази неофициална класация е взета предвид при подбора на училищата, в които да бъде проведено изследването, за да се осигури възможно по-обективна представителност на извадката. Тя обаче не е била изследвана след това при анализа на резултатите, тъй като изследователските интереси са съсредоточени върху благотворителността и нейната комуникация.

И така, респонденти в изследването са 895 младежи в последен клас на обучение в системата на училищното образование. Участниците са подбрани съобразно данни на Националния статистически институт (НСИ) за пропорционално разпределение на поколението и са съответно 30,2 % от София, 52,5 % от голямо населено място с над 20 хиляди жители и 17,3 % от малко населено място с под 20 хиляди жители, в това число няколко малки градове и едно село.

Населените места са: градовете София, Велико Търново, Русе, Търговище, Хасково, Благоевград, Видин, Перник, Своге, Мъглиж, Котел, Белово, Полски тръмбеж и Годеч, както и с. Челопеч.

Изследователската работа включваше:

Теренна работа – предварително проучване и лично включване в благотворителни инициативи с внимание, насочено към детайли от работата, които са обект на настоящото изследване; включително проведени курсови задачи за комуникация на благотворителни инициативи, осигуряване на гост-лектори и проследяване на процеса на обратна връзка, даван от студентите;

Проучване и анализ на документи – публикации по темата и по сходни и близки теми. История на благотворителността в България и т.н., в това число провеждане на собствено изследване – контент анализ на публикации в медиите през м. декември 2012 г. и проучване и запознаване с предходни изследвания по темата.

Търсене онлайн и в електронни бази данни по теми, свързани с комуникация на благотворителността, организационна и обществена култура, алтруизъм и т.н.

Проучване на избраната целева група и възможността за достъп до нея.

Получаване на разрешение за провеждане на изследването от страна на МОН.

Преглед на провеждани изследвания и работа по съставяне на въпросника така, че да може да бъде анализиран и в сравнение с получени преди това данни.

Провеждане на пилотни попълвания от представители на целевата група, придружени с провеждане на разговор, за да се установи дали разбират зададените въпроси по начин, сходен на интервюиращия ги, което да гарантира, поне частично, че обработката и анализа на данните ще съответстват на предаденото от респондентите. Също така съставянето на въпросника беше съобразено с начина на обработка на данните с една от най-разпространените софтуиеърни програми, за да може да се гарантират въвеждането и обработката на данните.

Ограничения и препятствия 

Едно от основните ограничения на проведеното изследване може да бъде посочено еднозначно – това е осигуряването на достъп. И, ако изборът на изследваната съвкупност беше направен именно с цел осигуряване на достъп до възможно най-равномерно разпределени представители на поколението, родено през 1997-1998 г., то достъпът до образователната система на всички нейни равнища е изключително предизвикателство. Тук е мястото да бъде отправена благодарност към зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева и към колегите от отдел “Достъп до образование и подкрепа на развитието” в МОН, които проявиха разбиране към изследователския интерес и подкрепиха изследването с писмо. Това писмо беше от голямо значение за осигуряване на достъп в голяма част от училищата. Благодарността е голяма и към директорите на училища, класните ръководители и учителите, които проявиха интерес към изследването и позволиха то да се проведе в техни часове. Друга голяма част от директорите, към които се обърна изследователят, не проявиха интерес към настоящото изследване, основавайки се на свои собствени възгледи. Изчакването от около 3 месеца за отговор от МОН доведе до следващо ограничение по отношение на достъпа – периодът на провеждане на изследването се измести от предвидените м. март-април в периода април-май и се приближи много до края на учебната година, когато същите тези ученици полагат своите ДЗИ. Това доведе до отказ от страна на няколко професионални гимназии и училища в гр. София. Също така в посочения период се разпространяваха и други количествени въпросници сред същата целева група, за които научих по време на някои от разговорите с директори – относно нагласите за обучение в Българи или чужбина, както и други.

Друго ограничение, което следва да се отчете е фактът, че някои от респондентите заминават за чужбина и стават активни граждани на друга държава. За да се преодолее това ограничение е включен изричен въпрос за следване в чужбина. 

Ограничение също така е и фактът, че в изследването не е включен въпрос за дохода или финансовото състояние на респондентите. Това е направено умишлено – на първо място учениците най-често нямат собствени доходи. На второ място, въпреки че сме отчели тенденцията да се пита как определят финансовото си състояние, то отговорът на този въпрос няма конкретен измерител в суми, а разчита на субективното възприятие. Въпрос е какво би било субективното възприятие на ученик в частно училище в центъра на столицата спрямо субективното възприятие на ученик от професионална гимназия в Северозападна България. В крайна сметка беше отчетено, че отговорът на такъв въпрос би имал някаква новинарска стойност при публичното оповестяване на резултатите, но не представлява изследователски интерес, поради което въпросът отпадна.

Подборът на въпросите също може да се отчете към групата на ограниченията или препятствията. Поради желание да бъдат обхванати възможно най-голям брой теми, въпросникът стана твърде обемен – 14 страници. Целевата група определено не обича да пише на ръка и изпитва затруднения при съсредоточаването за дълго време в една изненадващо поднесена й тема, която явно не е част от обичайния й дневен ред. Истината е, че въпреки че получавахме откази на ниво директор, само в един случай получихме отказ на ниво участник.

Обемът на въпросника и времето за провеждане на изследването – твърде скъсено и близо до ДЗИ, принудиха изследователя да прибегне до чужда помощ – част от анкетите бяха проведени от класните ръководители или училищните психолози. Обратната връзка от тях също показа липса на откази сред учениците. Реакцията при представянето на темата на въпросника и обяснението, че е за научно изследване доведоха до положителни възклицания и разговори по темата след попълване.  С някои респонденти се наложи да се отправи молба за попълване на всички въпроси. В крайна сметка повечето въпросници бяха съвестно попълнени с всичките или почти всичките им въпроси.

Друго ограничение беше времевия и финансов ресурс за провеждане на изследването – множество пътувания, размножаване и разпространение на въпросниците, разходи за куриер и т.н. То по никакъв начин не повлия на провеждането, но изискваше по-дълго планиране и също беше част от забавянето на процеса и изместването му към края на учебната година.

Количествено изследване

Въпросникът на хартия, на място в училище, беше попълнен от ученици от гр. София; от населени места с над 20 хил. жители и от населени места под 20 хиляди жители; Откази бяха получени от 6 училища в гр. София и по едно училище в градовете Варна, Велико Търново, Бургас, Павел Баня и Роман. Обхванати са 15 населени места, като за всяко от тях е било задължително условието на територията на самото населено място да има действащо училище със завършващ поне един 12 клас в учебната 2014/2015 г.

Процедура на провеждане

Анкетният лист съдържа както отворени, така и затворени въпроси. Старателната подготовка на данните относно целевата група и доброто познаване на професионалната общност даде възможност след внимателно таргетиране да се постигне задоволителен резултат на броя и много висок резултат на изчерпателността на получени отговори.

Въпросникът включва затворени въпроси, отговори на въпросите с пет-степенна Ликертов тип скала, както и допълнителни секции, с „отворени” въпроси, при които респондентите попълват своите лични съждения по проблемите, обхванати в предишните въпроси. Първичните данни от изследването бяха обработени чрез прилагане на описателни статистики (descriptive statistics) на SPSS.

Проверка на данните

След въвеждане на данните в специализирания софтуер беше направена проверка на данните на две нива. На първо ниво, беше направена проверка на данните чрез самия софтуер. Второто ниво на проверка беше случайната проверка на 10 въпросника, взети на случаен принцип от разпечатаните и попълнени на ръка хартиени въпросници и внимателната им проверка при нанасяне на данните в специализирания софтуер.

