Summary:The article looks at the history of the "Association of Newspaper Managers in Bulgaria". The Association was founded at the beginning of 1908, registered by the Sofia district court, and thus became the first legally recognized press distribution association in the country. Only former and current managers who distributed at least two newspapers and did not compete with each other were admitted as members. The journalistic literature lacks an independent and exhaustive study of the Association, so this article aims to trace and analyze its entire development. The current study is based primarily on archives that have not been used previously in the literature, as well as on sources from the scientific and statistics literature.

Key words:association, newspaper managers, Bulgaria, press distribution

Разпространението на българския периодичен печат има над 170 годишна история. През епохата на Възраждането излизат над 100 периодични издания. Животът на значителна част от тогавашните вестници и списания е кратък – от няколко броя до една-две годишнини. Повечето от тях се разпространяват в няколко стотин копия и само единици са тези, които имат повече от хиляда абонати. Много от тези абонати обаче не си плащат абонамента и затова тогавашните издания често публикуват списъци с имената на неплатилите читатели. Други големи пречки за развитието на българския възрожденски печат са проблемите създавани от османските власти, неуредените пощенски съобщения, липсата на печатници в българските земи, ниската грамотност на населението, високата цена на изданията.[1]

След създаването на модерната българска държава само от 1879 до 1944 г. се появяват над девет хиляди периодични издания.[2 ]В края на XIX век пресата в страната се разпространява чрез абонамент, но периодиката достига с голямо закъснение до читателите. Този начин е сполучлив за седмичните заглавия, но не и за излизащите по няколко пъти в седмицата или за всекидневниците. При абонаментната система пресата се изпраща на читателите по пощата. По голяма част от тях обаче не предплащат предварително за изданията и след като ги получат „забравят“ да ги заплатят.[3]

Абонаментният начин на разпространение на пресата се оказва скъп, бавен и неефективен. За него отговарят т. нар. агенти, които записват абонатите. Те събират парите за абонамента, осигуряват обявления, като получават 5% от тяхната стойност плюс заплата.[4] Този начин на разпространение на периодичния печат се оказва крайно неудачен, защото някои агенти не предават дори събраните пари за абонамент и обявления. Затова многократно по страниците на тогавашните вестници се публикуват съобщения до агентите, които се призовават да си оправят сметките с дирекциите на изданията. Подобни съобщения се отправят и до читателите, които се предупреждават, че ще получават вестника само срещу предплатен абонамент.[5]

Очевидно за недоброто финансово състояние на изданията допринася не само този начин на разпространение, но и малкото читатели в България. Това се дължи на ниското ниво на грамотност в страната. През 1910 г. само един от трима пълнолетни жители е бил грамотен. [6]

В началото на XX век с появата на повече всекидневни издания се налага ръчната продажба на вестници. Тя е по-експедитивен начин на разпространение, осъществяван отначало от самите издатели, чрез техните администрации. С увеличаване на читателската аудитория софийските вестници започват да се разпространяват и чрез посредници по места. Най-често това са книжарите, които се наричат настоятели и тяхната комисионна е твърдо между 40 и 50 % от цената на изданието.[7]

Срещу част от тази своя печалба настоятелите наемат продавачи на периодиката. Така по улиците на големите градове се появяват малките вестникарчета. По този начин настоятелите по места стават монополисти в разпространението на печата. За ролята на настоятелите свидетелства журналистът Георги Николов в книгата си посветена на всекидневните вестници. В нея той описва как настоятелите дирижират кой вестник да се продава и кой не и по този начин се намесват пряко в конкурентната надпревара между изданията. [8]

Ръчната продажба на всекидневниците довежда както до увеличаване на техния тираж, така и до увеличаване броя на изданията. По-голяма част от тях обаче имат кратък живот поради нередовното отчитане на вестникарските настоятели. Това се оказва пагубно за финансите на изданията и те фалират. Има и вестници, които са на загуба, но оцеляват благодарение на факта, че зад тях стоят платежоспособни издатели. От своя страна настоятелите на изданията страдат от нередовното отчитане на продавачите на вестници. [9]

За да се излезе от този омагьосан кръг, настоятелите създават своя организация регистрирана под името „Сдружение на вестникарските настоятели в България“. Досега в научната книжнина по журналистика няма самостоятелно и цялостно изследване, което да е посветено на това сдружение.Затова целта на настоящето изследване е да се проследи и анализира развитието на „Сдружение на вестникарските настоятели в България“. Изследването се базира основно върху невключени в научно обръщение архивни източници от Научния архив на Българската академия на науките (НА БАН) и Държавен архив (ДА)  – София.  Използвана е още научна и статистическа литература.

