Елица Георгиева

Резюме: Настоящата студия разглежда темата свързана с променящата се среда, новите изисквания към ПР професията и необходимостта от промяна в образователните програми. Целта на студията е да  проследни и представи препоръките за промяна на образователните програми по ПР на водещата организация в тази област - Комисия по образование по ПР, която цели осигуряване на по-добра подготовка на студентите за кариера в тази професионална сфера, предвид променените среда и изисквания на бизнеса.

Ключови думи:  ПР образование, нов контекст за ПР професията, нови изисквания, променена среда

Internship Program for Professors or the Changing Environment Challenges and New PR requirements

Elitsa Georgieva

e-mail ********** lidl.bg

Summary: The present study examines the theme of the changing environment, the new requirements for the PR profession and the need for change in educational PR programs. The aim of the study was to review and present the recommendations for changing the educational programs in the PR of the leading organization in this field Commission on public relations education, which aims at providing better preparation for the career in this professional field, given the changing environment and business requirements .

Key words: PR education; new context for PR profession, new requirements; changed environment

Стажантска програма за професори? Звучи невероятно, но е факт. Професори, които преподават ПР във водещи университети в САЩ, практикуват реални стажове в големи компании, за да се убедят лично в новите, променените изисквания на бизнеса към ПР специалистите и да обмислят адаптиране на съществуващите образователни програми.

Тук най-вероятно веднага следва въпросът необходимо ли е наистина преподавателите да влизат в компаниите, за да научат какви са новите очаквания на бизнеса към специалистите, които компаниите търсят да наемат за ролите комуникационни експерти и съветници? Не може ли тази информация, този обмен да се получат по друг начин? И всъщност наистина ли са се променили толкова много изискванията към тази професия?

Разбира се, този обмен може да се осъществи и по много други начини, има редица примери за това. Може би много добра практика в това отношение е тази на Комисията по образование по ПР в САЩ (накратко Комисията), която от години работи в тази посока, като провежда съвместни срещи и дискусии с цел обмен между преподаватели и практици по ПР. Целта на Комисията е да установи единни критерии за преподаване на ПР, които да са актуални, основани на научни изследвания, чувствителни към различни културни и езикови специфики и приложими в подготовката на студенти за бъдещите им професионални кариери, научни изследвания или преподавателска дейност.

На въпроса променили ли са се толкова много условията и средата и дали това поставя нови предизвикателства пред практиците и преподавателите по ПР, водещи експерти от цял свят са категорични – светът се промени, средата се промени, начинът на общуване се промени, а всичко това води до промяна в изискванията към професията.

Според проф. Елизабет Тод, председател на Департамента по комуникации, преподавател в Университета на Мериленд и ръководител на редица проучвания в областта: „Професията се променя толкова бързо, че е трудно за всички нас да наваксаме“. [1]

Бурното развитие и навлизането на социалните медии през последните години предостави нови възможности и доведе до увеличаване броя на образователните програми. Бюрото по трудова статистика в САЩ прогнозира ръст от 6% на този пазар в периода 2014–2024 г. и откриване на нови 14 900 работни места. [2]

В същото време търсенето на програми по ПР от студентите също нараства. Според преподавателите по ПР - Уилкокс, Камерън и Ребър, към момента има 218 програми по ПР в 39 страни. [3]

Този ръст и в практиката, и в университетите е доказателство за промяната в сферата на връзките с обществеността. Индустрията се променя толкова бързо, че професионалистите се налага да следват темпото и да наваксват с непрекъснато развиващите се стратегии и тактически възможности. Това представлява предизвикателство и за преподавателите, които трябва да адаптират съдържанието и методите си на преподаване също толкова бързо.

Именно това е и основната мотивация на Комисията по образование по ПР, която се занимава с въпросите на променящата се среда и новите изисквания към професията, като периодично предлага препоръки за промяна в съдържанието на образователните програми в тази сфера.

Препоръки на Комисията по образование по ПР

Препоръките, разработени от Комисията, се приемат и адаптират от университетите и професионалните асоциации в цял свят. Сред трудовете и проучванията на Комисията, които съдържат задълбочени препоръки към образователните програми по ПР, са: „Професионалната връзка“ (2010 г.), „Стандарти за магистърска програма по ПР“ (2012 г.), „Филантропията в образованието по ПР“ (2010 г.), а също и редица проучвания, анализи и доклади.