По този начин можем да заключим, че данните са въведени надеждно и пълно и изводите при тяхната обработка може да се считат за валидни по отношение на събраните данни.

В приложение „Количествен въпросник” в края на настоящата публикация може да се проследят всичките въпроси и структурата на въпросника, изградена на “блоков” принцип.

•  БЛОК 1: Какво е благотворителност

•  БЛОК 2: Потребителски навици и модели на поведение относно дарителската дейност

•  БЛОК 3: Мотиви за дарителството

•  БЛОК 4: Нагласи към извършване на дарителската дейност

•  БЛОК 5: Предпочитани информационни канали

•  БЛОК 6: Демография

 Отговорите по скалата “Ликерт” /Likert/ са от 1 до 5, където стойностите на 1 и 5 са описани надлежно за всеки въпрос.

Методологията на изследването беше представена на Лятна школа по ПР 2015 “Да не се боим от разнообразието в ПР и комуникациите”, организирана от департамент “Масови комуникации” на Нов български университет на 2,3 и 4 юли 2015 г.

Етични норми и стандарти

По отношение на фактическото провеждане на изследването е важно на първо място да се уточни, че етичните норми, възприети в НБУ, бяха спазвани най-строго във всички случаи. Второ, анонимността и конфиденциалността на участниците се спазва на всички стадии на изследването и те са уведомени и уверени в това. Трето, бе предложено да се съблюдава „информирано съгласие” както преди започването, така и в началото на процеса. В допълнение, резултатите ще бъдат предоставяни при поискване от страна на участниците.

Всъщност методологичният модел позволява, при постигане на сигурни и значими резултати, по-нататъшна изследователска дейност въз основа на досега извършената – както повтаряне на методологията с цел проследяване на тенденции, така и използването й като основа за други изсредвания.

Тестът за редукция на данните и факторният анализ (factor analysis) идентифицираха комплект от взаимно-свързани променливи величини, които биха могли да помогнат при разясняване на тенденцята на корелация вътре в комплекта от наблюдавани променливи. Програмата идентифицира различни групи за всяка секция от въпросника. Предвид на прецизно дефинираните граници на това изследване в обсега на анализа бяха включени само няколко групи.

Резултати и анализ на данните

Блок 1

Първият блок от въпросника се състои само от един въпрос и той е “Какво е благотворителността според Вас?” Той си поставя за цел да се установи как разбират благотворителността младите хора и каква е познаваемостта на понятието „благотворителност“.

 

Въпрос 1: Какво е благотворителността според Вас?

Брой на получените отговори – 639 или 71,4% от респондентите.

Отговорите са групирани по сходност в няколко категории:

·  Благотворителността е да помагаш/даряваш на нуждаещите се с каквото можеш – 162 човека,18,1%

·  Метод за организиране на различни каузи в помощ на социално слаби хора в неравностойно положение – болни, бедни,  с увреждания, деца без родители и др. – 112 човека,12,5%

·  Да направиш добро, да дариш/дадеш нещо от себе си без да очакваш нещо в замяна – 91 човека, 10,17%

·  Благотворителността/дарителството е човешко качество да даваш/даряваш/подпомагаш доброволно и безкористно – 87 човека, 9,72%

·  Благотворителността е добро дело/ доброта/ човечност/ благородност/ съчувствие/ състрадание/ съпричастност/даряване от сърце – 70 човека, 7,82%

·  Благотворителността е нещо хубаво - добродетел, доброволно хуманно дело, необходимост на обществото – 61 човека, 6,82%

·  Даряване на финансови средства или друг тип помощ за различни каузи и организации – 36 човека, 4,02%

·  Нещо, с което може да се злоупотреби - в България няма благотворителност - парите отиват в джоба на измамници – 5 човека, 0,56%

·  Не знам – 4 човека, 0,44%

·  Несъответстващи отговори – 11 човека   (Всичко което касае мен - Показен начин за избиване на комплекси и чесане на его! Зависи от каузата - Една глупост – Измислено понятие – Гладен съм и др.) 1,22%

Повечето участници дават принципно верни отговори, подобни на съществуващите определения за благотворителността. Интересно е да се отбележи, че получените отговори на този отворен въпрос са много висок процент. Респондентите принадлежат на поколение, за което се знае от преподавателите, че не обича да пише, а още по-малко – да пише на ръка. За това не се намират емпирични доказателства за конкретните представители на изследваното поколение, но и училищните и университетските преподаватели често се борят с нежеланието на обучаемите да пишат, а и се знае, че “Аз-ът… остава винаги раздвоен и разколебан в нуждата да пише, ако му бъде поставена такава задача, тъй като не разбира крайната й цел.” [3]

Преобладаващата част от отговорилите са осъзнали основната идея на благотворителността да даваш, без да очакваш да получиш нещо конкретно в отговор.

От този резултат личи и разбирането, очертаващо се в цялото изследване, че индивидуалната и частната инициатива на благотворителността замества липси в някои основни функции на обществото и в частност на институциите. Това се усеща най-вече в описанията и отговорите на въпроси, свързани със социални или здравни каузи.

Очертава се и друга тенденция – скептично отношение, формирано на база притеснение от измама, присвояване, възползване.

Под 2% са несъответстващите отговори, заедно с отговорите “не знам”. Съпоставен с високия брой отговорили на въпроса (71,4%), отговорите на този въпрос очертават едно добро познаване на термина и неговото значение и дават един много важен отговор на въпроса “Трябва ли да се комуникира какво е благотворителност на тази целева група?” – Нашият отговор е “Не! Те знаят”.

Очертава се една по-специфична информационна нужда, свързана с факта, че за доста от респондентите благотворителната дейност е основно свързана с дарителство на финансови средства, което е ясно изразено при 4,02% от респондентите и  загатната в отговорите на 12,5 %, където помощта често е очертана като финансова. Пари и финансова помощ се срещат и в отговори от всички останали категории.

Второто поле на специфични информационни нужди е свързано с осигуряването на прозрачност на процеса и отчетност на резултатите, поради съмнения за възможна злоупотреба. По-нататък в изследването също става ясно, че тези съмнения съществуват, както и се проследява желание за запознаване с обекта на благотворителността.

Тези две посоки на информационни нужди задават ясно поле за работа на специалистите по комуникации, които биха насочили усилията си към тези млади хора – информиране по отношение на доброволчеството и други форми на благотворителност, както и създаване на прозрачност. В тази посока ще следва да се съсредоточат и усилия по създаване на нагласи, заедно с усилията по създаване на положителна нагласа за извършване на благотворителна дейност и за нейната фактическа реализация. Всъщност, етапите на информиране могат да се съкратят до информиране относно конкретни параметри на кампании, нужди, гарантиране на прозрачност и т.н, а не тепърва запознаване “от нулата” с тематиката като цяло.

Това, разбира се, не означава, че няма смисъл да се насочват усилия към комуникиране на идеята за благотворителността по принцип. Тъкмо напротив, но тази комуникация следва да се води не от конкретни организатори на отделни каузи и кампании, а да се залага в медийно съдържание, учебни планове и програми, социални дейности и кампании на институциите, което да създаде предпоставки за запазване и разширяване на познанията на темата по принцип и припознаването й като важна за обществото.

Добре би било да се организират и проведат лекции, кръгли маси, семинари с и за млади хора, на които да се обяснява и които да разсъждават относно ролята на благотворителността в обществото, но категорично без да бъдат убеждавани в определена кауза. Така може да се запази и разшири познаването на темата и да се създаде или задълбочи положителна нагласа, да се преодоляват скептичните нагласи. Би могло да се комуникацията да се съсредоточи и върху запознаване с добри практики и механизми за преодоляване на лоши такива. Едно запознаване с темата на ниво обща идея, без да се изиска конкретно обвързване на хората би могла да подсигури допълнително тази основа на информираност и създаване на първоначални позитивни нагласи, които в последствие, при нужда или при следващи комуникационни усилия, да доведат и до конкретно поведение и дългосрочно отношение и обвързване с различни благотворителни каузи.