***

На 8 януари 1908 г. се провежда Учредително събрание на „Сдружение на вестникарските настоятели в България“. Тогава в сградата на безплатните ученически трапезарии в София се събират 27 настоятели, разпространяващи пресата в 22 града на България. Те избират Управителен съвет (УС), Проверителен съвет (ПС) и приемат Устав на новата организация. Срокът за дейност на сдружението, определен от учредителите, е 20 години и може да бъде продължен по решение на Общото събрание (ОС). Фирмата има свой кръгъл печат. Във външната част е изписано името на сдружението. Надписът във вътрешната част на печата е на три реда: най-отгоре е изписано „София“, по средата „основано“, а най-отдолу е годината „1908 г.“ Документите на фирмата се подписват от председателя, или неговия заместник и директор-касиера и се подпечатват с печата на сдружението.[10]

В УС са избрани: Александър А. Кожухаров (председател) от Пазарджик, Атанас Петров (деловодител) от София, Д. Т. Бурилков (директор-касиер) и съветници Владимир Манев от Свищов, Иван Владов от Търново и Велко Юруков от Варна. В ПС влизат Никола Кацков от Русе, Коста Павлов от Ямбол и Иван Докторов от Сливен. За техни помощници са определени Цанко Сапунджиев от Плевен и Димитър Велчев от Бургас.[11]

Учредителното събрание приема Устав на „Сдружение на вестникарските настоятели в България“, който има 10 глави и 44 члена. В член 2 ясно и изчерпателно в шест точки е определена целта на сдружението.Тя е следната:

„а) Да взема представителството на ежедневните вестници и други периодически издания и ги разпространява посредством членовете си из България.

б) Да кредитира членовете си пред издателите-стопани на ежедневните вестници и другите периодически издания, като гарантира за тях.

в) Да събира абонаменти, обявления и реклами за представляваните от сдружаването вестници и други издания.

г) Да уреди редовна кореспондентска служба за представляваните от сдружаването вестници.

д) Да защитава интересите на своите членове и да изглажда всички възникнали недоразумения между членовете на сдружаването, както между тях и издателите-стопани

е) Да разпространява само представените от сдружаването вестници.“[12]

В глава трета „Средства“ и глава девета „Приходи“ на Устава се уточнява с какви финансови средства ще се постигане целта на новото сдружение. Учредителите основават паричен фонд, като средствата в него ще се събират от първоначална вноска, ежемесечен процент от продадените вестници, от лихви и от случайни постъпления. Всеки член на сдружението ще внася във фонда еднократна вноска в размер от 50 до 300 лева, според големината на града, в който е настоятел, а общите събрания ще определят сумата като процент от продадените периодични издания. Набраните средства във фонда ще се съхраняват в Българска народна банка, а приходите остават за увеличение на капитала[13]

Член на сдружението може да бъде само пълнолетен настоятел на вестници, който разпространява поне два ежедневни вестника. Забранено е членовете на сдружението да се конкурират помежду си. Всеки член при постъпването си получава лична книжка и писмено заявява, че ще се подчинява на всички наредби и задължения, произтичащи от Устава, правилниците и дружествените решения. Изключването от организацията става само по решение на ОС. Спрямо трети лица членовете на сдружението са с ограничена отговорност до размера на първоначалната си вноска за фонда, но са длъжни да обезщетят организацията в размера на причинените и щети. Нови членове се приемат и записват от УС, но само от населени места, където сдружението не е представено. За членове на сдружението се приемат и издателите-стопани (по един на всеки вестник), които предоставят изданията си за ръчна продажба. Издателите се освобождават от всякакви парични вноски, но нямат право да избират и не могат да бъдат избирани от общите събрания.[14]