На последната среща, организирана от Комисията през май 2015 г., участват близо 50 екперти от бизнеса, водещи професори и преподаватели в областта, за да обсъдят теми, свързани с висшето образование по ПР, с остър фокус върху въпроса как най-добре да се подготвят студентите за кариера в тази професионална сфера, предвид променените среда и изисквания на бизнеса. Сред тях са професори от водещи университети в САЩ, главни изпълнителни директори и главни оперативни директори на водещи агенции, директори „Корпоративни комуникации“ на големи корпорации и неправителствени организации, консултанти и представители на всички големи професионални и академични асоциации по ПР в САЩ.

Изводите и препоръките, направени в резултат на съвместните дискусии и работни групи в рамките на тази среща, са описани в доклада „Среща на върха между представители на бизнеса и образованието по ПР“, публикуван през май 2015 г. на уебсайта на Комисията (www.commpred.com).

Много добро въведение в темата и доклада на Комисията са думите на Роб Флахърти, президент и главен изпълнителен директор на глобалната агенция Ketchum (www.ketchum.com), който очертава някои от най-големите промени в средата и съответно, изискванията към специалистите:

-  Половината от всичко необходимо сега не e съществувало преди десет години;

-  Някои основни умения все още се прилагат, но контекстът е много, много различен;

-  Промените през последните няколко години разтърсват из основи уменията, преподавани десетилетия наред.

-  Хората под 35-годишна възраст знаят повече за това как хората комуникират, споделят информация и формират мнение, отколкото хора на възраст над 35 години;

Според проф. Елизабет Тод: „Водещите имена в академичните среди и бизнеса не са от Марс и Венера, напротив, те имат много общо и най-вече споделят общи цели – създаването на талантливи кадри за професията“. [4]

Според преподавателите, участвали в дискусията, предвид променящата се среда вече има набор от теми, които или са отпаднали, или се преподават твърде рядко. Сред тях са подготвката на преспапки за медиите, подготовката на видео нюз рилийз (VNR) и други.

В хода на дискусиите се очертават различни мнения за това какъв трябва да бъде образователният подход в зависимост от типа индустрия, тъй като няма решение, което да удоволетвори едновременно всички изисквания на различните видовете бизнес. Това е невъзможно, най-малкото поради спецификите на различните сектори. Някои работодатели са на мнение: „Просто ги научете на основните неща, а ние ще ги обучим в процеса на самата работа“, докато други споделят: „Нямаме необходимите ресурси за обучение и търсим хора, които, макар и на начално ниво, да могат да се потопят ефективно в работата още от първия ден“. [5]

Противно на някои твърдения, експертите от бизнеса смятат, че писането продължава да бъде основно умение, което е още по-голямо предизвикателство днес, защото студентите трябва да бъдат подготвени да пишат ефективно за различни видове платформи.

Според някои от представителите на бизнеса традиционните връзки с медиите са по-маловажни в днешно време, докато други са на мнение, че техният мениджмънт все още е много заинтересован от публикации в издания като „Уолстрийт джърнъл“ и „Ню Йорк таймс“.

Всички участници в срещата се обединяват около мнението, че студентите трябва да бъдат подготвени за работа в целия спектър от традиционни, съвременни и нови медийни канали.

Според ПР практиците същността и структурата на висшето образование е сложна и преподавателите могат да помогнат много на бизнеса да различава нюансите по отношение на акредитация, задължителни и препоръчителни курсове и други.

Всички участници единодушно се обединяват около мнението, че изискванията на бизнеса към тази професия са сложни и се променят заедно с променящата се среда. И макар да няма единно решение, което да удоволетвори всички изисквания, участниците постигат консенсус за личните качества и основните компетенции, които трябва да притежават ПР специалистите днес, за да бъдат успешни като съветници в този така динамично променящ се свят.

Това е може би и най-важният резултат от тази среща – списък с ключови умения, лични качества и професионални компетенции, изговен от Комисията, който заляга в основата на доклада и препоръките на Комисията към преподавателите с цел да бъдат преосмислени и адаптирани съществуващите програми.