 

Блок 2

Какви са потребителските нагласи и модели на поведение на тези млади хора към момента?

Резултатите, представени в Блок 2 си поставят за цел да се установи дали респондентите имат опит с дарителски инициативи; да се идентифицира процесът на вземане на решение за дарителство; да се изследва детайлно разбирането на респондентите за дарителството и да се изследват някои фактори, влияещи върху избора за дарение.

Част от въпросите в този раздел са зададени по начина, използван в изследване на институт “Отворено общество” за Български дарителски форум, за да се даде възможност за сравнение на данните.

Въпрос 2: През последните 12 месеца подкрепяли ли сте благотворителна кауза по някой от изброените начини?

От резултатите, които могат да се видят в Приложение 2, се установява, че повече от половината ученици са дарявали пари в кутия за дарения на гражданска организация; помагали са на непознат човек с делата си; Участвали ли сте доброволно в почистване или облагородяване на обществени пространства; изпращали са СМС в подкрепа на кауза или организация; купували ли са благотворителна картичка; дарявали са пари директно (на ръка) на човек в нужда; разгласявали ли сте благотворителна кауза без да взимате нещо в замяна? (раздаване на флайери, споделяне във Фейсбук, участие в събития и др.)

87% от учениците са чували за благотворителни акции, организирани от тяхното училище, а 62% са участвали в такива.

Много по-малък е опитът на участниците в изследването, които са извършвали дарение в кутия в религиозен храм; подкрепяли са кауза или организация чрез обаждане по телефона; превеждали са по банков път средства в подкрепа на кауза или организация;  купували са си билет/куверт за благотворително събитие; купували са си билет от благотворителните тиражи на Държавно паричната предметна лотария; купували са произведение на изкуството, част от цената на което е използвана в подкрепа на кауза или организация; сътворили са произведение на изкуството, част от цената на което е използвана в подкрепа на кауза или организация и са подкрепяли гражданска организация или непознат човек в нужда чрез доброволен труд.

Този въпрос е поставен специално, за да се изследва дали разгласяването на благотворителни каузи и кампании може да бъде отделено като специално усилие в подкрепа на тези каузи, различно от класическото доброволчество и дарителство, но все пак действие, насочено към подпомагането на благотворителната дейност.

 Може да бъде направи общият извод, че респондентите са склонни към подкрепа. Отчита се и че 10 от 18 възможни начина за подкрепа са с повече отговори “Да”, което означава че имат натрупан опит по темата и знанията им не са само теоретични.

Отговорите на въпросите в Блок 2 потвърждават впечатленията от Блок 1, а именно, че участниците познават добре темата. Изложените резултати, освен, че показват наличието на практически опит, подсказват и няколко тенденции.

На първо място се вижда отново и по-ясно, отколкото в Блок 1, че основната връзка, която се прави с думата “благотворителност” е даряването на финансови средства и това е доминиращият модел.

Въпреки, че във въпроси 2.3, 2.4 и 2.16 се вижда ясно противоречие, е ясно, че доброволният труд също се припознава от респондентите, но по-скоро като дейност (2.3 и 2.4), отколкото като термин (2.16). Резултатите показват готовност на младите хора да се включват в благотворителност чрез труда си, въпреки че отговорите подсказват проявата на спонтанна доброта, а не на планирано и проведено в дългосрочен план поведение. Предвид възрастовата група на респондентите, това е донякъде очакван резултат.

Обобщено резултатите показват, че до момента младежите са се опирали на познати, разработени, разпространени и лесно достъпни методи за благотворителност – 2.1, 2.6, 2.8, 2.13, 2,15, 2.17, всичките с резултат, показващ участието на повече от половината респонденти.  Тези методи изискват голямо усилие от страна на организаторите на каузата, достигане до респондентите в подходящ момент и предоставяне на улеснена възможност за извършване на благотворителността, не изискваща особено усилие от тяхна страна. Това подсказва и моделът, който би бил успешен при работа с тях – създаване на предпоставки и максимално улеснение на даряващия, сериозна подготовка като логистика, информационно обезпечаване и комуникация от страна на организиращите. Създаване на максимално улеснение за даряващия и липса на очаквания за дългосрочно усилие от негова страна.

Прави впечатление очертаването на няколко неразработени полета – 2.2 (дарения в кутия в религиозен храм), 2.9 (билети, куверти за благотворително събитие), 2.11(купуване на произведение на изкуството), 2.12 9сътворяване на произведение на изкуството), а дори и 2.5 (превеждане на средства по банков път). При общата нагласа в подкрепа на благотворителност, това са дейности, които или не са обезпечени логистично добре, или не са били търсени от страна на организаторите като възможност. Разбира се, при 2-5 – преводи по банков път, има и специфика на възрастта, тъй като част от участниците все още нямат, а другата част наскоро са придобили право да оперират със собствени средства по банков път. Необходимо е и да се има предвид, че възрастта на респондентите не предполага богат житейски опит, при тях тепърва могат и следва да се развиват разнородни подходи, които ще отговарят на следващите етапи на тяхното развитие като граждани. Невъзможно е да се направят общи изводи за даряването на средства по банков път при тези респонденти в следващите години, ако не се отчетат  множество други фактори. Като цяло може да се предполага, че при навършване на пълнолетие, започване на постоянна работа и използване на банкови услуги, при вече създадените нагласи и опит в дарителството, от тях може да се очаква, при добро комуникиране, едно сравнително високо ниво на активност по този дарителски метод.

Сходни биха били изводите при резултатите от въпрос 2.11(купуване на произведение на изкуството), тъй като покупателната способност на участниците силно зависи, в повечето случаи, от техните родители и домакинството, в което живеят. Анализ и предвиждане на работа в това поле би следвало да се отнасят до бъдещето на конкретната група респонденти, зависещо от множество други фактори.

Съвсем различно е положението при въпрос 2.12 (сътворяване на произведение на изкуството), който показва възможност за развитие на работа в училищата и в групи по интереси при други млади хора в бъдеще, където те могат да бъдат стимулирани да създават произведения на изкуството, които да даряват или продават с благотворителна цел. Такъв процес не само би могъл да доведе до непосредствено набиране на средства, но може да бъде информиращ за благотворителни нужди и да служи за създаването на дългосрочни и устойчиви положителни нагласи по отношение на благотворителността при следващи поколения.

Отговорите на въпроси 2.14 и 2.15 подсказват голямата роля на училището при формирането на отношение към благотворителността. Училището заема много голяма част от времето, вниманието и дейностите на хората в училищна възраст, които са успешно обхванати от системата и тази роля без съмнение трябва да се отчита при комуникиране на благотворителността сред тях. На дневен ред възникват няколко много големи въпроса, които и да не са обект на това конкретно изследване, но са важни за обществото – каква е обществената и социалната цел на образованието в училище и как тя допълва обучителната? Доколко на хора в малолетна и непълнолетна възраст следва да се поднася информация по отношение на благотворителността и чия да е водещата роля в този процес – на учителя, на възпитател, на психолог в училище, чрез партньорска работа с неправителствени организации или комбинация от тях? Тези въпроси са близки и до основополагащия въпрос чия е отговорността за създаването на благоприятна почва за благотворителност в обществото.

Предвид получените данни от Блок 1 и Блок 2 може да се смята, че от представителите на това поколение може да се очаква подкрепа за благотворителността, която ще се изразява с по-малки суми, свързани с обичайни за ежедневието дейности, не изискващи допълнително усилие или организация. Най успешно би било тези благотворителни дейности да са организирани от друг (поставени кутии някъде на удобно място, картички...) и комуникирани на достъпни и удобни за тях места за извършване на спонтанно недългосрочно дарение.