Управлението на „Сдружение на вестникарските настоятели в България“ се осъществява от ОС, УС и ПС. Общите събрания са законни ако на тях присъстват повече от половината членове и се занимават с широк кръг въпроси. Сред тях са разглеждането и гласуването на годишния бюджет и равносметката на сдружението, отчетите на УС и ПС, освобождаването и избора на техните членове, както и техните командировъчни. ОС може още да гласува за изменения и допълнения на Устава, за намаление или увеличение на основния фонд, за прекратяване на сдружението и определяне на ликвидатори. УС се състои от шестима членове: председател, деловодител, директор-касиер и трима съветници. УС ръководи оперативната дейност на сдружението и назначава, надзирава и уволнява дружествените служители. Мандатът на УС е една година и се събира на редовни заседания на всяко тримесечие, а на извънредни при необходимост. В неговите заседания могат да вземат участие представители на вестниците, но те имат само съвещателен глас. В края на всяко тримесечие УС съобщава на Софийския окръжен съд за увеличението или намалението на членовете на сдружението, както и за нарастването или намалението на фонда му. Съставът на ПС е от трима членове и двама помощници. Те контролират делата на организацията, УС, и служителите. Когато членовете на ПС констатират пропуски и вреди за сдружението, свикват ОС. [15]

С определение № 280 от 11 февруари 1908 г. на Софийския окръжен съд се утвърждава Устава и се регистрира фирмата. Тя е записана в търговския дружествен регистър под № 27/1908.[16]Скоро настъпва и първата промяна в ръководството на „Сдружение на вестникарските настоятели в България“. На 25 април 1908 г. УС единодушно избира за директор-касиер Александър Паскалев, който ще заема тази позиция да края на дейността на фирмата. Той е роден в Хасково, завършва Пловдивската мъжка гимназия и учи в Юридическия факултет на Софийския университет. През 1908 г. открива книгоиздателство и през следващите години издава произведения на П. К. Яворов, П. П. Славейков, К. Христов, Ив. Вазов и др.[17]

На 1 август 1909 г. ръководството на сдружението уведомява Софийския окръжен съд за нови сериозни промени в управителното тяло. Изцяло в нов състав е ПС. Титуляри в него вече са А. К. Сърбенов от Севлиево, М. Касабов от Стара Загора и Д. Велчев от Бургас. В УС има двама нови съветници и една размяна. Нови членове на УС са П. Григоров от Горна Оряховица и К. Мидов от Харманли, а Александър Кожухаров от Пазарджик и Атанас Петров от София си разменят позициите и вече Петров е председател, а Кожухаров става деловодител. Това ново ръководство депозира в Софийския окръжен съд списъци с новозаписани, зачеркнати и изключени членове и първата годишна равносметка. От нея става ясно, че баланса на дружеството към 10 юли 1909 г. е 17031 лева и 68 стотинки. От списъците личи, че има големи промени в броя на членовете. Към 13 март 1909 г. те са точно 90, но малко по-късно 25 от тях са изключени и на тяхно място са приети 10 нови членове.[18]

На 8 септември 1909 г. председателят Атанас Петров и директор-касиера Александър Паскалев изпращат „бързо и тайно“ циркулярно писмо № 5 до членовете на сдружението. То е по повод сблъсъка между фирмата и влиятелния всекидневник „Вечерна Поща“. Ръководството на вестника начело със Ставре Наумов е недоволно от разпространителите, защото смята, че те пренебрегват „Вечерна Поща“ за сметка на конкурентния вестник „Дневник“. Затова редакцията на „Вечерна Поща“ се опитва да създаде своя фирма за разпространение на пресата и да се откаже от услугите на „Сдружение на вестникарските настоятели в България“. Ръководителите на сдружението реагират с циркулярно писмо № 5. В него те отправят следните разпоредби до настоятелите: „Щом получите настоящето, ще повръщате веднага връзките с „Вечерна Поща“ (два дни под ред и нататък, ако Ви го праща) в канцеларията на сдружението и ще пишете да не изпраща повече вестника си Вам. Така никой, нито на свое име, нито на чуждо име не бива да получава в. „Вечерна Поща“. За настоящето, нито ще говорите, нито ще пишете някому – догде се появят отзиви в печата.“ [19]Писмото завършва със заключението, че победата над „Вечерна Поща“ е скорошна и пълна. Тази увереност на председателя Атанас Петров и директор-касиера Александър Паскалев се дължи на факта, че сдружението на настоятелите е изградено и функционира като монопол.