За да стигнат до този списък, участниците провеждат още оживени дискусии по въпроса дали определени умения са „традиционни“ или „нови“. В крайна сметка решават, че част от тях наистина са „класически“, тъй като не се променят, а по-скоро се адаптират към динамичната действителност. А тя от своя страна променя правилата и изискванията към специалистите, които бизнесът търси.

Следва списъкът с лични качества и професионални компетенции, около който се обединяват преподавателите и представителите на бизнеса.

Лични качества

Участниците в срещата описват бъдещите ПР специалисти като лица, които притежават почтеност и етика и могат да носят отговорност за действията си. Начинаещите практици според тях трябва да имат интелектуална любознателност (описана дори като агресивна любознателност). Тя трябва да върви ръка за ръка с желанието за учене през целия живот и не на последно място, със силна мотивация за работа.

Участниците в срещата изготвят и списък с т.нар. „меки умения“, които начинаещите ПР практици трябва да притежават, за да бъдат успешни. Те трябва да бъдат решителни, самоуверени и адаптивни, да умеят да работят в екип, да бъдат добри слушатели и да бъдат чувствителни към личностни и културни различия.

В допълнение към личните качества и „меките умения“ практиците и преподавателите припознават и следните умения като изключително важни за бъдещия успех на студентите:

1.   Умение за решаване на казуси;

2.   Провеждане на проучвания и анализиране на данни – умение да виждат отвъд цифрите, за да установят възможни последици;

3.   Правене на взаимовръзки между на пръв поглед много и различни неща – ПР специалистите трябва да разберат буквално „как работи светът” и как се свързва с техните клиенти, организации или каузи;

4.   Стратегическо планиране – да могат да поставят ясни цели и да измерват резултати;

5.   Да допринасят за постигането на целите на организацята – ПР специалистите трябва да разбират как функционират връзките с обществеността, как тази функция се вписва в организацията и каква е нейната роля за постигане на бизнес целите;

6.   Управление на проекти – да знаят не само как да планират, но и да изпълняват ефективно различни тактики, проекти или програми;

7.   Създаване на съдържание и разказване на истории (с особен фокус върху разказването на истории). Създаването на съдържание e изключително важно, но по-важно е то да бъде разказано по интиригуващ начин.

8.   Писане – интересното тук е, че дискусията между участниците започва от писането за социалните медии, след което се пренася към традиционните канали и завършва с разбирането, че умението да се пише за всички видове платформи, е изключително важно.

9.   Ясни вербални и графични умения за комуникация – или способността бъдещите специалисти да се изразяват ясно, разбираемо и по начин, който успява да ангажира с дадена тема.

Основни компетенции

Участниците в дискусията очертават следните области на знания или професионални компетенции, които според тях начинаещите ПР специалисти задължително трябва да усвоят:

1.     Ролята и важността на връзките с обществеността и умението да се „преведе“ това на клиент, изпълнителен директор или Съвет на директорите в компанията или организацията;

2.     Измерване на резултатите – разбирането какво трябва да се измерва и как трябва да се измерва;

3.     Данни и анализи –изключително важно е да могат да интерпретират данни и да правят изводи и заключения на тази база;

4.     Теория на комуникацията във връзките с обществеността – противно на твърденията на някои експерти, че не бива да се преподава история на връзките с обществеността. Според други тези знания за ценни, защото осигуряват контекст и задълбочено разбиране за развитието на връзките с обществеността, за това какво представляват те и защо е важна ролята им в организацията;

5.     Междукултурна и глобална комуникация – развиване на чувствителност и изработване на „филтър“ за важни глобални теми, които имат и местно влияние;

6.     Влиянието – да разбират силата на влиянието и как действа то, да знаят как да променят нагласи и поведение и да печелят сърцата на потребителите;

7.     Бизнес процеси и планиране;

8.     Бизнес проницателност – описана като разбиране на начина, по който работи една компания или организация, за да осигури контекстуалното значение за работата на специалиста по ПР;

9.     Най-новите техники – бъдещите практици трябва да усвоят знания и умения, които са нови за ПР професията и по-възрастните експерти в професията все още дори не знаят;

10.  Практически опит – ПР експертите и преподавателите са категорични за решаващото значение, което имат практиката и реалното докосване до бизнеса, и са на мнение, че такъв опит трябва да бъде неразделна част от образователните програми по ПР.