Изводите от Блок 1 и блок 2 могат да се очертаят като масов модел, но той не изключва демонстрираното общо високо ниво на информираност и на участие в благотворителност, при полагане на подходящи усилия, да се разгърне и в по-устойчиви модели на извършване на благотворителна дейност.

Блок 3 Мотиви за дарителството

На въпросите в този блок са отговорили всичките 895 респонденти.

Въпрос 3.1: Запознати ли сте, чували ли сте за компании, даряващи пари в подкрепа на обществени каузи?

Да	85,2%
Не	14,8%

 

Отговорът на този въпрос ни дава представа относно информираността на участниците за компании, които организират благотворителна дейност. Нивото на информираност за такива е много високо. Индикация е за това, че в живота на младите хора тази тема явно е актуална, стои на дневен ред, както и на факта, че тя е интересна за тях, защото са обърнали внимание и са запомнили такива усилия. Може да се направи и връзка между този въпрос и въпросът, при който повечето респонденти твърдят, че ако за благотворителност се говори повече, то тя ще се прави повече.

Въпрос 3.2.: Според Вас, какви са мотивите на компаниите, даряващи пари в подкрепа на обществени каузи? (моля, посочете тяхната важност, като 1- много важно за компанията, 5- въобще не е важно за компанията)

 

	Много важно	Важно	Неутрално	Не важно	Въобще не важно
Правят го, за да популяризират името на компанията	29,6%	18,7%	24,6%	11,2%	15,9%
Правят го, защото  наистина искат да помогнат на нуждаещите се	30,6%	23,3%	25,6%	11,9%	8,7%
Правят го като индулгенция /т.н. Изкупване на грехове/	12,7%	12,8%	23,7%	20%	30,7%
Правят го, защото другите го правят	15,6%	21,6%	25,4%	18,8%	18,7%
Правят го, защото имат толкова много пари, че не знаят какво да правят с тях	14,7%	7,8%	15,1%	17,2%	45,2%
Друго. /Моля, посочете какво/

 

Сред посочените 38 други отговора, участниците са отбелязали такива, които могат да се групират в три основни категории. Едната, е свързана със състраданието, чувството за морал и достойнство, емпатията, тя е и преобладаваща, общо 21 от отговорите могат да се причислят към нея. В другата категория са отговори, пряко свързани с с теорията за “топлото сияние” и идеята, че даваш, за да получиш – 11 участници са отговорили по подобен начин, като част от отговорите са свързани с данъчни облекчения, за придобиване на популярност. Третата категория отговори (6 отговора) са свързани с негативни обществени събития – корупция, пране на пари и присвояване на средствата.

 

Въпрос 3.3.: Какви са Вашите мотиви да дарявате в подкрепа на обществени каузи? моля, посочете тяхната важност, като 1- много важно за мен, 5- въобще не е важно за мен)

 

	много важно	важно	неутрално	не важно	Въобще не важно
Правя го, за да утвърдя себе си като добър човек	27,8%	20,6%	23,2%	11,8%	16,6%
Правя го, защото  наистина искам да помогна на нуждаещите се	59,8%	13,9%	9%	6,5%	10,8%
Правя го като индулгенция /т.н. Изкупване на грехове/	12,7%	7,1%	16%	15,7%	48,5%
Правя го, защото другите го правят	12%	5,5%	12,5%	18,9%	51,1%
Правя го, защото имам толкова много пари, че не зная какво да правя с тях	13,9%	4,2%	6,8%	6,9%	68,2%
Друго. /Моля, посочете какво/

 

В графа “Друго” са посочени 49 отговора, по-голямата част от които (35 отговора) са свързани със съпричастност, състрадание, човечност, осъзнаването, че “някои хора се нуждаят повече от  мен”, за да бъде светът по-хубав. Единайсет от отговорите са свързани с чувството за удовлетворение, което се получава, както и с разбирането, че за да получиш трябва да дадеш. Един участник е посочил “право го за популярност” и един е отбелязал “нямам пари за даряване”.

Интересен е фактът, че мнозинството от участниците са сигурни за собствените си мотиви, а са подозрителни към другите. Така може да обобщят в едно изречение резултатите от този блок въпроси.

Интересно е да се види, че този извод кореспондира с изказаните на няколко места в резултатите от изследването притеснения за злоупотреба и користност на действията при мероприятия, които се обявяват за благотворителни.

В отговорите “друго” получените резултати са условно разделени на три категории – истински добронамерени, недочакващи възвращаемост мотиви; относително неутрални, клонящи към добри мотиви, както и мотиви, описвани от Андреони в теорията за Топлото сияние; и користни или измамнически мотиви или липса на интерес по темата. Резултатите показват, че по отношение на себе си респондентите, избрали да отговорят, посочват изцяло добронамерени мотиви, само с две изключения, докато по отношение на другите се открояват шест различни негативни мотиви. Същото личи и в другите отговори, както се вижда от представените две таблици.

Тенденцията обаче не е развита в крайности. Отговорите на повечето въпроси варират и са доста балансирани, крайно мнение с над 50% отговорили се вижда само в три въпроса, при това отнасящи се до “себе си” и “собствените си мотиви”.

Тези резултати показват балансирано мислене и известна зрялост на участниците. Те също така потвърждават извода от Блок 1 и Блок 2, че респондентите са като цяло позитивно настроени по отношение на благотворителността.

 

Блок 4 Нагласи към извършване на дарителска дейност

Цели и информационни нужди

Да се установи дали и за какви каузи са дарявали респондентите до сега

Да се идентифицират нагласи за извършване на дарителска дейност в бъдеще

Да се изследва детайлно предпочитаната форма на дарение на респондентите

 

Въпрос 4: За какви каузи сте дарявали труд, пари или разгласа до сега? Посочете всички възможни.

 На този въпрос не са отговорили само 9 от респондентите, 886 са дали своите отговори и валидните резултати са както следва:

		Да		Не (не се отбелязва)
Социални - за хора в неравностойно положение - социално слаби, възрастни, хора с увреждания, деца без родители		80%		20%
Здравни - лечение на деца, закупуване на апаратура, лечение на възрастни		65,1%		34,9%
Образователни - стипендии, за училища, доброволен труд в полза на училища или детски градини		26,9%		73,1%
Култура и изкуство		22,8%		77,2%
Защита на човешките права	21,3%		78,7%
Защита на правата на животните	35,3%		64,7%
Друго. /Моля, посочете какво/

 

Видно е, че социалните и здравните каузи са значително по-силно застъпени.

Ниско е нивото на даряване за образователни, културни и каузи за защита на човешките и на правата на животните. Това е интересен резултат, който влиза в известно противоречие с резултатите, които показват висок интерес към темата и склонност да се прави благотворителност. Може би не са създадени условия, в които младите хора да могат да даряват лични средства или труд именно за каузи, свързани с тези области на обществения живот.

От гледна точка на комуникацията на благотворителността това би означавало, че следва да се направи преглед дали такива каузи не се развиват или по-скоро те не са комуникират към тази целева група, която изглежда, базирайки се на резултатите от настоящото изследване, склонна да участва в благотворителност.

Това личи и от посочените в опция “други” варианти. Посочени са общо 14 отговора, след които 3 пъти “Не”, 2 пъти “Помощ при бедствия” и по веднъж - Никога не е сигурно къде отиват средствата; Засаждане на растителност; Лечение на животни; Озеленяване на град София; Конен спорт за деца с увреждания; Приятели; Доброволец в БЧК; Екология и За църквата.

Подобни изводи могат да се направят и въз основа на получените отговори на отворения въпрос 5.

Въпрос 5: За какви каузи бихте дарявали труд, пари или разгласа и защо?