На 21 септември 1909 г. се провежда извънреден конгрес [20]на „Сдружение на вестникарските настоятели в България“. Поводът е разногласие между УС и ПС относно изпращането на циркулярно писмо № 5 до членовете на сдружението и отказа да се разпространява вестник „Вечерна Поща“. ПС отменя това решение на УС. Делегатите на конгреса са призовани да решат тези различия сред ръководството на сдружението. След дебати делегатите приемат, одобряват и гласуват с „абсолютно болшинство“ действията на УС. Нещо повече, 25 делегати се изказват срещу ПС и гласуват недоверие на този съвет. В крайна сметка по предложение на директор-касиера Александър Паскалев се гласува и приема отново с „абсолютно болшинство“ резолюция. В нея се изтъква, че редакциите на вестниците трябва да сключват и спазват договорите си със сдружението и да не се допускат изключения. На делегатите е съобщено, че УС е взел заем от БНБ в размер на 4900 лева, които са били необходими за битката срещу вестник „Вечерна Поща“. Недоволните от тези решения, девет членове на сдружението, са изключени. Така УС и в частност водещите личности в него председателя Атанас Петров и директор-касиера Александър Паскалев успяват да наложат своята линия на поведение и решенията на този извънреден конгрес са утвърдени от Софийския окръжен съд.[21]

На 11 и 12 юли 1910 г. в салона на бирария „Булевард“ се провежда редовно Общо годишно събрание на „Сдружение на вестникарските настоятели в България“. През първия ден са гласувани значителни промени в Устава на организацията. Отпадат цели шест члена, а редица други се допълват или видоизменят. Най-съществените промени са в членове 2, 3 и 26. Съгласно тези промени ще се разпространяват само представените пред сдружението вестници, членските вноски се повишават и вече са в размер от 50 до 1000 лева, а изборите на членове на УС и директор-касиера ще стават през две години. Участниците в събранието обсъждат още приходите и разходите реализирани между 10 юли 1909 г. и 10 юли 1910 г. Предвидените приходи са 11900 лева. Постъпват обаче само 10869 лева и 68 стотинки и цялата тази сума е изразходвана  за покриване на разходите. Сред разходите най-голямото перо е заплатата на директор-касиера от 2400 лева, режийните разноски са в размер на 1573 лева, а за наем са платени 1320 лева. Значително по-малко от предвидените суми са изразходвани за заплатите на книговодителя, книжаря, разсилния и парите за командировките на членовете на УС и ПС. От документите представени на форума става ясно, че през последната година са зачеркнати и изключени 30, а са приети нови 12 членове. През втория ден от работата на събранието настоятелите разглеждат и приемат по пера проект на бюджет за следващата година в размер на 6950 лева. Те очакват сред приходите най-голям дял да има членския внос в размер на 5600 лева. Сред разходите отново с най-голям размер е годишната заплатата на директор-касиера, въпреки че тя е намалена с 200 лева на 2200 лева. За пътни и дневни на членовете на УС и ПС са предвидени 600 лева, а представителните пари за председателя са фиксирани на 200 лева. Годишната заплатата на разсилния е определена на 600 лева и са съкратени длъжностите на книговодителя и книжаря. За управление на дефицита са предвиден 530, за наем 1360, а за данъци 400 лева. [ 22]

Явно намалените приходи на сдружението притесняват участниците в ОГС и затова те примат значително по-нисък проект на бюджет за следващата година. В него прави впечатление съкратените средства за две работни места. Така на щат остават само директор-касиера и разсилния, при това техните заплати са намалени. Показателно е, че председателят на сдружението Атанас Петров не получава заплата, а разполага само с представителни пари. Не се заплаща и участието в заседания на членовете на УС и ПС, а за тях са предвидени само пари за пътни и дневни.

Следващият запазен в архива протокол, от най-висшия форум на „Сдружение на вестникарските настоятели в България“, е от 1912 г. Тогава на 22 и 23 юли заседават 37 членове, в това число и представителите на пет столични редакции. Сред тях са известните издатели и журналисти Атанас Дамянов, Иван Икономов, Кръстю Станчев и Борис Руменов. В сутрешното заседание на 22 юли участниците в конгреса одобряват едногодишната дейност на УС, а също и приходите и разходите за същия период в размер на почти 9080 лева. Те одобряват още Актива и Пасива на сдружението към 30 юни 1912 г. Активите са на стойност 23578 лева и 77 стотинки. Те се състоят от: налична сума и влог в БНБ от почти 20 хиляди лева, а другите суми са от дебитори, редакционни задължения, мебели, пощенски и гербови марки. Пасивът е на стойност 18403 лева и 12 стотинки. Той се състои от основен фонд в размер на 11147 лева и 36 стотинки, а останалите суми са от редакционни вземания и от кредитори. Така излишъкът възлиза на 5175 лева и 65 стотинки. От тях почти 2631 лева са отделени за покриване на изхарчения по-рано Резервен фонд и като чист излишък остават 2544 лева и 73 стотинки. Участниците във форума опрощават глобите и лихвите към тях на трима настоятели от Пловдив, Пазарджик и Силистра и упълномощават УС да увеличи гаранциите на настоятелите съобразно увеличените суми от продажбите на вестниците.[23]

