Здравните комуникации във виртуалния свят
Живка Винарова, Полина Михова
Анализът е посветен на вариантите за комуникация в дигиталния свят, където се срещат здрави и болни тела за търсене и предлагане на High-tech здравеопазване и медицина. Тялото във физическия свят, при всяко свое състояние, е уникален инструмент за физиологични, емоционални и духовни преживявания, поради което е най-важната човешка ценност. В тази връзка можем да систематизираме три нива на физическа телесност:
§ 1 ниво – антропологичното тяло – с очаквани прояви на физическа хармоничност и кондиция
§ 2 ниво – социалното тяло – чрез своите социокултурни нагласи и традиции на поддържане, представяне и оценяване, то е важен компонент и белег на социалния статус на притежателя си
§ 3 ниво – културното тяло – “телесният Аз” се проектира и видоизменя съобразно културните представи за ценности, морал, етичност, традиции, пол, достойнство, здравна осигуреност, религии и духовно производство. В тази проекция се изявява културната телесна стандартност или оригиналност.
Във виртуалния свят, в условия на телемедицина и кибермедицина, се ситуират две нови нива на виртуална телесност в здраве и в болест:
§ 4 ниво – кибернетичното тяло - безгранично същество, обект, който е произведен и съществува само в една компютърна симулация като виртуален пациент
§ 5 ниво – киборг - хибрид между машина и организъм, създание на социалната реалност, както и на въображението.
В табличен вид диалозите между потребителите на здравни услуги и дейности във вариант на електронно здравеопазване могат да се представят по посочения начин:
Участници в процеса на виртуална комуникация – в здраве и болест |
Особености на взаимодействието
|
(1)Тяло подател (адресат) на информация – участва чрез виртуален модел, съставен от избрани свои параметри - лично или експертно |
А) през технологичен посредник – PC и/или телекомуникации Б) виртуалното е повод за алтернативно (компютърно) моделиране на същото тяло В) живот в нова понятийна като терминология и метод среда – включване на индивида в Информационни системи – локални, специализирани, за различен период от време. Подават се моментни биомедицински сигнали, генетична информация, социално ориентирани здравни показатели. Източникът им проявява предприемачество в търсене на комуникации. |
(2) Тяло (тела- адресанти) –възприемащи системи |
Поради различни типове корелация, асоциации, емоции, социални и културни нагласи, уникалната виртуална среда, може да се генерира различна персонална информация от потока електронни данни. Интерпретационната техника става водещо умение! |
(3) PC – в ролята на възприемаща система |
Стандартен диалог, което предполага търсене на нова по вид семантична интероперативност – основно технологично предизвикателство за “електронния живот”. |
(4) Данни, информация и постинформационни продукти – характеристика и начини на представяне |
Свойството на здравната информация да регулира пряко адаптацията на човешкото тяло е водещо начало при нейното придобиване, употреба, разпространение и архив. От това силно зависи преживяването на индивида в относителен или намален комфорт – и в здраве и/или в болест. Начинът за представяне резултатите от информационната обмяна на веществата е изцяло променен и предполага технологична квалификация и инициатива на адресата. Стандартите на представянето им вече са “информационни стандарти” и правят възможен този диалог, както и специализираният интерфейс – като език за комуникации. |
(5)Роля на технологизираните здравни дейности и мрежи, като нова социална среда, в която се търси и предлага здраве |
Мрежата е новото социално място, нов вариант на старото понятие “действителна общност“, социално сдружение, където се пораждат нови форми на обществена организация. Комуникаторът има права на избор, съответно придобита предварителна информация и удовлетвореност от работата на експерта. Чрез този избор здравният потребител става регулатор в пазарните отношения и стимулира експерта към конкурентно поведение и търсене. Създават се нови типове социални връзки, трайни и изчезващи, които могат да имат голямо въздействие за страните и да ги направят реални компаньони. Описват се “диалогово управлявани поведенчески реакции”. Между комуникаторите се говори за techno-optimsm породен от общуването. Мрежата от компютри се превръща в диалогова обществена сфера, в област, описвана като “електронна agora”. |
(6) Роля на културните практики за общуване |
