Всяка година – нещо необичайно се случва. Случва се в света, случва се и у нас. Изминалата 2008 ще се запомни със сигурност. И колкото и да звучи като клише – 2008 ще влезе в историята на политическото развитие – с избора на първия афро-американец Барак Обама за президент на Съединените американски щати. И не е нужно да си специалист, за да разбереш, че политическите и икономическите вълнения в една голяма и силна държава като САЩ не са само на американците, а и на всички останали култури. Защо? Отговорът този път е лесен – искаме или не искаме, глобализацията е процес, който не само че не може да бъде спрян, а набира все по-голяма мощност. Въздигането или сривът дори само на една мощна държава – може да доведе до верижна реакция.

Дигиталните технологии просветнаха като мълния и сякаш в един миг озариха света. Онлайн медиите зачеркнаха по един неочакван и особено привлекателен начин предразсъдъците – идеологически, икономически и социални – и обединиха хората. Благодарение на новите медии, много хора успяха да почувстват „Обама-манията”, например. А такава действително имаше… И с репортажите, и с песните, и с хумора, разпространени в Интернет.

Трудно, ако не и невъзможно, е да се избяга от емоциите около президентските избори 2008 в САЩ. Но и рационалното в тях е толкова силно завладяващо, че по-нищо не отстъпва на дълбочинността на емоционалните преживявания. И защо е важно да му обърнем внимание – защото глобализацията ни дава един голям шанс – шансът на социалното учене: Колкото и да са различни културите, а те безспорно са, има и много общи неща, доста повече, отколкото забелязваме. И можем да научим и усъвършенстваме функционирането на собствената си, на българската политическа система по време на избори. И най-важното – журналистите и ПР практиците у нас биха имали огромен принос за това усъвършенстване. Ако искат. И, ако могат.

Като потърси човек в Google.bg най-значимите събития за изминалата 2008 година се сблъсква с …българския манталитет. И журналистите са българи и техният манталитет не е друг. Няма нужда от прецизен контент анализ – достатъчно е да изброя характерните глаголи, с които се описва случилото се най-съществено у нас, за да стане ясно защо говоря за манталитет: се самоуби; бе похитена; застреля (от упор в главата); загинаха; изчезнаха (моряците); нахлуха, биха и рязаха (уши); не се класира; беше дисквалифициран. Ще спра до тук. Прилича на „филм на ужасите”. С тази разлика, че това е нашия живот и друг просто нямаме.

Големият въпрос обаче си остава на дневен ред. И той е: Само това ли се е случило и се случва в България? Не, че нямаме проблеми и не, че те не са сериозни. Ама, наистина нищо ли добро не се случва? И не става въпрос просто да отправяме упреци към нашите журналисти. Става въпрос за професионализъм. И то за висок професионализъм. Защото „лошите събития” са сами по себе си новини. Няма нужда да си журналист, за да ги представиш. За хубавото, позитивното, което може да се случва всекидневно – за това вече се изисква голямо майсторство от журналистите във всичките им амплоа на репортери, новинари, коментатори и т.н. Изисква се и също толкова добри ПР специалисти, за да създадат позитивни образи пред обществото. Точно такава амбициозна задача си поставя Департаментът по масови комуникации на Нов български университет: Да обучава не просто журналисти, и не просто ПР специалисти; а мислещи, можещи, отговорни и лоялни към българското общество професионалисти.

Проф. Толя Стоицова, д.н.
Ръководител на Департамент „Масови комуникации”