В следобедното заседание на 22 юли 1912 г. изключителна активност проявява най-големият магнат в историята на Третото българско царство Атанас Дамянов[24], който тогава е издател-стопанин на всекидневниците „Дневник“ и „Утро“. Той предлага настоятелите да плащат заявените от тях, но непродадени броеве по стотинка и половина за всекидневник и по две стотинки за хумористично издание. Предлага и още ако настоятел намали продажбите то той да бъде санкциониран, включително и чрез изключване. Всичко това се подкрепя и от другите представители на вестниците и в крайна сметка предложенията на Атанас Дамянов „се приемат напълно“. Дамянов иска  настоятелите да внасят отчислените за неговите вестници суми да се привеждат в Търговска банка в София. При гласуването и това негово предложение се приема. В това заседание директор-касиера Александър Паскалев предлага за одобрение бюджета за 1912 – 1913 г. в размер на 8500 лева, който също е приет. Паскалев предлага от името на УС да се създаде един фонд за подпомагане на настоятелите в размер на 5000 лева. Сумите в него е предвидено да се осигурят от излишъка за миналата година, който е 2544 лева и 73 стотинки и остатъка да се събере съразмерно от самите настоятели. Това предложение предизвиква бурни дебати и решението е оставено за следващия ден. На 23 юли заседанието започва с изказване на члена на УС В. Манев, който оттегля предложението за създаване на този фонд. Атанас Дамянов обаче се изказва против и изтъква, че настоятелите се нуждаят от подкрепа и лично той внася 1000 лева във фонда. След гласуване предложението за създаване на фонд за подпомагане на настоятелите е прието. Атанас Дамянов предлага и също се приема на настоятелите да се отстъпват 10 процента от стойността на обявленията от държавни и общински служби, ако те коректно превеждат останалата сума на редакциите. Дамянов предлага още и разноските по телеграмите, телефоните и пощата да бъдат за негова сметка, защото много от настоятелите не изпълняват редовно кореспондентската си служба. И това негово предложение е прието. Участниците в конгреса избират за нов мандат директор-касиера Александър Паскалев, за членове на УС В. Манев от Свищов и Ю. Пършуров от Враца и изцяло нов състав на ПС. С тези избори приключва работата на седмия редовен конгрес на сдружението.[25]

Очевидно е, че „Сдружение на вестникарските настоятели в България“ е във възход. Това обаче възходящо развитие не продължава и през следващата година. Само  два и половина месеца след последния конгрес на сдружението България се включва Балканската, а след нея и в Междусъюзническата война. Много вестникарски настоятели, журналисти и печатари са мобилизирани, като част от тях са ранени или убити в бойните действия. Това води до спирането на редица периодични издания и е пагубно за „Сдружение на вестникарските настоятели в България“. Неговата дейност замира и на практика през 1913 г. то прекратява своята дейност.

Почти два месеца преди началото на Първата световна война, на 9 юни 1914 г., се провежда последният осми извънреден конгрес на сдружението. Присъстват само 15 настоятели, а заседанието се открива и ръководи от председателя на УС Атанас Петров. Участниците във форума приемат докладите на УС и ПС и от тях става ясно, че Актива и Пасива на дружеството е 18933 лева и 61 стотинки. Настоятелите освобождават от отговорност членовете на УС и ПС, гласуват да не се търсят различни несъбираеми суми и опрощават глоби в размер на 344 лева на трима членове. Накрая с пълно единодушие те гласуват за ликвидация на „Сдружение на вестникарските настоятели в България“ и назначават за ликвидатори членовете на УС. На 4 февруари 1915 г. в Софийския окръжен съд постъпват документите от последното ОГС, а след десет дни с определение № 939 на Търговското отделение на този съд се регистрира ликвидацията на сдружението. Явно част от вестникарските настоятели, които не участват в последния форум, не са съгласни с ликвидацията на сдружението. Затова те правят опит да възкресят фирмата и отново да я регистрират. На 16 август 1915 г. 19 човека се събират в бирария „Старата круша“ и единодушно приемат Устав и избират ръководни органи на „Сдружение на вестникарските настоятели в България“. В заседанието си на 29 август 1915 г. обаче заради законови пропуски, Софийският окръжен съд оставя без последствия заявлението за регистриране на такова сдружение. [26]