Отговорили: 447; Поддържани каузи: 735

Социални – за хора в неравностойно положение – социално слаби/ хора в нужда, възрастни, хора с увреждания, деца без родители/домове за деца, домове за възрастни  - 262

Здравни – лечение на деца, закупуване на апаратура, лечение на възрастни, лечение на болни, животоспасяващи операции, кръводарителство - 151

Защита на правата на животните/ зоополиция - 96

Култура, изкуство, наука, спорт, екология. За храмове и църкви, паметници на културата - 60

На хора в трудно положение. За популяризиране на благотворителността - 59

Всякакви каузи с благотворителна насоченост, полезни за обществото и Образователни - стипендии, за училища, доброволен труд в полза на училища или детски градини - 46

Защита на човешките права/ против домашното насилие/ защита на жените - 31

За пострадали от аварии и природни бедствия - 11

Не бих дарявал/ за нищо – 6

Не знам - 3 

Неясни и Несъответстващи отговори – 10

 

Резултатите отново показват готовност за включване в благотворителна дейност и затвърждават впечатлението за по-голяма популярност на социални и здравни каузи.

 

Въпрос 6 Готовност за подкрепа на кауза?

6.1. Как бихте подкрепили кауза? Посочете всички възможни

	Да	Не (не се отбелязва)
Дарение на пари? 888	83,3%	16,7%
Дарение на труд (доброволчество) 889	69%	31%
Разгласяване на каузата, за да привлече повече съмишленици 888	66,2%	33,8%
Друго (моля, посочете какво)

 

Друг отговор са посочили общо 17 участници, като четирима са написали “дарение на дрехи”, двама са посочили “нищо”, двама са изразили общо желание за подкрепа, а по един са посочили “организиране на мероприятие за събиране на средства”, “изработване на предмети, които да се продават”, “дрехи, храна, дори само морална подкрепа”, “почти всичко”, “организиране на концерт”, “участие с каквото ми е по силите”, “раздаване на тениски, обложки, флайери”, “изнасяне на благотворителни концерти” и “строеж на църква”.

Този въпрос въвежда три отговора като още при формулирането му беше взето предвид, че безвъзмездната разгласа на благотворителността е доброволчески труд по своята същност. Тя не е особено популярна сред хората като такава и че зададен по този начин, въпросът ще подтиква към даване на отговор за разгласата, който най-вероятно не би бил получен при други обстоятелства или по по-различно задаване на въпроса. Целта му беше да измери доколко комуникацията на благотворителността се смята за важна от респондентите и полученият отговор може да се изтълкува като “Доста важна” – полученият процент отговори е съизмерим с този на доброволческия труд, при все че става дума за непопулярна дейност, а също така е доста над 50%. Отговорът на този въпрос е един от факторите, наред с друга събрана информация, който предполага че в комуникацията на благотворителността има място за специализирани, целенасочени действия и усилия, насочени към общо популяризиране на дейността, а не само към изпълнение на конкретни комуникационни цели по конкретни каузи и кампании.

 

6.2. Как мислите, че е по-добре да се прави благотворителност от един човек?

 Отговорили 887 респонденти.

Подкрепа от много хора с малки суми или труд, но редовно	83,1%
Подкрепа веднъж, но с много	8,3%
Не мисля, че трябва да се прави благотворителност	2%
И малко, и много	6,5%

 

Във въпросника бяха предвидени само три опции и инструкцията е да се попълни една от тях, но около 6,5% от респондентите са отбелязали и двете, което доведе до добавяне на четвърта опция при въвеждане на резултатите. Ясна е нагласата за принципна увереност, че трябва да се прави добро. Интересен е и резултатът, който показва предпочитание към малки, но редовни усилия. Това би могло да се тълкува като дългосрочна ориентираност на респондентите, което е позитивен резултат за толкова млади граждани. Би могло също така да се тълкува и като разполагане с малки възможности, но подкрепени от сериозно желание да се участва в благотворителна дейност.

 

6.3. Кое е най-важно за вас в благотворителността – да се помогне на конкретен човек за конкретен проблем (крайният резултат) или да се помага, без да се търси непременно крайния резултат, като по-скоро се набляга на процеса по правене на добро и създаване на атмосфера за добро в обществото?

Отговорили 884 респонденти.

Крайният резултат	31,4%
Процесът	12,1%
И двете	54,6%
Нито едно	1,8%

 

 

Вижда се, че повечето участници отбелязват за важни и крайният резултат и самият процес, а почни една трета – самият резултат. Това показва обща нагласа, ориентирана към резултатите и за комуникаторите на благотворителността би могла да подскаже подход на общуване с младите хора, който да им дава ясна представа какво точно се цели, какъв ще бъде конкретният резултат от тяхната подкрепа.

Въпрос 6.4: Моля, обяснете защо?

Отговорили 341 респонденти.

1.   Важен е крайният резултат – да се помогне на конкретен човек за конкретен проблем - 142

- Най важен и удовлетворяващ е крайният резултат, той определя успеха на кампанията. Защото в крайна сметка целта/ гражданската позиция  е да се помогне, а не просто да се афишира дадена дейност - 36

- Защото е важно какво ще се постигне, а не как ще се постигне нещо - 20

- Благотворителната дейност трябва да се завършва докрай, но дори без краен резултат, има някаква полза - 27

- Във всички случаи крайният резултат е от най- голямо значение (положен труд, постигната помощ за нуждаещи се) - 36

- Защото ако крайният резултат не е положителен, няма смисъл от цялата процедура (безсмислен ПР) - 23

2.   Важен е процесът – да се помага без да се търси непременно крайния резултат, като се набляга на процеса на правене на добро - 80

- Процесът е най-важен за крайния резултат. Добре организираният процес сближава хората и е пътят към успеха и към крайния резултат - 31

- Защото е важно да бъдат подкрепяни процесът и начинът на мислене, а крайният резултат ще настъпи след събиране на нужните средства - 16

- Да се подкрепя процеса за да видим как и с какво сме помогнали вкл. като краен резултат - 20

- Трябва да сме сигурни, че наистина помагаме на хората. Защото крайният резултат би могъл да бъде да помогнеш веднъж, на един, и да забравиш за това - 9

- Краен резултат не съществува, винаги ще има хора в нужда - 4

3.   И двете - самият процес и крайният резултат са еднакво важни - 91

- Важни са и самият процес и крайният резултат и трябва да се следят защото даренията може да не са употребени по предназначение - 16

- Защото дори крайният резултат да не е като първоначално предвидения за конкретна благотворителна акция, самият процес винаги има положително влияние и дълбок смисъл - 18

- Защото трябва да се обръща внимание както на проблемите на отделния човек, така и на обществените проблеми, засягащи всички останали - 14

- И двете имат еднакъв ефект и еднакво значение и са взаимно свързани - 31

- И двете водят до развиване на доброволство - 12

4.   Нито едното не е от значение - 13

- Резултатите не са добри - 3

- Не знам/не ме интересува/няма смисъл – 10

Други - 15

- Така е – 12; Неясни интерпретации - 5

 

Въпрос 7 Смятате ли, че ако има изградена система за прозрачно проследяване на дейността (резултати от работата, финансови отчети и т.н.) по благотворителни каузи, Вие ще дарявате за тях повече или  по-често?

Отговорили 883 респонденти.

Да	67,8%
Не	32,2%

 

Отговорите на този въпрос дават ясна заявка за един от най-важните аспекти на комуникация на благотворителността, а именно създаването на благоприятна обществена среда за благотворителна дейност чрез професионална нарочно планирана и провеждана комуникация. Информиране на участниците за всички етапи на процеса, осигуряване на прозрачност и търсене на обратна връзка биха гарантирали много по-спокойно и уверено участие в благотворителни дейности и повишаване на активността по тях. Това е един от основните изводи на изследването и то води към апел за предприемане на действия по отношение на обществените медии за осигуряване на място в програмната си схема за съдържание, насочено към комуникация на благотворителността в цялата нейна палитра от дейности и резултати. 