В рамките на срещата специалистите и преподавателите разглеждат и ключовите предизвикателства в образованието по ПР, включително глобализма, ученето през целия живот, продължаващото обучение и взаимодействието между преподаватели и практици. Според тях обучението по ПР не приключва, когато един студент излезе от университета. То може и трябва да продължи чрез стажове, но също и чрез онлайн курсове, сертификационни програми и взаимодействие с професионалисти. По отношение на взаимодействието с експерти от бизнеса участниците очертават няколко изключително интересни примера:

-  Студентите да практикуват наученото в ПР агенция, управлявана от студенти. Такава агенция е създадена в Университета на Флорида и е смятана за много добър и успешен пример за взаимодействие между студенти и професионалисти;

-  Преподаватели да участват в програмата на „Планк център“ за лидерство в сферата на връзките с обществеността (Plank Center for Leadership in Public Relations), според която те трябва да работят в ПР агенция или дадена организация в рамките на две седмици през лятото;

-  Смяна на работните места – професионалисти да влизат в университетите, а преподавателите да работят в агенции за определен период от време;

-  Да се организират курсове, водени от професионалисти, и да се провеждат в офисите на самите организации, вместо в университетите. По този начин те стават по-привлекателни за студентите и по-малко ангажиращи за самите предподаватели;

-  Да се предоставят реални работни казуси от компаниите, които да се разработват от студентите, а те да получават финансови награди и евентуално предложения за работа;

-  Изграждане на модел за екипно преподаване – екипи, които се състоят от преподаватели и представители на бизнеса.

По отношение на предизвикателствата, свързани със стажове и експериментално учене, участниците в срещата изразяват мнение, че за предпочитане са стажовете и практиките извън университета. Според тях студентите учат повече и развиват по-добри умения за работа, като излизат от познатата и комфортна зона на университета. Основната препоръка на участниците по отношение на стажантските програми е стажовете да бъдат на разположение както за преподаватели, така и за студенти, за да може преподавателите да се запознаят лично с климата и културата на работното място и да чуят лично от експертите в бизнеса какви са техните очаквания. Така те ще могат по-ефективно да адаптират учебните курсове и да подготвят учениците да се възползват в максимална степен от своите стажове. Участниците обсъждат и оценяват високо предлаганите от някои компании в САЩ летни стажове за професори, които се оказват много успешни и ефективни като практика.

Според тях, за да бъдат успешни стажантските програми, трябва предварително много добре да са изяснени условията и степента на ангажираност в този процес и от двете страни. Практиката в САЩ показва, че работодателите предпочитат да работят с колежи и университети, които имат добре разработена структура и процедура за избиране и предлагане на стажанти, най-подходящи за даден работодател. В този смисъл те дават препоръки и за самите стажове, които университетите и компаниите могат да вземат предвид, а именно стажовете трябва:

1.     Да ангажират студентите в смислени и реални за работодателя проекти, а не измислени задачи и канцеларска работа;

2.     Да осигуряват реална стойност и да бъдат полезни както за студента, така и за работодателя;

3.     Да осигуряват някаква форма на компенсация за работата на стажантите;

4.     Когато е възможно, да подсигуряват възможности за бъдеща заетост на студентите.

По отношение на предизвикателството продължаващо обучение или учене през целия живот и преподавателите, и практиците са на мнение, че възможностите са безброй и бъдещите ПР специаристи не само могат, но задължително трябва да се възползват от тях, за да надграждат и развиват знанията и уменията, които са залог за бъдещия им успех като комуникационни експерти.

Какви трябва да са тези курсове, свързани с продължаващото обучение на студентите, за да успеят те в своята кариера?