***

Така приключва дейността на първия правно регламентиран монопол в разпространението на периодиката в страната.Той е създаден в началото на 1908 г. като „Сдружение на вестникарските настоятели в България“ и просъществува до 1914 г. Членове на дружеството могат да бъдат само досегашни настоятели, които разпространяват поне два вестника и не се конкурират помежду си. Освен това компанията се намесва и в рекламния пазар чрез събирането на реклами и обяви от самите настоятели. Възходящото развитие на сдружението обаче е прекъснато от участието на страната в двете Балкански войни. Тогава много вестници престават да излизат, а България претърпява първата си национална катастрофа. Само година след това идва и ликвидацията на „Сдружение на вестникарските настоятели в България“. Неговите ръководители обаче изграждат следващия монопол в разпространението на пресата в страната. Това са несменяемият от 1908 г. директор-касиер Александър Паскалев и Атанас Петров, който от 1909 г. е постоянен председател на УС. През 1914 г. те двамата заедно с още двама настоятели регистрират командитно дружество „Куриер“, което в следващите две десетилетия ще контролира продажбите на периодичните издания в страната.

Бележки:

1. Боршуков, Георги. История на българската журналистика 1844 – 1877, 1878 – 1885. Второ допълнено издание. София: Наука и изкуство, 1976, с. 399-403.

2. Панайотов, Тодор. Български издатели и журналисти. София: ПАН,2013, с. 7.

3. Дечев, Ст. Политика, пол, култура. Статии и студии по нова българска история. Стара Загора: Кота, 2010, с. 83.

4.НА БАН, ф. 44 к, оп. 2, л.5-16.

5.Панайотов, Тодор. Разпространението на пресата в Третото българско царство. – Балканистичен форум, 2011, № 3, с. 183.

6. Статистически годишник на Българското царство. Година XXIII. София: Главна дирекция на статистиката, 1931, с. 43.

7. Андреев, Борис. Начало, развой и възход на българския печат. Том 2. София: Глобус, 1948, с. 211.

8. Николов, Георги. История на българския всекидневен печат 1877 – 1932 (Принос). Книга 1. София: Родопи, 1932, с. 64.

9.Панайотов, Тодор. Разпространението на пресата в Третото българско царство. – Балканистичен форум, 2011, № 3, с. 184.

10. ДА – София, ф. 3к, оп. 6, а. е. 432, л. 19-25А.

11. ДА – София, ф. 3к, оп. 6, а. е. 432, л. 25, 25 А.

12. ДА – София, ф. 3к, оп. 6, а. е. 432, л. 19.

13. ДА – София, ф. 3к, оп. 6, а. е. 432, л. 19, 20, 23.

14. ДА – София, ф. 3к, оп. 6, а. е. 432, л. 20, 21.

15. ДА – София, ф. 3к, оп. 6, а. е. 432, л. 22-24.

16. Освен под № 27/1908 в някои документи на Софийския окръжен съд  „Сдружение на вестникарските настоятели в България“ фигурира и под № 23/1908.

17. Българска книга. Енциклопедия. Съставител Ани Гергова. София: Пенсофт, 2004, с. 332-333.

18. ДА – София, ф. 3к, оп. 6, а. е. 432, л. 29-35.

19. ДА – София, ф. 3к, оп. 6, а. е. 432, л. 45.

20. В някои протоколи Общото годишно събрание на „Сдружение на вестникарските настоятели в България“ е назовано конгрес.

21. ДА – София, ф. 3к, оп. 6, а. е. 432, л. 38-40.

22. ДА – София, ф. 3к, оп. 6, а. е. 432, л. 78, 79, 82, 95.

23. ДА – София, ф. 3к, оп. 6, а. е. 432, л. 88, 89.