 

Въпрос 8: Смятате ли, че ако извършвате благотворителност, това е полезно за Вас самите и защо?

Общо отговорили на отворения въпрос: 490

Отговорили с „Да“: 399; Отговорили с „Не“ - 79; Други отговори - 12

- Да, защото се чувстваш по-добър човек – 107

- Да, без пояснения  - 65

- Да, получаваш вътрешно духовно удовлетворение -  64

- Да, защото е хубаво да помагаш, да вършиш добрина - 36

- Да, защото доброто се връща/ делата ни се връщат – 30

- Да, защото се социализираш, ставаш съпричастен - 30

- Да, смятам, че като дарители  би ни било полезно – виждаме/ разбираме положението на нуждаещите се и помагаме – 23

- За мен наградата е да помогна на нуждаещите се - 23

- Без значение  е дали е полезно за мен, добре е  да помагаш - 18

- Не, не е полезно за мен – 16

- Не, без коментар - 15

- Да, защото може и на мен да ми се случи – 14

- Смятам, че е важно да бъде полезно за нуждаещите се - 14

- Полезно е само за тези, за които се организира благотворителността - 8

- Да, и за двете страни е важно и полезно – 6

- Не, но е полезно на другите - 5

- Няма за какво да се доказвам - 3

ДРУГИ ОТГОВОРИ

Не знам/ не съм сигурен/може би/ защото е така - 12   

 

Отговорите на този въпрос изцяло кореспондират с Теорията за топлото сияние на Андреони и потвърждават чувството за вътрешна удовлетвореност като един от най-важните мотиви в дарителството.

 

Блок 5: Предпочитани информационни канали

Цели и информационни нужди

1)   Да се установят предпочитани информационни канали.

2)   Да се идентифицират активно използвани медийни канали.

3)   Да се изследва детайлно предпочитаната форма на дарение на респондента.

 

Въпрос 9.1 Смятате ли, че ако за благотворителността се говори повече, то хората ще правят благотворителност повече?  890 отговорили

Да	70,1%
Не	29,9%

Резултатът е категоричен и показва недвусмислено нуждата от комуникация на благотворителността.

 

Въпрос 9.2: Защо мислите така?

Смятате ли, че ако за благотворителността се говори повече, то хората ще правят повече благотворителност?

Отговорили общо – 462; с „Да“ 276; с „Не“.172; Други 14.

- Да, смятам, че когато за благотворителността се говори повече, то хората ще правят повече благотворителност - 83

- Да, защото така хората ще станат по-съпричастни и по-добре ще виждат/разбират положението на нуждаещите се и повече хора ще се включат - 80

- Да, огласяването/рекламата правят всичко - 35

- Да, хората често правят това, което правят другите - 29

- Да, който иска да помогне/дарява, винаги ще намери начин - 23

- Да, защото хората ще искат да помогнат – 19

- Да, неясни коментари - 7

- Не, защото благотворителността трябва да е личен избор, а не резултат от внушаване и манипулация – 41

- Не, защото колкото и да се говори за това, всеки има свое мнение и сам решава дали ще участва в благотворителност - 38

- Не, защото повечето мислят само за себе си - 26

- Не, защото тези които не желаят, няма да дарят – 25

- Не, защото според мен е така/така е - 20

- Не, защото хората не вярват на организации/медии/каузи- 16

- Не, защото не всеки има възможност да дарява – 6

- Не, но неясни/неотговарящи  пояснения - 3

- Не знам/ не съм сигурен – 14

 

Категоричният отговор в полза на говоренето за благотворителност, ни кара да направим допълнителен анализ на отговорилите на въпрос 9.1 “Смятате ли, че ако за благотворителността се говори повече, то хората ще правят повече благотворителност”. Общият резултат е категорично “Да” със 70,1%. Интересни за интерпретация са резултатите от поясняващия отворен въпрос “Защо мислите така?”

При сравняване на резултатите виждаме, че жените са по-склонни да приемат, че повече говорене по темата ще доведе до повече резултати. Интересен е изводът, че тези, които вярват в силата на говоренето проявяват и по-голяма склонност да се запознаят лично с тези, към които е насочена благотворителността –  49,39% (442 са респондентите, които  смятат, че е трябва да се говори за благотворителност и искат и да се запознаят.

 

		какъв e вашият пол		общо
		мъж	жена
Ако се говори повече, ще се прави повече	да	242	382	624
	не	110	156	266
Общо:		352	538	890

 

Отново онези, които смятат, че ако се говори повече за благотворителност, то тя ще се прави повече, показват и по-високо ниво на лична ангажираност, като проявяват желание да се запознаят лично с обекта на благотворителната дейност.

 

		Искате ли да се запознаете лично			общо
		да	не	и да и не
Ако се говори повече, ще се прави повече	да	442	179	1	622
	не	169	94	0	263
Общо:			273	1	885

 

Привържениците на говоренето са и хора, които изразяват активна положителна нагласа да участват  в благотворителна дейност – 60,67% (543 биха дарявали пари, 49,05 % 439 биха дарявали труд и 434 биха дарявали разгласа за благотворителност).

 

		Дарение на пари		общо
		да	не
Ако се говори повече, ще се прави повече	да	543	79	622
	не	194	69	263
Общо:			148	885

 

 

		Дарение на труд		общо
		да	не
Ако се говори повече, ще се прави повече	да	439	183	622
	н	172	92	264
Общо:			275	886

 

 

		разгласяване		общо
		да	не
Ако се говори повече, ще се прави повече	да	434	188	622
	не	152	111	263
Общо:			299	885

 

 

За сравнение, отговорилите с “Да” на въпроса за говоренето, вече са участвали в разгласа – това са и 41,66% от всички респонденти. (373) участници, вече са дарявали труда си доброволно – 34,30% (307) и са помагали на непознат човек – 60,56% (542).

Тъкмо помощта на непознат човек е актът, който обединява в себе си и личната история и склонността да се помага повече, ако се познава или се види лично този, за когото ще даде от своето време, знания или пари. 86,2 % от всички респонденти в изследването са помагали на непознат човек. Това е изключително висок процент на активност.

 

		Доброволен труд		общо
		да	не
Ако се говори повече, ще се прави повече	да	307	317	624
	не	105	160	265
Общо:			477	889

 

 

		Помощ на непознат човек		общо
		да	не
Ако се говори повече, ще се прави повече	да	542	81	623
	не	224	42	266
Общо:			123	889

 

49,39% (442 от привържениците на говоренето смятат също така, че ако се осигури прозрачност на процеса това също ще доведе до повишаване на благотворителността.

		прозрачност		общо
		да	не
Ако се говори повече, ще се прави повече	да	442	175	617
	не	155	109	264
Общо:			284	881

 

 

		Полeзно за вас самите		общо
		отговорил	НЕ отговорил
Ако се говори повече, ще се прави повече	да	344	280	624
	не	150	116	266
Общо:			396	890

 

Не се забелязва голямо открояване на привържениците на говоренето по отношение на отговорите им относно мотивите за дарителство, като цяло отговорилите с Да на въпроса за говоренето са по-склонни да признаят ролята на благотворителността за популяризирането на компаниите и за собственото утвърждаване като добър човек, но тази склонност не е силно изявена.

 

		За да популяризират					общо
		много важно	важно	неутрално	Не е важно	Въобще не е важно
Ако се говори повече, ще се прави повече	да	172	114	156	81	94	617
	не	87	46	66	18	44	261
Общо:			160	222	99	138	878

 

 

		За да утвърдя себе си като добър човек					общо
		много важно	важно	неутрално	Не е важно	Въобще не е  важно
Ако се говори повече, ще се прави повече	да	189	116	142	76	92	615
	не	56	64	61	28	53	262
Общо:			180	203	104	145	877

 

Вижда се потенциал за развитие на комуникация на благотворителността като дейност, тъй като 41,66% (373) от респондентите смятат, че е ако се говори ще се прави повече и  са отговорили, че до момента да разгласявали, а 27,82% (249) имат такава нагласа, но са посочили, че не са разгласявали.