-     Продажби и презентации – как да печелиш и задържаш клиенти, как се изграждат сейлс структури;

-     Мениджмънт трейнинги – как да бъдеш мениджър, как да управляваш екипи;

-     Основи на бизнеса;

-     Разнообразни трейнинги по комуникации;

-     Тясно специализирани курсове и програми, свързани с ПР и ориентирани към конкретни резултати;

-     Разбиране и превеждане на данни в ефективни комуникации;

-     Обучения по ПР, базирани на подхода разучаване на конкретни казуси (case studies-based programs) – „как направихте това“, „защо то проработи или не проработи“;

-     Обучения и програми, занимаващи се със съвременните тенденции в областта.

Като част от темата за продължаващото обучение участниците в срещата обсъждат и предизвикателството как преподаватели и практици да си сътрудничат по най-добрия начин, за да осигурят възможности за такова обучение. Ето и предложенията, които оформят въз основа на дискусиите:

-  Да внушат идеята за важността и необходимостта от продължаващо обучение на бъдещите ПР специалисти;

-  Да подготвят академични материали в подходящ и достъпен за ПР практиците формат, с цел да е полезен за тяхната работа;

-  Да подготвят статии и материали, които да са смислени и полезни както за академичната общност и студентите, така и за ПР практиците;

-  Да установят провеждането на неформални срещи, с цел да ангажират и преподаватели, и практици да споделят идеи и добри практики.

С мисъл за глобалния свят и неговата свързаност, участниците в срещата формулират и насоки за глобални знания, умения и способности, които бъдещите ПР практици трябва да притежават. Според тях тук попадат:

Глобални знания

-     Познания и информираност за локално чувствителни теми и културни специфики;

-     Разбиране за етичните казуси. Етиката и разбирането за нея се различава по региони и специалистите трябва да са наясно с тези особености;

-     Разбиране за правните норми и специфики – съществуват културни различия във представата за интелектуална собственост например.

Глобални умения и способности

-  Да говорят повече от един език (въпреки че езиковите умения са предимство, в някои професионални роли не са от първостепенно значение);

-  Да развият чувствителност към глобалните теми и да „улавят” навреме важни новини, свързани с тях и които влияят на местно равнище върху бизнеса, в който работят;

-  Да са готови да работят в много комплексна среда, белязана от разнообразието.

В края на срещата участниците дават предложения как да се продължи напред с усилия в тази насока и най-вече как да направят така, че всичко, което са обсъдили и разработили като препоръки, да заработи. Някои от идеите са:

-     Тези срещи и дискусии да станат редовни;

-   Да се разшири кръгът на участниците с цел да се включат професионалисти от други сектори като неправителствени организации, по-малки агенции и компании, институции и консултанти;

-     Участниците да бъдат по-заинтересовани с работата на Комисията като пример за лична ангажираност;

-     Комисията да извърши пълна диагностика на необходимите знания и умения;

-     Преподавателите да работят с агенциите с цел да разработят съвместно 3-4 топ курса.

-   Представителите на бизнеса и преподавателите трябва да измислят как да балансират необходимостта от академични програми с реалните възможности за работа, за да предотвратят появата на прекалено голям брой завършващи, които ще бъдат изправени пред предизвикателството да намерят работа;

-     Бизнесът трябва да създаде възможности за практика, учене, менторство;

-     Преподавателите трябва да съобразят учебните програми с нуждите и очакванията на бизнеса.

В унисон с това заключение, преподавателите и представителите на бизнеса предлагат списък с учебни дисциплини, които, ако бъдат въведени в учебните програми, биха спомогнали за осигуряването на необходимите знания и умения за бъдещите ПР практици, за да могат да ги подготвят по-ефективно да отговорят на новите очаквания на бизнеса към тях. Списъкът с учебни дисциплини, разработен от Комисията, включва следните дисциплини:

1.     Бизнес отношения (с ключови таргет групи: крайни клиенти, бизнес клиенти, доставчици, служители, инвеститори, общности и неправителствени организации, институции и медии);

2.     Умения за писане за различни видове платформи;

3.     Създаване на съдържание (как да се създаде съдържание, което хората искат да гледат и споделят – видео, аудио, интерактивно, платено или органично, как да се постигне автентичност, да се поемат „креативни“ рискове, да се измерват „вайръл“ разпространението и ангажираността на потребителите);

4.     Ефективно планиране на събития;

5.     Среда и комуникационни канали;

6.     Разказване на истории `(Storyrtelling);

