ВЪПРОСНИК

(SAT)

Интересуватни мислите на хората в социални ситуации. По-надолу е представенсписък с разнообразни мисли, които преминават през главите на хората вситуации, включващи присъствието на други хора или разговор с тях. Моля,прочетете всяка от тези мисли и посочете колко често тя е възниквала увас ( ако изобщо е възниквала ) презпоследнатаседмица?Моля, прочетете внимателно всеки въпрос и следвайки скалата, отбележетеотляво на въпроса числото, което най-добре Ви приляга. Моля, отговоретена всеки въпрос много внимателно.Колкочестостеималиследнитемисли всоциалниилимеждуличностниситуациипрезпоследнатаседмица?

___1. Чувствам се напрегнат и несигурен.

___2. Не знам какво да кажа.

___3. Може би звуча глупаво.

___4. Изпотявам се.

___5. Какво да кажа най-напред?

___6. Могат ли да познаят, че съм нервен?

___7. Чувствам се уплашен.

___8. Иска ми се да можех просто да бъда себе си.

___9. Какво ли си мислят за мен сега?

___ 10. Разтреперан съм.

___ 11. Не произнасям думите добре.

___ 12. Дали другите ще забележат тревожността ми?

___ 13.Чувствам се беззащитен.

___ 14. Ще се вцепеня.

___ 15. Сега знаят, че съм нервен.

___ 16. Не ми харесва да съм в тази ситуация.

___ 17. Неадекватен съм.

___ 18. Дали тревожността ми си личи?

___ 19. Чувствам напрежение в стомаха си.

___ 20. Другите няма да ме разберат.

___ 21. Какво мислят за мен?

ВЪПРОСНИК ЗА СОЦИАЛНО ТРЕВОЖНИ МИСЛИ

Автор: Lorne M. Hartman

Цел: Измерване на когнитивния компонент на социалната тревожност.

Описание: ВСТМ е инструмент с 21 айтема, предназначен за измерване начестотата на когнициите, съпровождащи социалния дистрес и тревожност.Инструментът се базира върху разбирането, че когнитивните фактори (мисли, представи, спомени, чувства ) като негативната самооценка иоценката на обратната връзка от другите хора играят роля в развитието,поддържането и лечението на разстройства като социалната тревожност. Отнабор от 117 себеописващи изказвания на студенти са подбрани 21 айтема,които са показали най-добри психометрични качества. Факторният анализизвежда четири фактора, но цялостният резултат по ВСТМ се явява катонай-полезен индикатор за когнитивните компоненти на социалнататревожност.

Четирите фактора са:

(1) мисли на общ дискомфорт и социална неадекватност,

(2) притеснение за това, че другите забелязват дистреса,

(3) страх от негативни оценки и

(4) възприятия за автономен араузъл и тревожност при изпълнението.

Норми: Първоначалното изследване върху ВСТМ включва 28 мъже и 74 женибакалаври със средна възраст 21.6. Не са представени други демографскиданни или извадки. Средният резултат за тези ИЛ е 42.3.

Изчисление: ВСТМ се изчислява чрез сумиране на резултатите от отделните айтемикато получените резултати варират от 21 до 105. По-високите резултатипоказват по-голяма честота на когнициите, съпровождащи социалнататревожност.

Надеждност: ВСТМ има отлична вътрешна консистентност с алфа 0.95. Не са представени корелации от тест-ретест.

Валидност: ВСТМ има добра конкурентна валидност, показваща значими корелациисъс Скалата за социално избягване и дистрес и със Скалата за страх отнегативна оценка. Не са представени други форми на валидност.

Основни препратки: Hartman, L. M.( 1984 ). Cognitive components of anxiety, Journal of Clinical Psусhology, 40, 137- 139. Инструментът се разпространява с разрешението на Lorne Hartman.

Достъпност: Dr. L. M. Hartman, Addiction Research Foundation, 33 Russel Street, Toronto, Ontario, Canada.

ВЪПРОСНИК

(Е /C С)

Целтана този въпросник е да Ви помогне да изследвате това, което еДЕЙСТВИТЕЛНО в живота Ви, срещу това как се ЧУВСТВАТЕ в същото време.Например можете да имате приятел, но поради лошите Ви отношения да нечувствате, че имате такъв. Моля, използвайте последните две седмици катоориентир, за да отговорите на въпросите..