Заличават се дистанции, телата губят социалните си обвивки, има спасение от социалните йерархии при голямо културно разнообразие на здравните експертизи. Важното е, че обществените способности + техническите възможности заедно формират нов здравен културен ресурс за хората, с негови особености. Мрежата е място с нова комунална атмосфера - субкултурата “човек / компютър / мрежи”. Човешката телесност става киберкултурна ценност. |
(7) Ролеви функции на електронното съобщение |
То дава непозната форма на технологична мощност, чрез утвърждаване владеенето на информация, като сигурна здравна власт. Създава се ново,”двойно Аз” като вид разширение мащабите на “Аза”, често съвсем фиктивни, нереални, носители на мечтано и непостигнато. Животът е в различни светове по един и същи повод- търсачество на здраве, чрез информация за това здраве, събирана целево от професионалисти и от пациенти-потребители със сходни грижи и потребности. |
(8) Характер на общуването |
А)Функционално-ролеви тип – диференцирани дейности и роли: търсещият помощ в неравностойно положение, тогава правилата се определят от получателя, който е експерт - контактите са формализирани – чрез телемедицински практики (видовете електронно здравно досие) Б)Масови комуникации –деперсонализирани контакти ”връзка с отсъстващия”– чрез кибермедицински практики. |
(9) Варианти на възприемане |
Поканено и инициирано възприятие и/или професионално наблюдение. Изискват се нови по вид прояви: координиране на усилията, посрещане на проблемите, ангажираност и отдаденост. Случайно попадение – част от сърфиране и участие в групи по интереси в интернет. |
(10) Електронната здравна информация – типологични особености |
Разликите между хартиен и електронен текст, които телата възприемат - има пълна замяна на печатното с цифрово слово, а авторът се променя и става корпоративен. Вид на обработваните данни: А)номинално-знакови (таблици + формули) Б)графично-цифрови (графики + диаграми + блок-схеми + мнемо-схеми + синоптични схеми + чертежи + контурни схеми + имитационни схеми, като табла и др) В)изображения (статични + динамични + пространствени) Г)формули (цифрово-знакови + алгебрични) Д)цветово кодиране (черно-бели + цветни) Е)звукова индикация (без използуване + с акценти + равнопоставено). |
(11) Работата в екип |
Дистанционализация на консултациите: проблеми в общуването, нови са моралните дилеми, няма фиксирани места на участниците, нито постоянен лидер в работата, много са динамични целите и задачите, времето за диалози и локациите на експертите са проблем за преодоляване. Ролята на истината, сигурността на информацията, лекарската тайна, кой и как взема решение – екипното взаимодействие. |
(12) Социалната роля на електронните здравни услуги
|
1. Модернизация и личност са свързани с: -Ценностна ориентация- виталните ценности и трайната привързаност към здравето са нова религия . Ролята на профилактиката и промоцията на здравето превръщат здравеносния живот в култова ценност. -Здравно информираният човек поддържа своя стремеж да живее в настоящото и в предстоящото! -Той участва в процесите на здравна регулация – мениджмънт и политика. - Засилва се неговата здравна автономия и се формира ново социално поведение като реакция на организма към здравните културни символи и стимули. -Технологиите могат да разрешават основни въпроси на живота – здравето и поддръжката му. -Модерната здравна култура е киберкултура породена чрез Hight-tech medicine. -Медикализация на живота - приложение на медицински познания и технологии върху проблеми, които исторически не са считани за медицински по природа (управление на обществения организъм с модели за регулация от човешкия организъм). -Космополитната медицина се прави от интернационалната наука – стандартите я правят достъпна и конвертируема. - Производство на описателна и изчислителна метаинформация. |
(13) aLife – Artifical Life – изкуствен / виртуален живот
|
Новата възможност за възпроизвеждане на биологични процеси, поведение и форми на живот в дигитална среда – и там те си остават посветени на еволюиране и максимална адаптация. Обсъжданията на тази тема са свързани много тясно с темата за изкуствения интелект и неговото включване към износеното биотяло, в нови форми по-подходящи за киберпространството. Така се приближаваме към теорията за киборга, за протезиране, хибридизация на тялото с машината. Приближава се и мечтаното сливане на природа с технологии. |
(14)Virtual Social Support
|