7.     Слушане (слушане с цел подготовка на история – изслушване на всички гледни точки, събиране на критична обратна връзка, умело извеждане на най-съществените детайли);

8.     Бизнес императиви (финансово представяне, финансова ефективност, очаквания на инвеститорите, маркетинг и други);

9.     Управление на онлайн общностите (мониторинг и управление на комуникацията на всички платформи и PESO канали – платени, спечелени, споделени, собствени);

10.  News Jacking, или възможността да се използват водещи новини, за да се вплетат в тях актуални новини или истории, свързани с компанията или нейни продукти;

11.  Действията преди думите – един бранд е това, което прави (придобиване на експертност за консултиране по отношение на политики, прозрачност, устойчиво развитие и управление);

12.  Етика и правни последствия (етични принципи с отношение към комуникацията и бизнес поведението, базисни познания по съдебни спорове);

13.  Инфлуенсинг и техники за убеждаване;

14.  Глобална взаимозависимост;

15.  Мрежи (социални, вътрешни и външни бизнес мрежи, теории и практични приложения);

16.  Анализи за напреднали;

17.  Практикум.

И експертите, и преподавателите са категорични, че са необходими още много усилия и разбиране както от академичните институции, така и от бизнеса, за да може тези препоръки да се въведат в учебните програми и реално да заработят. Само така ще бъде постигната целта – по-добра подготовка на студентите в унисон с новите изисквания на бизнеса и допринасяне за успешен старт в професионалната им кариера.

Завършват срещата позитивно със заключението, че: „Марс и Венера могат да се срещнат на земята и заедно, със съвместни усилия да подготвят хората, от които бизнесът има нужда, с необходимите знания и умения”. [6]

Стъпвайки на работата и препоръките на Комисията, редица преподаватели също подчертават решаващата роля на това сътрудничество между преподаватели и практици за промяната на академичните програми и по-добрата подготовка на студентите. Много от тях анализират списъка с основни лични качества и професионални компетенции, изготвен от Комисията, и дават някои допълнителни предложения. Сред тях е доц. д-р Санди Дуе, председател „Корпоративни и публични комуникации“ и директор „Връзки с обществеността“ на Южния методистки университет, която предлага допълване на списъка, изготвен от Комисията, с още три умения: интердисциплинарно обучение, бързо мислене с няколко хода напред и аналитична способност. [7]

Нейното мнение е, че с развиването на умението за бързо мислене с няколко хода напред студентите се подготвят не толкова за първата си работа в тази сфера, а по-скоро за третата или четвъртата: „Ако искаме да видим повече ръководни кадри с тази професия, трябва да сме сигурни, че те са добре подготвени, за да стъпят на пътя на лидерството“. И според нея този път е пътят на интердисциплинарно обучение, което трябва да включва бизнес, икономика, политически науки, социология и организационно поведение, наред с дисциплини от други области.

Хората, преминали през интердисциплинарно обучение, могат да взимат по-добри решения, защото умеят да разглеждат един проблем от много страни и да анализират задълбочено различни негови аспекти. Тя привежда редица примери, които доказват, че студентите с интердисциплинарно обучение и подобно мислене постигат много по-високи резултати.

Лидерството и етиката са важни през целия професионален път, но с израстването в кариерата се повишава и нивото на сложност в тези области, с което студенти или начинаещи практици е трудно да се справят. Независимо от това, бързото мислене с няколко хода напред означава студентите да се запознаят с концепции и сценарии, с които може и да не се сблъскат години наред, но въпреки това тази подготовка е много полезна за тях. Студентите дават обратна връзка как този метод им е помогнал в началния етап на кариерата – благодарение на него са показали пред своите ръководители впечатляващ начин на мислене, особено напредничав или зрял за годините им.

Аналитичната способност е третото и много важно умение за бъдещ успех в сферата на ПР. Според доц. Дуе събирането и анализирането на данни със сигурност са част от това умение. Тя смята, че студентите трябва да се чувстват комфортно с количествената страна на комуникацията, която много специалности се опитват да избегнат. За да се развие тя обаче, студентите трябва да преодолеят първоначалната съпротива и притеснение, че не могат да боравят с цифри и данни, и да се убедят, че анализите и данните могат да им предложат мощни инструменти и знание.