 

		Разгласявал съм		общо
		да	не
Ако се говори повече, ще се прави повече	да	373	249	622
	не	129	137	266
Общо:			386	888

 

 

 

Въпрос 9.3: Как бихте искали да получавате информация за благотворителни каузи, които евентуално да подкрепите?

Въпросът е зададен като отворен и резултатите са групирани по честота и по категории. От високия брой отговорили още веднъж личи интересът към благотворителността, както и готовността, с която биха получавали информация за нея. Обобщавайки всички получени отговори ясно проличава интерес и желание за информираност, които кореспондират с проявения интерес към конкретни каузи и заявените готовност за участие и до сегашен опит с благотворителни каузи.

Най-предпочитаните канали за комуникация са онлайн – приз социалните мрежи, в интернет сайтове, по имейл, по различни онлайн приложения за мобилни устройства. Друга група канали, които се отличават като предпочитани са от масмедиите – телевизия, радио и вестници. Участници изразяват желание да бъдат информирани и по телефона, на специални събития, от свои близки и познати, посочват се и предпочитания за достоверни, сигурни източници. Подробно резултатите за представени в Приложение 3.

Групирани по количествен показател:

Посочили онлайн възможности по различен начин (общо 212):

Чрез Интернет/онлайн: 116

Във Фейсбук: 34

Чрез Социалните мрежи: 28

С имейл: 22

Вайбер (Viber): 2

Туитер (Twitter): 1

Други: разбира се - 1; по банков път - 1; дискретно - 1; бързо - 1; социално - 1: да е проверена -1,  доброволци - 0, да  не е корумпирана - 0, не искам - 1: 1, не е от значение; Упоменават се рекламни лица на кампаниите и финансови отчети:

От получените отговори ясно личат както каналите, така и предпочитаните като достоверност на източника или на посредника възможности за информиране. Виждат се и заявки по отношение на ритмичността и устойчивостта на информацията, както и желанието за получаване на обратна връзка. Почти всички аспекти на професионалните комуникации са по един или друг начин засегнати в тези отговори.

Ясно личат информационните канали като най-силно изпъкват тези, които са онлайн – в общо 212 от отговорите със сигурност могат да се припознаят онлайн канали, това са 22,46% от всичките 895 респондента. Могат да се откроят традиционните медии, както и прийоми, използвани често от ПР специалистите при таргетиране на целеви групи чрез разнородни тактики, включително и чрез специални събития.

9.4: Ако изберете да подкрепите кауза, дали бихте искали да се запознаете лично с тези, на които помагате?  Отговорили 887

Да	69,1%
Не	30,8%

 

Първият извод от този отговор води към развиващата се в последните години тенденция в комуникациите за разказване на история, за разкриване на личния елемент, на отделния случай. При по-детайлно разглеждане на проблема виждаме, че това не е единствената причина, поради която младите хора биха искали да познават тези, при които дават своите средства и усилия, но във всички случаи от гледна точка на комуникатора на благотворителността, това е подход, който непременно трябва да има предвид – запознаването, съобразено с личните нужди, уважаването на личното пространство и подхождането внимателно към хора в тежко положение или уязвими групи, е важен елемент от процеса на комуникацията на благотворителността.

9.2: Защо мислите така?

От отговорилите, че са “за” среща с нуждаещите се 262 участници (29,27%) най-много са посочили, че така може да се избегне злоупотреба (75), следват онези, които искат да знаят на кого и за какво помагат (39) и които биха искали по този начин да намерят най-подходящият начин за помощ (37).

117 участници (13,07%), които не смятат за необходимо да има лична среща, са обосновали своите отговори най-често с липса на нужда (52), както и с чувство на неудобство от такава среща (17), както и със запазване на анонимност а дарителя (7). Подробно отговорите на този въпрос могат да се видят в Приложение 4.

 

Въпрос 10 От къде научавате за различни благотворителни каузи?

Моля, посочете за всяко, като 1 е най-често, а 5 - никога

Телевизия 872	59,5%	12,2%	12,4%		6,5%		9,4%
Радио 833	17,4%	11,9%	23,8%		17,9%		29,1%
Социалните мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Pinterest) и т.н. 867	60,3%	14,3%	9,1%		7%		9,2%
Интернет сайтове. Моля посочете кои 803	31,9%	13,3%	18,1%		13,1%		23,7%
Учители 840	21,4%	13,8%		28,5%		19,8%		16,5%
Приятели 844	21,3%	14,8%		28,1%		21,3%		14,5%
Родители и роднини 817	20,2%	17,1%		24,6%		21,5%		16,5%
Другаде. /Моля, посочете/

 

Общо 32 са посочилите отговор “Другаде”. Шестима са отговорили “по улицата”, по двама са посочили, че научават за каузи от вестниците, от БМЧК- Своге, от сайтове на петиции. По един човек е посочил църквата, магазини, благотворителни организации, Офнюз и Актално.бг, раздаване на картички, БЧК, плакати, познати и т.н. Подробно описание може да се види в Приложение 5.

 

“Когато организатори на кампанията ме спрат, за да ме запознаят с нея”- този отговор на въпроса От къде научавате за различни благотворителни каузи?  обобщава до голяма степен състоянието на комуникацията на благотворителността в България. На първо място – важен е личният контакт, лице в лице. Също така хората най-често не търсят проактивно информация, много по-вероятно е да реагират спонтанно на комуникация, която име поднесена. Това обаче не винаги става в подходящ момент или на подходящо място. Също така много често благотворителността се организира и съответно се комуникира в много малък мащаб, трудно се набират доброволци, няма бюджети за наемане на хора, затова е вероятно този, който е организатор/вдъхновител на каузата, да е и единственият изпълнител.

Блок 6

 

Участниците в изследването са основно на 18 годишна възраст – 64,5%. На деветнайсет години са 29,3%, а на седемнайсет – 5,4%. По двама души са съответно на 20 и 21 г. и по един – на 23 и 24 г. 

По-голямата част бяха момичета – 60,3%, като момчетата бяха 39,7%. Това е разпределението по пол, което е било в класните стаи по време на провеждане на изследването.

70%  от участниците посочиха, че ще кандидатстват в университет в България, а 14,3% - в чужбина. 7,6% ще кандидатстват и в България, и в чужбина, а 8,1% няма да кандидатстват.

Обобщението на резултатите показва, че момичетата пишат повече текст от момчетата, това би мигли да се има предвид като готовност за проактивност по темата в бъдеще, може би.

Всички млади хора слушат радио, но не научават от него. Т.е. - търсят го заради музиката. Не очакват от там да им бъдат предлагани формати с говор.

Списъкът с интернет страници е направен така, че включва най-масовите електронни пощи, след това редица финансови и други специализирани сайтове, за които се предполага, че не биха били от голям интерес за младите и към края – Фейсбук и група сайтове, за които се предполага, че биха били интересни. Една от целите е да се изясни доколко е силен интересът към Фейсбук и припознават ли го в списък с непознати и познати медии. Друга цел бе да се провери дали внимателно се чете въпросника.

Фейсбук вероятно не посочват само тези, които не са ги видели в списъка, но това не може да бъде доказано. Вероятно не правят разлика дали е сайт или социална мрежа, но инструкцията на въпроса за посочване на любими ги ориентира къде да го позиционират.

Вероятно е news.bg да е посочван по-често, отколкото ако не беше първото относително познато нещо, което виждат в списъка.