Моля, отговорете на всеки въпрос като оградите с кръгче отговора, който най-добре Ви описва. Моля, отговорете инадвете категории за всеки въпрос.

Обикновено е вярно = 3

Често е вярно = 2

Понякога е вярно = 1

Рядко е вярно = 0

КАКВО Е ДЕЙСТВИТЕЛНО ВКАКВО ЧУВСТВАМ В ЖИВОТА

ЖИВОТА МИ В ТОЗИ МОМЕНТ СИ В ТОЗИ МОМЕНТ

1. Нямам близък приятел. Не чувствам, че имам

близък приятел.

0 1 2 30 1 2 3

2. Хората се възползват от Страхувам се да се доверя на

мен, когато общувам с тях.другите.

0 1 2 30 1 2 3

3. Нямам съпруг/а Не чувствам, че имам

(или приятел/ка) съпруг/а (приятел/ка)

0 1 2 30 1 2 3

4.Не искам да товаря дру- Близките ми сечувстват нато-

гитес проблемите си. варвани от мен,когато споделям

проблемите си.

0 1 2 30 1 2 3

5. В живота ми няма никой,Не се чувствам нужен или

който зависи от мен.важен за другите.

0 1 2 30 1 2 3

6. Нямам никакви взаимо- Не чувствам, че мога да споделям

отношения, включващи спо- лични мисли с някого.

делянето на лични мисли.

0 1 2 30 1 23

7. В живота ми няма никой,Не се чувствам разбран.

който да се опитва да ме разбере.

0 12 30 1 2 3

8. Никой в живота ми не иска Не се чувствам сигурен да се

наистина да се замесва с мен.. обърна към другите.

0 1 2 30 1 2 3

9. Прекарвам много време сам..Чувствам се самотен.

0 1 2 30 1 2 3

10. Не съм част от социална група Не се чувствам част от социална

или организация.група или организация.

0 1 2 3 0 1 2 3

11. Не съм говорил с никого днес. Не чувствам, че съм контак-

тувал с някого днес.

0 1 2 3 0 1 23

12. Нямам много общо, за което даНе чувствам, че имам да кажа

разговарям с хората около мен.нещо на хората.

0 1 2 3 0 1 2 3

13. Когато съм с другите, не разкри- Не чувствам, че съм самият

вам много неща за себе си.. себе си пред другите.

0 1 2 3 0 1 2 3

14. Не поемам социални рискове.Страхувам се да не се

изложа пред другите.

0 1 2 3 0 1 2 3

15. Хората не ме намират заНе се чувствам интересен.

интересен човек.

0 1 2 3 0 1 2 3

ВЪПРОСНИК ЗА ЕМОЦИОНАЛНА / СОЦИАЛНА САМОТНОСТ

Автори: Harry Vincenzi and Fran Grabosky

Цел: Измерване на емоционалната и социалната самотност и изолация.

Описание: ВЕ/СС е инструмент с 15 айтема, предназначен за измерванеедновременно на самотност и изолация от социална и емоционална гледнаточка. 15те айтема са представени по двойки, за да се съпоставятвъзприятието на човек за социалната му мрежа и неговите чувства спрямонея. ВЕ/СС има четири фактора, които диференцират социалнасамотност (айтеми 1 – 8, първа група въпроси), емоционална самотност(айтеми 1 – 8 , втора група), социална изолация (айтеми 9 – 15, първагрупа) и емоционална изолация (айтеми 9 – 15, втора група). ВЕ/ССможе да бъде използван, за да помогне на изследователите и клинициститеда разграничат социалните и емоционалните компоненти на самотността иизолацията.

Норми: Първоначално ВЕ/СС е изследван върху две извадки. Първата сесъстои от 95 ИЛ, включително 33 студенти-магистри по психология, 33ученици в гимназията и 26 души в психотерапевтична програма завъзрастни. Втората извадка включва 229 ИЛ – 65 от клинична популация, 65студенти-бакалаври и 99 ученици от гимназията. И двете извадки съдържати жени, и мъже. Не са предоставени други демографски данни. За вторатаизвадка ( n = 228 ) са посочени следните средни стойности, каторезултатите за клиничната извадка ( n = 65 ) са в скоби: емоционалнаизолация – 5.3 ( 12.0 ), социална изолация – 7.3 ( 11.0 ), емоционалнасамотност – 8.4 ( 14.0 ) и социална самотност – 7.0 ( 11.9 ).

