Проф. д-р Росен К. Стоянов

Резюме: Във виртуалното интернет пространство, четвъртото измерение – времето, е заменено от дигиталността като изконна негова същност. Това ново „измерение“ предпоставя и безкрайно перспективни възможности пред всички нас и пред всеки вид човешка дейност – за реализация и промяна, за битуване и същност, за съществуване и бъдеще. Тенденциите за преформатиране на досега господстващите конвенционални офлайн взаимоотношения в социумите водят и до „изисквания“ за създаване, търсене и следване на мегалидери вместо партии. А в тази връзка нуждата от нов граждански договор става все по-належаща.

Ключови думи: Четириизмерният човек, Нонстоп комуникационен модел, социология на медиите, социология, „четвъртото място“, четвъртични медии.

Four-Dimensional Man

Prof. Rossen K. Stoyanov, PhD

e-mail: 

Summary: In the virtual web space, the fourth dimension – time, has been replaced by digitality as its inherent root. This new „dimension“ also implies endless and perspective opportunities for all of us and for every kind of human activity – for realization and change, for being and existence and for personal future. Trends in reformatting the dominant offline relationships in the societies also lead to „demands“ in creating, searching for and following megaleaders instead of parties. The need for a new civil contract becomes more and more urgent in this connection.

Key words:  four-dimensional man, Non-Stop Communication Model, media sociology, sociology, „the fourth place“, quaternary media.

На първо място нека отново да припомним приноса на Тофлър, определящ три етапа в развитието на обществото, които етапи невероятно сполучливо „нарича” вълни (Toffler, 1970, 1980, 1990):

· І вълна (аграрната) – не съществуват технологии, модерните познания и отношения;

· ІІ вълна (индустриалната) – развитие на техника, технологии, социални отношения от принципно нов тип;

· ІІІ вълна (вълна на потребителите) – перспективата е границата между производител и потребител да изчезне.

Своите прозрения Тофлър обръща и особено внимание и на сферата на властта, като я определя дефинитивно чрез т.нар. техно-, инфо- и социосфери (Вж Фигура 1):

· техносфера – система от взаимовръзки между енергийни, технологични системи и системите за разпределение;

· инфосфера – система от комуникационни канали, по които се разпространяват лични и масови съобщения;

социосфера – коректив и стандартизатор. Това всъщност е системата на социалните отношения; като нейни компоненти се съотнасят – семейството, масовото образование, обществените организации.

· 

Фигура 1

по Тофлър, 1970, 1980, 1990

Към „Четвъртата вълна“.

Във виртуалното интернет пространство, четвъртото измерение – времето, е заменено от дигиталността като изконна негова същност. Това ново „измерение“ предпоставя и безкрайно перспективни възможности пред всички нас и пред всеки вид човешка дейност – за реализация и промяна, за битуване и същност, за съществуване и бъдеще.

Разсъжденията относно резултатност, последствия, перспективи и значение на тази интернет среда, следва да интерпретират задълбочени анализи на изследвания, създаване на теории и модели, все действия в най-ранен етап. Но задаването на въпроси и търсенето на специфични, невинаги в конвенционалната научна рамка отговори, е задължение на всеки изследовател на дигиталните социални процеси. Достоверността в дигиталната ера, феноменът с прекомерното доверие към виртуалният „друг“ и упадъка на доверието в институциите, последствията от изключителната динамика на дигиталното общуване са само началото.

Разбира се търсенето на позитиви и негативи е възможен подход в опитите за обследване на дигиталността. Разширяването обхвата на разпространение на знание и познание например, може да съотнесем към модерното динамично и демократизиращо влияние на новото пространство. От своя страна визуалното мислене – а именно възприятие, посредством употреба на пространствено структурирана информация, инфографики, визуалност, движещи се интерактивни образи, употребата на имотикони, символи и символност, създават предпоставки за улеснение процесите на възприятие на ново когнитивно ниво. Опознаването на реалността следва виртуалността и дигитализирането средствата за въздействие. Взаимодействието като възможност и практика се увеличава – между всички и на всякакви нива. Чрез дигиталното виртуално се обгръщат все повече социални практики, съгласуваности и противоречия. По този начин се създават условия за своеобразно допълнително ускоряване на взаимодействията, реална опция за преобразуването им от хоризонтални във вертикални, а оттам се провокира и господстващото статукво на парадигмата на властта. Особено благотворно влияние тези процеси имат потенциал да развият в сфери като образование, здравеопазване, социални кампании и т.н., но и отричащи догмата на корпоративното управление и правителствената власт като проявленията dark net, услуги като bitcoin и други.

Тенденциите за преформатиране на досега господстващите конвенционални офлайн взаимоотношения в социумите водят и до „изисквания“ за създаване, търсене и следване на мегалидери вместо партии. А в тази връзка нуждата от нов граждански договор става все по-належаща.

4D – новите измерения.