Телата придобиват нов достъп до разбиране и подкрепа, което и най-добрият професионалист не може да им предложи. Социалната подкрепа е “буферна територия”, позитивна само за болни, страдащи или стресирани хора, която има постоянен ползотворен ефект. Създаването на тези общности не е свързано с администрация, то е самопомощ, основана на личен опит, в добавка към професионален стандарт и експертно мнение. Виртуалната подкрепа е въпрос на техническа квалификация и инициатива за здраве – вариант на здравеносен живот. Чрез технически подходи се получава човешко въздействие и съчувствие, намират се отговори, опит, съучастия. Виртуалното става силно социално! Публичното здравеопазване и социална медицина могат да функционират базирано на доказателства. Увеличава се икономическата и политическа мощ на медицината като труд. |
(15)Reference model |
Модерните партньорства са ключ за знание. Знанието е личен и експертен успех, защото е готова система за поведение/управление. Опитът става достъпен и градивен, мисленето и действията са колективни – real time interactivity, има обучение и фокусиране върху изходите чрез здравеопазни услуги и дейности. Телесната еволюция и квалификация проявява технически и социален респект към сферите на high-tech приложения за осигуряване национална здравна сигурност. |
(16) Информационни стандарти за представяне на телесността в състоянията й а) за телемедицина
б)за кибермедицина
|
(1)Patient Health Record Information Electronic Health Record (EHR ) – мястото за “aide memoire” (паметните бележки) на лекаря. Virtual Health Record (VHR) – сборно от различни локации и достъпно от всяка. Те правят възможни системните връзки на културните и информационни процеси при всички версии на eHealth. (2)Медицинската кибркултура е плод на специализирана информация и нейният език, ценности, детерминизъм и норми на общуване. (3) Медицинска семиотика – знаковите системи на тялото в здраве и болест – условно пренесени в електронния свят. (4) Не се променят терминологичните стандарти.
(1)Здравната информация и производни са реална стока, винаги с по-висока субективна от пазарната цена – тялото се развива образователно в нови здравни общности със своя типична виртуална субкултура и емоционални връзки. (2)Промяна на традиционния модел за превантивна медицина и промоция на здравето, което променя потребителя им. |
(17) Перцептивна организация на комуникационния канал |
Във виртуалния свят са невъзможни рецепторните възприятия за вкус, обоняние и част от соматосензорите (тактилни- допир и налягане, температура, химически, болка, кинестатични). Има изключителна доминация на зрителния и слухов рецепторен апарат – от това следват някои особености в участието на коровите им центрове чрез промени в тяхната временна и пространствена сумация, ирадиация, концентрация и последействие на възбудния процес. Зрителните възприятия са основни – при това предпочитани са не статичните, а динамични – движещи се зрителни изображения; очаквано е пресъздаването и на пространство и цветове, а тяхното комбиниране в мултимедийно презентиране е много важно.Това специализира психофизиологията на зрението и слуха във виртуалния свят. |
(18) Нова социална интелигентност – променени възможности във виртуалния свят |
Не е възможен пълен емоционален контакт – много трудни са някои некогнитивни способности - взаимната емпатия (усещането че си усещан!)и синхронизация . От нивото на емпатия зависят моралните преценки и анализи в медицината. Емоциите трудно се обличат само в думи – важни са разчитането на невербалните послания от болното тяло. Променя се вътреличностната интелигентност като умение да си създадем собствен правдоподобен модел, чрез който да се справяме ефективно; състоянието “да надскочиш себе си”. Рискова е навигацията в личностния свят на партньора (ите), защото ги няма следите от мисли по телата му (им )– няма как да се прояви “умозрението” (mindsight). За сметка на това има: (1)повишена пространствена интелигентност (способност да се трансформират образи!) (2)личностната интелигентност се проявява като променена социална интелигентност( в различната дигитална публична среда). |
(19) Виртуално социално познание – участие на контекстовете |