Изчисление: Резултатите за субскалите и общият резултат се получават просто чрез сумиране на резултатите от съответните айтеми.

Надеждност: ВЕ/СС има добра вътрешна консистентност като алфите за субскалитеварират от 0.80 до 0.86. ВЕ/СС има много добра стабилност с надеждностна общия резултат 0.80 от двуседмичен тест-ретест.

Валидност: ВЕ/СС има добра валидност на групирането, правейки значиморазграничение между клиничните и неклиничните групи по всичките четирисубскали. Не са предоставени други данни за валидността.

Основни препратки: Vincenzi, H. and Grabosky, F. (1987 ). Measuring the emotional /social aspects of loneliness and isolation, Journal of Social Behavior and Personality, 2, 257- 270.

Достъпност: Статия в списание.

ВЪПРОСНИК

(Buss & Perry)

Моля,преценете колко характерно за Вас е всяко от следващите твърдения.Използвайки следната оценъчна скала, отбележете отговора си отляво навсяко твърдение.

1 = Напълно не се отнася за мен

2 = До известна степен не се отнася за мен

3 = Съвсем малко се отнася за мен

4 = До известна степен се отнася за мен

5 = Напълно се отнася за мен

___1. От време на време не мога да контролирам порива да ударя друг човек.

___2. Казвам на приятелите си открито, когато не съм съгласен с тях.

___3. Лесно избухвам, но бързо ми минава.

___4. Понякога съм разяждан от ревност.

___5. Ако съм достатъчно провокиран, мога да ударя друг човек.

___6. Често откривам, че не съм съгласен с хората.

___7. Когато съм фрустриран, показвам раздразнението си.

___8. Понякога чувствам, че ми се е паднала тежка участ в живота.

___9. Ако някой ме удари, отвръщам на удара.

___ 10. Когато хората ме дразнят, мога да им кажа какво мисля за тях.

___ 11. Понякога се чувствам като буре с барут, готово да експлодира.

___ 12. Изглежда, че другите хора винаги си слагат спирачки.

___ 13. Налитам на бой малко повече, отколкото обикновеният човек.

___ 14. Не мога да спра да влизам в спорове, когато хората не са съгласни с мен.

___ 15. Някои от приятелите ми мислят, че съм луда глава.

___ 16. Чудя се защо понякога се чувствам толкова огорчен от нещата.

___ 17. Ако трябва да прибегна до насилие, за да защитя правата си, ще го направя..

___ 18. Приятелите ми казват, че до известна степен съм склонен към спор.

___ 19. Понякога излизам от кожата си без основателна причина.

___ 20. Знам, че “приятели” говорят за мен зад гърба ми.

___ 21. Има хора, които ме притискат толкова много, че стигаме до бой.

___ 22. Трудно контролирам нрава си.

___ 23. Подозрителен съм към твърде дружелюбни чужденци.

___ 24. Не мога да се сетя за основателна причина някога да ударя човек.

___ 25. Понякога чувствам, че хората ми се присмиват зад гърба ми.

___ 26. Заплашвал съм хора, които познавам.

___ 27. Когато хората са особено мили, се чудя какво искат.

___ 28. Ядосвал съм се толкова, че съм чупил разни неща.

___ 29. Аз съм умерено-темпераментен човек.

ВЪПРОСНИК ЗА АГРЕСИВНОСТ

Автори: Arnold H. Buss and Mark Perry

Цел: Измерване на четири аспекта на агресивността.

Описание: Този инструмент с 29 айтема измерва четири аспекта на агресивността: физическа агресия ( ФА: айтеми 1, 5, 9, 13, 17, 21, 24, 26, 28 ),

словесна агресия ( СА: айтеми 2, 6, 10, 14, 18 ),

гняв ( Г: айтеми 3, 7, 11, 15, 19, 22, 29 ) и

враждебност ( В: айтеми 4, 8, 12, 16, 20, 23, 25, 27 ).

ВАе подобрена версия на Въпросника за враждебност – широко използванинструмент, разработен от първия автор преди повече от 30 години. ВА есъздаден от набор от 52 айтема, много от които са от оригиналнияВъпросник за враждебност, със средствата на факторен анализ на главниякомпонент и потвърждаващ факторен анализ. Инструментът позволява да сеоцени не само колко агресивен е даден човек, но и как тази агресивностсе изявява, което се определя от резултатите по субскалите.