Аналитичният начин на мислене обаче надхвърля представянето на впечатляващи числа. Той включва обучение на студентите как да синтезират, филтрират и представят информацията по начин, който е уместен, точен, кратък и разбираем.

Доц. Дуе напълно подкрепя практиката на Комисията и смята, че преподавателите и практиците трябва да продължат да си сътрудничат дори още по-усилено, за да подготвят своите студенти за бъдещия им успешен професионален път и лидерските позиции. [8]

Активната работа и непрекъснати усилия на Комисията по образование по ПР през последните години в посока анализ на променящата се среда, извеждане на новите изисквания към ПР професията и формулиране на ясни и конкретни препоръки за промяна в съдържанието на образователните програми, безспорно може да ни накара да се замислим дали подобни усилия не си заслужава да бъдат направени и тук.

Резултатите от работата на Комисията от ползотворните дискусии и работни срещи между представители на академичните среди и бизнеса са доказателство колко ефективна и резултатна е тази практика – взаимодействието между преподаватели и практици. Това личи не само от постигнатите резултати, но и от факта, че препоръките на Комисията са въведени и адаптирани в учебните програми по ПР във водещи университети в цял свят.

Ако прегледаме отново всички изводи и препоръки, изготвени от преподавателите и практиците по ПР по време на срещата през май 2015 г., ще видим, че някои от тях си заслужава не само да се обмислят, но и да се въведат тук, което вероятно ще даде много добър краен резултат.

Добро начало би могло да бъде обмисляне създаването на работна група, комисия или съвет от преподаватели и експерти от бизнеса, които да започнат дискусии по темите, свързани с променената дeйствителност, новите изисквания към настоящите и бъдещи ПР практици и възможностите за обогатяване на образователните програми по „Връзки с обществеността“. В тази работна група биха могли да влязат водещи преподаватели и практици от цялата страна, с което би могла значително да се подобри ефективността от работата на една подобна работна група.

Подобно начинание представлява сериозен ангажимент за потенциалните участници, затова регулярността на евентуалните срещи и дискусии би могла да се обсъди и планира така, че да не бъде твърде натоварваща. Еднодевен формат в рамките на планиран PR форум, конференция или друг тип събитие е добра възможност.

В допълнение, сред първите цели на подобна работна група или съвет би могло да бъде обсъждането и внедряването на някои от най-добрите и подходящи практики, примери и предложения, предоставени от Комисията в различните области – от стажовете до продължаващото обучение. По отношение на стажовете – университетите биха могли да обмислят и разработят свои програми за подбор и проактивно предлагане на най-добрите си студенти за стажове във водещи компании. Подобни програми биха довели до повишаване конкурентоспособността на програмите и самите университети съответно.

Образованието по ПР в България не е и не може да бъде изолирано от световните тенденции и промени. В същото време са налице много добри примери, практики и препоръки от Комисията по образование по ПР, които биха могли да се обмислят с цел обогатяване на съществущите програми в България и осигуряване на по-добра подготовка на студентите в отговор на новите изисквания на бизнеса.

Бележки:

1. Commission on Public Relations Education; Industry-Educator Summit on Public Relations Education Report, USA, May 12, 2015; Available from: http://www.commpred.org/_uploads/industry-educator-summit-summary-report.pdf

2. Julie O’Neil; How IPR can help educate future Public Relations practitioners; Institute for Public Relations; July 26, 2016. Available from: http://www.instituteforpr.org/ipr-can-help-educate-future-public-relations-practitioners/

3. D. L. Wilcox, G. T. Cameron, B.H. Reber; Public Relations strategis and tactics; 11[th] edition; Pearson Education Limited; UK; 2015.

4. .Commission on Public Relations Education; Industry-Educator Summit on Public Relations Education Report, USA, May 12, 2015; Available from: http://www.commpred.org/_uploads/industry-educator-summit-summary-report.pdf

5. Пак там.

6. Пак там.

7. Sandra Duhe; The three pillars of PR education in future; Institute for Public Relations; July 27, 2016; Available from: http://www.instituteforpr.org/view-future-public-relations-education/

8. Пак там.

обратно нагоре