Четириизмерният човек е комуникационният човек[1]. Неговите основни характеристики се основават и на:

oВизуално мислене;

oНови множества;

oМножествена субективност;

oИнформационни и комуникационни технологии за развитие (ICT4D)[2];

§ Достъп;

§ Умение за употреба;

§ Актуална употреба;

§ Въздействие от употребата.

„Четвъртото място“[3].

Това е дигиталната виртуалност. Нейното физическо проявление се явява всяко едно, свързано с интернет мрежа, устройство. Това „място“ е:

· Интимно – употребява се индивидуално, самостоятелно и частен режим.

· Лично – всеки от нас го „притежава“. Основна характеристика на тази „собственост“ е и възможността да му въздействаме 24 часа в денонощието. Така генерираме и поддържаме собствената си дигитална идентичност.

· Мобилно – лесно достъпно, все по-евтино и винаги на разположение. Единственото ограничение е възможността за ограничаване достъпността до „преносната мрежа“.

· Публично – именно в и посредством него реализираме собствената си съвременна дигитална публичност.

· Социално – социализиращ ефект и дигитална социализация.

Кватернерни (четвъртични медии).

Определяните като първични медии, ограничени от непосредствените човешките контакти – език и невербална комуникация, използващи единствено вокални и визуални канали, бяха допълнени от т.нар. вторични медии, възможни чрез техническо опосредстване на информацията, в това число най-елементарните способи за предаване на съобщения чрез сигнали, през първите листовки, вестници, до печатните медии. След появата на технологично обусловените средства за комуникация – телефон, електронни медии, компютри, заговорихме за третични медии, а днес можем да определим самите себе си за своего рода кватернерни медии. В тази парадигма трябва да изследваме дигиталността:

· Необходимост.

oВсекидневна (денонощна);

oЕкзистенциална;

oПристрастяване;

oУлеснение;

· Социален феномен.

oСебеутвърждаване;

oСоциализиране;

oОпасности;

oПубличност;

· Функция.

oНа властта;

oНа бизнеса;

oНа технологиите;

oНа самите нас;

· Институция.

oПрестиж;

oДоверие;

oВъпросът със собствеността;

oВъпросът с професионализма;

· Инструмент.

oЗа въздействие;

oЗа влияние;

oЗа упражняване на вид власт;

oЗа развитие;

· Средство.

oЗа информиране;

oЗа комуникиране;

oЗа забавление;

oЗа образование;

Комуникацията и комуникативността, обусловени като социални практики, се реализираха посредством индивидуални и групови умения и компетенции, в определено съотношение между отделните основни форми на комуникационния процес, а именно (Вж Фигура 2):

· Писане;

· Четене;

· Говорене;

· Слушане.

Фигура 2

Съотношение

между основните форми на комуникационния процес

Днес светът е друг. Днес светът е дигитален, светът е Интернет, а основни характеристики на тази нова дигитална комуникационна среда са:

· Визуалност.

· Сетивност.

· Loop Model.

Комуникацията и комуникативността, този път обусловени от технологичната, но и социокултурна промяна в действие, се видоизменят диспропорционално, особено в съпоставка с конвенционалните офлайн форми на комуникационния процес, а това от своя страна изисква други умения и компетентности (Вж Фигура 3):

Фигура 3

Диспропорция (или нови съотношения)

между основните форми на комуникационния процес

в дигиталното пространство

Нонстоп комуникационен модел (Non-Stop Communication Model).

Наблюдава се своеобразна колективна еволюция и началото на края на тълпите. Колективната идентичност и традиционните ценности са поставени пред изпитанието на:

· Колективната продукция.

· Колективните продукти.

· Колективните действия.

· Колективното потребление.

Сформират се, развиват се и се разпадат нови множества.

Четирите измерения на гражданството, които се отнасят до медиите, се променят и дори революционизират от дигиталното (Neuman, W. Russell, Bruce Bimber & Matthew Hindman, 2010):

· Гражданско обсъждане и публичната сфера.

· Участието на гражданите в обществения живот.

· Знанието на гражданите.

· Гражданска мобилизация и организационен контекст за гражданство.

Рано или късно всички ще бъдем онлайн. А Интернет никога не спи. И тогава, когато „аз“ (т.е. всички „ние“)генерираме постоянно някакво съдържание (т.е. „нещо“, а всъщност „всичко“), което е предназначено за „някого“ (всъщност за „всички), резултатът винаги засяга „нас“, а това от своя страна се отразява и на всекиго поотделно, и така отново и отново (Вж Фигура 4).

Фигура 4

Нонстоп комуникационен модел (Non-Stop Communication Model) (Стоянов, 2017)

Бележки:

1.Маркузе, Херберт (1997). Едноизмерният човек, С., изд. Христо Ботев.

2.http://www.undp.org/content/undp/en/home/search.html?q=ICT4D, 15.11.2017.

3.Oldenburg, R. & Brissett, D., Qual Sociol (1982). The third place, 5: 265. https://doi.org/10.1007/BF00986754,15.11.2017.

обратно нагоре