Норми: За извадка от 612 бакалаври – мъже, субскалите на ВА иматследните средни стойности ( и стандартни отклонения ): ФА = 24.3 ( 7.7), СА = 15.2 ( 3.9 ), Г = 17.0 ( 5.6 ), В = 21.2 ( 5.5 ); среднатастойност за общия резултат на тази извадка е 77.8 със стандартноотклонение 16.5. За извадка от 641 жени – студентки в колеж, среднитестойности ( и стандартните отклонения ) за субскалите са: ФА = 17.9 (6.6 ), СА = 13.5 ( 3.9 ), Г = 16.7 ( 5.8 ), и В = 20.2 ( 6.3 ); общиятрезултат има средна стойност 68.2 и стандартно отклонение 17.0.

Изчисление: Първо са променят резултатите от обърнатите айтеми – айтеми 24 и 29.Резултатите по субскалите представляват сума от резултатите от айтемитев съответната субскала. Общият резултат е сума от резултатите от всичкиайтеми и варира от 29 до 145. По-високите резултати отразяват по-висока агресивност.

Надеждност: Вътрешната консистентност на ВА е много добра. Алфа-коефициентитеса 0.85, 0.72, 0.83 и 0.77 съответно за субскалите ФА, СА, Г, и В.Общият резултат има алфа 0.89. ВА е стабилен инструмент с добратест-ретест надеждност; за деветседмичен период тест-ретест корелациитеса 0.80, 0.76, 0.72 и 0.72 за субскали ФА, СА, Г и В, и 0.80 за общиярезултат.

Валидност: Резултатите от ВА умерено корелират един с друг. При все това,когато разминаването в корелациите, дължащо се на резулатите по Гняв, сеостави настрана, корелациите не са значими; това подкрепя теоретичнатавалидност на ВА, че асоциациите между физическата агресия, словеснатаагресия и враждебността се дължат на тяхната връзка с гнева. Резултатитесъщо така имат добра конкурентна валидност, без значима асоциация междуФА, СА и емоционалността, но със силни корелации между емоционалността искалите Г и В. Резултатите по всички четири субскали корелират симпулсивността, съперничеството и асертивността, въпреки че са откритизабележимо ниски корелации между асертивността и скалите ФА и В.Конструкт-валидността е доказана от корелациите между ВА и наблюдения отвръстниците върху агресивността, общителността и срамежливостта.

Основни препратки: Buss, A. H. and Perry, M.( 1992 ) . The Agression Questionnaire, Journal of personality and Social Psychology, 63, 452- 459. Инструментът се разпространява с разрешението на Arnold Buss и Американската Психологична Организация.

Достъпност: Статия в списание.

Тема: Социално-психологически аспекти на вождизма

1. Определение за вождизъм

Вождизмъте тип властови отношения, основани на лично господство и личнапреданост на носителя на върховната власт. Той е типичен затрадиционните и квазитрадиционните, теократичните, строгоцентрализираните, нединамичните, авторитарни и тоталитарни общества.Характеризира се с развита система от неюридически регулатори наповедението и устойчива фиксация на социалните роли. Отъждествяваобществото с държавата и го разглежда като средство за реализация наопределени идеи, чийто символ е вождът. Законите в такова общество сеизграждат на принципа на разрешението – забранено е всичко, което не еразрешено от вожда. Нормите на политическо поведение се създават вйерархията на идеологическите авторитети, в която най-висшия авторитет евожда. Властта на вожда е безгранична и безконтролна. За вождизма етипично ирационалното възприемане на политиката в ежедневното съзнание.Харизматизацията и атрибутизацията на вожда, който притежаванеобикновени способности са типични за масовото съзнание. След смърттаси вожда бива канонизиран, а наследниците му в този тип обществодействат от негово име. Външните прояви на вождизма са клиентелизъм и“връзкарство”, а политическата система функционира като йерархия отвластващи кланове.

Отедна страна, вождизмът е тип властови отношения, основани на личнатапреданост на персоната, притежаваща върховна власт. От друга страна,това е властови институт, свойствен за патриархално-родовите общества,изградени върху личното господство на военния или религиознияпредводител. Като тип власт, вождизмът е характерен за общества от таканаречения “ислямски тип”, в които правото и икономиката са подчинени наидеологията. В този тип общества е задължително участието на населениетов дейности, насочени към постигането на цели, които стоят пред цялотообщество. За вождизма е характерно активното използване на ирационалнитемоменти.