Какви добавени интерпретационни и когнитивни операции се изпълняват върху придобитите данни и информация в новата социална среда, където представянето и организацията на здравния проблем е специализирано. Когнитивната преработка на информация се извършва от индивида, но динамиката на процеса отразява как различните социални групи с тяхната здравна култура организират тези информационни продукти чрез уникалните възможности на компютърните модели на същите продукти. Променят се начините по които конкретните физически източници се представят моделно (абстрактно) в различната социална виртуална среда. Когнитивното “съзряване” на индивида е в партньорство с новото социално място – възможностите му като интерпретатор се допълват и от ролите на метатекстовете. Новият тип социален живот поражда нови типове социално познание и множествени интелигентности. |
(20) Виртуална емоционална интелигентност |
Със сигурност традиционната, както и Hight-tech medicine трябва да сменят позициите си : от здравна грижа към здравна загриженост. Днес лечението все по-често се определя от императивите на бизнеса и това прави емоционалната загриженост рядка и луксозна стока, защото емоционалният дистрес на пациентите, комбиниран с принудителна самота и изолираност ги променя характерово и не помага за тяхното възстановяване. В условия на улеснени дистанционни комуникации те могат да намерят ново обучение по сприятеляване, да усетят медицинската стойност на връзките и груповата интелигентност. |
(21) Рискове и опасности |
1. Правата на пациента – гаранции и рискове 2.Оценка на качеството и определяне резултатите – рисково и непредсказуемо “доклад за диагностични впечатления” 3.Масовизация на контактите и включване на нови видове участници в принципно нови отношения и зависимости , с произлизащи от това трудности 4. Сигурност и авторство – “световна медия” 5. Регламентация и заплащане 6. Ново здравно технологично неравенство за достъп до услуги и подкрепи във виртуален режим 7.Трудни манталитетни промени от пасивен потребител и платец, към предприемач, който знае, изисква, избира и плаща отсрочено 8. Социо-културни промени в рискови посоки – публичност на професията чрез Computer Supported Community Work 9. Непрофесионално здраве/ професионално здраве – изборът на болния и здравия.
|
Виртуалният свят предлага тотално нова фантазмена среда и култура на взаимодействие, обучение и здравна подкрепа, които напълно променят стандартните норми и правила на здравно общуване – с експерт, с институция, с други болни и здрави, в рамките на работно време, от различни локации и при други фиксирани условия.
На 9 февруари 1996 кибер-либералът Джон Пери Барлоу разпространява като i-mail своята утопична “Декларация на независимостта на киберпространството”. Там четем: “В нашия свят всички чувства и изрази на човечеството, от унизителните до ангелските, са част от една съвършена цялост – глобалният разговор на битовете. Ние не можем да разграничим въздуха, който ни задушава, от въздуха, в който бият крилете на птиците”....
Извори и източници:
1. Христоматия “Психология на познанието”, ISBN 954-607-250-8, превод от английски език Л.Андреева, изд. ЛИК, 1999
2. “Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences”, Gardner H. New York: Basic Books, 1993
3. “Social Worlds, Personal Lives: An Introduction to Social Psychology”, Sampson E, San Diego, CA: Harcourt Brace Jovanovich Publishers, 1991
4. “Социална културология”, Борис Ератов, ISBN 954-8638-17-7, изд. “Идея”, 1997
5. “Емоционалната интелигентност”, Даниъл Голдман, ISBN 978 - 954-321-888-2, изд. Изток-Запад, 2011
6. “Виртуалният човек”, М.Попова, ISBN 954-321-156-6, изд. Изток-Запад, 2005
7. “Новата социална интелигентност”, Даниъл Голдман, ISBN 978 - 954-321-671-0, изд. Изток-Запад, 2010
8. “Зависимостта от интернет” // Интернет Реклама, 25.05.2006. Available from: http://internetreklama.com/internet/dependence/.
9. “Новата зависимост – интернет” , Койчев А. // Health Media, 2008. Available from: http://www.health.bg/index.php?page=articles&id=5169.
10. “Киберкултурата – основни концепции” , Дейвид Бел и др. ISBN 954-729-201-3, изд. Атика, 2004 ( “An introduction to cybercultures” , Bell David, London: Routledge, 2001)
11. “Social policy for cyborgs / / Body & Society”, Fitzpatrick, Tony, London: Palgrave Macmillan, 1999.
12. “The cybercultures reader / / A cyborg manifesto: science, technology and socialist-feminism in the late twentieth century”, Haraway, Donna. London: Routledge, 2000.
13. “Информатика и литература”, А.Вюймен, превод М.Ников, Сертел при Университета на провинция Артоа, Франция, ISBN 954-8542-40-4, изд. Аксони, 1989
14. “Cyberculture”, Сборник статии – Съставителство и научна редакция Ж.Винарова, НБУ, 2000
15. http://www.cybersociology.com