Телевизиите са списък от 38, въпреки това много точно отбелязват и намират само онова, което ги интересува, но от прегледа на всеки въпросник поотделно остава усещането, че предпочитат да им се даде възможност за избор или просто да посочат, отколкото да напишат, да изброяват и т.н. Тоест, доста пасивно.

Участниците не са били подготвяни предварително за темата, затова липсата на откази и относително високият брой отговори на писмените (отворени) въпроси показва, че има нагласа към благотворителността като тема, но трябва да се намери начин нейната комуникация да се нагоди към тази относителна пасивност на действията, демонстрирана от представителите на това поколение.

Интересно дали смятат, че техните мотиви са някакви уникални, а тези на другите са различни?! Въпроси 3,2 и 3,3 навяват на тази мисъл.  Или друг вариант – не вярват в доброто, обезверени са по отношение на доброто.

Има момичета, които следят спортни вестници, списания и канали.

Често не се разграничават добре понятия – форуми, блогове, уебсайтове и приложения за телефони. Посочват ги в други или в няколко категории.  Принципът явно е, че щом се влиза през Интернет, значи е едно и също – блог, форум, сайт, социална мрежа, което е свързано с възрастта на участниците.

При въпрос 10 трябва да се има предвид, че става дума за информиране по отношение на благотворителността. По други теми младите хора може да научават по друг начин от същите или други източници и получените отговори не следва да се интерпретират за тема, различна от благотворителността. Другото важно уточнение е, че става дума за информираност, а не за влияние на източниците.

Както е характерно за тази възраст, участниците силно се влияят едни от друг. От попълването на въпросниците може да се види как момичетата от един клас и момчетата от един клас имат напълно сходни отговори по любими неща, неща, които гледат или следят и т.н. Има също така и влияние по училища – приличат си отговорите от едно училище. Например, в музикалното училище масово не четат, но пък слушат радио и гледат много телевизия. Изключение прави училището в Белово – там от един клас имаме най-много различни отговори! Извън София ясно си личи, че се четат регионални вестници - в Русе четат вестник Утро и Бряг. В Благоевград – Струма.   Във Велико Търново – Янтра днес.

Въпреки, че в списъка не е отбелязан в. Телеграф във въпроса “Кои вестници обикновено четете”, честото му изрично посочване в Други навежда на мисълта, че това е един от предпочитаните вестници. Неговото отбелязване, както и посочването на вестници за хора в пенсионна възраст предполагат следния модел на поведение по отношение на вестниците – чета това, което се купува от възрастните в къщата. Предполагам, че посочилите вестниците Ретро, Трета възраст, над 55 живеят в едно домакинство със свои баби, дядовци или други по-възрастни роднини. Фактът, че вестник Телеграф е един от най-четените всекидневници в страната предполага, че той често се намира в домовете на тези ученици.

В НПМГ често четат списание Нешънъл Джеографик. Споменават по веднъж вестници NYTimes, Guardian, Times, Financial times, razlichni web-sites and phone apps, които обаче са специализирани – финанси, готвене, спорт, коли. Тези специализирани вестници се посочват по веднъж или максимум по два пъти в цялата извадка и обикновено са в групи – един респондент изброява по няколко от един и същи тип. Явно това са млади хора с подчертан интерес в областта, който е задълбочен.  Музикални приложения за телефон също се споменават спорадично – като weheartit. Едни от предпочитаните уеб сайтове са тези за прогноза за времето и за дневен хороскоп.

Понякога посочват доста радио станции, телевизионни станции или списания, а след това отбелязват, че не слушат радио, не гледат телевизия или не четат списания – уважила съм отговорите буквално, защото това показва тенденция колко се гледат, дори и да са отбелязани.

Един от основните изводи от настоящото изследване е, че младите хора проявяват голяма доза скептицизъм по отношение на благотворителността, извършвана от другите –техните подбуди и крайният резултат. Изказват се съмнения по отношение на произхода на средствата и по отношение на тяхното насочване, след като са дадени от хората за благотворителност. Изказват се съмнения и за користни подбуди с цел придобиване на популярност. Това обаче в никакъв случай не означава, че на благотворителността се гледа с лошо око, тъкмо напротив. Огромното множество млади българи са се включвали и изразяват готовност отново да се включат в благотворителна дейност. Този резултат обаче ни подсказва какво е важното в комуникацията на благотворителността – кои въпроси трябва да намерят своите отговори, как да се осигури максимална прозрачност на процеса, как да се подходи към представителите на това поколение. Те като че ли имат големи и отворени сърца и много повече доверие в себе си като личност, отколкото в другите хора. Затова и бихме препоръчали използване на лични истории, разкази в първо лице единствено число, осигуряване на максимално проследяване на целия процес на работа на благотворителните организации.

Очертава се и едно затруднение пред комуникация на благотворителността  – младите хора масово не желаят да се запознават с тези, на които помагат. Някои от тях се натъжават, други не изпитват вътрешна нужда. От друга страна, медиите избягват да споменават фирми и търговски марки, за да не нарушат нормативните разпоредби за търговското послание. Това поставя комуникацията на благотворителността в една ситуация, в която не е подходящо да се говори нито за дарителя, нито за дарения. Как тогава да се правят ефективни комуникационните кампании? Как да се показват открито и прозрачно процесите на базата на лични истории, без да се съобщават нито получателят, нито даващият? Решението е по-скоро в либерализиране на политиката по отношение на споменаването на онези, които даряват, на проактивната страна.

Някои посочват за радио Айпод и Айтюнс, Интернет радио. По същия начин се получава объркване на бранда на съдържанието с носителя на съдържанието.

“Когато организатори на кампанията ме спрат, за да ме запознаят с нея”- този отговор на въпроса От къде научавате за различни благотворителни каузи?  обобщава до голяма степен състоянието на комуникацията на благотворителността в България. На първо място – важен е личният контакт, лице в лице. Също така хората най-често не търсят проактивно информация, много по-вероятно е да реагират спонтанно на комуникация, която име поднесена. За жалост това не винаги става в подходящ момент или на подходящо място. Също така много често благотворителността се организира и съответно се комуникира в много малък мащаб, трудно се набират доброволци, няма бюджети за наемане на хора, затова е вероятно този, който е организатор/вдъхновител на каузата да е и единственият изпълнител.

Забелязва се интересна тенденция, особено за зрелостници – в повечето получени отворени отговори респондентите не използват диграфия [4], осен ако не изписват наименования на книги, приложения или игри в техния оригинален или по-популярен, най-често като произношение, вариант на изписване [5]. Въпреки това, се наблюдава тенденция за преминаване с лекота от едната графична система (кирилица) към другата (латиница), както и частичен билингвизъм [6].  Понякога латиницата се използва за означаване на български думи или наименования, а понякога – за оригинално латински изрази. Това на пръв поглед няма отношение към темата на изследването за комуникацията на благотворителността, но пък показва една тенденция за приемане и предаване на информация в диграфичен вид. Това означава, че при комуникирането на теми, свързани с благотворителността, може да си използва такъв подход, който би се възприел от младите хора като близък до техния начин на изразяване и може би им дал възможност по-лесно да припознаят себе си в съобщения, изпратени по този начин. Също така може да се очаква и получаване на диграфични и частично билингвални (с английски език) съобщения като обратна връзка и човек, занимаващ се с комуникация на благотворителността сред по-млади целеви групи в следващите години, може да очаква такива и да има готовност да ги дешифрира и като директен превод  в по-широк контекст на значението. Без специфично изследване на получените отговори именно с цел установяване на частичен билингвизъм или диграфия, повече интерпретации по темата биха излезли извън коректната работа с данните, но при интерес от страна на колеги, данните могат да бъдат предоставени за анализ.

 

 

Бележки:

 

 

обратно нагоре