Вождизмътсъществува като безконтролно, тотално господство за сметка наексплоатацията на най-примитивните архетипове на масовото съзнание.Неговата структура е запълнена със стереотипи, изпълняващи регулативни иидеологически функции. Това осигурява устойчивостта на вождизма катополитически строй – макар и приемниците на вожда често да могат сесменят, на помощ идва изградения от вожда мощен, сакрализиран ицентрализиран апарат на властта. Масовото съзнание в тези общества сеподдържа от вождизма. Вождизмът се опира на пиетета пред властта, награжданския конформизъм, на политическата свръхлоялност, на отсъствиетона осъзната диференциация на политическите интереси, на строгатарегламантация на личния живот, на липсата гражданско общество.Лидерството за разлика от вождизма се гради върху осъзнатите интереси награжданите.

М. Вебер определя вождизма като явление, което се среща във всичкиисторически епохи и във всички региони. На Запад вождизма се проявявапреди всичко като политически вождизъм. Политическият вождизъм е свързанпървоночално с образа на свободния “демагог” от града-държава. Този типвожд е присъщ за средиземноморската култура, а по-късно се появява катопарламентарен “партиен вожд”, развиващ се върху почвата наконституционната държава. Предаността към харизмата на пророка или вождапо време на война, или към блестящия демагог в народното събрание или впарламента означава, че този човек е вътрешно “призван” за ръководителна хората, които му се подчиняват не по силата на обичая или натрадицията, а затова, че вярват в него.

2. Различия между лидера и вожда

Въпреки множеството интерпретации на термина “лидер”, обикновеноизпъкват две значения. Първо, това е индивид, който притежаванай-изразените и най-полезни от гледна точка на групата качества. Тозилидер служи за еталон, към който другите трябва да се стремят. Неговотовлияние се дължи на симпатията, която предизвиква и на това, ченай-точно съответства на представата на групата за себе си.

Второ, лидерът е човек, когото групата е упълномощила да взима решения,които съответстват най-добре на груповия интерес. Авторитета на лидерасе формира върху умението му да сплотява и обединява другите запостигане на общи цели. Този човек, независимо от ледирския си стил,регулира взаимоотношенията в групата, отстоява нейните ценности вмеждугруповото общуване, влияе върху формирането на общи ценности (цели)и в някои случай ги символизира.

Лидерството и вождизма психологически са различни. Да вземем напримерпроцеса на представяне и възприемане на информация. По принцип,използването на едни или други начини на представяне и възприемане наинформацията с цел създаването на удобни политически нагласи са присъщиза всяка власт. Но в отношенията “вожд-последователи” се използват предивсичко нерефлексивни представи за властта и свободата. Тези представисе изграждат върху традициите и служат за идеална основа заразпространение на политически лозунги, които внушават неравнитевъзможности за достигане до властта. Още от самото раждане едни сапредопределени да властват, а други да се подчиняват. Вождът не допускасамостоятелни размишления сред подчинените, защото така може да сестигне до съмнение в неговата власт. Лидерът, напротив, не може дасъществува без съзнателната подкрепа на своите подчинени. Той няма ползада изкривява рефлексивните представи и позитивни знания, тъй катонеадекватният нерефлексивен образ ще бъде препятствие при решаването напрактически задачи.

Лидерът и вождът се различава и в зависимост от подкрепата и начина, покойто я получават. Вождът се стреми към подкрепата на населението каторазчита преди всичко на своята личност. Лидерът се стреми към подкрепана неговата програма. За вожда е важно да го обичат, за лидера да горазбират.

Лидерството и вождизма съществуват в различни условия. Отношенията“вожд-последователи” обикновено се опират на централизирана и слаборазвита икономика. Естествено, те са възможни и в развитите държави, носамо в ситуации на общонационални кризи, съпровождащи разпада насистемата на нормативните представи. Във всички останали случаиразвитото общество отдавна се е отказало от традиционните вождове исъзнателно избира да се подчинява на лидери.

Съществуват различни схеми, по които да се направи типологизация,класификация и сравнение на вождовете като особен тип лидери. Подобнасхема, изградена от четири елемента, предлага Ю. Милованов. Првиятелемент е функцията на лидерството (вождизма) в конкретната система навластта. Вторият е “свръхзадачата”, общественото предназначение наинституцията, изразено чрез определени принципи. Третият елемент показвамястото и ролята на лидера (вожда) в системата на властта. Четвъртиятелемент разкрива субективните представи на лидера (вожда) и неговотообкръжение за целите и задачите на дейността му.

Тема: Съвременни подходи към вождизма и лидерството

1. Лидер и група

Изследванетона лидерството е невъзможно без анализа на взаимодействието междулидера и групата. Първите, които разбират това са К. Левин, Р. Липит иР. Уайт. Те провеждат множество експериментални изследвания върхупсихологическия климат, който се създава от различните лидерски стилове.В резултат на своите изследвания те описват подробно характеристикитена три основни модела на взаимоотношения на лидера с групата:авторитарен, демократичен и либерален (laissez-faire) ситл.

Изследователитедостигат до извода, че авторитарните лидери са по-ефективни поотношение на количеството произведена продукция от своите подчинени, адемократичните лидери са по-ефективни по отношение на качеството напроизведената продукция и влияят по-благоприятно върху психичнотосъстояние на своите подчинени. Различните лидерски стилове създаватразличен психически климат в групата. Групите с авторитарен лидер са илиапатични, или агресивно настроени вътре в себе си, тъй като лидерътконтролира дори междуличностните отношения в групата. Групите сдемократичен лидер се обединяват от чувството за групова принадлежност иусещането за единство. Групите с либерален лидер нямат усещането заединство, не са удовлетворени от работата, затова и производителносттаим е ниска. Следователно, нито един от тези стилове не може да бъдепрепоръчван в чист вид за повишаване на производителността на труда иефективността на работата. За удовлетвореността от труда най-подходящ едемократичния стил.

2. Вождизъм и авторитарност. Авторитарно лидерство

Авторитарното лидерство е детайлно проучено от немския философ,социолог, социален психолог, музиковед и представител на Франкфуртскаташкола Теодор Адорно (1903-1969). Немският учен изследва първоначалнотози лидерски стил в малки, а след това в големи групи, като по-късноизучава психологическите особености на цялото фашистко общество вГермания при управлението на А. Хитлер. Той показва, че в началотоавторитарността е обща характеристика за малката група създатели наГНСРП, а по-късно се разпространява върху цялото общество и става базовокачество за това общество. Така възниква понятието “авторитарналичност”.

Същността на авторинарността се изразява в стремежа да подчиняваш някойна себе си, като същевременно си готов да се подчиняваш на по-силния.Хората, на които е присъщо това качество, неибежно се включват вавторитарни групи и издигат свои водачи (фюрери). Хитлерова Германия еизключително уникален феномен, защото при нея принципа на фюрерството епревърнат в принцип на държавността. В нея всеки е фюрер – само че единна народа, а друг на семейството си.

Авторитарността има различни прояви. В ефективна малка групаавторитарните личности се допълват една друга, но във фюрер се превръщасамо една от тях. Всички поддържат своя фюрер, като притежават ивъзпроизвеждат различни аспекти на авторитарността. Сред обособените отАдорно авторитарни подтипове сравнително често срещани са, например,“баща на семейство, недоволен от света, завладян от чужденци”.Първичните организации на хитлеристката партия в периода на подготовкатаза завземане на властта били препълнени с “метежни психопати”. С тяхнапомощ фюрера идва на власт (знаменития “мюнхенски пуч”). “Метежнитепсихопати” (разновидност на авторитарната личност) са тип хулигани,лумпени, “бандити без причина”, стремящи се към долни постъпки,безчинстващи без зъдръжки, безсмислено и жестоко. Този тип винаги е там,където трябва “да се бие и спасява”. На него се дължат всички погроми ипучове. Този тип е дезорганизиран, разхайтен, нямащ постоянна работа иустойчиви взаимоотношения. Той се ръководи от слепия протест срещувсички признати авторитети и същевременно е готов да тръгне след “силниячовек”, като се поддава на най-елементарна пропаганда. Този тип не знаекакво иска. Грубостта и физическата сила са нещата, пред които сепрекланя. Често извършва садистични постъпки. Тези хора презират себе сии се самоутвърждават чрез насилие и жестокост. Такива са били ихитлеровите щурмоваци. След като свършат своята работа, обаче те ставатненужни. В Германия голяма част от тях са избити в знаменитата “Нощ надългите ножове”.

Според Т. Адорно, промяната на ситуацията изисква и друг типавторитарност. Такъв тип е “функционера-манипулатор” – Хайнрих Химлер.Адорно го описва като човек, свободен от идеологически догми, ноинтересуващ от детска възраст от конкретното устройство на нещата:часовници, жаби, концлагери. Този тип разглобява на части готовите неща,демонтира ги и създава нови модели. В основата на неговите действиявинаги лежат трезвост, практицизъм и особена “пустота на чувствата”.Единствените принципи, от които се ръководи са Организация, Метод, Ред.Именно този тип хора чрез непреклонна последователност осъществяват вГермания “идеалния” хитлеров ред – чрез гестапо, СС и концлагерите.Отделните хора били използвани само като средства и вещи за постигане нажелания ред. Този тип се отличава с особено хладнокръвие, но той имаедна характерна особеност – не обича да се справя сам със своитеврагове, предпочита “универсални” методи от типа на газовите камери.

Адорно описва още един тип авторитарна личност – така наречения чудакили “чудноват тип”. Този тип измисля невероятни идейно-пропагандниконструкции, които граничат с фантастиката: от теорията за “космическиялед”, митовете за Нибелунгите, до евреите, които пият от кръвта намладенеца. Той вярва искрено в правотата на своите идеи и затовапритежава дарбата да убеждава и агитира. Готов е да отиде на смърт илида се самоубие в името на своя кумир. Страда от мания за преследване исъщевременно обожава конспирацията, разкрива заговори и е готоврешително да ги потуши. Такъв тип са Гьобелс, Розенберг, както и всичкилидери в авторитарното общество.

3. Интегративен подход към вождизма и лидерството

В своята типология М. Герман не само описва четири основни образа налидера, но прави опит да интегрира в една схема всички разработени прединея подходи, теории и типологии на лидерството. Четирите обособени типавключват в себе си всички известни характеристики на лидерскитоповедение.

“Лидер-герой”.Този тип лидер поставя целите и задачите пред групата, задава насокатана развитие, формира надеждите и очакванията и завладява своитеподчинени. Върху него лежи цялата отговорност за бъдещето на групата.Ако изучим и преценим добре личността и характера на този лидер ние вмного голяма степен ще съумеем да отгатнем стратегията и развитието нагрупата.

“Търговец”.Лидер от този тип умее да прецени какво е нужно на хората и им гопредложи. Чувствителността му към потребностите и желанията на хората ене по-малко важна от способността му да ги убеди, че той е човекът,който ще им помогне. Този тип лидер напълно съответства на“трансдействената” теория и теория на обмена.

“Марионетка”.Това лидердство служи за прокарване на определен тип политика и насочвагрупата към някоя политическа сила. Лидерът е доверено лице на групата идейства от нейно име. За да се разберат особеностите на този типлидерство трябва да знаем какви са целите и очакванията на подчинените.Това лидерство се описва адекватно чрез атрибутивните теории.

“Пожарникар”.Лидерството в този случай е ответна реакция на някакво важно актуалносъбитие. За да се вникне в същността на този тип лидерство трябва да сеанализира политико-психологическия контекст, в който се осъществявалидерството. В недалечното минало такава интерпретация е правена вситуационните теории.

На базата на тези образи М. Герман определя пет основни компонента на лидерството.

Първи, личността на лидера и особености на неговото достигане до лидерска позиция.

Втори, характеристики на групата.

Трети, специфика на взаимоотношенията в групата по “вертикала” и по “хоризонтала”.

Четвърти, контекста, в който се осъществява лидерството.

Пети,резултатите от взаимодействието на лидера и подчинените в конкретниситуации. Като цяло типа лидерство зависи от същността и комбиницията натези пет компонента.

Според М. Герман, съществен недостатък на стари и съвременни теории е,че те поставят акцента само върху един от компонентите и недооценяватзначението на другите. Именно тази едностранчивост дава повод засъмнение в адекватността на тези теории. Съвременната наука трябва даизследва лидерството комплексно, като разглежда обстойно всички неговикомпоненти и възможни техни комбинации.